Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше

...
Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше
Коментари Харесай

Металургията в Европа се опитва да преодолее стагнацията със сливания

Преди световната криза брутната цена на един звук стомана беше 215 евро, до момента в който за първото тримесечие на 2016 година тя се беше намалила до едвам 46

© Ina Fassbender Още по тематиката
Минната компания продължава да е недоволна от политиката на Китай
14 май 2017
Ограничаването на дъмпинга е изискване за признаването на Пекин за пазарна стопанска система
14 юли 2016
Компанията води договаряния с индийската Tata Steel и други производители
12 юли 2016
Спадът на търсенето в Китай слага под въпрос бъдещето на леярните в Европа
2 юни 2016
Индийската група не вижда благоприятни условия за скорошно усъвършенстване на този пазар
30 мар 2016 от 27 юни 2006 от 14 мар 2005

Рентабилността на металургичните компании в Европа стартира да понижава с настъпването на международната финансова рецесия през 2008 година Преди световната криза брутната цена на един звук стомана беше 215 евро, до момента в който за първото тримесечие на 2016 година тя се беше намалила до едвам 46. И макар че през първото тримесечие на тази година тя се увеличи до 83 евро за звук, застоят в бранша е към момента осезателен. В тази връзка компании в промишлеността се насочват към сливания и придобивания за възстановяване финансовото състояние и унищожаване на стагнацията, написа Financial Times.

Консолидация

Първата стъпка в тази посока беше направена това лято, когато металургичната компания Ilva беше продадена за 1.8 милиарда евро на консорциум, воден от ArcerolMittal, най-големия производител на стомана в света. Генералният шеф на ArceroMittal Лакшми Митал разяснява, че експертизата и софтуерният принос на компанията му в допълнение с дребните разноски на Ilva са причина за основаването на сполучливо дружество за произвеждане на стомана. В същото време договарянията сред други две имена в редиците на най-крупните производители на континента - ThyssenKrupp и Tata Steel, навлизат в последната си фаза, откакто продължиха една година. Причините за възможното обединяване са загубите, които английският клон на индийската Tata Steel търпи, и желанието на ThysenKrupp да пренасочи активността си към производството на други по-скъпи артикули.

На процедура международната финансова рецесия докара до нова действителност за производителите на стомана в Европа. Секторът беше ударен от понижено търсене в района, скъпи екополитики и висока конкуренция, подбудена от евтини вносни артикули. Андрю Зорик, ръководещ шеф на консултантската компания Accenture, счита, че за всички компании в сферата консолидацията би означавала възстановяване по повод ценова мощ. Според анализатора на Barenberg Алесандро Абате сливанията ще окажат забележителен позитивен резултат върху целия пазар на стомана в Европа заради обстоятелството, че вложенията в нови технологии ще доведат и до понижаване на замърсяването на околната среда.

Защо обединение и придобиване?

В основата си процесът на обединение и придобиване се стреми да подкрепи финансовото състояние на дадена компания или, с други думи, да усили положението на акционерите. Разбира се, има и случаи, в които задачите за сходно деяние са не толкоз безкористни, само че най-малко на доктрина концепцията би трябвало да има позитивен резултат. По-конкретно резултатите от подобен вид обединяване включват диверсификация на портфолиото, разширение на пазарите, данъчни облекчения, намаление на разноските и понижаване на конкуренцията. Сливането не е лишено и от някои опасности, като те обгръщат опозиция от страна на чиновниците, заместничество на задължения и малко просъществуване поради несъответственост на корпоративните култури на обособените сдружения. Въпреки това обаче нерядко това е най-изгодният метод за възстановяване на обстановката и превъзмогване на компликациите.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР