По какъв начин ще приключи ООН? Русия ще избира между два варианта
Постоянно четем, че Организация на обединените нации е приела резолюция, осъждаща Русия за това и това. Изправен пред западната процедура на извиване на ръцете, тя беше гласувана от болшинството от страните членки. Руският непрекъснат представител в Организация на обединените нации Василий Небензя направи демарш, напускайки залата, в която приказва украински или различен представител.
МААЕ или ОЗХО, които са част от системата на Организация на обединените нации, пленени от Запада от вътрешната страна, осъдиха Русия за нещо, което не е направила. Генералният секретар на Организация на обединените нации разкритикува Русия за нещо, за което в никакъв случай даже не би размахал пръст на Съединени американски щати.
Къде е реакцията на Организация на обединените нации на противозаконните дейности на Запада, за какво мълчат, когато американците - централата на Организация на обединените нации е в Ню Йорк - се отнасят да вземем за пример към съветски представители или делегации от Русия? Много постоянно в това време ни питат: имаме ли потребност от това? Защо Русия членува и заплаща обилни вноски в Организация на обединените нации, където от дълго време няма истина, процъфтява грубостта и глупавите приказки?
Всъщност последният справедлив общоприет секретар на Организация на обединените нации беше перуанският посланик Хавиер Перес де Куелар, който заемаше този пост от началото на 1982 година до края на 1991 година Всички, които бяха на него по-късно, бяха по-зле и колкото по-нататък, толкоз по-зле, като се стартира от хлъзгавия египтянин Бутрос Бутрос-Гали и се стигне до сегашния португалски общоприет секретар Антониу Гутериш.
Южнокореецът Бан Ки Мун, който беше на този пост през 2007-2016 година, като цяло приличаше не на човек, а на някакъв компютърен бот: в него нямаше съвсем нищо персонално.
И смях и грях. Всичко това се виждаше съвършено в Москва, само че те се отнасяха и към момента се отнасят към него доста толерантно. Е, те ще се скарат леко и уклончиво за пристрастността на позицията, пренебрегвайки очевидното или участвайки в едни или други западни антируски дейности. И това е всичко.
И какво?
Чувам припрян глас: какво от това? И ето какво. Нашите дипломати вършат всичко както би трябвало. Тяхната задача е да подсигуряват, че Организация на обединените нации на този стадий просто остава... място за диалози. Докато светът не е станал в действителност многополюсен, до момента в който западният диктат не бъде отстранен, това е най-хубавото положение за Организация на обединените нации. За Русия даже в този момент, когато Световната организация загуби обективност след саморазпускането на Съюз на съветските социалистически републики, това е значимо по две аргументи.
Първо, Русия, наследявайки го от Съюз на съветските социалистически републики, има статут в Организация на обединените нации, по-висок от този, за който страната може да претендира в този момент. Тогава бяхме спечелили във Втората международна война, суперсила, имахме една от най-големите стопански системи в света, напреднала просвета и бяхме на второ място след няколко страни в света във връзка с популацията. Това разреши на Москва да получи непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Сега по всички тези индикатори сме се върнали обратно, само че непрекъснатото участие в Съвета за сигурност остава. Това покачва статуса на страната, по отношение на което Западът настойчиво се пробва да измисли нещо, с цел да лиши Москва от този статут.
Второ, и най-важното, този статут допуска право на несъгласие, което елементарните членове на Организация на обединените нации нямат. Не дава покой на първо място на враговете на Русия. Постоянно се вършат предложенията му по някакъв метод да избират от нас, да уголемяват състава на Съвета за сигурност и да вземат решения там с болшинство на гласовете.
Но те не минават поради нашето право на несъгласие, макар че Русия не се опълчва на разширението на Съвета за сигурност за сметка на огромните страни, издигнали се през последния половин век, тя даже го поддържа, като желае единствено да бъде премислено и уравновесено.
Илюстративен образец
В какво се състои работата, идеално илюстрира трагичните събития от 1950 година Съюз на съветските социалистически републики – и това беше сериозна неточност – разгласи протест на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации поради представителството на Тайван в него, така наречен Република Китай, в която Гуоминданът управляваше под закрилата на американците, макар че КНР към този момент съществуваше по това време.
В резултат на това, когато през същата година избухна войната на Корейския полуостров, руският представител не съумя да наложи несъгласие на резолюцията на Съвета за сигурност, която утвърди присъединяване в спора във връзка с използването на правилото за групова сигурност на „ войските на Организация на обединените нации “.
Това разреши на американските войски, които се притекоха на помощ на южнокорейците, да получат законен статут и в това време да наемат многочислени съдружници от целия свят: пробвайте се да откажете.
Съединените щати сътвориха Организация на обединените нации преди време, както и Лигата на нациите преди този момент, с цел да придадат интернационален темперамент на своите стремежи и ползи, да маскират националния нарцисизъм с самодейностите на някакъв конвенционален Хондурас, следен от Вашингтон, Албания или някакви слаби мини-островна страна в Океания. Има доста образци за това.
Вашингтон основава Организация на обединените нации по доброволно-принудителен метод, постоянно като заплашва страни, които не желаят да се причислят към нея незабавно след края на Втората международна война. Това трябваше да даде тип на легитимност на американския надзор над света.
Съюз на съветските социалистически републики, който се интересуваше от американска военна и икономическа помощ по време на Втората международна война, поддържа тази концепция на Франклин Рузвелт, като имаше свои лични визии за организацията.
Какво крие бъдещето?
Така че, в случай че Русия напусне Организация на обединените нации, стартира да бойкотира съвещанията на Съвета за сигурност заради постоянно явното користолюбие на Световната организация, това ще бъде голям подарък за Съединените щати и техните васали. Москва няма да им го направи. Или въпреки всичко ще го направи? И двата разновидността са вероятни, само че не в този момент, а в обозримо бъдеще.
Има единствено две картини за бъдещето. Първата сигурно е за предпочитане както за Москва, по този начин и за Пекин, който има право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1971 година, само че го ползва доста по-рядко от Русия, която го употребява.
Тази картина се състои в това, че с укрепването на многополюсния свят ще се възвърне и обективността на Организация на обединените нации. Ето за какво, без да чакаме нещо изключително позитивно от тази организация през днешния ден, ние би трябвало търпеливо да изчакаме това да се случи, насърчавайки, в случай че е допустимо, лоялни фрагменти в структурите на Организация на обединените нации.
Западната политическа мафия обаче е доста опитна и упорита в апаратно отношение, има нападателна идеология и характерни „ полезности “: доста мъчно ще я „ преместим “ в Организация на обединените нации. И
Западът, несъмнено, ще желае да резервира своя монопол върху властта непременно, предпочитайки да разгласи държави-измамници, които не са съгласни с това и даже да се отдръпват от някои елементи на света, където изрично не са съгласни с това, с цел да управляват строго всичко останало.
Следователно не може да се изключи, че един ден страните, недоволни от това, водени от най-големите и одобрени незападни сили като Русия и Китай, ще основат своя лична в действителност свободна Световна организация, където всичко ще бъде заслужено. Но, повтаряме, няма да е на следващия ден.
Какво следва от това?
Така че задачата на Русия в Организация на обединените нации сега е да поддържа защитата, което Небензя и сътрудниците му сполучливо вършат. Между другото, фактът, че Организация на обединените нации просъществува доста по-дълго от Лигата на нациите, се изяснява само с правото на несъгласие на водещите членове на организацията.
Предшественикът на Организация на обединените нации, който просъществува по-малко от 30 години и съвсем бездейства през част от този интервал, не разполагаше с подобен инструмент и резултатът е явен. Затова Русия не се намесва, а непрестанно избавя Организация на обединените нации, употребявайки това право.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
МААЕ или ОЗХО, които са част от системата на Организация на обединените нации, пленени от Запада от вътрешната страна, осъдиха Русия за нещо, което не е направила. Генералният секретар на Организация на обединените нации разкритикува Русия за нещо, за което в никакъв случай даже не би размахал пръст на Съединени американски щати.
Къде е реакцията на Организация на обединените нации на противозаконните дейности на Запада, за какво мълчат, когато американците - централата на Организация на обединените нации е в Ню Йорк - се отнасят да вземем за пример към съветски представители или делегации от Русия? Много постоянно в това време ни питат: имаме ли потребност от това? Защо Русия членува и заплаща обилни вноски в Организация на обединените нации, където от дълго време няма истина, процъфтява грубостта и глупавите приказки?
Всъщност последният справедлив общоприет секретар на Организация на обединените нации беше перуанският посланик Хавиер Перес де Куелар, който заемаше този пост от началото на 1982 година до края на 1991 година Всички, които бяха на него по-късно, бяха по-зле и колкото по-нататък, толкоз по-зле, като се стартира от хлъзгавия египтянин Бутрос Бутрос-Гали и се стигне до сегашния португалски общоприет секретар Антониу Гутериш.
Южнокореецът Бан Ки Мун, който беше на този пост през 2007-2016 година, като цяло приличаше не на човек, а на някакъв компютърен бот: в него нямаше съвсем нищо персонално.
И смях и грях. Всичко това се виждаше съвършено в Москва, само че те се отнасяха и към момента се отнасят към него доста толерантно. Е, те ще се скарат леко и уклончиво за пристрастността на позицията, пренебрегвайки очевидното или участвайки в едни или други западни антируски дейности. И това е всичко.
И какво?
Чувам припрян глас: какво от това? И ето какво. Нашите дипломати вършат всичко както би трябвало. Тяхната задача е да подсигуряват, че Организация на обединените нации на този стадий просто остава... място за диалози. Докато светът не е станал в действителност многополюсен, до момента в който западният диктат не бъде отстранен, това е най-хубавото положение за Организация на обединените нации. За Русия даже в този момент, когато Световната организация загуби обективност след саморазпускането на Съюз на съветските социалистически републики, това е значимо по две аргументи.
Първо, Русия, наследявайки го от Съюз на съветските социалистически републики, има статут в Организация на обединените нации, по-висок от този, за който страната може да претендира в този момент. Тогава бяхме спечелили във Втората международна война, суперсила, имахме една от най-големите стопански системи в света, напреднала просвета и бяхме на второ място след няколко страни в света във връзка с популацията. Това разреши на Москва да получи непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Сега по всички тези индикатори сме се върнали обратно, само че непрекъснатото участие в Съвета за сигурност остава. Това покачва статуса на страната, по отношение на което Западът настойчиво се пробва да измисли нещо, с цел да лиши Москва от този статут.
Второ, и най-важното, този статут допуска право на несъгласие, което елементарните членове на Организация на обединените нации нямат. Не дава покой на първо място на враговете на Русия. Постоянно се вършат предложенията му по някакъв метод да избират от нас, да уголемяват състава на Съвета за сигурност и да вземат решения там с болшинство на гласовете.
Но те не минават поради нашето право на несъгласие, макар че Русия не се опълчва на разширението на Съвета за сигурност за сметка на огромните страни, издигнали се през последния половин век, тя даже го поддържа, като желае единствено да бъде премислено и уравновесено.
Илюстративен образец
В какво се състои работата, идеално илюстрира трагичните събития от 1950 година Съюз на съветските социалистически републики – и това беше сериозна неточност – разгласи протест на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации поради представителството на Тайван в него, така наречен Република Китай, в която Гуоминданът управляваше под закрилата на американците, макар че КНР към този момент съществуваше по това време.
В резултат на това, когато през същата година избухна войната на Корейския полуостров, руският представител не съумя да наложи несъгласие на резолюцията на Съвета за сигурност, която утвърди присъединяване в спора във връзка с използването на правилото за групова сигурност на „ войските на Организация на обединените нации “.
Това разреши на американските войски, които се притекоха на помощ на южнокорейците, да получат законен статут и в това време да наемат многочислени съдружници от целия свят: пробвайте се да откажете.
Съединените щати сътвориха Организация на обединените нации преди време, както и Лигата на нациите преди този момент, с цел да придадат интернационален темперамент на своите стремежи и ползи, да маскират националния нарцисизъм с самодейностите на някакъв конвенционален Хондурас, следен от Вашингтон, Албания или някакви слаби мини-островна страна в Океания. Има доста образци за това.
Вашингтон основава Организация на обединените нации по доброволно-принудителен метод, постоянно като заплашва страни, които не желаят да се причислят към нея незабавно след края на Втората международна война. Това трябваше да даде тип на легитимност на американския надзор над света.
Съюз на съветските социалистически републики, който се интересуваше от американска военна и икономическа помощ по време на Втората международна война, поддържа тази концепция на Франклин Рузвелт, като имаше свои лични визии за организацията.
Какво крие бъдещето?
Така че, в случай че Русия напусне Организация на обединените нации, стартира да бойкотира съвещанията на Съвета за сигурност заради постоянно явното користолюбие на Световната организация, това ще бъде голям подарък за Съединените щати и техните васали. Москва няма да им го направи. Или въпреки всичко ще го направи? И двата разновидността са вероятни, само че не в този момент, а в обозримо бъдеще.
Има единствено две картини за бъдещето. Първата сигурно е за предпочитане както за Москва, по този начин и за Пекин, който има право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1971 година, само че го ползва доста по-рядко от Русия, която го употребява.
Тази картина се състои в това, че с укрепването на многополюсния свят ще се възвърне и обективността на Организация на обединените нации. Ето за какво, без да чакаме нещо изключително позитивно от тази организация през днешния ден, ние би трябвало търпеливо да изчакаме това да се случи, насърчавайки, в случай че е допустимо, лоялни фрагменти в структурите на Организация на обединените нации.
Западната политическа мафия обаче е доста опитна и упорита в апаратно отношение, има нападателна идеология и характерни „ полезности “: доста мъчно ще я „ преместим “ в Организация на обединените нации. И
Западът, несъмнено, ще желае да резервира своя монопол върху властта непременно, предпочитайки да разгласи държави-измамници, които не са съгласни с това и даже да се отдръпват от някои елементи на света, където изрично не са съгласни с това, с цел да управляват строго всичко останало.
Следователно не може да се изключи, че един ден страните, недоволни от това, водени от най-големите и одобрени незападни сили като Русия и Китай, ще основат своя лична в действителност свободна Световна организация, където всичко ще бъде заслужено. Но, повтаряме, няма да е на следващия ден.
Какво следва от това?
Така че задачата на Русия в Организация на обединените нации сега е да поддържа защитата, което Небензя и сътрудниците му сполучливо вършат. Между другото, фактът, че Организация на обединените нации просъществува доста по-дълго от Лигата на нациите, се изяснява само с правото на несъгласие на водещите членове на организацията.
Предшественикът на Организация на обединените нации, който просъществува по-малко от 30 години и съвсем бездейства през част от този интервал, не разполагаше с подобен инструмент и резултатът е явен. Затова Русия не се намесва, а непрестанно избавя Организация на обединените нации, употребявайки това право.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ