Скопие е на път да обтегне докрай отношенията с България, Гърция и ЕС
Сподели
Северна Македония приближава ръба на самоубийствената политика – и това не е изненада. Победилата на парламентарните и президентски избори ВМРО-ДПМНЕ извършва обещанията си, за които получи забележителна социална поддръжка (макар че болшинството от жителите не отидоха да гласуват) в похода за национална еднаквост за непозната сметка.
С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и Европейски Съюз, Северна Македония е на път да трансформира еврочленството си в фантазия и да обтегне до дъно връзките със съседите, като в същото време се сложи в цялостна взаимозависимост от Москва и Белград.
Дестабилизация – вътрешна и районна
Националистическото болшинство в Северна Македония дестабилизира и етнически страната – след постигнатия условен баланс сред македонци и албанци с Охридското съглашение от 2001 година. Проевропейски настроените албански партии от дълго време недоволстват поради спъваната от скопските ръководещи европейска вероятност на страната – по този начин, както и Албания страдаше от пакетирането си със Северна Македония за старт на договарянията за участие в Европейски Съюз, отлаган поради българското несъгласие над Скопие.
Новите ръководещи край Вардар дестабилизират и Балканите в напрегнатата геополитическа конюнктура през днешния ден. Северна Македония отваря сериозна дупка в сигурността на района, с капацитет да разпалва районни спорове, а оста Москва-Будапеща-Белград се уголемява със Скопие. Членството на Северна Македония в НАТО в допълнение задълбочава този пробив в сигурността, тъй като продънен съдружник основава повече грижи от противник.
Как това ще повлияе на българската вътрешна политика
Сериозен въпрос за България е и дали ревизионистичният прелом в Скопие ще повлияе на нестабилната политическа обстановка у нас. Една от огромните изгоди за България от одобреното преди близо две години френско предложение за старт на договаряния на Скопие с Брюксел бе, че смъкна „ македонския проблем “ от българския дневен ред.
Проблемът с повдигането на ветото за начало на договарянията на Скопие с Брюксел, наложено в края на 2020 година от кабинета на Бойко Борисов, бе в центъра на вътрешнополитическия дневен ред и се оказа един от мотивите за свалянето на кабинета на Кирил Петков, инициирано от Има Такъв Народ. И едвам през юни 2022 година, под акушерството на съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, Народното събрание с конституционно болшинство от 170 гласа одобри френското предложение и смъкна ветото над Скопие. Условието за старт на договарянията за участие бе българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ, паралелно с останалите малцинства там. А по-важното бе, че това не е двустранен контракт, а контракт на целия Европейски Съюз със Скопие, който слага като условия в хода на договарянията и ситуациите от Договора за добросъседство с България от 2017 година. Парламентът на Северна Македония не събра болшинство за смяна на конституцията, а новите ръководещи слагат намерено въпроса за проверка на преговорната рамка за еврочленство, което изрично им бе отказано от Брюксел и София.
Вероятно политически сили в България ще се опитат да употребяват скопския ревизионизъм в ответно националистическо състезание, с цел да натрупат политически дивиденти. Но при постигнатия преди две години политически консенсус мъчно може да се откри писта някой да излезе по-голям родолюбец – без значение, че и у нас има доста разногласия и недоволства по това по какъв начин с френското предложение са предпазени българските ползи. Това не значи, че още веднъж няма да има изкушени от компроматния бизнес, които да търсят в „ македонската карта “ улики против политическите противници за колаборация и изменничество против българските ползи, с цел да наваксат лични партийни дефицити.
Край на националистическите ексцесии по „ македонския въпрос “?
Националистическият радикализъм в Скопие обаче е и късмет за нас консенсусът по „ македонския въпрос “ да надскочи даже евроатлантическото ни болшинство и последователно той да престане да бъде люпилня за националистически ексцесии. И по този начин в България да се очертае обстановка, асиметрична на тази в Северна Македония. При радикалния процес в западната ни съседка към този момент няма да има по-малко отговорни – и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ бяха полуприкрити или напълно открити съперници на договорите, които Скопие подписа. Затова и двете политически сили ще берат негативите от предизвестения неуспех. В България пък няма да има по-заслужили по въпроса за българските ползи по отношение на Северна Македония – от Вътрешна македонска революционна организация, „ Възраждане “, Има Такъв Народ и президента, през ГЕРБ, та чак до ПП-ДБ, тъй като никой не може да си разреши да изостави укрепения рубеж „ френско предложение “ с неразумно оттегляне от него или нахлуване отвън него. Очертава се и стратегическо единодушие с другата жертва на скопския ревизионизъм – Гърция, отнесла първа неуважение на своя контракт – Преспанския от 2018 година, наложил името Северна Македония, което Гордана Силяновска-Давкова отхвърли да произнесе в клетвата си като нов президент.
Най-негативният резултат от следващото закипяване на балканския казан е разпалването на ненавист сред прилежащите нации. Особено омразата на македонците към българите, избуяла след българското несъгласие, която евентуално ще се усили още – и реципрочно, въпреки и с по-малък интензитет, вероятно ще порасне и неприязънта на българите към македонците. Надеждата е по-малкият брат най-сетне да порасне, а по-големият да не се инфантилизира поради него. И това да се случи, преди да се стигне до такава степен самото битие на страната Северна Македония да бъде сложено под въпрос.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Северна Македония приближава ръба на самоубийствената политика – и това не е изненада. Победилата на парламентарните и президентски избори ВМРО-ДПМНЕ извършва обещанията си, за които получи забележителна социална поддръжка (макар че болшинството от жителите не отидоха да гласуват) в похода за национална еднаквост за непозната сметка.
С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и Европейски Съюз, Северна Македония е на път да трансформира еврочленството си в фантазия и да обтегне до дъно връзките със съседите, като в същото време се сложи в цялостна взаимозависимост от Москва и Белград.
Дестабилизация – вътрешна и районна
Националистическото болшинство в Северна Македония дестабилизира и етнически страната – след постигнатия условен баланс сред македонци и албанци с Охридското съглашение от 2001 година. Проевропейски настроените албански партии от дълго време недоволстват поради спъваната от скопските ръководещи европейска вероятност на страната – по този начин, както и Албания страдаше от пакетирането си със Северна Македония за старт на договарянията за участие в Европейски Съюз, отлаган поради българското несъгласие над Скопие.
Новите ръководещи край Вардар дестабилизират и Балканите в напрегнатата геополитическа конюнктура през днешния ден. Северна Македония отваря сериозна дупка в сигурността на района, с капацитет да разпалва районни спорове, а оста Москва-Будапеща-Белград се уголемява със Скопие. Членството на Северна Македония в НАТО в допълнение задълбочава този пробив в сигурността, тъй като продънен съдружник основава повече грижи от противник.
Как това ще повлияе на българската вътрешна политика
Сериозен въпрос за България е и дали ревизионистичният прелом в Скопие ще повлияе на нестабилната политическа обстановка у нас. Една от огромните изгоди за България от одобреното преди близо две години френско предложение за старт на договаряния на Скопие с Брюксел бе, че смъкна „ македонския проблем “ от българския дневен ред.
Проблемът с повдигането на ветото за начало на договарянията на Скопие с Брюксел, наложено в края на 2020 година от кабинета на Бойко Борисов, бе в центъра на вътрешнополитическия дневен ред и се оказа един от мотивите за свалянето на кабинета на Кирил Петков, инициирано от Има Такъв Народ. И едвам през юни 2022 година, под акушерството на съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, Народното събрание с конституционно болшинство от 170 гласа одобри френското предложение и смъкна ветото над Скопие. Условието за старт на договарянията за участие бе българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ, паралелно с останалите малцинства там. А по-важното бе, че това не е двустранен контракт, а контракт на целия Европейски Съюз със Скопие, който слага като условия в хода на договарянията и ситуациите от Договора за добросъседство с България от 2017 година. Парламентът на Северна Македония не събра болшинство за смяна на конституцията, а новите ръководещи слагат намерено въпроса за проверка на преговорната рамка за еврочленство, което изрично им бе отказано от Брюксел и София.
Вероятно политически сили в България ще се опитат да употребяват скопския ревизионизъм в ответно националистическо състезание, с цел да натрупат политически дивиденти. Но при постигнатия преди две години политически консенсус мъчно може да се откри писта някой да излезе по-голям родолюбец – без значение, че и у нас има доста разногласия и недоволства по това по какъв начин с френското предложение са предпазени българските ползи. Това не значи, че още веднъж няма да има изкушени от компроматния бизнес, които да търсят в „ македонската карта “ улики против политическите противници за колаборация и изменничество против българските ползи, с цел да наваксат лични партийни дефицити.
Край на националистическите ексцесии по „ македонския въпрос “?
Националистическият радикализъм в Скопие обаче е и късмет за нас консенсусът по „ македонския въпрос “ да надскочи даже евроатлантическото ни болшинство и последователно той да престане да бъде люпилня за националистически ексцесии. И по този начин в България да се очертае обстановка, асиметрична на тази в Северна Македония. При радикалния процес в западната ни съседка към този момент няма да има по-малко отговорни – и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ бяха полуприкрити или напълно открити съперници на договорите, които Скопие подписа. Затова и двете политически сили ще берат негативите от предизвестения неуспех. В България пък няма да има по-заслужили по въпроса за българските ползи по отношение на Северна Македония – от Вътрешна македонска революционна организация, „ Възраждане “, Има Такъв Народ и президента, през ГЕРБ, та чак до ПП-ДБ, тъй като никой не може да си разреши да изостави укрепения рубеж „ френско предложение “ с неразумно оттегляне от него или нахлуване отвън него. Очертава се и стратегическо единодушие с другата жертва на скопския ревизионизъм – Гърция, отнесла първа неуважение на своя контракт – Преспанския от 2018 година, наложил името Северна Македония, което Гордана Силяновска-Давкова отхвърли да произнесе в клетвата си като нов президент.
Най-негативният резултат от следващото закипяване на балканския казан е разпалването на ненавист сред прилежащите нации. Особено омразата на македонците към българите, избуяла след българското несъгласие, която евентуално ще се усили още – и реципрочно, въпреки и с по-малък интензитет, вероятно ще порасне и неприязънта на българите към македонците. Надеждата е по-малкият брат най-сетне да порасне, а по-големият да не се инфантилизира поради него. И това да се случи, преди да се стигне до такава степен самото битие на страната Северна Македония да бъде сложено под въпрос.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ