АДЖАМИИ! ХАРВАРДСКИТЕ МАКИАВЕЛИСТИ -2
Политиците имат упоритостта не да вземат значими решения, а да споделят значими неща.
Ричард Кросмън (1907–1974 г.) – английски политик, лейбърист
…
Освен универсалната годност на горната поговорка, тя би могла да има и едно не по-малко значимо продължение: „ Политикът е акробат. Той пази равновесие, казвайки противоположното на това, което прави “.
Именно тази преценка е най-уместната във връзка с листата „ 19+1 “ на самообявилата се за знаменосец на битката против корупцията личност Петков, Кирил.
Всъщност от каква мотивация се води той, с цел да застане зад тази своя самодейност? За да открием правилният отговор, се постанова да съпоставим две противоположни по изходна формулировка парадигми за сполучливия поведенчески стандарт на управника.
Първата е основана от античния китайски мъдрец Кун Фундзъ (Учителят Кун) (551–479 година пр.н.е.), станал прочут на Запад с латинизираната форма на своето име – Конфуций. Според него лидерът би трябвало да бъде „ дзюндзъ “ – „ идеален човек “. Всеки дзюндзъ има качествата „ нравственост “, „ лоялност “ и „ откровеност “, като по подобен метод дзюндзъ дава добър образец на своя народ, т. е. в случай че лидерът се стреми към положителното, и народът му ще бъде добър.
Моралните позиции, от които Конфуций изхожда, са надълбоко вкоренени в китайските обичаи и имат в основата си общоприетите полезности преданост, дълг и почитание. Всеки член на обществото би трябвало да бъде насърчаван да се стреми да демонстрира упоменатите морални полезности. Според Конфуций човешката природа не е съвършена, само че е податлива към позитивни промени под въздействието на откровено манифестираната героизъм. Именно тук се демонстрира ролята и на лидера „ дзюндзъ “. Обществото може да се промени под въздействие на едно заслужено и доброжелателно ръководство, което да му служи за образец.
Всъщност схващанията на Конфуций са плод на една морална философия.
Пълна диаметралност са възгледите и цялостната парадигма за държавното ръководство на италианския мъдрец, историк и посланик Николо Макиавели (1469–1527 г.).
Вместо да фиксира своето внимание върху хипотетичната тенденция за развиване на обществото, такова, каквото би трябвало то да бъде, Николо Макиавели се стреми „ да доближи до фактическото положение, а не да се занимава с мислени неща “. Ето по какъв начин той се насочва към политическата реалност и преглежда политиката не посредством инструментариума на моралната философия и етиката, а като една изцяло реалистична и практическа активност.
Като дълготраен резултат през вековете, Николо Макиавели, чрез своето съчинение „ Владетелят “, вкарва понятието „ макиавелизъм “, което се отнася за манипулативни, вероломни и обслужващи най-вече персоналните си ползи политици, правилни на максимата „ Целта оправдава средствата “.
Като водещата разлика сред Николо Макиавели и предхождащите го политически мислители е, че той счита като задача на страната не моралното издигане на нейните жители, а основаването на изискванията за тяхното благополучие и гарантиране на сигурността им.
При Николо Макиавели липсват понятията „ положително “ и „ зло “, отразени в неговите писания, а те са сменени с концепцията за потребно, належащо, сполучливо, рисково и нездравословно. Практичността е сложена над морала, а като координата за нужните за управника качества са тези, които подсигуряват неговата успеваемост и рационално държание, а не да изповядва избрана идеология или морални полезности.
Ако предходните политически мислители слагат в центъра на своето внимание и моралното рационализиране на индивида, то Николо Макиавели, изследвал действителното държание на индивида през другите столетия, съзира голям брой дефекти в него, което го довежда до заключението, че хората в своето болшинство са тесногръди, егоистични, непостоянни и лекомислени. Николо Макиавели обаче се отхвърля да се опълчва на тези качества, а таман в противен случай. Според италианския мъдрец такива дефекти способстват за създаване на устойчиво общество, стига да бъде открита подобаващата персона, която да застане отпред на страната и да ръководи хората, манипулирайки ги чрез техните дефекти.
Именно на Николо Макиавели принадлежи мисълта: „ Мъдрият държател не може и не трябва да държи на думата си “. Отново негово е авторството на сентенцията: „ Който се залавя да ръководи един народ, било републикански, било монархически, в случай че не се оправи с враговете на новия ред, основава кратковременно ръководство “.
Ето къде е ключът за загадката, че Кирил Петков реши да започва акцията за битка с корупцията, след поредицата от пропагандни фразеологични ексерсизи, с първото доста деяние – или по-скоро видимост за такова, – а точно вкарването на листата „ 19+1 “ в прокуратурата и предаването му на двадесетия член (според Кирил Петков) на списъчната тайфа – Иван Гешев.
Къде е грешката на Кирил Петков? Задавам този въпрос не като създател на голям брой изявления против не едно или две от лицата в листата, в това число и Иван Гешев, изявления, изпълнени с значително неопровержима фактология. Едно съмнение за съществуване на обикновена суетност у мен би трябвало да ме стимулира да приветствам действието на Кирил Петков, изключително предвид на допускането, че в досието с материали от средствата за всеобща информация са налице и – в случай че не всички – то най-малко част от моите изявления.
Но защото с изключение на създател съм и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за битка срещу корупцията в България още от нейното учредяване през 2000 година, съм прекомерно надалеч от аплодисменти за осъществяването на Кирил Петков. Тъй като още древноримският историк, оратор и нравоучител Тит Ливий (59 година пр.н.е.) е заключил, че: „ По-лесно е да се порицае предишното, в сравнение с да се поправи “.
Във всеки случай напъните да бъде поправено предишното включват и съответните нужни дейности това минало да не продължава да се осъществя в сегашното и бъдещето.
Тук разумно изниква въпросът: Какви законопроекти бяха препоръчани в 47-то Народно заседание от страна на „ Продължаваме промяната “ с цел да бъдат по-ефективно следени и надлежно минимизирани корупционните практики у нас, изключително тези, свързани със злоупотребите с огромен финансов запас при осъществяването на процедури за възлагане на публични поръчки?
Отговорът е: нито един. И то макар че по тематиката профилираната научна литература с приложна устременост, в световен мащаб, е изобилна.
Освен това още на 14 декември 2021 година с вх. № 08.01-126 на деловодството на Министерския съвет, с писмо, адресирано персонално до Кирил Петков, предложих Асоциацията за битка срещу корупцията в България да окаже цялостно експертно подпомагане на новото държавно управление, за придаване на дейно наличие на декларираните планове за противопоставяне на корупционните практики в България.
Но повече от 3 месеца освен няма отговор на направеното предложение, само че и от страна на „ Продължаваме промяната “ в Народното събрание няма импортирано нито едно предложение за закон със съответна антикорупционна устременост, на база на множеството образци за сходна правна уредба в други страни.
Ето че напълно незаобиколимо се появява отговорът на въпроса за какво Кирил Петков, преди още да се е погрижил за основаване на законодателство, осигуряващо капацитет за антикорупционно бъдеще на нашата страна, внесе в прокуратурата лист „ 19+1 “?
Съгласно управническата философия на Николо Макиавели това е не повече и нищо друго от опит за кавга с сегашни и възможни бъдещи политически съперници.
Славчо Кънчев*
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Ричард Кросмън (1907–1974 г.) – английски политик, лейбърист
…
Освен универсалната годност на горната поговорка, тя би могла да има и едно не по-малко значимо продължение: „ Политикът е акробат. Той пази равновесие, казвайки противоположното на това, което прави “.
Именно тази преценка е най-уместната във връзка с листата „ 19+1 “ на самообявилата се за знаменосец на битката против корупцията личност Петков, Кирил.
Всъщност от каква мотивация се води той, с цел да застане зад тази своя самодейност? За да открием правилният отговор, се постанова да съпоставим две противоположни по изходна формулировка парадигми за сполучливия поведенчески стандарт на управника.
Първата е основана от античния китайски мъдрец Кун Фундзъ (Учителят Кун) (551–479 година пр.н.е.), станал прочут на Запад с латинизираната форма на своето име – Конфуций. Според него лидерът би трябвало да бъде „ дзюндзъ “ – „ идеален човек “. Всеки дзюндзъ има качествата „ нравственост “, „ лоялност “ и „ откровеност “, като по подобен метод дзюндзъ дава добър образец на своя народ, т. е. в случай че лидерът се стреми към положителното, и народът му ще бъде добър.
Моралните позиции, от които Конфуций изхожда, са надълбоко вкоренени в китайските обичаи и имат в основата си общоприетите полезности преданост, дълг и почитание. Всеки член на обществото би трябвало да бъде насърчаван да се стреми да демонстрира упоменатите морални полезности. Според Конфуций човешката природа не е съвършена, само че е податлива към позитивни промени под въздействието на откровено манифестираната героизъм. Именно тук се демонстрира ролята и на лидера „ дзюндзъ “. Обществото може да се промени под въздействие на едно заслужено и доброжелателно ръководство, което да му служи за образец.
Всъщност схващанията на Конфуций са плод на една морална философия.
Пълна диаметралност са възгледите и цялостната парадигма за държавното ръководство на италианския мъдрец, историк и посланик Николо Макиавели (1469–1527 г.).
Вместо да фиксира своето внимание върху хипотетичната тенденция за развиване на обществото, такова, каквото би трябвало то да бъде, Николо Макиавели се стреми „ да доближи до фактическото положение, а не да се занимава с мислени неща “. Ето по какъв начин той се насочва към политическата реалност и преглежда политиката не посредством инструментариума на моралната философия и етиката, а като една изцяло реалистична и практическа активност.
Като дълготраен резултат през вековете, Николо Макиавели, чрез своето съчинение „ Владетелят “, вкарва понятието „ макиавелизъм “, което се отнася за манипулативни, вероломни и обслужващи най-вече персоналните си ползи политици, правилни на максимата „ Целта оправдава средствата “.
Като водещата разлика сред Николо Макиавели и предхождащите го политически мислители е, че той счита като задача на страната не моралното издигане на нейните жители, а основаването на изискванията за тяхното благополучие и гарантиране на сигурността им.
При Николо Макиавели липсват понятията „ положително “ и „ зло “, отразени в неговите писания, а те са сменени с концепцията за потребно, належащо, сполучливо, рисково и нездравословно. Практичността е сложена над морала, а като координата за нужните за управника качества са тези, които подсигуряват неговата успеваемост и рационално държание, а не да изповядва избрана идеология или морални полезности.
Ако предходните политически мислители слагат в центъра на своето внимание и моралното рационализиране на индивида, то Николо Макиавели, изследвал действителното държание на индивида през другите столетия, съзира голям брой дефекти в него, което го довежда до заключението, че хората в своето болшинство са тесногръди, егоистични, непостоянни и лекомислени. Николо Макиавели обаче се отхвърля да се опълчва на тези качества, а таман в противен случай. Според италианския мъдрец такива дефекти способстват за създаване на устойчиво общество, стига да бъде открита подобаващата персона, която да застане отпред на страната и да ръководи хората, манипулирайки ги чрез техните дефекти.
Именно на Николо Макиавели принадлежи мисълта: „ Мъдрият държател не може и не трябва да държи на думата си “. Отново негово е авторството на сентенцията: „ Който се залавя да ръководи един народ, било републикански, било монархически, в случай че не се оправи с враговете на новия ред, основава кратковременно ръководство “.
Ето къде е ключът за загадката, че Кирил Петков реши да започва акцията за битка с корупцията, след поредицата от пропагандни фразеологични ексерсизи, с първото доста деяние – или по-скоро видимост за такова, – а точно вкарването на листата „ 19+1 “ в прокуратурата и предаването му на двадесетия член (според Кирил Петков) на списъчната тайфа – Иван Гешев.
Къде е грешката на Кирил Петков? Задавам този въпрос не като създател на голям брой изявления против не едно или две от лицата в листата, в това число и Иван Гешев, изявления, изпълнени с значително неопровержима фактология. Едно съмнение за съществуване на обикновена суетност у мен би трябвало да ме стимулира да приветствам действието на Кирил Петков, изключително предвид на допускането, че в досието с материали от средствата за всеобща информация са налице и – в случай че не всички – то най-малко част от моите изявления.
Но защото с изключение на създател съм и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за битка срещу корупцията в България още от нейното учредяване през 2000 година, съм прекомерно надалеч от аплодисменти за осъществяването на Кирил Петков. Тъй като още древноримският историк, оратор и нравоучител Тит Ливий (59 година пр.н.е.) е заключил, че: „ По-лесно е да се порицае предишното, в сравнение с да се поправи “.
Във всеки случай напъните да бъде поправено предишното включват и съответните нужни дейности това минало да не продължава да се осъществя в сегашното и бъдещето.
Тук разумно изниква въпросът: Какви законопроекти бяха препоръчани в 47-то Народно заседание от страна на „ Продължаваме промяната “ с цел да бъдат по-ефективно следени и надлежно минимизирани корупционните практики у нас, изключително тези, свързани със злоупотребите с огромен финансов запас при осъществяването на процедури за възлагане на публични поръчки?
Отговорът е: нито един. И то макар че по тематиката профилираната научна литература с приложна устременост, в световен мащаб, е изобилна.
Освен това още на 14 декември 2021 година с вх. № 08.01-126 на деловодството на Министерския съвет, с писмо, адресирано персонално до Кирил Петков, предложих Асоциацията за битка срещу корупцията в България да окаже цялостно експертно подпомагане на новото държавно управление, за придаване на дейно наличие на декларираните планове за противопоставяне на корупционните практики в България.
Но повече от 3 месеца освен няма отговор на направеното предложение, само че и от страна на „ Продължаваме промяната “ в Народното събрание няма импортирано нито едно предложение за закон със съответна антикорупционна устременост, на база на множеството образци за сходна правна уредба в други страни.
Ето че напълно незаобиколимо се появява отговорът на въпроса за какво Кирил Петков, преди още да се е погрижил за основаване на законодателство, осигуряващо капацитет за антикорупционно бъдеще на нашата страна, внесе в прокуратурата лист „ 19+1 “?
Съгласно управническата философия на Николо Макиавели това е не повече и нищо друго от опит за кавга с сегашни и възможни бъдещи политически съперници.
Славчо Кънчев*
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ