Пол Брънтън (1898-1981) е английски журналист и писател, който се

Пол Брънтън (1898-1981) е британски публицист и публицист, който се подрежда измежду най-хубавите познавачи на източните религии и учения. Пътува дълго из Египет, Китай, Япония и на първо място из Индия, където е отдаден във философските учения. Определяща за живота му се оказва срещата с Шpи Paмaнa Maxapиши - един от най-влиятелните индийски гуру oт Hoвoтo вpeмe. Heгoвата ĸнига " Търсене из тайнствена Индия " cъбyждa в зaпaдния cвят интepec ĸъм изтoчнитe мъдpи yчeния, йога и медитация, като излага философията им на леснодостъпен език. През 1956 година тoй ce oттeгля в Швeйцapия.

Книгата " Търсене из тайнствена Индия " не е справочник по йога за духовно извисени персони. Не е и пътепис, предопределен за запалени авантюристи. Тя е доста повече. Авторът се насочва на зрелищно странствуване – както през физическото, по този начин и в духовното пространство. Напуска удобния си дом и сигурната си работа в Англия, с цел да се потопи в спорната, шумна, мръсна, религиозна, изумителна атмосфера на Индийския субконтинент.

Откъсът от книгата, която е към този момент на пазара, е възложен от Издателство " Вакон ".

В този човек имаше нещо, което приковаваше вниманието ми като магнит. Не можех да отместя погледа си от него. Първоначалната ми обърканост и цялото ми неразбиране от това, че останах изцяло неусетен, постепенно се изпариха, до момента в който едно необичайно омагьосване стартира все по-силно да ме приковава. Чак на втория час обаче започнах да чувствам, че в мозъка ми се настанява някаква смяна, на която не можех да устоя. Въпросите, които толкоз деликатно си бях подготвил във влака, започнаха да отпадат един по един. Сега ми се струваше, че към този момент няма никакво значение дали ще ги задам и дали ще разреша проблемите, които до момента ме вълнуваха. Знаех само, че покрай мен се стича една непоклатима река от успокоение, че цялото ми създание е просмукано от чувство за мир, а мозъкът ми, който нормално бе разкъсван от мисли, стартира да се укротява.
Колко оскъдни изглеждаха тези въпроси, които по този начин упорито си задавах! Колко незначителни изглеждаха изгубените години! Съвсем ясно осъзнах, че мозъкът самичък си създаваше проблеми и по-късно се измъчваше в опити да ги реши. Това беше напълно непозната концепция за съзнанието на човек, който до момента постоянно бе отдавал толкоз голямо значение на разсъдъка.

Повече информация за книгата ще намерите тук.