Мислете, че е фантастично, но явно пътуването във времето е съвсем възможно!
Пътуването във времето е една от безконечните тематики във фантастиката. Вероятно в никакъв случай няма да спрем да мечтаем да се разходим в бъдещето или в предишното. А най-фантастичното е, че пътуването във времето може би е допустимо, написа Obekti.bg, базирайки се на Gizmodo.
Да стартираме от съвсем невъзможното
Ето и неприятната вест. Вероятно не можем да се придвижим обратно във времето и да забележим по какъв начин египтяните са построили пирамидите. През предишния век учените показаха редица теории, съгласно които е правдоподобно да създадем скок в бъдещето. Връщането обратно във времето за жалост е доста по-сложно. Но не безусловно невероятно.
Айнщайн поставя основите на огромна част от теоретичната просвета, която през днешния ден изследва опцията за пътешестване във времето. Разбира се, учени като Галилей и Поанкаре преди него са дали своя скъп принос, само че теориите на общата и специфичната релативност фрапантно трансформираха разбирането ни за времето и пространството. Благодарение на тези две надеждни теории актуалните учени считат, че пътуването във времето е допустимо.
Една от опциите за това е така наречен „ червеева дупка “, известна още като мост на Айнщайн-Розен. Заедно с физика Натан Розен, през 1935 година Айнщайн излиза с научното съмнение, че съществуват „ червееви дупки “, след което доста учени способстват с теориите си за метода, по който те би трябвало да работят. Кип Торн и Стивън Хокинг са измежду най-известните създатели на такива теории.
Нека предположим, че съществуват червееви дупки. В края на 80-те години Торн декларира, че една червеева дупка може да бъде превърната в машина на времето. Според общата доктрина на относителността, червеевата дупка може да работи като мост през пространствовремето, който основава директен път сред две далечни точки. Смята се че избран вид червееви дупки биха разрешили пътуването във времето във всяка посока, в случай че можем да доближим скоростта в единия ѝ край до скоростта на светлината, след което да я върнем до първичното ѝ положение. В същото време другият край ще остане имобилен. Поради резултата на разширението на времето, движещият се край „ ще остарява “ по-бързо от неподвижния.
В този способ обаче има няколко препъни-камъка. Основният е елементарният факт, че ни би трябвало способ за основаване на червееви дупки, и че един път основана, червеевата дупка ни разрешава да се върнем в предишното единствено досега, в който е основана. Тъй че сигурно няма да забележим по какъв начин строят пирамидите.
Другият главен проблем, е че би трябвало да ускорим другия край до скорост, близка до скоростта на светлината. В основополагащия си труд върху червеевите дупки от 1988 година, Торн и сътрудниците му допускат, че същества от напреднала цивилизация биха могли да произведат това придвижване, като придърпат десния край гравитационно или електронно “. За момента ние не можем да създадем това.
Това, което можем, е да пътуваме в бъдещето – само че единствено ненапълно.
Почти несъмнено вероятното
В последните години видяхме потвърдени доста от фантастично звучащите теоретични постановки на Айнщайн. Една от най-вълнуващите е упоменатата преди този момент доктрина за разширението на времето. Въпреки че в продължение на десетилетия сме създавали технологии въз основата на тази доктрина, един скорошен опит в последна сметка потвърди, че разширението на времето е изцяло действително събитие. И също по този начин събитие, което ни разрешава да пътуваме в бъдещето.
Накратко, става дума за концепцията, че времето минава по-бавно за един движещ се часовник, в сравнение с за часовник, който стои на едно място. Силата на гравитацията също се отразява върху разликата във времето. Колкото по-голяма е гравитацията, толкоз по-голяма е разликата във времето. Черните дупки, сходно на тази, за която става дума във кино лентата Interstellar, да вземем за пример, биха произвели солидно количество разширение на времето заради рисковото си гравитационна привличане.
Учените, които работят по галактическите стратегии, се занимават с този резултат от години насам. Ето за какво часовниците на Международната галактическа станция отброяват времето напълно малко по-бавно от часовниците на Земята. Тъй като МКС се движи толкоз бързо под въздействието на по-слаба гравитация, времето тече по-бързо. Ето за какво и никой часовник на Земята не е безусловно прецизен, тъй като резултатът на разширението на времето значи, че времето тече по-бавно по-близо до повърхността на Земята.
Друг образец са GPS спътниците. GPS чипът на вашия смарт телефон работи, тъй като 24 спътника обикалят земното кълбо когато и да е, с цел да триангулират местоположението ви въз основата на това какъв брой дълго пътува времево маркираната информация до и от вашето устройство.
Въпреки това при създаване на системата учените откриват, че атомните часовници върху GPS спътниците в реалност са напълно леко напред, защото се движат в орбита с 9 хиляди благи в час. Те губят 8 микросекунди дневно. Това е сложна за разбиране разлика, само че задоволителна, с цел да обърка данните за местоположението. Затова тези часовници вършат корекции, които дават отговор за резултатите на относителността.
Последиците са невероятни. Какво ще стане, в случай че доведем това до прекаленост? Ако скочите в галактически транспортен съд, който лети свръх бързо, времето ще минава по-бавно за хората на Земята. Можете да извършите обиколка на галактиката и да се върнете на Земята в бъдещето. Всъщност, тъкмо това се случва в „ Планетата на маймуните “.
Въпросът остава: можем ли в действителност да доведем нещата до прекаленост? И допустимо ли е да се придвижим обратно във времето? Няма по какъв начин да разберем. Възможно е някое бъдещо изобретение да отхвърли днешните теории. Досега не сме измислили по какъв начин да построим червеева дупка, или да изпробваме на процедура който и да е от препоръчаните способи.
Единственото което можем да създадем, е да търсим пътешественици във времето измежду нас. За това не са ни нужни нито лаборатории, нито галактически кораби.
Да стартираме от съвсем невъзможното
Ето и неприятната вест. Вероятно не можем да се придвижим обратно във времето и да забележим по какъв начин египтяните са построили пирамидите. През предишния век учените показаха редица теории, съгласно които е правдоподобно да създадем скок в бъдещето. Връщането обратно във времето за жалост е доста по-сложно. Но не безусловно невероятно.
Айнщайн поставя основите на огромна част от теоретичната просвета, която през днешния ден изследва опцията за пътешестване във времето. Разбира се, учени като Галилей и Поанкаре преди него са дали своя скъп принос, само че теориите на общата и специфичната релативност фрапантно трансформираха разбирането ни за времето и пространството. Благодарение на тези две надеждни теории актуалните учени считат, че пътуването във времето е допустимо.
Една от опциите за това е така наречен „ червеева дупка “, известна още като мост на Айнщайн-Розен. Заедно с физика Натан Розен, през 1935 година Айнщайн излиза с научното съмнение, че съществуват „ червееви дупки “, след което доста учени способстват с теориите си за метода, по който те би трябвало да работят. Кип Торн и Стивън Хокинг са измежду най-известните създатели на такива теории.
Нека предположим, че съществуват червееви дупки. В края на 80-те години Торн декларира, че една червеева дупка може да бъде превърната в машина на времето. Според общата доктрина на относителността, червеевата дупка може да работи като мост през пространствовремето, който основава директен път сред две далечни точки. Смята се че избран вид червееви дупки биха разрешили пътуването във времето във всяка посока, в случай че можем да доближим скоростта в единия ѝ край до скоростта на светлината, след което да я върнем до първичното ѝ положение. В същото време другият край ще остане имобилен. Поради резултата на разширението на времето, движещият се край „ ще остарява “ по-бързо от неподвижния.
В този способ обаче има няколко препъни-камъка. Основният е елементарният факт, че ни би трябвало способ за основаване на червееви дупки, и че един път основана, червеевата дупка ни разрешава да се върнем в предишното единствено досега, в който е основана. Тъй че сигурно няма да забележим по какъв начин строят пирамидите.
Другият главен проблем, е че би трябвало да ускорим другия край до скорост, близка до скоростта на светлината. В основополагащия си труд върху червеевите дупки от 1988 година, Торн и сътрудниците му допускат, че същества от напреднала цивилизация биха могли да произведат това придвижване, като придърпат десния край гравитационно или електронно “. За момента ние не можем да създадем това.
Това, което можем, е да пътуваме в бъдещето – само че единствено ненапълно.
Почти несъмнено вероятното
В последните години видяхме потвърдени доста от фантастично звучащите теоретични постановки на Айнщайн. Една от най-вълнуващите е упоменатата преди този момент доктрина за разширението на времето. Въпреки че в продължение на десетилетия сме създавали технологии въз основата на тази доктрина, един скорошен опит в последна сметка потвърди, че разширението на времето е изцяло действително събитие. И също по този начин събитие, което ни разрешава да пътуваме в бъдещето.
Накратко, става дума за концепцията, че времето минава по-бавно за един движещ се часовник, в сравнение с за часовник, който стои на едно място. Силата на гравитацията също се отразява върху разликата във времето. Колкото по-голяма е гравитацията, толкоз по-голяма е разликата във времето. Черните дупки, сходно на тази, за която става дума във кино лентата Interstellar, да вземем за пример, биха произвели солидно количество разширение на времето заради рисковото си гравитационна привличане.
Учените, които работят по галактическите стратегии, се занимават с този резултат от години насам. Ето за какво часовниците на Международната галактическа станция отброяват времето напълно малко по-бавно от часовниците на Земята. Тъй като МКС се движи толкоз бързо под въздействието на по-слаба гравитация, времето тече по-бързо. Ето за какво и никой часовник на Земята не е безусловно прецизен, тъй като резултатът на разширението на времето значи, че времето тече по-бавно по-близо до повърхността на Земята.
Друг образец са GPS спътниците. GPS чипът на вашия смарт телефон работи, тъй като 24 спътника обикалят земното кълбо когато и да е, с цел да триангулират местоположението ви въз основата на това какъв брой дълго пътува времево маркираната информация до и от вашето устройство.
Въпреки това при създаване на системата учените откриват, че атомните часовници върху GPS спътниците в реалност са напълно леко напред, защото се движат в орбита с 9 хиляди благи в час. Те губят 8 микросекунди дневно. Това е сложна за разбиране разлика, само че задоволителна, с цел да обърка данните за местоположението. Затова тези часовници вършат корекции, които дават отговор за резултатите на относителността.
Последиците са невероятни. Какво ще стане, в случай че доведем това до прекаленост? Ако скочите в галактически транспортен съд, който лети свръх бързо, времето ще минава по-бавно за хората на Земята. Можете да извършите обиколка на галактиката и да се върнете на Земята в бъдещето. Всъщност, тъкмо това се случва в „ Планетата на маймуните “.
Въпросът остава: можем ли в действителност да доведем нещата до прекаленост? И допустимо ли е да се придвижим обратно във времето? Няма по какъв начин да разберем. Възможно е някое бъдещо изобретение да отхвърли днешните теории. Досега не сме измислили по какъв начин да построим червеева дупка, или да изпробваме на процедура който и да е от препоръчаните способи.
Единственото което можем да създадем, е да търсим пътешественици във времето измежду нас. За това не са ни нужни нито лаборатории, нито галактически кораби.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ