Как обречените пътници на подводницата Titan прекарват последните си мигове
Пътниците на обречената подводница Titan евентуално са прекарали последните си мигове в цялостен мрак, гледайки злокобни биолуминесцентни създания, плаващи около тях, и слушайки обичаната си музика. Преди броени дни изплуваха трагични детайлности за последните мигове на пасажерите, когато брачната половинка и майката на съдбовното дуо баща-син Шахзада и Сюлеман Дауд описа пред New York Times по какъв начин пътуването е било кулминационна точка на манията на фамилията по 111-годишните остатъци, по които са запалени, откогато посещават галерия на Титаник в Сингапур през 2012 година
Момчето, което може би не е желало да бъде на борда на Titan
Какви са версиите на неговата майка и вуйна
Титаник треската на Доууд се разраства още повече след пътешестване през 2019 година до Гренландия, където те се заинтригуват от ледниците, които се обгръщат в айсберги - същата океанска заплаха, която унищожава Титаник през 1912 година Кристин споделя, че тогава е попаднала на реклама на OceanGate, предлагаща пътувания до останките. Тя е трябвало да придружи брачна половинка си милиардер, само че техният 19-годишен наследник в последна сметка заема нейното място, защото първичната екскурзия на двойката е отсрочена от пандемията и при втория опит момчето към този момент задоволително огромно, с цел да отиде с татко си.
Кристина разкрива, че брачният партньор и синът за малко да пропуснат пагубното пътешестване за Деня на бащата на повече от 3962 метра под повърхността на океана, когато полетът им до Сейнт Джонс, Нюфаундленд, откъдето корабът-майка отплава, е анулиран и последващият им полет занимателен. " Всъщност бяхме много обезпокоени, като " О, Боже мой, какво ще стане, в случай че анулират и този полет? ", споделя Кристин пред New York Times. " Сега като се връщам обратно, ми се желае да го бяха пропуснали. "
Но фамилията стига до Polar Prince в точния момент. И по този начин Кристин и нейната 17-годишна щерка Алина са на борда на 18 юни, с цел да гледат Шахзада, Сюлеман и трима други пасажери - създателят и основен изпълнителен шеф на OceanGate Стоктън Ръш (61 г.), фамозния Титаник откривателят Пол-Анри Нарджоле (77 г.) и английският милиардер Хамиш Хардинг (58 г.) да да се качват на борда на 6.7-метровата подводница и изчезват в Атлантическия океан.
Скърбящата брачна половинка и майка споделя, че нейният брачен партньор и наследник са били във екстаз от пътуването, което OceanGate неведнъж популяризира като късмет за туристите да бъдат " откриватели, авантюристи и цивилен учени ".
" Той беше като пружинка ", разказва Кристин вълнението на сина си тъкмо преди да тръгне с подводницата. Що се отнася до нейния брачен партньор, Кристин не крие, че той е копнеел да има същите завършения като Нарджоле - известният водолаз от Титаник, който разказал на фамилията за миг, когато попаднал в капан в подводница в продължение на три дни.
" О, боже мой, това е толкоз готино ", спомня си тя думите на брачна половинка си. " Той като че ли попиваше всяка дума. Лицето му сияеше, когато говореше за всички тези изперкали неща. "
Кристин споделя за многократните срещи, по време на които е провеждано образование за това по какъв начин работи подводницата и за нейната сигурност, само че твърди, че някои от уроците като че ли просто са прелетяли около главата на всички. " Нямахме никаква визия за инженерната страна на подводницата. Искам да кажа, че седите в аероплан, без да знаете по какъв начин работи моторът. Същото беше и с Titan. " Кристин не е единствената, която признава, че е озадачена от механизма на подводницата.
Бил Прайс, който се качва на подводницата през 2021 година, споделя, че пътуването му е било прекъснато, когато Titan губи задвижващата си система от едната страна. Той споделя, че Ръш не може да накара " механизма за падаща тежест " на транспортното средство да се освободи за изкачването, тъй че инструктира пасажерите да опитат да разклатят подводницата, с цел да оказват помощ.
" След няколко раздрусвания получихме инерция ", споделя Прайс. " Тогава чухме дрънчене и всички групово разбрахме, че едната от тежестите е паднала. Така че продължихме да го вършим, до момента в който всички тежести свършиха " и транспортното средство постепенно се издигна назад на повърхността. Прайс споделя, че макар казуса, екипажът се качва още веднъж на подводницата на идващия ден и сполучливо посещава останките на кораба. Той също по този начин означи, че измежду уроците по сигурност има и подобен за случай на имплозии заради напън - тъкмо това, което явно сполетява подводницата предишния месец.
Прайс споделя, че на него и на други пасажери им е казано, че натискът от океана ще бъде като да разбиеш кенче с чук или да бъдеш сплескан от слон, изравен на един крак с още 100 дебелокожи върху него. " По някакъв злокобен метод това беше успокояващо ", спомня си Прайс по отношение на уверението, че гибелта ще бъде мигновена.
Кристин споделя, че когато пасажерите доближават мястото си за гмуркане в средата на океана, тя се е чувствала уверена от " добре смазаната интервенция ", която OceanGate организира, до момента в който екипажът приготвя пасажерите какво да чакат. Пътниците са инструктирани да не ядат доста щедро в деня преди пътуването и да не пият никакво кафе на сутринта. Препоръча се да носят дебели чорапи и шапка поради ниските температури на Атлантическия океан.
Пътниците са предизвестени, че на пода на подводницата може да се натрупат кондензни локви, тъй че би трябвало да заобикалят да мокрят краката си, спомня си Кристин. Също по този начин им е казано да проявят самообладание и да запазят упованията си, до момента в който стигнат до Титаник, защото светлините на подводницата ще бъдат изключени, с цел да пестят батерията. Въпреки това им е дадено, че ще зърнат биолуминесцентни морски създания по време на пътя надолу към дълбините.
Пътниците също са насърчавани да заредят обичаните си песни в музикалния плейър на подводницата, защото пътуването нормално продължава четири часа. Кристин твърди, че ентусиазмът на фамилията не понижава нито за момент, даже когато Шахзада се оплаква от цялото съоръжение, което би трябвало да постави, преди да влезе в подводницата Titan.
След като се сбогуват с тях, Кристин и щерка й наблюдават по какъв начин подводницата се отдалечава в Атлантическия океан, до момента в който изчезва от погледа им, пътувайки с 1.6 км/ч - толкоз постепенно, че не се усеща никакво придвижване. " Беше прелестно утро ", спомня си Кристин, добавяйки, че очарованият й брачен партньор неведнъж е казвал предходния ден: " Утре се гмуркам! Утре се гмуркам! "
Какво се случва в човешките остатъци и тези на подводницата Titan
Има ли късмет телата да бъдат открити
Когато контактът с плавателния съд е загубен по-малко от два часа след два часа и половина втурване надолу, им е казано, че сходни проблеми се случват. В такава обстановка, в случай че контактът не бъде сбъднат в границите на един час, подводницата би трябвало да смъкна тежестите си и да се върне на повърхността.
Момчето, което може би не е желало да бъде на борда на Titan
Какви са версиите на неговата майка и вуйна
Титаник треската на Доууд се разраства още повече след пътешестване през 2019 година до Гренландия, където те се заинтригуват от ледниците, които се обгръщат в айсберги - същата океанска заплаха, която унищожава Титаник през 1912 година Кристин споделя, че тогава е попаднала на реклама на OceanGate, предлагаща пътувания до останките. Тя е трябвало да придружи брачна половинка си милиардер, само че техният 19-годишен наследник в последна сметка заема нейното място, защото първичната екскурзия на двойката е отсрочена от пандемията и при втория опит момчето към този момент задоволително огромно, с цел да отиде с татко си.
Кристина разкрива, че брачният партньор и синът за малко да пропуснат пагубното пътешестване за Деня на бащата на повече от 3962 метра под повърхността на океана, когато полетът им до Сейнт Джонс, Нюфаундленд, откъдето корабът-майка отплава, е анулиран и последващият им полет занимателен. " Всъщност бяхме много обезпокоени, като " О, Боже мой, какво ще стане, в случай че анулират и този полет? ", споделя Кристин пред New York Times. " Сега като се връщам обратно, ми се желае да го бяха пропуснали. "
Но фамилията стига до Polar Prince в точния момент. И по този начин Кристин и нейната 17-годишна щерка Алина са на борда на 18 юни, с цел да гледат Шахзада, Сюлеман и трима други пасажери - създателят и основен изпълнителен шеф на OceanGate Стоктън Ръш (61 г.), фамозния Титаник откривателят Пол-Анри Нарджоле (77 г.) и английският милиардер Хамиш Хардинг (58 г.) да да се качват на борда на 6.7-метровата подводница и изчезват в Атлантическия океан.
Скърбящата брачна половинка и майка споделя, че нейният брачен партньор и наследник са били във екстаз от пътуването, което OceanGate неведнъж популяризира като късмет за туристите да бъдат " откриватели, авантюристи и цивилен учени ".
" Той беше като пружинка ", разказва Кристин вълнението на сина си тъкмо преди да тръгне с подводницата. Що се отнася до нейния брачен партньор, Кристин не крие, че той е копнеел да има същите завършения като Нарджоле - известният водолаз от Титаник, който разказал на фамилията за миг, когато попаднал в капан в подводница в продължение на три дни.
" О, боже мой, това е толкоз готино ", спомня си тя думите на брачна половинка си. " Той като че ли попиваше всяка дума. Лицето му сияеше, когато говореше за всички тези изперкали неща. "
Кристин споделя за многократните срещи, по време на които е провеждано образование за това по какъв начин работи подводницата и за нейната сигурност, само че твърди, че някои от уроците като че ли просто са прелетяли около главата на всички. " Нямахме никаква визия за инженерната страна на подводницата. Искам да кажа, че седите в аероплан, без да знаете по какъв начин работи моторът. Същото беше и с Titan. " Кристин не е единствената, която признава, че е озадачена от механизма на подводницата.
Бил Прайс, който се качва на подводницата през 2021 година, споделя, че пътуването му е било прекъснато, когато Titan губи задвижващата си система от едната страна. Той споделя, че Ръш не може да накара " механизма за падаща тежест " на транспортното средство да се освободи за изкачването, тъй че инструктира пасажерите да опитат да разклатят подводницата, с цел да оказват помощ.
" След няколко раздрусвания получихме инерция ", споделя Прайс. " Тогава чухме дрънчене и всички групово разбрахме, че едната от тежестите е паднала. Така че продължихме да го вършим, до момента в който всички тежести свършиха " и транспортното средство постепенно се издигна назад на повърхността. Прайс споделя, че макар казуса, екипажът се качва още веднъж на подводницата на идващия ден и сполучливо посещава останките на кораба. Той също по този начин означи, че измежду уроците по сигурност има и подобен за случай на имплозии заради напън - тъкмо това, което явно сполетява подводницата предишния месец.
Прайс споделя, че на него и на други пасажери им е казано, че натискът от океана ще бъде като да разбиеш кенче с чук или да бъдеш сплескан от слон, изравен на един крак с още 100 дебелокожи върху него. " По някакъв злокобен метод това беше успокояващо ", спомня си Прайс по отношение на уверението, че гибелта ще бъде мигновена.
Кристин споделя, че когато пасажерите доближават мястото си за гмуркане в средата на океана, тя се е чувствала уверена от " добре смазаната интервенция ", която OceanGate организира, до момента в който екипажът приготвя пасажерите какво да чакат. Пътниците са инструктирани да не ядат доста щедро в деня преди пътуването и да не пият никакво кафе на сутринта. Препоръча се да носят дебели чорапи и шапка поради ниските температури на Атлантическия океан.
Пътниците са предизвестени, че на пода на подводницата може да се натрупат кондензни локви, тъй че би трябвало да заобикалят да мокрят краката си, спомня си Кристин. Също по този начин им е казано да проявят самообладание и да запазят упованията си, до момента в който стигнат до Титаник, защото светлините на подводницата ще бъдат изключени, с цел да пестят батерията. Въпреки това им е дадено, че ще зърнат биолуминесцентни морски създания по време на пътя надолу към дълбините.
Пътниците също са насърчавани да заредят обичаните си песни в музикалния плейър на подводницата, защото пътуването нормално продължава четири часа. Кристин твърди, че ентусиазмът на фамилията не понижава нито за момент, даже когато Шахзада се оплаква от цялото съоръжение, което би трябвало да постави, преди да влезе в подводницата Titan.
След като се сбогуват с тях, Кристин и щерка й наблюдават по какъв начин подводницата се отдалечава в Атлантическия океан, до момента в който изчезва от погледа им, пътувайки с 1.6 км/ч - толкоз постепенно, че не се усеща никакво придвижване. " Беше прелестно утро ", спомня си Кристин, добавяйки, че очарованият й брачен партньор неведнъж е казвал предходния ден: " Утре се гмуркам! Утре се гмуркам! "
Какво се случва в човешките остатъци и тези на подводницата Titan
Има ли късмет телата да бъдат открити
Когато контактът с плавателния съд е загубен по-малко от два часа след два часа и половина втурване надолу, им е казано, че сходни проблеми се случват. В такава обстановка, в случай че контактът не бъде сбъднат в границите на един час, подводницата би трябвало да смъкна тежестите си и да се върне на повърхността.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ