Пътеката на хората е разказ за 3500-километров солов преход, който

Пътеката на хората е разказ за 3500-километров солов преход, който ...

Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км.



Пътеката на хората" е разказ за 3500-километров солов преход, който изправя пред множество предизвикателства един млад пътешественик. Когато тръгва по Пътеката на Апалачите през май 2018 година, Петър Ванев очаква тежък терен, резки климатични промени и опасни срещи с дивата природа. В рамките на по-малко от четири месеца той изминава средно по 35 километра на ден в кал, студ и жега, непрекъснато мокър, физически и емоционално изтощен. Изкачва 92 върха и отслабва с десет килограма. Среща различни хора и се изправя пред всекидневни трудности. Прекосява 14 щата в посока от юг на север по изкривения гръбнак на планинската верига Апалачи, за да стигне до планината Катадин и края на това невероятно приключение.

Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км
© Издателство

Това е втората му книга. Откъс от първата - "Пътека през огън и лед", в която разказва за самотния си 4240-километров преход по Пътеката на Апалачите, можете да прочетете тук.

Петър Ванев e пътешественик и любител на дивата природа. Той е първият българин, изминал успешно разстоянието на трите най-дълги пешеходни прехода в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталният преход, с обща дължина 12 700 км. Носител е на отличието "Тройната корона", което се дава за успешно прекосяване на тези три маршрута. Историята му четете тук.

След като прекоси Тихоокеанския хребетен път през 2017 г., Петър решава, че 4240 километра не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин, носител на Тройната корона с нейните 12 700 километра планински преходи. На 30 май 2018 г. той отново заминава за САЩ, но този път посоката му го отвежда към Източното крайбрежие и планинския преход Пътеката на Апалачите с дължина 3500 километра. На 16 септември успешно завършва и този преход, а през 2019 година се завръща след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Книгата му "Пътеката на хората" е вече на пазара, издадена от "Вакон". Издателството представи на "Дневник" откъс от нея.

Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км
© Издателство

С грижа за природата

Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия? Това най-често ме питаха на презентациите на прехода ми по Тихоокеанския хребетен път. Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците.

Те са като всички нас. Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!

Първоначалната ми представа за американците и Америка беше изградена от медиите в няколко основни посоки. Всичко, което изброих, плюс веригите за бързо хранене, прословутото им наднормено тегло и консуматорския им манталитет. Имах възможността да се уверя в това сам. Медиите не лъжат, показвайки това лице на САЩ. Важното и интересното, за което почти не се говори, е природата на САЩ. Има места и райони, на които биха завидели много други държави. Американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им. Бях сигурен, че примерите от ТХП ще се допълнят, докато ходя по Пътеката на Апалачите. Ето затова избрах точно природата на САЩ.

Със Стив си направихме няколко снимки за спомен. Бе необичайно и силно приятно приятелство. А след това ми предстоеше да се окалям до уши, докато джвакам към каменната арка на заходния преход.

Водопадите Амикалола не са стартът на прехода по Пътеката на Апалачите. От тях започват едни 13,6 километра до официалния старт в планината Спрингър. По традиция всеки, който иска да поеме по пътеката, трябва да си го заслужи, като прекоси тези първи километри. Сега бях в преддверието на прехода, а какво ме очакваше напред, никой не можеше да каже. Нямаше и как да го знам от информацията за маршрута.

След като се сбогувах с моя приятел Стив, Джон каза, че преди 30 минути са регистрирали друг пътешественик, който би трябвало да е в заслона на около стотина метра по пътеката. Благодарих му за приятната новина и се отправих да си отдъхна в компанията на сродна душа. Стъпих смело на калната пътека и си помислих: "Страхотен старт – дъжд! Сега през целия преход ще ме вали или пък ще ми върви по вода но каквото - такова!".

Източник: dnevnik.bg