Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км
Пътеката на хората " е роман за 3500-километров солов преход, който изправя пред голям брой провокации един млад странник. Когато потегля по Пътеката на Апалачите през май 2018 година, Петър Ванев чака тежък терен, внезапни климатични промени и рискови срещи с дивата природа. В рамките на по-малко от четири месеца той изминава приблизително по 35 километра дневно в тиня, мраз и горещина, непрестанно влажен, физически и прочувствено отпаднал. Изкачва 92 върха и отслабва с 10 кг. Среща разнообразни хора и се изправя пред всекидневни компликации. Прекосява 14 щата в посока от юг на север по изкривения гръбнак на планинската верига Апалачи, с цел да стигне до планината Катадин и края на това необикновено премеждие.
© Издателство
Това е втората му книга. Откъс от първата - " Пътека през огън и лед ", в която споделя за самотния си 4240-километров преход по Пътеката на Апалачите, можете да прочетете тук.
Петър Ванев e странник и фен на дивата природа. Той е първият българин, минал сполучливо дистанцията на трите най-дълги пешеходни прехода в Съединени американски щати – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталният преход, с обща дължина 12 700 км. Носител е на оценката " Тройната корона ", което се дава за сполучливо пресичане на тези три маршрута. Историята му четете тук.
След като прекоси Тихоокеанския хребетен път през 2017 година, Петър взема решение, че 4240 километра не са задоволителни, и си слага за цел да стане първият българин, притежател на Тройната корона с нейните 12 700 километра планински преходи. На 30 май 2018 година той още веднъж отпътува за Съединени американски щати, само че този път посоката му го води към Източното крайбрежие и планинския преход Пътеката на Апалачите с дължина 3500 километра. На 16 септември сполучливо приключва и този преход, а през 2019 година се завръща след сполучливо прекосяване и на Континенталния преход.
Книгата му " Пътеката на хората " е към този момент на пазара, издадена от " Вакон ". Издателството показа на " Дневник " фрагмент от нея.
© Издателство
С грижа за природата
Защо избра тъкмо Съединени американски щати? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия? Това най-често ме питаха на презентациите на прехода ми по Тихоокеанския хребетен път. Знам ли? И аз се чудя за какво. Нека обаче споделя що за хора са американците.
Те са като всички нас. Имат своите черни и бели ризи. С висок разсъдък, с полезности, с инстинкт за самозапазване и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със мощно развито възприятие за надутост. Сред тях има и доста посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!
Първоначалната ми визия за американците и Америка беше построена от медиите в няколко съществени направления. Всичко, което изброих, плюс веригите за бързо хранене, прословутото им наднормено тегло и консуматорския им нрав. Имах опцията да се уверя в това самичък. Медиите не лъжат, показвайки това лице на Съединени американски щати. Важното и забавното, за което съвсем не се приказва, е природата на Съединени американски щати. Има места и региони, на които биха завидели доста други страни. Американците знаят по какъв начин да стопанисват и опазват природата и това се е трансформирало в част от всекидневието им. Бях сигурен, че образците от ТХП ще се добавят, до момента в който вървя по Пътеката на Апалачите. Ето по тази причина избрах тъкмо природата на Съединени американски щати.
Със Стив си направихме няколко фотоси за спомен. Бе извънредно и мощно прелестно другарство. А по-късно ми предстоеше да се окалям до уши, до момента в който джвакам към каменната арка на заходния преход.
Водопадите Амикалола не са стартът на прехода по Пътеката на Апалачите. От тях стартират едни 13,6 километра до формалния старт в планината Спрингър. По традиция всеки, който желае да поеме по пътеката, би трябвало да си го заслужи, като прекоси тези първи километри. Сега бях в преддверието на прехода, а какво ме очакваше напред, никой не можеше да каже. Нямаше и по какъв начин да го знам от информацията за маршрута.
След като се сбогувах с моя другар Стив, Джон сподели, че преди 30 минути са записали различен странник, който би трябвало да е в заслона на към стотина метра по пътеката. Благодарих му за приятната вест и се насочих да си отдъхна в компанията на сродна душа. Стъпих самоуверено на калната пътека и си помислих: " Страхотен старт – дъжд! Сега през целия преход ще ме вали или пък ще ми върви по вода само че каквото - такова! ".
© Издателство
Това е втората му книга. Откъс от първата - " Пътека през огън и лед ", в която споделя за самотния си 4240-километров преход по Пътеката на Апалачите, можете да прочетете тук.
Петър Ванев e странник и фен на дивата природа. Той е първият българин, минал сполучливо дистанцията на трите най-дълги пешеходни прехода в Съединени американски щати – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталният преход, с обща дължина 12 700 км. Носител е на оценката " Тройната корона ", което се дава за сполучливо пресичане на тези три маршрута. Историята му четете тук.
След като прекоси Тихоокеанския хребетен път през 2017 година, Петър взема решение, че 4240 километра не са задоволителни, и си слага за цел да стане първият българин, притежател на Тройната корона с нейните 12 700 километра планински преходи. На 30 май 2018 година той още веднъж отпътува за Съединени американски щати, само че този път посоката му го води към Източното крайбрежие и планинския преход Пътеката на Апалачите с дължина 3500 километра. На 16 септември сполучливо приключва и този преход, а през 2019 година се завръща след сполучливо прекосяване и на Континенталния преход.
Книгата му " Пътеката на хората " е към този момент на пазара, издадена от " Вакон ". Издателството показа на " Дневник " фрагмент от нея.
© Издателство
С грижа за природата
Защо избра тъкмо Съединени американски щати? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия? Това най-често ме питаха на презентациите на прехода ми по Тихоокеанския хребетен път. Знам ли? И аз се чудя за какво. Нека обаче споделя що за хора са американците.
Те са като всички нас. Имат своите черни и бели ризи. С висок разсъдък, с полезности, с инстинкт за самозапазване и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със мощно развито възприятие за надутост. Сред тях има и доста посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!
Първоначалната ми визия за американците и Америка беше построена от медиите в няколко съществени направления. Всичко, което изброих, плюс веригите за бързо хранене, прословутото им наднормено тегло и консуматорския им нрав. Имах опцията да се уверя в това самичък. Медиите не лъжат, показвайки това лице на Съединени американски щати. Важното и забавното, за което съвсем не се приказва, е природата на Съединени американски щати. Има места и региони, на които биха завидели доста други страни. Американците знаят по какъв начин да стопанисват и опазват природата и това се е трансформирало в част от всекидневието им. Бях сигурен, че образците от ТХП ще се добавят, до момента в който вървя по Пътеката на Апалачите. Ето по тази причина избрах тъкмо природата на Съединени американски щати.
Със Стив си направихме няколко фотоси за спомен. Бе извънредно и мощно прелестно другарство. А по-късно ми предстоеше да се окалям до уши, до момента в който джвакам към каменната арка на заходния преход.
Водопадите Амикалола не са стартът на прехода по Пътеката на Апалачите. От тях стартират едни 13,6 километра до формалния старт в планината Спрингър. По традиция всеки, който желае да поеме по пътеката, би трябвало да си го заслужи, като прекоси тези първи километри. Сега бях в преддверието на прехода, а какво ме очакваше напред, никой не можеше да каже. Нямаше и по какъв начин да го знам от информацията за маршрута.
След като се сбогувах с моя другар Стив, Джон сподели, че преди 30 минути са записали различен странник, който би трябвало да е в заслона на към стотина метра по пътеката. Благодарих му за приятната вест и се насочих да си отдъхна в компанията на сродна душа. Стъпих самоуверено на калната пътека и си помислих: " Страхотен старт – дъжд! Сега през целия преход ще ме вали или пък ще ми върви по вода само че каквото - такова! ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ