В това писмо има тайно съобщение – можете ли да го разгадаете?
Откакто има секрети, има и способи тези секрети да бъдат прикрити. Римляните са имали шифъра на Цезар (за него по-късно), а през днешния ден ние разчитаме на футуристични техники като квантовата криптография – или блокчейн, което може би е стъпка надолу от Древен Рим във връзка с осведомителната сигурност.
Но в случай че желаете да бъдете в действителност скришни в връзката си, може въобще да не изпращате кодирано известие. Най-умното нещо, което можете да извършите, е да изпратите напълно естествен, неподозрителен текст, който всички могат да прочетат свободно… и да скриете тайните пред очите им.
Нарича се стеганография и нова публикация, оповестена в списанието на Американското химическо общество ACS Central Science, разказва един извънредно особен образец за тази техника.
„ Обичам кино лентата за Джуди Гарланд от 1939 година [Магьосникът от Оз], както и книгата “, споделя Ерик Анслин, професор по химия в Тексаския университет в Остин. „ И по този начин това е, което избрахме да шифроваме с 256-битов ключ. “
„ Нашата група създава олигоуретани с дефинирана поредност “, изяснява Анслин.
„ Имаме доста лесни способи да ги напишем (синтезираме) и да ги прочетем (да ги подредим в последователност) “, споделя той. „ Разбира се, както при всяка поредност, дефинирана поредност от знаци (като при всеки общоприет западен език), тези олигоуретани могат да носят информация. “
И екипът ги синтезира, с цел да направи тъкмо това. Използвайки осем олигоуретана – специфичен тип полимер – те кодират ключ от 256 знака за криптиране и дешифриране на цифрова версия на „ Магьосникът от Оз “ на Лиман Франк Баум.
„ За да съхраним 256 бита информация, избрахме да кодираме ключа за код в шестнадесетична база в примес от осем 10-мерни олигоуретани “, написа в документът. „ Осем от 10-те мономера кодират информация… В шеснадесетична база всеки мономер обезпечава компактност на предпазване от 4 бита, затова 32 бита на олигоуретан и общо 256 бита в тестът. “
Смесете тези олигоуретани с малко боя, изопропанол и глицерол и ще получите мастило, което може да се употребява напълно обикновено. А всичко, което вашият целеви четец би трябвало да направи, е да извлече проба и да разчете полимерите.
„ Идеята да се напише известие, само че същинското, прикрито обръщение да се съдържа в молекулярната конструкция на мастилото, е очарователна “, споделя Алън Удуърд, професор по компютърни науки в Центъра за киберсигурност на Университета в Съри. „ Въпреки че това може би не е най-практичният способ. “
По този въпрос Анслин е склонен. Следващата цел за екипа евентуално няма да бъде криптирана версия на различен разказ, а развиването на тези хрумвания за широкомащабно предпазване на данни, споделя той. И частта от проучването, с която най-вече се гордее, не беше криптирането, а методите, употребявани за това.
„ Най-важният теоретичен пробив беше потреблението на всеобщи маркери, които ни разрешават да секвенираме осем олигоуретана по едно и също време. Това е същинският прогрес в региона. Ключът за криптиране е единствено едно приложение, което може да се показа. “
В криптографията шифърът на Цезар е една от най-простите и необятно известни техники за криптиране. Тя е тип заместващ код, при който всяка писмен знак в елементарния текст се заменя с писмен знак на избран брой позиции надолу по писмеността. Например, с ляво изместване от 3, D ще бъде сменено с A, E ще стане B и така нататък
Методът е кръстен на Юлий Цезар, който го употребява в персоналната си преписка, с цел да отбрани известия от военно значение. Докато Цезар е първият, за който е доказано, че е употребил тази скица, други заместващи шифри е известно, че са били употребявани и по-рано.
„ Ако имаше да каже нещо поверително, той го пишеше с код, т.е. като трансформира реда на буквите от писмеността по този начин, че да не може да се разграничи нито една дума. Ако някой желае да ги дешифрира, той би трябвало да размени четвъртата писмен знак от писмеността, а точно D, с A и по този начин с останалите. “
— Светоний, „ Животът на Юлий Цезар “
Неговият племенник, Август, също употребява шифъра, само че с едно изместване надясно и не стартира от началото на писмеността, когато стигне края: „ Винаги, когато пишеше с код, той пишеше B вместо A, C вместо B и останалите букви на същия принцип, като ползваше AA вместо Z. “
— Светоний, „ Животът на Август “
Съществуват доказателства, че Юлий Цезар е употребявал и по-сложни системи и един публицист, Авъл Гелий, се базира на (сега загубен вече) етюд за неговите шифри: „ Има даже един много гениално написан етюд от граматика Проб по отношение на тайното значение на буквите в съставянето на посланията на Цезар. “ - Авъл Гелий, „ Тавански нощи “
