Духовните места: Манастирът, в който живя Свети Иван Рилски
От ляво на пътя Враца – Вършец, в северния скат на Балкана, сред величествени скали е закътан манастирът „ Свети Иван Пусти ". Дълги години той е бил затворен и пропуснат, само че от 2007 година врачанската митрополия го възражда за нов живот, написа " Стандарт ".
Според отец Николай в този момент може да се прегледа когато и да е, вярващите могат да възпламенят свещ. Има надзирател и ефимерий, който споделя за светата обител на групи от гости. Игумен и монаси няма. Министерството на туризма го включи в листата на 50-те малко известни естествени, културни и исторически забележителности. Целта е повече хора да видят този неповторим манастир.
Истинското му име е „ Свети Иван Рилски ".
Създаден е на дребна поляна до огромна пещера с форма на раковина
измежду извисилите се високо скали. Заради недостъпния терен – високо в планината, през 1894 година монасите го изоставили и тогава хората го нарекли „ Свети Иван Пусти ". Така е прочут до през днешния ден. Тъй като в подножието му се намира село Бистрец, което през днешния ден е квартал на Враца, назовават го още и Бистришкия манастир.
Историята му е комбинация от истини и митове. Според едни предания, основан е през 9-ти век, а съгласно други – през 1540. По стените му има доста надписи, които обаче не дават изясненост от по кое време в действителност е манастирът.
Истината е, че е доста остарял, че е съществувал преди идването на турците по нашите места. През 14-ти век е опожарен и съпоставен със земята. Християни от околните села го възстановявали, само че той още веднъж бил унищожаван. Според един от стенните надписи, последно е вдигнат през 1540 от Димитър Дубов. До този надпис са изрисувани 3 подиуми от житието на Свети Димитър и две – на свети Георги. През 18 – 19-ти век са изрисувани подиуми, отдадени на Иван Рилски. Светецът е прекарал няколко години в него като аскет. По тези времена манастирът е бил прочут с монаси - постници, които гладували отдадени единствено на молебствия. Това ставало освен в манастира, само че и в скалните ниши, които се намират до него.
По-новата му история стартира от 1820 година, когато тревненецът Петър Минюв вае дървен олтар с резба. От 1867 година пък е сцената на страшния съд, нарисувана до входа. Тя обаче е от втория пласт на мазилката на стената. В първия е открит обликът на свети първомъченик Стефан. Изписани са и облиците на свети Иван Рилски и свети Йоан Благослов.
Истински подем манастирът претърпява през Възраждането. Имало килийно учебно заведение, в него творили книжовниците Йосиф Брадати и Тодор Врачански. Имало и иконописно ателие и меднощамповачна работилница за литографии. Монасите
разнасяли далеко от манастира своите гравюри, има сведения, че са стигали и до Русия
И през днешния ден има непокътната щампа от 1822 година, на която е изобразен самият манастир с аспект към Враца. В светата обител имало и златарска работилница, чийто майстори били от фамозната през 17-ти век чипровска златарска школа.
На разстояние от манстира, което се изминава доста мъчно, тук-там по примитивни дървени стълби, се намира постницата. Според легендата, в нея на пост и молебствия прекарал няколко години самият Иван Рилски. Затова по-късно манастирът бил наименуван на негово име.
Църквата на манастира е от типа еднокорабни, с купол върху цилиндричен тъпан. Дължината й е 11 и полвина метра, а ширината – 7 и полвина. До олтара са сцените „ Причастие на апостолите " и „ Поклонение на жертвата ". Една от легендите гласи, че в тзи манастир било прикрито златото на цар Иван Шишман, заради което земята на доста места е преровена от иманяри. Търсачите на царското злато даже подкопали основите на храма.
Мястото е магическо, твърди отец Николай.
Дори и през пустите си години, манастирът е бил посещаван от поклонници
Мястото са познавали и римляните. Близо до постницата има следи от римски укрепления, които не са проучени. През 1973 година манастирът е разгласен за монумент на културата. Звучи необикновено, само че последният духовник слязъл от планината през 1980 година. Запустението продължава до 2007. През 2008 година страната дава половин милион лв. за път до него. Сега се върви не по тесни планински пътеки, а по стръмен, само че комфортен път. Възстановен е и храмът.
За „ Свети Иван Пусти " е написана книга. За неповторимия манастир описват историците Пламен Иванов, Калина Тодорова и Весела Пелова. Те отсяват лгендите от истината и пред читателя изниква обликът и чудната история на този неповторим храм на вярата, едно от духовните чудеса на България.
Според отец Николай в този момент може да се прегледа когато и да е, вярващите могат да възпламенят свещ. Има надзирател и ефимерий, който споделя за светата обител на групи от гости. Игумен и монаси няма. Министерството на туризма го включи в листата на 50-те малко известни естествени, културни и исторически забележителности. Целта е повече хора да видят този неповторим манастир.
Истинското му име е „ Свети Иван Рилски ".
Създаден е на дребна поляна до огромна пещера с форма на раковина
измежду извисилите се високо скали. Заради недостъпния терен – високо в планината, през 1894 година монасите го изоставили и тогава хората го нарекли „ Свети Иван Пусти ". Така е прочут до през днешния ден. Тъй като в подножието му се намира село Бистрец, което през днешния ден е квартал на Враца, назовават го още и Бистришкия манастир.
Историята му е комбинация от истини и митове. Според едни предания, основан е през 9-ти век, а съгласно други – през 1540. По стените му има доста надписи, които обаче не дават изясненост от по кое време в действителност е манастирът.
Истината е, че е доста остарял, че е съществувал преди идването на турците по нашите места. През 14-ти век е опожарен и съпоставен със земята. Християни от околните села го възстановявали, само че той още веднъж бил унищожаван. Според един от стенните надписи, последно е вдигнат през 1540 от Димитър Дубов. До този надпис са изрисувани 3 подиуми от житието на Свети Димитър и две – на свети Георги. През 18 – 19-ти век са изрисувани подиуми, отдадени на Иван Рилски. Светецът е прекарал няколко години в него като аскет. По тези времена манастирът е бил прочут с монаси - постници, които гладували отдадени единствено на молебствия. Това ставало освен в манастира, само че и в скалните ниши, които се намират до него.
По-новата му история стартира от 1820 година, когато тревненецът Петър Минюв вае дървен олтар с резба. От 1867 година пък е сцената на страшния съд, нарисувана до входа. Тя обаче е от втория пласт на мазилката на стената. В първия е открит обликът на свети първомъченик Стефан. Изписани са и облиците на свети Иван Рилски и свети Йоан Благослов.
Истински подем манастирът претърпява през Възраждането. Имало килийно учебно заведение, в него творили книжовниците Йосиф Брадати и Тодор Врачански. Имало и иконописно ателие и меднощамповачна работилница за литографии. Монасите
разнасяли далеко от манастира своите гравюри, има сведения, че са стигали и до Русия
И през днешния ден има непокътната щампа от 1822 година, на която е изобразен самият манастир с аспект към Враца. В светата обител имало и златарска работилница, чийто майстори били от фамозната през 17-ти век чипровска златарска школа.
На разстояние от манстира, което се изминава доста мъчно, тук-там по примитивни дървени стълби, се намира постницата. Според легендата, в нея на пост и молебствия прекарал няколко години самият Иван Рилски. Затова по-късно манастирът бил наименуван на негово име.
Църквата на манастира е от типа еднокорабни, с купол върху цилиндричен тъпан. Дължината й е 11 и полвина метра, а ширината – 7 и полвина. До олтара са сцените „ Причастие на апостолите " и „ Поклонение на жертвата ". Една от легендите гласи, че в тзи манастир било прикрито златото на цар Иван Шишман, заради което земята на доста места е преровена от иманяри. Търсачите на царското злато даже подкопали основите на храма.
Мястото е магическо, твърди отец Николай.
Дори и през пустите си години, манастирът е бил посещаван от поклонници
Мястото са познавали и римляните. Близо до постницата има следи от римски укрепления, които не са проучени. През 1973 година манастирът е разгласен за монумент на културата. Звучи необикновено, само че последният духовник слязъл от планината през 1980 година. Запустението продължава до 2007. През 2008 година страната дава половин милион лв. за път до него. Сега се върви не по тесни планински пътеки, а по стръмен, само че комфортен път. Възстановен е и храмът.
За „ Свети Иван Пусти " е написана книга. За неповторимия манастир описват историците Пламен Иванов, Калина Тодорова и Весела Пелова. Те отсяват лгендите от истината и пред читателя изниква обликът и чудната история на този неповторим храм на вярата, едно от духовните чудеса на България.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ