Всеки 493-и в Пловдив е общински служител, в Куклен се пада 1 чиновник на 151 души
От години се приказва за териториална промяна в България, само че всекидневно тематиката се експлоатира преди избори, като до този миг не са направени никакви действителни стъпи в тази тенденция. Всеки кмет на Пловдив през последните 20 години също обръща внимание на проблемите с териториите на Общината, както и потребността тя да се разши, като се вземат обитаеми места от общините „ Родопи” и „ Марица”.
Все още се чакат формалните данни от преброяването, с цел да се види действителният статус на обитаемоте места и общините. Едва по-късно се чака да се изготви повсеместен план за намаляването на общините и по какъв начин тъкмо да се случи това.
По време на договарянията за сформиране на държавното управление имаше редица оферти за промяната, само че нищо от тях не бе записано в съдружното съглашение.Сред предложенията фигурираше вместо 28 области да има 7 – столицата и по три в Северна и Южна България.
По-големият въпрос е обаче самите общините. Към края на 2020 година стана ясно, че минимум 70 общини от 285 в България не дават отговор на условията за такива. В Пловдивска област сигурно те са две, а други две са под въпрос, защото условията търпят разнообразни тълкувания.
Според закона за административно-териториалното устройство на България, всяка община би трябвало да дава отговор на 3 съществени условия. Първото е популацията да е над 6000 души, да има съществуване на обитаемо място - обичаен сплотяващ център с построена обществена и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението; оптималната пътнотранспортна раздалеченост на обитаемоте места от центъра на общината не повече от 40 км, а другото условие е за финансовите благоприятни условия на общините. Въпреки че тези условия важат за нови общини, те не се ползват при сегасъществуващите, защото в закона не е упоменато това.
Първото изискване – за население над 6000 души не дават отговор общините в Пловдивска област – Лъки и Перущица. На ръба е Брезово – съгласно данни на ГРАО по непрекъснат адрес живеят 5786 души, а по сегашен 6647 души. Това значи, че точно данните от преброяването ще покажат дали Брезово дава отговор на условията.
При първите данни от преброяването стана ясна, че област Пловдив има население от 683 027 души към 7 септември 2022. Тя остава втора по-големина, макар че има понижение с 56 844 души или с 8,3% по отношение на 2011. Разбивката по общини ще покаже и действителната картина.
Второто изискване – за съществуването на обитаемо място, което да е център на общината, видно не дават отговор общините „ Родопи” и „ Марица”. И на двете общини центърът е Пловдив, което на процедура не покрива условията.
Идеята за окрупняването на общините е, повече обитаеми места да имат достъп до финансов запас, както и да няма такива, които са пред банкрут и имат потребност по непрекъсната дотация, с цел да съществуват. От друга страна да се освободи прекомерно огромния брой административен уред в тях.
По данни на Министерството на финансите към 2020 година, единствено в пет общини от 17 в региона има приемлив брой общински чиновник на глава от популацията. В положителната рубрика са над 300 души на 1 служител. В Пловдив броят е 492 души на един общинар, Раковски – 403 на 1, Асеновград 398/1, Първомай 308/1 и Стамболийски 304 на 1.
Най-зле е ситуацията в Лъки. Там на всеки 105-и гражданин има по един общински чиновник. Другата община на долната граница е Куклен – 151 на 1, а другите под 200 са Перущица 170/1,Брезово 173/1, Калояново 179/1, Съединение 181/1,„ Родопи” 198/1.
Общините с сред 200 и 300 общински служители на 1 гражданин са Хисаря 203, „ Марица” – 259, Карлово 274, Сопот 242, Садово 282.
Към това би трябвало да се прибави и армията от общински съветници. В Пловдив техния брой е 51, в „ Родопи” и „ Марица” близо 30, а в най-малката Лъки – 10.
Все още се чакат формалните данни от преброяването, с цел да се види действителният статус на обитаемоте места и общините. Едва по-късно се чака да се изготви повсеместен план за намаляването на общините и по какъв начин тъкмо да се случи това.
По време на договарянията за сформиране на държавното управление имаше редица оферти за промяната, само че нищо от тях не бе записано в съдружното съглашение.Сред предложенията фигурираше вместо 28 области да има 7 – столицата и по три в Северна и Южна България.
По-големият въпрос е обаче самите общините. Към края на 2020 година стана ясно, че минимум 70 общини от 285 в България не дават отговор на условията за такива. В Пловдивска област сигурно те са две, а други две са под въпрос, защото условията търпят разнообразни тълкувания.
Според закона за административно-териториалното устройство на България, всяка община би трябвало да дава отговор на 3 съществени условия. Първото е популацията да е над 6000 души, да има съществуване на обитаемо място - обичаен сплотяващ център с построена обществена и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението; оптималната пътнотранспортна раздалеченост на обитаемоте места от центъра на общината не повече от 40 км, а другото условие е за финансовите благоприятни условия на общините. Въпреки че тези условия важат за нови общини, те не се ползват при сегасъществуващите, защото в закона не е упоменато това.
Първото изискване – за население над 6000 души не дават отговор общините в Пловдивска област – Лъки и Перущица. На ръба е Брезово – съгласно данни на ГРАО по непрекъснат адрес живеят 5786 души, а по сегашен 6647 души. Това значи, че точно данните от преброяването ще покажат дали Брезово дава отговор на условията.
При първите данни от преброяването стана ясна, че област Пловдив има население от 683 027 души към 7 септември 2022. Тя остава втора по-големина, макар че има понижение с 56 844 души или с 8,3% по отношение на 2011. Разбивката по общини ще покаже и действителната картина.
Второто изискване – за съществуването на обитаемо място, което да е център на общината, видно не дават отговор общините „ Родопи” и „ Марица”. И на двете общини центърът е Пловдив, което на процедура не покрива условията.
Идеята за окрупняването на общините е, повече обитаеми места да имат достъп до финансов запас, както и да няма такива, които са пред банкрут и имат потребност по непрекъсната дотация, с цел да съществуват. От друга страна да се освободи прекомерно огромния брой административен уред в тях.
По данни на Министерството на финансите към 2020 година, единствено в пет общини от 17 в региона има приемлив брой общински чиновник на глава от популацията. В положителната рубрика са над 300 души на 1 служител. В Пловдив броят е 492 души на един общинар, Раковски – 403 на 1, Асеновград 398/1, Първомай 308/1 и Стамболийски 304 на 1.
Най-зле е ситуацията в Лъки. Там на всеки 105-и гражданин има по един общински чиновник. Другата община на долната граница е Куклен – 151 на 1, а другите под 200 са Перущица 170/1,Брезово 173/1, Калояново 179/1, Съединение 181/1,„ Родопи” 198/1.
Общините с сред 200 и 300 общински служители на 1 гражданин са Хисаря 203, „ Марица” – 259, Карлово 274, Сопот 242, Садово 282.
Към това би трябвало да се прибави и армията от общински съветници. В Пловдив техния брой е 51, в „ Родопи” и „ Марица” близо 30, а в най-малката Лъки – 10.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ