Октомврийска сутрин из безкрайните полета на Добруджа. Хиляди конници от

Октомврийска заран из безкрайните полета на Добруджа. Хиляди конници от Първа конна дивизия са строени за конна офанзива, а против тях са цяла съветска кавалерийска дивизия, както и една румънска конна бригада. Двадесет български против 52 противникови ескадрона. Сърцата бият бясно. Сабите са извадени, молитвите са казани, всички чакат заповедта на своя военачалник. „ Атака! “ – гласи заповедта. Вълнение като бурно море минава през редиците на кавалеристите. Победа или гибел – такава е ориста на българския кавалерист. За образец на всички е командирът им – генерал-майор Иван Колев.

Той яде от същата храна като тях. Спи навън също като тях. С тях е във всеки пердах. Бие се паралелно с конника, подофицера, ротмистъра. Той е отпред на всички и през днешния ден. Ще ги води и през днешния ден. Към победа или гибел! Сред героите от войните за национално Обединение има един, който заема изключително място в сърцата на българите – военачалник Иван Колев. Гръмките победи на неговата Първа конна дивизия, спартанското му държание и преждевременната му гибел са го трансформирали в легенда за признателните генерации българи. Много е говорено и писано за генерала, защитил Отечеството от всеки зложелател, имал нещастието да се изпречи на пътя му. Днес е време да ви разкажем за една малко позната, само че знаменателна преживелица от акцията в Добруджа през есента на 1916 година. Тя илюстрира силата на духа и командирските качества на родения в село Бановка, Бесарабия популярен наследник на България. Тя е част от красивата приказка за бащата на българската кавалерия, в която действителността и легендата са неразделни.

Денят е 24 октомври 1916 година. В борбата при Кара Мурад през предния ден кавалеристите на военачалник Колев са изковали огромна победа и не престават пътя си на север. Генералът, отпред на главното конно ядро на дивизията се движи в посока на село Ташаул – кота 145 (Бериш Тепеси) – село Палас Мик, северозападно от Кюстенджа. Сутринта, към 10:30 изпратените напред конни разезди виждат цяла съветска конна дивизия и една румънска конна бригада, които се придвижват против българската конница. Конник от разезда доближава до конното ядро и рапортува на военачалник Колев – очите на генерала пламват. Офицерите от щаба му се споглеждат, предчувстват, че нещо велико ще се случи.

– Дайте Пирин! – извиква той.

Водят му неговия военен кон и той го възсяда. Българската кавалерия е в дол, на 4 километра пред нея има било.

– Четвърти полк и конната батарея да настъпят към хребета и да надникнат зад него!

Начело на полка, в цялостен кариер лети самият военачалник Колев. Стигнали бързо хребета, пред конниците се разкрива страховита панорама – северно от село Малък Палаз в облак пушек напредват хиляди съветски и румънски кавалеристи. На юг от селото в строй за офанзива са подредени българските конници. Гора от хиляди съветски и румънски кавалерийски пики свети на слънцето. Най-близо до тази гора, напълно спокоен стои военачалник Колев.

В моменти като този има единствено два избора – безславно оттегляне и срам или среща с съперника и победа или гибел. Достойният наследник на България избира второто. Генерал Колев взема решение да одобри багра. Решението е да нападна съперника сега в който настъплението му спре. Заповедта е дадена, неспокойствие минава през конния строй на дивизията. Моралната мощ и духът на генерала са непоклатими и несъкрушими. Вярата в неговите конници е безпределна.

Кавалерийските щандарти се развяват, звънът на хиляди саби оглася полето край Палас Мик. Сърцата на хиляди български мъже бият бурно. Те са тръгнали на пердах за свободата на брата-роб и за Обединението на България. За някои от тях това е трета война. Бият се към този момент съвсем два месеца из Добруджа и не са побеждавани. Тежка е участта на тези, които са протегнали ръка на българската земя и са се срещнали с тях – против враговете на Отечеството яздят български мъже от стомана.

На върха на сабите си те носят заслужено отмъщение за сторените закононарушения. Те са подготвени да умрат, само че да победят. И ето ги още веднъж враговете – този път са доста – цели 52 ескадрона. Съотношението е съвсем 1 към 3 в интерес на съперника. Страшно напрежение се усеща в редиците на кавалеристите. Погледът им търси военачалник Колев – той е там, отпред, най-близо до гората от пики, гордо изправен на коня си и с взор, вторачен в неприятеля. Нито мускул не трепва по лицето му. Мечтата му на кавалерист е осъществена – да срещне в пердах с съветската кавалерия и да премери сили с нея.

Морално обичай, изплашен от решението на военачалник Колев командирът на съветската кавалерийска дивизия дава заповед за оттегляне и дружно с румънските кавалеристи… просто обръщат конете и оставяйки ариергардни елементи се отдръпват на север към село Тари Верде. Над облаците прахуляк, белязващи съветското оттегляне, се вижда необичайно зарево. Слънцето като че ли поздравява младата българска кавалерия и нейния пълководец. Бог оказва помощ на смелите.

Слънчевите лъчи играят по хилядите български саби, когато един мощен зов „ Ура! “, изтръгнат от хиляди гърла оглася полето. В офанзива се спускат кавалеристите, конната артилерия на Векилски изпраща привет на съперника, картечните ескадрони откриват огън и оказват помощ на настъплението. След като са арестувани известно време от ариергардните елементи, конниците минават една блатиста река и в ранния следобяд ядрото на Конната дивизия се построява край Палас Мик. Победата е извоювана.

Това е единствено един епизод от славната сага на Първа конна дивизия и нейния поход в Добруджа през 1916 година. Той демонстрира какъв брой доста мощ и какъв несломим дух е водил нашия военачалник Иван Колев, каква безпределна любов към неговите бойци и към България са били негови морални стожери. Днес, съвсем 100 години след гибелта на славния военачалник, дано си напомним част от думите на офицерската му клетва, която той изрича като подпоручик от Трети конен полк:

„ Заклех се: да обичам и да жаля за своето Отечество, повече от себе си; да Му бъда почтен чиновник и заслужен наследник и да умра с подготвеност на бойното поле за отбраната му от неприятеля. Моето Отечество е България, аз съм неин наследник и като подобен на мен лежи святата служба да си прежалвам живота за нейното положително и за запазването й от враговете. “

Вярваме, че заветите на военачалник Колев за безкористна и беззаветна любов към Отечеството и неговата работа в името на светлото и велико бъдеще на България и българския народ могат и би трябвало да бъдат морална опора и пътеводна светлина за поколенията българи, с цел да вземат участие те с разум, сърце и душа, по всеки вероятен метод, в стопанското и духовното развиване на България. Тогава и единствено тогава ще можем да се назовем почтени българи и потомци на великите синове на Отечеството, какъвто несъмнено е нашият воин военачалник – лейтенант Иван Колев.

Инфо: Bulgarian History