Обструктивни болести на слюнчените жлези
Обструктивните заболявания на слюнчените жлези съставляват положения, които запушват слюнчените каналчета и като разследване от това, слюнката не може да се оттича.
В необятен смисъл понятието обструктивни заболявания на слюнчените жлези включва: слюнно-каменната болест ( сиалолитиаза ), ретенция на слюнка в дребните слюнчени и подезичната жлеза, стриктури и ектазии, които пък могат да бъдат причина за обструкции.
Сиалолитиазата или слюнно-каменната болест се характеризира с формиране на камъни в изходните канали на слюнчените жлези. Тя е едно от най-честите болести, които се развиват в тях. Наблюдава се еднообразно постоянно в двата пола, във всички възрастови групи. Най-често сиалолитиаза се следи в подчелюстната жлеза, по-рядко в околоушната, подезичната и най-рядко в дребните слюнчени жлези.
Различни са аргументите, които могат да образуват камъните в слюнчените жлези. Една от тях може да бъде нарушаването в минералния метаболизъм и по-конкретно в калциевия метаболизъм . Секреторната функционалност на жлезата или хроничните възпаления в нея могат да са друга причина за развиване на сиалолитиаза.
Слюнката съдържа вода, електролити-Na, K, Ca, Mg, урея, глюкоза, холестерол, мастни и аминокиселини, протеини и други вещества. За преципитационните процеси от голяма важност са измененията, които настъпват в рН на слюнката, йонната централизация и съществуването на муцин . Двойно по-голямото наличие на калций, съществуването на муцин, алкалното рН в слюнката на подчелюстната жлеза, както и анатомични предпоставки, са причина за по-честото формиране на конкременти точно в нея.
Свързани публикации.. Сухота в устата и в очите? 0 Възпалителни болести на слюнчените жлези 0 Какви са функционалностите и наличието на слюнката? 0
Слюнчените камъни са построени от неорганични субстанции, измежду които преобладават калциевите съединения: калциев фосфат- 70-75% и калциев карбонат- 5-10%. Органичната съставна част е 25-30%. Конкрементите, ситуирани в жлезата най-често са с кръгла форма и неравна повърхнина, а тези в региона на изходния канал са с продълговата форма и гладка повърхнина. Възпалителните промени в жлезата протичат хронично с периодически екзацербации (обостряния).
Клиничната симптоматика зависи от локализацията на конкремента-в канала или в жлезата, и от степента на възпалителната реакция. В началния интервал развиването на слюнно-каменната болест е безсимптомно. Клиничните признаци се появяват при разстройства в приключването на слюнката или при развиване на възпалителни промени.
При локализация на конкремента в канала по време на хранене се появяват отичане , което визира цялата жлеза и болежка -„ слюнчена колика “. Пристъпният темперамент на болката нормално отзвучава бързо. Впоследствие към затрудненията от функционално естество се наслагват и възпалителните промени. Тогава клиничните признаци стават идентични с тези при сиалоаденит или сиалодохит. Хроничното протичане на процеса и измененията, които настъпват в жлезата са причина за увеличаване и нейното уплътняване .
Рентгеновото изследване-панорамна фотография, профилна рентгенография на жлезата или рентгенография по Симпсън дават опция да се откри местоположението, размерите и формата на конкрементите. В 80% от случаите в подчелюстната жлеза
конкрементите са рентгеноконтрастни и се пресъздават, до момента в който при околоушната това се следи в към 40% от случаите. Ценна информация може да се получи и посредством сиалографско проучване.
Лечението се дефинира от стадия на възпалителния развой и съществуването на екзацербация на сиалоаденита.
Когато конкрементът е дребен и е ситуиран в канала на жлезата, се организира консервативно лекуване с противовъзпалителни и слюнногонни средства. Целта е да се реализира непринудено изхвърляне на конкремента през орифициума. Камъните, ситуирани в слюнчените жлези се отстраняват дружно с тях, в случай че са причина за чести обостряния на хроничните сиалоаденити.
Преценката за лекуването на сиалолитиазата остава в ръцете на лицево-челюстния хирург.
3798
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ