Финансова интимност или как да говорим с половинката за пари
Няма тематики табу. Колкото по-рано отворим тематиката, толкоз по-бързо разбираме, че не боли Обсъждането на сметките в една двойка е още по-неудобно, когато не сме го правили преди
Едва ли има нещо по-неромантично от това да приказваме за пари с гаджето, със брачна половинка или брачната половинка, даже с доста непосредствен другар. Обсъждането на финансите в връзките в една двойка е още по-неудобно, когато в никакъв случай не сме го правили преди, или в случай че го е имало и не е минало добре. Двойките захващат едни от най-големите борби в живота си, когато се пробват да решат какво и по какъв начин да похарчат – за семейството, за себе си или за децата. В такива случаи си задаваме въпроса: Как да обсъждаме парите с половинката, тъй че да не превърнем диалога във война?
Финансовата фамилиарност
Когато става въпрос за пари, най-трудното е да мислим за фамилиарност. Но това е неточност, тъй като парите могат да ни сближат, споделя финансовият Аманда Клейман – финансов терапевт (да, има и такава специалност!). Повече от 16 години тя съветва хора и двойки по отношение на техните проблеми, свързани с финанси. Тя твърди, че е извънредно значимо сътрудниците да приказват за пари, тъй като проблемите с този най-съществен веществен запас в никакъв случай не са свързани единствено с него.
Парите се явяват в живота ни на всяка крачка и наподобяват като чисто веществен проблем, който би трябвало да бъде решен наложително. Но не е единствено това – нормално такова затруднение разкрива нещо по-дълбоко за живота ни, а точно то е това, което би трябвало да се промени, счита Клейман.
Трябва да приказваме повече за пари, само че тази тематика се е трансформирала в такова извънредно табу, че може да е плашещо даже да я подхванем. Още на първата си намира се ориентираме към мислите за финансите, когато решаваме дали да си разделим сметката в заведението или да си вършим дарове. И колкото по-открито и по-рано стартира диалогът за средствата, толкоз по-бързо откриваме, че не е толкоз мъчителен, счита Клейман.
Терапевтката има своите въпроси, които задава и с които насочва двойките към това по какъв начин да беседват за финансовата част. Колко печелите и двамата? Имате ли задължения към други хора? Имате ли заеми за връщане? Как вие като двойка виждате оправянето с парите?
Когато градим взаимния финансов живот, има някои фундаментални детайли на фамилиарност. Първият е равенството. Двамата сътрудници би трябвало да имат идентична тежест и идентична власт във финансовите решения. Клейман споделя, че двойките постоянно търсят услугите й, когато има дисбаланс във връзката. Понякога сътрудникът, който изкарва повече пари, има вяра, че думата му би трябвало да се чува повече. В други случаи индивидът, който е по-загрижен или спестовен във връзка с парите, се постанова. Ако този дисбаланс не бъде изчистен и двамата в двойката се усещат афектирани. Това може да породи чувство за некомпетентност, в някои случаи възмущение, а в други – възприятие на взаимозависимост. Точно тези явления би трябвало да бъдат отстранявани.
Старото предписание, че „ сътрудникът ми се оправя с парите, тъй като е по-добър в математиката “ тук не работи. И двамата във връзката би трябвало да вземат участие интензивно във финансовите решения, т.е. да има шерване. Никой не трябва да има едноличен надзор и нито един от сътрудниците не може просто да се откаже да взима решения. Споделянето на отговорността е значимо в дълготраен проект, тъй като в случай че нещо се обърка една от страните ще може да сочи с пръст и да предявява обвинявания. Да сгрешим с харчовете се случва и в случай че дава отговор единствено единият връзката е пред тежко тестване.
Трябва да се поддържа и бистрота, т.е. информацията за финансите би трябвало да се споделя намерено. Това не значи, че би трябвало да се следим един-друг за всеки разход и надали не да водим счетоводство за другия (спестявайки си този труд за личните разходи). Не е належащо всички пари да са за двойката. Може всеки да резервира част от прихода си за фонда „ И аз съм човек “, както се споделя. Счетоводството дано се води за общите разноски. Достъпът до информация, в случай че използваме израза от институциите на страната, служи като мярка за сигурност, тъй че всеки знае какви финансови решения се вземат.
Има и препоръки
Всяка двойка, която се бори да оцелява, обсъждайки парите, би трябвало да подхожда към по този начин сложния диалог със тактика.
Нека почнем с предупреждение. Знаем, че би трябвало да поведем диалог за пари, само че не сме сигурни по какъв начин. Не е добра концепция да стартираме с това, че имаме заеми, че сме похарчили повече от рационалното, че, не дай боже (!), сме останали без стотинка в джоба си. Ето за какво би трябвало да дадем малко време на половинката си да се приготви. „ Ако се пробвате да повдигнете тематиката за парите, постоянно е добра концепция да предупредите колегата си “, споделя психоложката Кришейн Кънингам. Важно е авансово да повдигнем въпроса с диалог за общия бюджет да вземем за пример, само че без да издаваме задачата на диалога. Стратегията допуска когато стартираме същинското съобщаване на „ вести “ сътрудникът да не бъде изцяло сюрпризиран.
Извикай съпричастност. „ Нервна съм да повдигна това пред теб, тъй като не съм сигурна по какъв начин ще реагираш и съм разтревожена. “ Изрази като тези не трябва да остават единствено в главата. Партньорът би трябвало да знае, че изпитваме стеснение, с цел да прояви съпричастност към нашия проблем. Добре е да приказваме умерено и естествено, и да покажем, че сме в сложна обстановка, че осъзнаваме това и че търсим поддръжката на отсрещната страна. Трябва човек да се упражнява върху това. Звучи съзаклятнически, някои ще го сметнат за подло, само че не е по този начин – значимо е и дава съпричастност. Не би трябвало са се опитваме да изключим дискомфорта, който изпитваме по време на тези диалози. Вместо това дано го покажем. Това е най-лесният метод за разформироване на напрежението.
Започнете добродушно и с финес. Д-р Шанън Къри, психолог, който постоянно работи с двойки, изпаднали във финансови спорове, предлага да започваме всеки диалог за пари (и изобщо сложен разговор), като посочим най-малко няколко неща, които оценяваме в колегата си. Не бива да сервира новините като удар с бухалка. Нека кажем, че оценяваме по какъв начин мъжът е ремонтирал кранчето на чешмата, а дамата е приготвила прелестна вечеря предния ден. След това би трябвало да изразим загрижеността си и да сложим похлупак на диалога с друго одобряване на половинката. Тази тактика отстранява част от болката от негативната противоположна връзка, която предоставяме, а това прави другия човек по-открит към леко приемане на обстоятелствата.
Не едновременно! Много финансови спорове и паники произтичат от метода, по който се изразходват парите. Да си представим, че имаме възрастен и/или болен родител, който би трябвало да устояваме, или сме изгубили работата си. Това са съществени проблеми, мъчно решими и хвърлянето им в един-единствен диалог е рисково. Въпросът е да ги разберем, а не да измисляме проект за деяние и да го сервира наготово. Трябва да се усещаме свободни да заявим на половинката: „ Чуй това и намерения върху него. Не е належащо да отговаряш незабавно. Така се основава настройката „ ние против казуса “, а не враждебното „ ние един против различен “. “
Нека стане табиет. Е, издържахме първия си финансов диалог. Сега да планираме още един за близкото бъдеще. „ Важно е да превърнете диалозите за пари в непрекъснато, повтарящо се нещо “, споделя Кънингам. В взаимозависимост от връзката ни и финансите, с които разполагаме, това може да бъде един път седмично, един път месечно, един път на тримесечие. Може да е малко (за дребни суми!), само че постоянно.
Честите диалози за пари освен оказват помощ да придобием повече опит в общуването за тях. Те ни дават и отдушник, тъй че проблемите да не се натрупват или да изскачат ненадейно. Помагат да не мърморим след работа или да се ядосваме, че плащаме доста за това-онова.
А в този момент дано да подготвим сцената…
Току-що сме почнали да се срещаме с някого и той или тя в действителност наподобява най-подходящия човек. Планираме значима първа, втора, трета… среща (колкото е необходимо) и сме подготвени за фамилиарност. Запалваме свещите, гасим осветлението и вършим първите си сметки. Финансова фамилиарност, богатство!
Едва ли има нещо по-неромантично от това да приказваме за пари с гаджето, със брачна половинка или брачната половинка, даже с доста непосредствен другар. Обсъждането на финансите в връзките в една двойка е още по-неудобно, когато в никакъв случай не сме го правили преди, или в случай че го е имало и не е минало добре. Двойките захващат едни от най-големите борби в живота си, когато се пробват да решат какво и по какъв начин да похарчат – за семейството, за себе си или за децата. В такива случаи си задаваме въпроса: Как да обсъждаме парите с половинката, тъй че да не превърнем диалога във война?
Финансовата фамилиарност
Когато става въпрос за пари, най-трудното е да мислим за фамилиарност. Но това е неточност, тъй като парите могат да ни сближат, споделя финансовият Аманда Клейман – финансов терапевт (да, има и такава специалност!). Повече от 16 години тя съветва хора и двойки по отношение на техните проблеми, свързани с финанси. Тя твърди, че е извънредно значимо сътрудниците да приказват за пари, тъй като проблемите с този най-съществен веществен запас в никакъв случай не са свързани единствено с него.
Парите се явяват в живота ни на всяка крачка и наподобяват като чисто веществен проблем, който би трябвало да бъде решен наложително. Но не е единствено това – нормално такова затруднение разкрива нещо по-дълбоко за живота ни, а точно то е това, което би трябвало да се промени, счита Клейман.
Трябва да приказваме повече за пари, само че тази тематика се е трансформирала в такова извънредно табу, че може да е плашещо даже да я подхванем. Още на първата си намира се ориентираме към мислите за финансите, когато решаваме дали да си разделим сметката в заведението или да си вършим дарове. И колкото по-открито и по-рано стартира диалогът за средствата, толкоз по-бързо откриваме, че не е толкоз мъчителен, счита Клейман.
Терапевтката има своите въпроси, които задава и с които насочва двойките към това по какъв начин да беседват за финансовата част. Колко печелите и двамата? Имате ли задължения към други хора? Имате ли заеми за връщане? Как вие като двойка виждате оправянето с парите?
Когато градим взаимния финансов живот, има някои фундаментални детайли на фамилиарност. Първият е равенството. Двамата сътрудници би трябвало да имат идентична тежест и идентична власт във финансовите решения. Клейман споделя, че двойките постоянно търсят услугите й, когато има дисбаланс във връзката. Понякога сътрудникът, който изкарва повече пари, има вяра, че думата му би трябвало да се чува повече. В други случаи индивидът, който е по-загрижен или спестовен във връзка с парите, се постанова. Ако този дисбаланс не бъде изчистен и двамата в двойката се усещат афектирани. Това може да породи чувство за некомпетентност, в някои случаи възмущение, а в други – възприятие на взаимозависимост. Точно тези явления би трябвало да бъдат отстранявани.
Старото предписание, че „ сътрудникът ми се оправя с парите, тъй като е по-добър в математиката “ тук не работи. И двамата във връзката би трябвало да вземат участие интензивно във финансовите решения, т.е. да има шерване. Никой не трябва да има едноличен надзор и нито един от сътрудниците не може просто да се откаже да взима решения. Споделянето на отговорността е значимо в дълготраен проект, тъй като в случай че нещо се обърка една от страните ще може да сочи с пръст и да предявява обвинявания. Да сгрешим с харчовете се случва и в случай че дава отговор единствено единият връзката е пред тежко тестване.
Трябва да се поддържа и бистрота, т.е. информацията за финансите би трябвало да се споделя намерено. Това не значи, че би трябвало да се следим един-друг за всеки разход и надали не да водим счетоводство за другия (спестявайки си този труд за личните разходи). Не е належащо всички пари да са за двойката. Може всеки да резервира част от прихода си за фонда „ И аз съм човек “, както се споделя. Счетоводството дано се води за общите разноски. Достъпът до информация, в случай че използваме израза от институциите на страната, служи като мярка за сигурност, тъй че всеки знае какви финансови решения се вземат.
Има и препоръки
Всяка двойка, която се бори да оцелява, обсъждайки парите, би трябвало да подхожда към по този начин сложния диалог със тактика.
Нека почнем с предупреждение. Знаем, че би трябвало да поведем диалог за пари, само че не сме сигурни по какъв начин. Не е добра концепция да стартираме с това, че имаме заеми, че сме похарчили повече от рационалното, че, не дай боже (!), сме останали без стотинка в джоба си. Ето за какво би трябвало да дадем малко време на половинката си да се приготви. „ Ако се пробвате да повдигнете тематиката за парите, постоянно е добра концепция да предупредите колегата си “, споделя психоложката Кришейн Кънингам. Важно е авансово да повдигнем въпроса с диалог за общия бюджет да вземем за пример, само че без да издаваме задачата на диалога. Стратегията допуска когато стартираме същинското съобщаване на „ вести “ сътрудникът да не бъде изцяло сюрпризиран.
Извикай съпричастност. „ Нервна съм да повдигна това пред теб, тъй като не съм сигурна по какъв начин ще реагираш и съм разтревожена. “ Изрази като тези не трябва да остават единствено в главата. Партньорът би трябвало да знае, че изпитваме стеснение, с цел да прояви съпричастност към нашия проблем. Добре е да приказваме умерено и естествено, и да покажем, че сме в сложна обстановка, че осъзнаваме това и че търсим поддръжката на отсрещната страна. Трябва човек да се упражнява върху това. Звучи съзаклятнически, някои ще го сметнат за подло, само че не е по този начин – значимо е и дава съпричастност. Не би трябвало са се опитваме да изключим дискомфорта, който изпитваме по време на тези диалози. Вместо това дано го покажем. Това е най-лесният метод за разформироване на напрежението.
Започнете добродушно и с финес. Д-р Шанън Къри, психолог, който постоянно работи с двойки, изпаднали във финансови спорове, предлага да започваме всеки диалог за пари (и изобщо сложен разговор), като посочим най-малко няколко неща, които оценяваме в колегата си. Не бива да сервира новините като удар с бухалка. Нека кажем, че оценяваме по какъв начин мъжът е ремонтирал кранчето на чешмата, а дамата е приготвила прелестна вечеря предния ден. След това би трябвало да изразим загрижеността си и да сложим похлупак на диалога с друго одобряване на половинката. Тази тактика отстранява част от болката от негативната противоположна връзка, която предоставяме, а това прави другия човек по-открит към леко приемане на обстоятелствата.
Не едновременно! Много финансови спорове и паники произтичат от метода, по който се изразходват парите. Да си представим, че имаме възрастен и/или болен родител, който би трябвало да устояваме, или сме изгубили работата си. Това са съществени проблеми, мъчно решими и хвърлянето им в един-единствен диалог е рисково. Въпросът е да ги разберем, а не да измисляме проект за деяние и да го сервира наготово. Трябва да се усещаме свободни да заявим на половинката: „ Чуй това и намерения върху него. Не е належащо да отговаряш незабавно. Така се основава настройката „ ние против казуса “, а не враждебното „ ние един против различен “. “
Нека стане табиет. Е, издържахме първия си финансов диалог. Сега да планираме още един за близкото бъдеще. „ Важно е да превърнете диалозите за пари в непрекъснато, повтарящо се нещо “, споделя Кънингам. В взаимозависимост от връзката ни и финансите, с които разполагаме, това може да бъде един път седмично, един път месечно, един път на тримесечие. Може да е малко (за дребни суми!), само че постоянно.
Честите диалози за пари освен оказват помощ да придобием повече опит в общуването за тях. Те ни дават и отдушник, тъй че проблемите да не се натрупват или да изскачат ненадейно. Помагат да не мърморим след работа или да се ядосваме, че плащаме доста за това-онова.
А в този момент дано да подготвим сцената…
Току-що сме почнали да се срещаме с някого и той или тя в действителност наподобява най-подходящия човек. Планираме значима първа, втора, трета… среща (колкото е необходимо) и сме подготвени за фамилиарност. Запалваме свещите, гасим осветлението и вършим първите си сметки. Финансова фамилиарност, богатство!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ