БАРПТЛ: Аптечният туризъм създава определени рискове, никой не контролира тези лекарства
„ Няма дефицит на медикаменти в България сега, нито данни за презапасяване или индустриални проблеми по веригата на доставки, само че поради дребния пазар в страната се заражда тревожна наклонност за евакуиране на лекарствени артикули “. Това съобщи пред Bloomberg TV Bulgaria Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ).
По думите й у нас пораства размерът на медикаментите, които попадат при пациенти без съвсем никакъв надзор, изключително посредством така наречен аптечен туризъм.
„ На българските пациенти на дерегистрирани медикаменти им се постанова да пътуват до прилежащи страни като Гърция, Турция, Румъния или Сърбия, с цел да си ги набират. Пандемията сподели, че този „ аптечен туризъм “ е нестабилен и може да сътвори тежки здравни и психически проблеми, когато бъдат поставени забрани за експорт на медикаменти или границите бъдат затворени. В момента никой в България не дава отговор за сигурността на този размер медикаменти “, акцентира Маринкова.
Тя се спря и на данните за неналичия, изнесени в пациентската платформа, както и на опциите за реакция на търговците на медикаменти:
„ 47% от всички сигнали, които получаваме, са за медикаменти, които са налични в България, само че не са открити в първата или втората аптека. Има случаи в останалите 53%, в които имаме опция посредством повече импорт и повече гъвкави пазарни конкурентни механизми да наваксаме разликата във времето, в което пациент търси лекарството, и в което го намира. Всеки пети сигнал, което е 20%, се дължи на краткотрайно прекратен импорт поради проблеми с индустриалния цикъл, като забавянето на производството на дейни съставки в Китай по време на пандемията. 21.5% от случаите са тревожната наклонност за евакуиране на медикаменти от българския пазар заради обстоятелството, че сме дребен и не толкоз атрактивен пазар с едни от най-ниските цени в Европа. Над 2000 са изтеглените медикаменти през последните шест години, без те да са компрометирани по някакъв метод “, регистрира Боряна Маринкова.
Тя изясни, че БАРПТЛ предлага дерегистрирани медикаменти, които са познати на българския пазар и имат отворено досие на територията на Европейски Съюз, да могат да бъдат обект на успореден импорт или на вътреобщностни доставки, като паралелният вносител ще изземе функционалността да дава отговор за лекарствената сигурност.
Маринкова бе безапелационна, че това може да се направи с промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и Наредба 10 за неразрешените медикаменти. Тя напомни, че в Европейски Съюз действа система за верификация на медикаментите, в която вземат участие всички паралелни дистрибутори, производители, търговци на едро и огромна част от аптеките.
Тя се спря на рисковете, свързани с неразрешените и дерегистрираните медикаменти, и прикани да не се не помни, че чрез аптечния туризъм те попадат измежду българските пациенти без да бъдат спазени всички нужни регламенти за лекарствена сигурност.
„ Трябва да има взаимност в бранша и да сме отворени към Европа, с цел да бъде и тя отворена към нас. Има редица случаи, в които посредством паневропейската паралелна дистрибуция сме успявали да покрием краткотраен дефицит, на който никой различен не е можел да реагира “, сподели още Боряна Маринкова.
Според нея паралелният импорт би трябвало да бъде насърчаван, а не да бъдат издигани бариери с слагането на медикаменти в забранителни описи за експорт. Освен това практиката може да облекчи обстановката с изтеглянето на медикаменти от пазара и след напускането на България на притежателите на позволения за приложимост.
„ Искаме незабавни благоприятни условия за вътреобщностни доставки от европейския обединен пазар, също по този начин за опция в аптеките да бъдат предоставяни медикаменти по НЗОК без значение кой е вносителят, когато те са идентични по смисъла на закона, а медикаменти, за които СЕСПА пресмята спад под 65%, да влизат автоматизирано в процедура за бърз импорт от Европа “, сподели още шефът на БАРПТЛ.
По думите й у нас пораства размерът на медикаментите, които попадат при пациенти без съвсем никакъв надзор, изключително посредством така наречен аптечен туризъм.
„ На българските пациенти на дерегистрирани медикаменти им се постанова да пътуват до прилежащи страни като Гърция, Турция, Румъния или Сърбия, с цел да си ги набират. Пандемията сподели, че този „ аптечен туризъм “ е нестабилен и може да сътвори тежки здравни и психически проблеми, когато бъдат поставени забрани за експорт на медикаменти или границите бъдат затворени. В момента никой в България не дава отговор за сигурността на този размер медикаменти “, акцентира Маринкова.
Тя се спря и на данните за неналичия, изнесени в пациентската платформа, както и на опциите за реакция на търговците на медикаменти:
„ 47% от всички сигнали, които получаваме, са за медикаменти, които са налични в България, само че не са открити в първата или втората аптека. Има случаи в останалите 53%, в които имаме опция посредством повече импорт и повече гъвкави пазарни конкурентни механизми да наваксаме разликата във времето, в което пациент търси лекарството, и в което го намира. Всеки пети сигнал, което е 20%, се дължи на краткотрайно прекратен импорт поради проблеми с индустриалния цикъл, като забавянето на производството на дейни съставки в Китай по време на пандемията. 21.5% от случаите са тревожната наклонност за евакуиране на медикаменти от българския пазар заради обстоятелството, че сме дребен и не толкоз атрактивен пазар с едни от най-ниските цени в Европа. Над 2000 са изтеглените медикаменти през последните шест години, без те да са компрометирани по някакъв метод “, регистрира Боряна Маринкова.
Тя изясни, че БАРПТЛ предлага дерегистрирани медикаменти, които са познати на българския пазар и имат отворено досие на територията на Европейски Съюз, да могат да бъдат обект на успореден импорт или на вътреобщностни доставки, като паралелният вносител ще изземе функционалността да дава отговор за лекарствената сигурност.
Маринкова бе безапелационна, че това може да се направи с промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и Наредба 10 за неразрешените медикаменти. Тя напомни, че в Европейски Съюз действа система за верификация на медикаментите, в която вземат участие всички паралелни дистрибутори, производители, търговци на едро и огромна част от аптеките.
Тя се спря на рисковете, свързани с неразрешените и дерегистрираните медикаменти, и прикани да не се не помни, че чрез аптечния туризъм те попадат измежду българските пациенти без да бъдат спазени всички нужни регламенти за лекарствена сигурност.
„ Трябва да има взаимност в бранша и да сме отворени към Европа, с цел да бъде и тя отворена към нас. Има редица случаи, в които посредством паневропейската паралелна дистрибуция сме успявали да покрием краткотраен дефицит, на който никой различен не е можел да реагира “, сподели още Боряна Маринкова.
Според нея паралелният импорт би трябвало да бъде насърчаван, а не да бъдат издигани бариери с слагането на медикаменти в забранителни описи за експорт. Освен това практиката може да облекчи обстановката с изтеглянето на медикаменти от пазара и след напускането на България на притежателите на позволения за приложимост.
„ Искаме незабавни благоприятни условия за вътреобщностни доставки от европейския обединен пазар, също по този начин за опция в аптеките да бъдат предоставяни медикаменти по НЗОК без значение кой е вносителят, когато те са идентични по смисъла на закона, а медикаменти, за които СЕСПА пресмята спад под 65%, да влизат автоматизирано в процедура за бърз импорт от Европа “, сподели още шефът на БАРПТЛ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ