Светла, след 30 г. в мъглата: Има бивши наркомани, децата трябва да знаят, че могат да спрат
Някои от вас несъмнено към този момент знаят историята на Светла Иванова. Преди тъкмо 2 години тя призна в ефира на известно телевизионно предаване, че съвсем през целия си живот е била наркозависима, само че откакто доста пъти е била на косъм от гибелта, е съумяла да спре. С помощта на любовта на щерка си. И до ден сегашен към този момент 46-годишната жена от Габрово е " чиста " и даже учи логика на психиката във Великотърновския университет. Тя обаче желае да продължава да споделя през какво е предходна, с цел да не се случи и на други. Нещо повече - кандидатства с план за специфичен уебсайт, в който деца да споделят проблемите и страховете си, свързани с дрогата. Защото има вяра, че има потребност от това - откогато не е в " мъглата ", тя непрекъснато приказва с възпитаници и знае, че те се опасяват да се доверят на някой, който не е като тях.
- Светла, по кое време се запознахте с дрогата?
- Още когато бях ученичка, на 14-15 година Харесваше ми да чувам Битйълс, Ролинг Стоунс, а това беше музиката на по-неформалните младежи. Мой другар даже ми беше споделил да внимавам на купоните, на които идваха по-големи младежи от други градове, тъй като може да ми сложат в чашата някакви хапчета. А момчето, в което бях влюбена, ми беше дало една книга - " Дрога " на Уилям Бъроуз, тъй че бях доста настроена против опиатите. Но един ден заварих на ваучър това момче в несъответстващо положение и то ми сподели: " Много е готино, пробвай! ". Светът ми се срина, той беше предал доверието ми. А и разбрах, че в случай че желая да съм част от тази групичка, би трябвало да съм като другите. Иначе те гледат като новобранец. Така започнах - с паркизан. Беше доста гадно, само че групата изисква жертви. Пък и се привиква... Постепенно започнах да опитвам и с други медикаменти, без да си давам сметка какво в действителност върша.
- Кога това промени живота ти?
- Бях отишла дрогирана на учебно заведение. Имах халюцинации. Мама си намерения, че имам някакъв душевен проблем. Лежах в психиатрията в Севлиево, създали са ми детокс очевидно. Но никой не е осъзнавал, че имам проблем и какъв е той - нито майка ми, нито татко ми. И аз още не го осъзнавах, просто го желаех. Харесваше ми да съм друга, беше ново прекарване. Въпреки че има ужасяващи халюцинации, в онази възраст това не ме плашеше, беше ми забавно. И незабавно щом приключих учебно заведение, отпътувах за София - до този миг най-якото, което бях опитвала, беше морфин, само че към този момент знаех, че там има хероин. И напряко започнах да се боцкам...
- И по какъв начин живееше сред венозните дози?
- В началото обикновено - имах другар, който не беше наркоман, криех се от него. Записах " Танцова антропология в Нов български университет ", тъй като от дребна желаех да изучавам хореография, играех национални танци. Нашите ми изпращаха пари, тъй като беше платено, а аз започнах да работя в една компания на 4 часа. Но последователно затъвах от ден на ден - към този момент знаех, че съм подвластна, бях предходна някоя и друга абстиненция. Но това не ме притесняваше, колкото и неприятно да звучи, дори харесвах този метод на живот. Когато си подобен - нищо друго не можеш да си представиш, всичко друго е проблем. Затова го правех непрекъснато, най-малко веднъж дневно, когато нямаше пари, другояче 2-3 пъти. Много пъти съм предозирала, не съдбовно, популярност Богу, само че съм вземала всичко единствено и единствено " да ми стане гадно " - по този начин казвахме едно време с една другарка.
- Светла, по кое време се запознахте с дрогата?
- Още когато бях ученичка, на 14-15 година Харесваше ми да чувам Битйълс, Ролинг Стоунс, а това беше музиката на по-неформалните младежи. Мой другар даже ми беше споделил да внимавам на купоните, на които идваха по-големи младежи от други градове, тъй като може да ми сложат в чашата някакви хапчета. А момчето, в което бях влюбена, ми беше дало една книга - " Дрога " на Уилям Бъроуз, тъй че бях доста настроена против опиатите. Но един ден заварих на ваучър това момче в несъответстващо положение и то ми сподели: " Много е готино, пробвай! ". Светът ми се срина, той беше предал доверието ми. А и разбрах, че в случай че желая да съм част от тази групичка, би трябвало да съм като другите. Иначе те гледат като новобранец. Така започнах - с паркизан. Беше доста гадно, само че групата изисква жертви. Пък и се привиква... Постепенно започнах да опитвам и с други медикаменти, без да си давам сметка какво в действителност върша.
- Кога това промени живота ти?
- Бях отишла дрогирана на учебно заведение. Имах халюцинации. Мама си намерения, че имам някакъв душевен проблем. Лежах в психиатрията в Севлиево, създали са ми детокс очевидно. Но никой не е осъзнавал, че имам проблем и какъв е той - нито майка ми, нито татко ми. И аз още не го осъзнавах, просто го желаех. Харесваше ми да съм друга, беше ново прекарване. Въпреки че има ужасяващи халюцинации, в онази възраст това не ме плашеше, беше ми забавно. И незабавно щом приключих учебно заведение, отпътувах за София - до този миг най-якото, което бях опитвала, беше морфин, само че към този момент знаех, че там има хероин. И напряко започнах да се боцкам...
- И по какъв начин живееше сред венозните дози?
- В началото обикновено - имах другар, който не беше наркоман, криех се от него. Записах " Танцова антропология в Нов български университет ", тъй като от дребна желаех да изучавам хореография, играех национални танци. Нашите ми изпращаха пари, тъй като беше платено, а аз започнах да работя в една компания на 4 часа. Но последователно затъвах от ден на ден - към този момент знаех, че съм подвластна, бях предходна някоя и друга абстиненция. Но това не ме притесняваше, колкото и неприятно да звучи, дори харесвах този метод на живот. Когато си подобен - нищо друго не можеш да си представиш, всичко друго е проблем. Затова го правех непрекъснато, най-малко веднъж дневно, когато нямаше пари, другояче 2-3 пъти. Много пъти съм предозирала, не съдбовно, популярност Богу, само че съм вземала всичко единствено и единствено " да ми стане гадно " - по този начин казвахме едно време с една другарка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ