Убийството на Сюлеймани може да бъде клечката кибрит в Близкия изток
Новината за ракетна офанзива от американска страна против летището в Багдад и убийството на иранския военачалник Сюлеймани дефинитивно отвори кутията на Пандора в Близкия изток. Не добре премисленият ход на американския президент Доналд Тръмп рискува да размести пластове във взривоопасния район.
Фигурата на Сюлеймани беше толкоз значима в иранската страна, че политолози, публицисти и лаици започнаха да разискват опцията за пълномащабна война сред Иран и Съединени американски щати. Такава война обаче е малко евентуална, само че за сметка на това е много допустима продължителна борба въз основата на прокситата.
Подобно развиване ще бъде неподходящо и за двете страни. С дейностите си САЩ са на път да изгубят и нежната поддръжка за тяхното наличие в Ирак. В отговор на американската офанзива, Народното събрание в Ирак гласоподава проекторезолюция, с която да принуди войските на САЩ да изоставен страната. Ако това се случи, то по какъв начин това ще помогне на войната с " Ислямска страна " и " Ал Кайда " в района? Другите разновидности допускат САЩ да останат на инат на решението на една суверенна страна и на ръководство, поело страна точно поради техни интервенции в предишното. Нови военни удари в Ирак също не са изключени, само че и те не биха донесли особени позитиви на Съединени американски щати. Освен несъмнено чисто финансовата страна, която касае военно-промишления комплекс в страната, чийто представител е и Доналд Тръмп. Но е добре да се направи разграничаване сред държавния и частния интерес.
Ако въпреки всичко САЩ напусне Ирак, само че цели да остане в региона към реките Тигър и Ефрат, то единствената им алтернатива са кюрдските територии и установяването на нов баланс на силите там през още по-голяма поддръжка за кюрдите. Така обаче ще срещне солидния отпор на Турция, която към момента се явява значим стратегически съдружник на американската страна. Кюрдите пък към този момент имат едно мислено във връзка с американските съдружници, след измяната по отношение на тях, осъществено на територията на Сирия.
Съдейки от историческия опит, САЩ могат да затънат за десетилетия в Иран, без да могат да реализират нещо съответно отвън това, че вероятно ще държат петрола и природния газ в страната. Но на каква цена? Досега тероризмът по света, чиито корени на генезис са от Близкия изток, в над 90% от случаите произлиза от салафитско-уахабитските течения в исляма.
По света има над милиард и половина мюсюлмани, от които над 85% са сунити. Сунитите съставляват най-вече страните от Арабската лига (Саудитска арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ, Египет, Алжир, Судан, Мароко, т.н.), както и Турция, Афганистан, Пакистан, Индонезия и други В Сирия също преобладаващото болшинство от мюсюлмани са сунити, само че ръководещият хайлайф в страна е формиран от шиити. Мнозинство от шиити има единствено в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан.
В сунизма съществува така наречен уахабитско направление. Уахабизмът е по-скоро е научно наименование. Уахабизмът, който е прочут още като ислямски фундаментизъм или салафизъм, се образува в края на 18. век, когато основателят на учението Ал Уахаб е признат от саудитската династия. В общи линии концепциите му са, че ислямът би трябвало да бъде рафиниран посредством завръщане към корените и строго съблюдаване на текстовете. В резултат се появява една много нападателна нова интерпретация на корана и свещените книги. Целта на уахабизма е унификация на ислямското пространство, като съгласно него даже хора, изповядващи исляма, само че не съгласно уахабитското схващане, могат да бъдат третирани като неверници от най-нисък порядък, т.е. врагове, подлежащи на заличаване. Уахабизмът е в основата на актуалния саудитски ислям и публична вяра на Саудитска Арабия. Той се изповядва от неразрешени терористични организации като " Ислямска страна " и " Ал Кайда ".
От своя страна шиизмът има доста разклонения и съставлява доста пъстра етнокултурна мозайка от " чисти шиити ", алевити, исмаилити, други Самият военачалник Сюлеймани беше основател на шиитските милиции, воюващи с уахабитските терористични организации. С дейностите си обаче САЩ рискува радикализирането на шииитските общности и изкуствено основаване на тероризъм. Не наподобява инцидентен фактът, че огромна част от терористите произлизат от страна, където преди този момент са осъществени американски интервенции.
И в случай че при досегашните военни удари на САЩ, радикализацията е довела до епизодични терористични атентати, значимо е да се посочи следното. В Иран оперира цивилен реактор на площадката в Бушер, в който има 60-70 тона нуклеарно гориво уранов оксид. Ясно е какво би станало, в случай че се стигне до потребление на нуклеарни оръжия от обезсърчение. В добавка към това би трябвало да се има поради, че за въпросните шиити Сюлеймани беше воин и убийството му се приема сходно на такова на член на фамилията.
Руският вестник “Взгляд “ показва, че " за жалост, нуклеарните оръжия наподобява са единственият фактор, който радикално трансформира политиката на САЩ спрямо страната, която го е основала. Именно основаването на нуклеарен боеприпас нормално води до обстоятелството, че страната, която го е получила, изчезва „ мистериозно “ от американските военни проекти. И явно Техеран чудесно схваща същността на такава рецепта, която най-надеждно затваря за САЩ дори хипотетичната опция за открита война с Иран.
Досега най-новите действителни дейности на Иран по отношение на нуклеарните оръжия бяха осъществени при започване на ноември 2019 година, когато Техеран публично още веднъж намали равнището на отговорностите си по Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД) и пусна спомагателни 30 съвременни центрофуги IR-6 за обогатяване на уран. По отношение на декларациите Иран отиде още по-далеч - на 5 декември Техеран разгласи, че няма да лимитира обогатяването на уран с никакви граници, което на процедура унищожава целия механизъм на работа на СВПД.
Дори в случай че това не е казано категорично, Техеран по всевъзможен метод декларира, че нуклеарните оръжия, несъмнено, не са задачата на сходни дейности и изказвания, само че точно те са тези, които отварят пътя на Иран при основаването на нуклеарни оръжия.
Заслужава да се разбере, че сходни дейности на Техеран към този момент са свързани извънредно с връзките му с Русия, Китай, Англия, Франция и Германия, защото САЩ през май 2018 година изцяло се отдръпнаха от СВПД. Сега, след убийството на Касем Сюлеймани, декемврийските заявления от Техеран могат да бъдат приложени допустимо най-бързо в на практика проект, след което Иран най-накрая ще може да загуби статута си на „ прагова страна “ и да се трансформира в пълноценна нуклеарна мощ. Разбира се, основаването на индивидуален нуклеарен заряд няма да може да промени действителния баланс на силите. Както демонстрира практиката, след сходно събитие появяването на Доналд Тръмп някъде в Техеран ще наподобява не е по-екзотично от скорошното му посещаване в демилитаризираната зона на границата сред Южна и Северна Корея.
Именно този фактор, наподобява, принуждава Съединените щати по всевъзможен метод да ескалират спора в опит да го трансферират в отворена фаза допустимо най-бързо. Тъй като в дълготраен проект след няколко години (или даже година или две) Иран може да се снабди с " нуклеарен жокер ", който ще бъде предвестител на края на играта съгласно американските правила. "
Важно е да се спомене, че публично Иран няма обвързващи военно-политически съглашения със своите съседи. Дори със Сирия Иран е обвързван единствено със съглашение за военно съдействие. Повечето от иранските съдружници в района не са страни като такива, а авторитетни политически и военни сили в тях. Например в Ливан е войнствената ливанска шиитска организация и политическата партия „ Хизбулла “, а в Йемен е шиитската политическа група на хутите, чието военно крило съставлява милицията „ Ансар Аллах “. По същия метод Иран осигурява своето въздействие в прилежащ Ирак, разчитайки на няколко шиитски политически партии със лични паравоенни сили. Освен това в Бахрейн има скрита проиранска шиитска съпротива, където шиитските безредици, потушени благодарение на Саудитска Арабия, поредно пламваха през 2011, 2012 и 2016 година. Всички неофициални съдружници на Иран често са обединени в по този начин наречения „ шиитски пояс “ (или „ шиитски полумесец “), който условно се простира от Ливан и Сирия през Южен Ирак до територията на самия Иран. Именно на построяването на подобен „ клуб на приятелите на Иран “ починалият Касем Сюлеймани е посветил доста на своите старания.
Впечатление прави неналичието на интервенция от страна на Русия във връзка с спора сред Иран и Съединени американски щати. То е подбудено от съветските ползи, свързани с петрола. Иран може да разчита на поддръжката на друга велика мощ в лицето на Китай, само че Поднебесната империя има свои съществени вътрешни проблеми, като е подложена така и така на яростни офанзиви от САЩ по линия на комерсиалното опълчване.
Иран последователно се застъпва за обединен Ирак, само че това към този момент наподобява задачата невъзможна. Именно убитият Касем Сюлеймани беше „ сивият кардинал “, който в действителност задържа Иракския Кюрдистан от сецесия след референдума за самостоятелност през 2017 година.
С неговото ликвидиране не се пазят никакви свободи, както евентуално към този момент и американският президент към този момент е схванал съдейки по сдържаните му реакции от последните му изяви в Twitter. Неминуемо ударите провокираха и отговор от страна на Иран. Той се изрази в изстрелването на балистични ракети тази нощ против две авиобази в Ирак, където са основани американските и съдружните сили. До момента няма данни за потърпевши и жертви, а Fox News удостовери информацията. В Twitter обаче се появиха гневни мнения, защото MSNBC си разреши да цитира ирански медии, които твърдяха, че са убити 30 американски военни, само че с конкретизиране, че това не е доказано.
Дали обаче това не е единствено началото на нещо, което може да излезе от надзор? Не е неприятно да си напомним какъв и мотивът за началото на Първата международна война. Близкият изток от дълго време е сцена на бойни дейности, в която прозират доста дълбоки ползи. И от време на време е нужна единствено една съчка кибрит, с цел да пламне разрушителен огън. Пред който този в Австралия да бледнее. Свикнали да изхождат от страната на силата, от САЩ направиха рисков ход с мъчно предвидими последици.
Автор: Тодор Беленски
Фигурата на Сюлеймани беше толкоз значима в иранската страна, че политолози, публицисти и лаици започнаха да разискват опцията за пълномащабна война сред Иран и Съединени американски щати. Такава война обаче е малко евентуална, само че за сметка на това е много допустима продължителна борба въз основата на прокситата.
Подобно развиване ще бъде неподходящо и за двете страни. С дейностите си САЩ са на път да изгубят и нежната поддръжка за тяхното наличие в Ирак. В отговор на американската офанзива, Народното събрание в Ирак гласоподава проекторезолюция, с която да принуди войските на САЩ да изоставен страната. Ако това се случи, то по какъв начин това ще помогне на войната с " Ислямска страна " и " Ал Кайда " в района? Другите разновидности допускат САЩ да останат на инат на решението на една суверенна страна и на ръководство, поело страна точно поради техни интервенции в предишното. Нови военни удари в Ирак също не са изключени, само че и те не биха донесли особени позитиви на Съединени американски щати. Освен несъмнено чисто финансовата страна, която касае военно-промишления комплекс в страната, чийто представител е и Доналд Тръмп. Но е добре да се направи разграничаване сред държавния и частния интерес.
Ако въпреки всичко САЩ напусне Ирак, само че цели да остане в региона към реките Тигър и Ефрат, то единствената им алтернатива са кюрдските територии и установяването на нов баланс на силите там през още по-голяма поддръжка за кюрдите. Така обаче ще срещне солидния отпор на Турция, която към момента се явява значим стратегически съдружник на американската страна. Кюрдите пък към този момент имат едно мислено във връзка с американските съдружници, след измяната по отношение на тях, осъществено на територията на Сирия.
Съдейки от историческия опит, САЩ могат да затънат за десетилетия в Иран, без да могат да реализират нещо съответно отвън това, че вероятно ще държат петрола и природния газ в страната. Но на каква цена? Досега тероризмът по света, чиито корени на генезис са от Близкия изток, в над 90% от случаите произлиза от салафитско-уахабитските течения в исляма.
По света има над милиард и половина мюсюлмани, от които над 85% са сунити. Сунитите съставляват най-вече страните от Арабската лига (Саудитска арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ, Египет, Алжир, Судан, Мароко, т.н.), както и Турция, Афганистан, Пакистан, Индонезия и други В Сирия също преобладаващото болшинство от мюсюлмани са сунити, само че ръководещият хайлайф в страна е формиран от шиити. Мнозинство от шиити има единствено в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан.
В сунизма съществува така наречен уахабитско направление. Уахабизмът е по-скоро е научно наименование. Уахабизмът, който е прочут още като ислямски фундаментизъм или салафизъм, се образува в края на 18. век, когато основателят на учението Ал Уахаб е признат от саудитската династия. В общи линии концепциите му са, че ислямът би трябвало да бъде рафиниран посредством завръщане към корените и строго съблюдаване на текстовете. В резултат се появява една много нападателна нова интерпретация на корана и свещените книги. Целта на уахабизма е унификация на ислямското пространство, като съгласно него даже хора, изповядващи исляма, само че не съгласно уахабитското схващане, могат да бъдат третирани като неверници от най-нисък порядък, т.е. врагове, подлежащи на заличаване. Уахабизмът е в основата на актуалния саудитски ислям и публична вяра на Саудитска Арабия. Той се изповядва от неразрешени терористични организации като " Ислямска страна " и " Ал Кайда ".
От своя страна шиизмът има доста разклонения и съставлява доста пъстра етнокултурна мозайка от " чисти шиити ", алевити, исмаилити, други Самият военачалник Сюлеймани беше основател на шиитските милиции, воюващи с уахабитските терористични организации. С дейностите си обаче САЩ рискува радикализирането на шииитските общности и изкуствено основаване на тероризъм. Не наподобява инцидентен фактът, че огромна част от терористите произлизат от страна, където преди този момент са осъществени американски интервенции.
И в случай че при досегашните военни удари на САЩ, радикализацията е довела до епизодични терористични атентати, значимо е да се посочи следното. В Иран оперира цивилен реактор на площадката в Бушер, в който има 60-70 тона нуклеарно гориво уранов оксид. Ясно е какво би станало, в случай че се стигне до потребление на нуклеарни оръжия от обезсърчение. В добавка към това би трябвало да се има поради, че за въпросните шиити Сюлеймани беше воин и убийството му се приема сходно на такова на член на фамилията.
Руският вестник “Взгляд “ показва, че " за жалост, нуклеарните оръжия наподобява са единственият фактор, който радикално трансформира политиката на САЩ спрямо страната, която го е основала. Именно основаването на нуклеарен боеприпас нормално води до обстоятелството, че страната, която го е получила, изчезва „ мистериозно “ от американските военни проекти. И явно Техеран чудесно схваща същността на такава рецепта, която най-надеждно затваря за САЩ дори хипотетичната опция за открита война с Иран.
Досега най-новите действителни дейности на Иран по отношение на нуклеарните оръжия бяха осъществени при започване на ноември 2019 година, когато Техеран публично още веднъж намали равнището на отговорностите си по Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД) и пусна спомагателни 30 съвременни центрофуги IR-6 за обогатяване на уран. По отношение на декларациите Иран отиде още по-далеч - на 5 декември Техеран разгласи, че няма да лимитира обогатяването на уран с никакви граници, което на процедура унищожава целия механизъм на работа на СВПД.
Дори в случай че това не е казано категорично, Техеран по всевъзможен метод декларира, че нуклеарните оръжия, несъмнено, не са задачата на сходни дейности и изказвания, само че точно те са тези, които отварят пътя на Иран при основаването на нуклеарни оръжия.
Заслужава да се разбере, че сходни дейности на Техеран към този момент са свързани извънредно с връзките му с Русия, Китай, Англия, Франция и Германия, защото САЩ през май 2018 година изцяло се отдръпнаха от СВПД. Сега, след убийството на Касем Сюлеймани, декемврийските заявления от Техеран могат да бъдат приложени допустимо най-бързо в на практика проект, след което Иран най-накрая ще може да загуби статута си на „ прагова страна “ и да се трансформира в пълноценна нуклеарна мощ. Разбира се, основаването на индивидуален нуклеарен заряд няма да може да промени действителния баланс на силите. Както демонстрира практиката, след сходно събитие появяването на Доналд Тръмп някъде в Техеран ще наподобява не е по-екзотично от скорошното му посещаване в демилитаризираната зона на границата сред Южна и Северна Корея.
Именно този фактор, наподобява, принуждава Съединените щати по всевъзможен метод да ескалират спора в опит да го трансферират в отворена фаза допустимо най-бързо. Тъй като в дълготраен проект след няколко години (или даже година или две) Иран може да се снабди с " нуклеарен жокер ", който ще бъде предвестител на края на играта съгласно американските правила. "
Важно е да се спомене, че публично Иран няма обвързващи военно-политически съглашения със своите съседи. Дори със Сирия Иран е обвързван единствено със съглашение за военно съдействие. Повечето от иранските съдружници в района не са страни като такива, а авторитетни политически и военни сили в тях. Например в Ливан е войнствената ливанска шиитска организация и политическата партия „ Хизбулла “, а в Йемен е шиитската политическа група на хутите, чието военно крило съставлява милицията „ Ансар Аллах “. По същия метод Иран осигурява своето въздействие в прилежащ Ирак, разчитайки на няколко шиитски политически партии със лични паравоенни сили. Освен това в Бахрейн има скрита проиранска шиитска съпротива, където шиитските безредици, потушени благодарение на Саудитска Арабия, поредно пламваха през 2011, 2012 и 2016 година. Всички неофициални съдружници на Иран често са обединени в по този начин наречения „ шиитски пояс “ (или „ шиитски полумесец “), който условно се простира от Ливан и Сирия през Южен Ирак до територията на самия Иран. Именно на построяването на подобен „ клуб на приятелите на Иран “ починалият Касем Сюлеймани е посветил доста на своите старания.
Впечатление прави неналичието на интервенция от страна на Русия във връзка с спора сред Иран и Съединени американски щати. То е подбудено от съветските ползи, свързани с петрола. Иран може да разчита на поддръжката на друга велика мощ в лицето на Китай, само че Поднебесната империя има свои съществени вътрешни проблеми, като е подложена така и така на яростни офанзиви от САЩ по линия на комерсиалното опълчване.
Иран последователно се застъпва за обединен Ирак, само че това към този момент наподобява задачата невъзможна. Именно убитият Касем Сюлеймани беше „ сивият кардинал “, който в действителност задържа Иракския Кюрдистан от сецесия след референдума за самостоятелност през 2017 година.
С неговото ликвидиране не се пазят никакви свободи, както евентуално към този момент и американският президент към този момент е схванал съдейки по сдържаните му реакции от последните му изяви в Twitter. Неминуемо ударите провокираха и отговор от страна на Иран. Той се изрази в изстрелването на балистични ракети тази нощ против две авиобази в Ирак, където са основани американските и съдружните сили. До момента няма данни за потърпевши и жертви, а Fox News удостовери информацията. В Twitter обаче се появиха гневни мнения, защото MSNBC си разреши да цитира ирански медии, които твърдяха, че са убити 30 американски военни, само че с конкретизиране, че това не е доказано.
Дали обаче това не е единствено началото на нещо, което може да излезе от надзор? Не е неприятно да си напомним какъв и мотивът за началото на Първата международна война. Близкият изток от дълго време е сцена на бойни дейности, в която прозират доста дълбоки ползи. И от време на време е нужна единствено една съчка кибрит, с цел да пламне разрушителен огън. Пред който този в Австралия да бледнее. Свикнали да изхождат от страната на силата, от САЩ направиха рисков ход с мъчно предвидими последици.
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ