Къде украинците научават български? - Анализи и Коментари
От началото на войната през България минаха над 300 000 украинци. Някои единствено минаха на път за друга страна, други се върнаха, само че десетки хиляди още са тук.
Не се е чуло страната да е направила каквото и да е, с цел да им помогне да научат български.
Както за множеството неща и тази грижа е оставена на доброволците.
През Академия " Никола Тесла " към този момент над 750 украинци са минали курсове по български език.
Валентина Иванова споделя по какъв начин стартира всичко:
В първия месец на войната като че ли не можехме да повярваме какво се случва. Като че ли бяхме в някакъв ступор.
Но тъкмо един месец по-късно - на 24-25 март, чухме от OFFNews, че се търсят учители по български. И си казахме " Каква чудесна концепция. Ние в действителност имаме учители по български ".
Учителката ни по български Доротея Николова незабавно откликна и отворихме уеб страницата за записване на две групи. В рамките на 3 дни се бяха записали 100 души. Нямахме сърце да ги върнем. Потърсихме още поддръжка, потърсихме още доброволци и на 25 март започнахме първите курсове с първите хора.
А те се опасяваха да прекрачат прага. Тогава куровете бяха проведени по този начин - възрастните бяха на първия етаж, децата им - на втория. Родителите не смееха да пуснат ръката на детето си, да ги качат на горния етаж, да ги занимаваме ние.
Първото нещо което трябваше да научим е да се доверяваме един на различен, да повярваме, че въпреки всичко може да се случи нещо хубаво, нещо свястно, нещо потребно, споделя Валентина, която е шеф на Академията,
И по този начин стъпчица по стъпчица, групичка по групичка. За тези 9 месеца през академията са минали повече от 750 души.
Българският език е по-различен от останалите славянски езици, няма падежна система, единствено остатъчни форми. Има особености - да вземем за пример членуването и това го прави по-труден за разбиране. Използваме учебника на Софийския университет за образование на чужденци, споделя Канелия Костадинова, преподавател в Академия " Никола Тесла ".
Наталия Матвиенко е различен от учителите в Академията. Тя е етническа българка от град Приморск на брега на Азовско море. Учила е в Софийския университет и доста пъти преди войната е била в България. Семейството й е останало под окупация. Тя е съумяла да избяга във втората си татковина.
Моите възпитаници са на друга възраст - има и младежи, има и деца, има мъже и дами на напреднала възраст, които желаят да се приспособяват тук. Разбират, че езикът е средство за другарство, за акомодация. Разбирам ги какъв брой им е мъчно, през какво са минали и каква болежка носят в сърцето си, споделя Наталия.
Питаме по какъв начин се оправят с организацията на всичко това.
Стараем се да дарим всичко, което можем, Академията да поеме колкото се може по-голяма част от разноските, дава отговор тя. Но това изпитание, провлечено в 9 месеца, стартира доста да тежи. Всъщност войната е тежест, която никой не може да поеме самичък. Затова се обръщаме към хората, които схващат какво вършим, за какво го вършим и са подготвени да дадат едно рамо. Имаме потребност от помощ, с цел да продължим да оказваме помощ на украинците, които желаят да учат, които желаят да са потребни на това общество със знанията и с уменията си. Когато не владееш езика,, ти не можеш да покажеш на какво си кадърен. Ти си като едно малко детенце, което не умее да се показва, да поддържа връзка.
Само овладявайки българския, те ще могат да употребяват опита си, професионалната си подготовка. А те имат страхотна трудова нравственос. И доста хъс. Биха могли да са потребни първо сами на себе си, а след това и на нас като общество.
А дали си заслужава?
Толкова благодарности, колкото чух от украинската общественост, не съм чувала за последните 10 години, дава отговор ни Валентина. Изключително впечатлена съм от силата на тези дами. Те са тук сами или с децата си, само че се борят, търсят работа, търсят по какъв начин да подредат дома си още веднъж, макар че домът им е сринат, макар че сърцето им е разрушено.
Тези, които идват да учат са с ясно схващане, че с цел да се получи, би трябвало изпитание и от двете страни. Те са подготвени да създадат тяхната крачка, а ние сме подготвени да ги посрещнем и да им помогнем.
В момента Академията набира средства за следващия си курс.
Ако желаете да помогнете, банковата сметка е:
ДСК IBAN - BG04STSA93000029082364 към Сдружение “Българската Задруга ”.
Дарение може да се направи и посредством Платформата на фондация BCause. Кампанията се споделя:
.
„ Този документ е основан с финансовата поддръжка на Фонд Активни жители България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Офф медия “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни жители България. “
Не се е чуло страната да е направила каквото и да е, с цел да им помогне да научат български.
Както за множеството неща и тази грижа е оставена на доброволците.
През Академия " Никола Тесла " към този момент над 750 украинци са минали курсове по български език.
Валентина Иванова споделя по какъв начин стартира всичко:
В първия месец на войната като че ли не можехме да повярваме какво се случва. Като че ли бяхме в някакъв ступор.
Но тъкмо един месец по-късно - на 24-25 март, чухме от OFFNews, че се търсят учители по български. И си казахме " Каква чудесна концепция. Ние в действителност имаме учители по български ".
Учителката ни по български Доротея Николова незабавно откликна и отворихме уеб страницата за записване на две групи. В рамките на 3 дни се бяха записали 100 души. Нямахме сърце да ги върнем. Потърсихме още поддръжка, потърсихме още доброволци и на 25 март започнахме първите курсове с първите хора.
А те се опасяваха да прекрачат прага. Тогава куровете бяха проведени по този начин - възрастните бяха на първия етаж, децата им - на втория. Родителите не смееха да пуснат ръката на детето си, да ги качат на горния етаж, да ги занимаваме ние.
Първото нещо което трябваше да научим е да се доверяваме един на различен, да повярваме, че въпреки всичко може да се случи нещо хубаво, нещо свястно, нещо потребно, споделя Валентина, която е шеф на Академията,
И по този начин стъпчица по стъпчица, групичка по групичка. За тези 9 месеца през академията са минали повече от 750 души.
Българският език е по-различен от останалите славянски езици, няма падежна система, единствено остатъчни форми. Има особености - да вземем за пример членуването и това го прави по-труден за разбиране. Използваме учебника на Софийския университет за образование на чужденци, споделя Канелия Костадинова, преподавател в Академия " Никола Тесла ".
Наталия Матвиенко е различен от учителите в Академията. Тя е етническа българка от град Приморск на брега на Азовско море. Учила е в Софийския университет и доста пъти преди войната е била в България. Семейството й е останало под окупация. Тя е съумяла да избяга във втората си татковина.
Моите възпитаници са на друга възраст - има и младежи, има и деца, има мъже и дами на напреднала възраст, които желаят да се приспособяват тук. Разбират, че езикът е средство за другарство, за акомодация. Разбирам ги какъв брой им е мъчно, през какво са минали и каква болежка носят в сърцето си, споделя Наталия.
Питаме по какъв начин се оправят с организацията на всичко това.
Стараем се да дарим всичко, което можем, Академията да поеме колкото се може по-голяма част от разноските, дава отговор тя. Но това изпитание, провлечено в 9 месеца, стартира доста да тежи. Всъщност войната е тежест, която никой не може да поеме самичък. Затова се обръщаме към хората, които схващат какво вършим, за какво го вършим и са подготвени да дадат едно рамо. Имаме потребност от помощ, с цел да продължим да оказваме помощ на украинците, които желаят да учат, които желаят да са потребни на това общество със знанията и с уменията си. Когато не владееш езика,, ти не можеш да покажеш на какво си кадърен. Ти си като едно малко детенце, което не умее да се показва, да поддържа връзка.
Само овладявайки българския, те ще могат да употребяват опита си, професионалната си подготовка. А те имат страхотна трудова нравственос. И доста хъс. Биха могли да са потребни първо сами на себе си, а след това и на нас като общество.
А дали си заслужава?
Толкова благодарности, колкото чух от украинската общественост, не съм чувала за последните 10 години, дава отговор ни Валентина. Изключително впечатлена съм от силата на тези дами. Те са тук сами или с децата си, само че се борят, търсят работа, търсят по какъв начин да подредат дома си още веднъж, макар че домът им е сринат, макар че сърцето им е разрушено.
Тези, които идват да учат са с ясно схващане, че с цел да се получи, би трябвало изпитание и от двете страни. Те са подготвени да създадат тяхната крачка, а ние сме подготвени да ги посрещнем и да им помогнем.
В момента Академията набира средства за следващия си курс.
Ако желаете да помогнете, банковата сметка е:
ДСК IBAN - BG04STSA93000029082364 към Сдружение “Българската Задруга ”.
Дарение може да се направи и посредством Платформата на фондация BCause. Кампанията се споделя:
.
„ Този документ е основан с финансовата поддръжка на Фонд Активни жители България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Офф медия “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни жители България. “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ