Какво скри БНБ?
Нора СТОИЧКОВА
Изключително неубедителното присъединяване на шефа на Българска народна банка Димитър Радев в дебатите за подготовката на България за влизане в еврозоната повдига доста въпроси. Най-важният е за какво Българска народна банка скри разбора за положението на финансите и стопанска система, за динамичността на Брутният вътрешен продукт и другите индикатори, които е значимо да знае цялото общество, преди да ни набутат в еврозоната. И едвам откакто депутатите от Българска социалистическа партия го притиснаха, Радев безгрижно сподели, че ще им го прати до края на седмицата. Ами той е през днешния ден. Къде е анализът?
Управителят на Българска народна банка показа една много тесногръда позиция - за банковата система било значимо и комфортно да влезем в еврозоната, та хайде всички да се сурнем като овце там, откъдето връщане обратно няма. Факт е, че има метод да излезем от Европейски Съюз, само че от еврозоната няма да можем.
Радев заприказва и за това, че би трябвало да покрием избрани макроикономически критерии - да свалим инфлацията до 5-6%, да свием бюджетния недостиг до 3-4% от Брутният вътрешен продукт... Неизпълними условия даже за огромните стопански системи в Европа в настоящите рецесии и наказания. Откъде накъде България ще съблюдава критерии, които водачите в Европейски Съюз не съблюдават?
Българска народна банка твърди, че нямало ужасно за валутните запаси на страната - от наложителни 10% те щели да намалеят на 1%. Останалите 9% от тях България няма да може да употребява за национални политики, а би трябвало да ги даде на комерсиалните банки - 90% задгранична благосъстоятелност.
Които ще ни ги продават скъпо и прескъпо под формата на ипотечни и други заеми. И ще припечелят крепко от спестените от народа пари. Естествено, че банките ще желаят да вкарат България в еврозоната, като ще умножат облагите по този начин, както не са и мечтали.
Този 1% наложителни запаси е еднакъв на паричен еквивалент от 500 млн. евро, които ще държим като дял в Европейската централна банка. А дружно с това ще понесем и риска да ги загубим при утежняване финансовото положение на банкрутирали европейски стопански системи, като гръцката, да вземем за пример.
Радев си разреши да наплаши депутатите, че в случай че не влезем бързо в еврозоната, това щяло вечно да ни прати в дълбоката външна страна на Европейски Съюз. Фактите обаче приказват противоположното. Дания и Швеция преди години с референдум се отхвърлиха от еврозоната, само че надалеч не са в периферията на Европейски Съюз, в първата десятка са, по думите на проф. Румен Гечев. Да не приказваме, че са с по-добри макроикономически параметри от членовете на еврозоната. Ами Полша, Чехия и Унгария - те да не би да са в периферията? И те се отхвърлиха от еврозоната.
Радев загатна пътем, че повода да пласираме при високи лихви държавния си дълг на аукционите е фактът, че не сме членове на еврозоната. Но истината е друга. Лихвите по дълговите бумаги на Хърватска са се качили 10 пъти за 1 година и през днешния ден се търгуват с рента от 4,133%. Нищо, че международните пазари знаят, че Хърватска е подготвена за еврозоната. Проф. Гечев уточни и други образци. Шведските облигации преди ден са били с рента от 2,187%, само че Германия, която е в еврозоната, е продала облигации с по висока рента. Да не приказваме за Съединени американски щати, чиито бумаги се търгуват при рента над 4%.
Но най-важният въпрос след чуването на управлението на Българска народна банка е какво крият от нас и не желаят да кажат. Радев загатна, че цената ще е висока. Колко висока, господин шеф на Българска народна банка?! И няма потребност да се гънете като изоставащ възпитаник пред черната дъска. Покажете обществено числата. Защото знаем, че не е преференциално тъкмо в този момент да влизаме в еврозоната.> >
Изключително неубедителното присъединяване на шефа на Българска народна банка Димитър Радев в дебатите за подготовката на България за влизане в еврозоната повдига доста въпроси. Най-важният е за какво Българска народна банка скри разбора за положението на финансите и стопанска система, за динамичността на Брутният вътрешен продукт и другите индикатори, които е значимо да знае цялото общество, преди да ни набутат в еврозоната. И едвам откакто депутатите от Българска социалистическа партия го притиснаха, Радев безгрижно сподели, че ще им го прати до края на седмицата. Ами той е през днешния ден. Къде е анализът?
Управителят на Българска народна банка показа една много тесногръда позиция - за банковата система било значимо и комфортно да влезем в еврозоната, та хайде всички да се сурнем като овце там, откъдето връщане обратно няма. Факт е, че има метод да излезем от Европейски Съюз, само че от еврозоната няма да можем.
Радев заприказва и за това, че би трябвало да покрием избрани макроикономически критерии - да свалим инфлацията до 5-6%, да свием бюджетния недостиг до 3-4% от Брутният вътрешен продукт... Неизпълними условия даже за огромните стопански системи в Европа в настоящите рецесии и наказания. Откъде накъде България ще съблюдава критерии, които водачите в Европейски Съюз не съблюдават?
Българска народна банка твърди, че нямало ужасно за валутните запаси на страната - от наложителни 10% те щели да намалеят на 1%. Останалите 9% от тях България няма да може да употребява за национални политики, а би трябвало да ги даде на комерсиалните банки - 90% задгранична благосъстоятелност.
Които ще ни ги продават скъпо и прескъпо под формата на ипотечни и други заеми. И ще припечелят крепко от спестените от народа пари. Естествено, че банките ще желаят да вкарат България в еврозоната, като ще умножат облагите по този начин, както не са и мечтали.
Този 1% наложителни запаси е еднакъв на паричен еквивалент от 500 млн. евро, които ще държим като дял в Европейската централна банка. А дружно с това ще понесем и риска да ги загубим при утежняване финансовото положение на банкрутирали европейски стопански системи, като гръцката, да вземем за пример.
Радев си разреши да наплаши депутатите, че в случай че не влезем бързо в еврозоната, това щяло вечно да ни прати в дълбоката външна страна на Европейски Съюз. Фактите обаче приказват противоположното. Дания и Швеция преди години с референдум се отхвърлиха от еврозоната, само че надалеч не са в периферията на Европейски Съюз, в първата десятка са, по думите на проф. Румен Гечев. Да не приказваме, че са с по-добри макроикономически параметри от членовете на еврозоната. Ами Полша, Чехия и Унгария - те да не би да са в периферията? И те се отхвърлиха от еврозоната.
Радев загатна пътем, че повода да пласираме при високи лихви държавния си дълг на аукционите е фактът, че не сме членове на еврозоната. Но истината е друга. Лихвите по дълговите бумаги на Хърватска са се качили 10 пъти за 1 година и през днешния ден се търгуват с рента от 4,133%. Нищо, че международните пазари знаят, че Хърватска е подготвена за еврозоната. Проф. Гечев уточни и други образци. Шведските облигации преди ден са били с рента от 2,187%, само че Германия, която е в еврозоната, е продала облигации с по висока рента. Да не приказваме за Съединени американски щати, чиито бумаги се търгуват при рента над 4%.
Но най-важният въпрос след чуването на управлението на Българска народна банка е какво крият от нас и не желаят да кажат. Радев загатна, че цената ще е висока. Колко висока, господин шеф на Българска народна банка?! И няма потребност да се гънете като изоставащ възпитаник пред черната дъска. Покажете обществено числата. Защото знаем, че не е преференциално тъкмо в този момент да влизаме в еврозоната.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ