Езеро убива 1700 души за една нощ. 32 години по-късно все още не знаем защо
"Не можах да приказвам. Изпаднах в безсъзнание. Не можех да отворя устата си, тъй като тогава усещах някаква отвратителна миризма … Чух по какъв начин щерка ми хърка по отблъскващ метод, доста извънредно... Когато стигнах до леглото на щерка ми... се сринах и паднах... Исках да приказвам, дъхът ми не можеше да излезе... щерка ми към този момент беше мъртва. "
Това са думите на Джоузеф Нкюин, който като по знамение оцелява при едно от най-странните и необясними естествени бедствия в историята, случило се на 21 август 1986 година в Камерун.
Сгушено измежду обилни зелени хълмове, в периферията на вулкан в северозападния регион на страната, е ситуирано кратерното езеро Ниос.
Това красиво езеро обаче е измежду най-смъртоносните места на планетата. Преди 32 години, без каквото и да е предизвестие, този воден басейн, формирал се над джоб от магма върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона отровен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този гибелен спокоен облак на гибелта се разгръща из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в границите на минути.
Ефектът бил бърз и унищожителен — съвсем като библейска чума. Много от жителите на селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв към носа и устата. Малцината, които са имали шанса да се разсънят, са ужасени от гибелта, която ги заобикаля. Няма следи от принуждение или опустошения, единствено трупове. Дори мухите са мъртви.
Местните кореспонденти споделят, че мястото изглеждало като че ли е било изумено от неутронна бомба. От 800-те души, живещи в най-близките до езерото села, едвам 6-тима съумяват да се спасят.
Джоузеф Никваин, който се разсънва 3 часа след появяването на облака, споделя за прекарванията си през Арнолд Х. Тайлър, откривател от Университета Плимут:
„ Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, тъй като усещах някаква изключително неприятна миризма… Чух в далечината щерка ми да хърка по ужасяващ, нехарактерен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех по какъв начин съм ги получил. Исках да приказвам, само че дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми към този момент бе мъртва. “
Тези събития са едно от най-страховитите естествени бедствия, регистрирани в миналото в човешката история. Учените и през днешния ден към момента нямат пояснение какво тъкмо го е провокирало.
„ Езерата не се надигат просто по този начин и не убиват хиляди хора “, разяснява Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет в изявление за вестник Guardian през 2005 година
Какво знаем в действителност?
Още преди да се случи нещастието, езерото било известно измежду хората от района като "Лошото езеро ". Една от локалните митове споделя за злобен дух, който излязъл от езерото, с цел да убие всички хора, дръзнали да се заселят край крайбрежията му. Тази история в действителност крие в себе си спомените на локалните, излъчени от генерации и предизвестява за напълно действителна заплаха, която дебне от дълбините.
Езерото Ниос се е формирало във вулканичен кратер, основан при изригване преди към 400 години, когато подземните води и лавата се сблъскват и тази гневна реакция, основава дупка, дълбока 270 метра.
Кратерните езера нормално са с високо наличие на CO2, защото се образуват от вулканичната активност, която се случва под тях. При естествени условия този газ се отделя с течение на времето, до момента в който водата на езерото се върти.
Но при Ниос този развой е друг. Необичайно тихото езеро не отделя газ. Вместо това то работи като похлупак на тенджера под високо налягане. С течение на времето неговите дълбоки води се насищат от ден на ден и повече с газ. Натискът, извършен от законите на физиката върху наситените с въглероден диоксид води трансформират езерото Ниос в бомба със закъснител.
И тя избухва на 21 август 1986 година
След случая учените доближават до заключението, че езерото Ниос е отделило голямо количество CO2 към 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На процедура покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст отровен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в границите на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.
Вулканичните газове, предавани от земята под езерото, се разтварят и се концентрират в най-дълбоките води, разяснява Дейвид Бресан пред Scientific American. Тропическите температури пък образуват самобитен капак от топла вода над студената.
Не е ясно какво е „ счупило “ този капак и е разрешило на дълбоката и нечиста вода да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „ Спусъкът “ е бил беззвучен, само че резултатът — пагубен.
„ Езерото безусловно изригва и изхвърля шадраван от вода на височина 91 метра. Създава малко цунами “, написа Atlas Obscura.
Естествено, теориите на конспирацията не закъсняват. Някои от локалните да вземем за пример са уверени, че изригването е било задействано от секрети проби на бомби, извършени от държавните управления на Израел и Камерун.
Колкото и да е необичайно, сходно събитие се случва и при езерото Монун, където изригване на CO2 убива 37 души. И тук учените нямат визия какво тъкмо го е провокирало.
За да предотвратят бъдещи сходни детонации, през 2001 година инженери конфигурират тръби и в двете езера, които засмукват въглеродния диоксид от дъното и го отделят поетапно във въздуха.
Междувременно обаче поражда различен проблем — естествени стени, обкръжаващи езерото Ниос, стартират да отслабват. Сега учените се тормозят, че в случай че нещо докара до разбъркване на земята в близост, никой не може да каже какво тъкмо ще се случи, в случай че наличието на Ниос се разлее в региона.
Построена е язовирна стена, с цел да пази локалните хора. Създателите й са уверени, че тя ще издържи в близкото бъдеще. Процеси като ерозия или преливане обаче ще доведат до неизбежни проблеми.
Можем единствено да се надяваме, че събитията отпреди 30 години няма да се повторят.
Това са думите на Джоузеф Нкюин, който като по знамение оцелява при едно от най-странните и необясними естествени бедствия в историята, случило се на 21 август 1986 година в Камерун.
Сгушено измежду обилни зелени хълмове, в периферията на вулкан в северозападния регион на страната, е ситуирано кратерното езеро Ниос.
Това красиво езеро обаче е измежду най-смъртоносните места на планетата. Преди 32 години, без каквото и да е предизвестие, този воден басейн, формирал се над джоб от магма върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона отровен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този гибелен спокоен облак на гибелта се разгръща из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в границите на минути.
Ефектът бил бърз и унищожителен — съвсем като библейска чума. Много от жителите на селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв към носа и устата. Малцината, които са имали шанса да се разсънят, са ужасени от гибелта, която ги заобикаля. Няма следи от принуждение или опустошения, единствено трупове. Дори мухите са мъртви.
Местните кореспонденти споделят, че мястото изглеждало като че ли е било изумено от неутронна бомба. От 800-те души, живещи в най-близките до езерото села, едвам 6-тима съумяват да се спасят.
Джоузеф Никваин, който се разсънва 3 часа след появяването на облака, споделя за прекарванията си през Арнолд Х. Тайлър, откривател от Университета Плимут:
„ Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, тъй като усещах някаква изключително неприятна миризма… Чух в далечината щерка ми да хърка по ужасяващ, нехарактерен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех по какъв начин съм ги получил. Исках да приказвам, само че дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми към този момент бе мъртва. “
Тези събития са едно от най-страховитите естествени бедствия, регистрирани в миналото в човешката история. Учените и през днешния ден към момента нямат пояснение какво тъкмо го е провокирало.
„ Езерата не се надигат просто по този начин и не убиват хиляди хора “, разяснява Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет в изявление за вестник Guardian през 2005 година
Какво знаем в действителност?
Още преди да се случи нещастието, езерото било известно измежду хората от района като "Лошото езеро ". Една от локалните митове споделя за злобен дух, който излязъл от езерото, с цел да убие всички хора, дръзнали да се заселят край крайбрежията му. Тази история в действителност крие в себе си спомените на локалните, излъчени от генерации и предизвестява за напълно действителна заплаха, която дебне от дълбините.
Езерото Ниос се е формирало във вулканичен кратер, основан при изригване преди към 400 години, когато подземните води и лавата се сблъскват и тази гневна реакция, основава дупка, дълбока 270 метра.
Кратерните езера нормално са с високо наличие на CO2, защото се образуват от вулканичната активност, която се случва под тях. При естествени условия този газ се отделя с течение на времето, до момента в който водата на езерото се върти.
Но при Ниос този развой е друг. Необичайно тихото езеро не отделя газ. Вместо това то работи като похлупак на тенджера под високо налягане. С течение на времето неговите дълбоки води се насищат от ден на ден и повече с газ. Натискът, извършен от законите на физиката върху наситените с въглероден диоксид води трансформират езерото Ниос в бомба със закъснител.
И тя избухва на 21 август 1986 година
След случая учените доближават до заключението, че езерото Ниос е отделило голямо количество CO2 към 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На процедура покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст отровен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в границите на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.
Вулканичните газове, предавани от земята под езерото, се разтварят и се концентрират в най-дълбоките води, разяснява Дейвид Бресан пред Scientific American. Тропическите температури пък образуват самобитен капак от топла вода над студената.
Не е ясно какво е „ счупило “ този капак и е разрешило на дълбоката и нечиста вода да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „ Спусъкът “ е бил беззвучен, само че резултатът — пагубен.
„ Езерото безусловно изригва и изхвърля шадраван от вода на височина 91 метра. Създава малко цунами “, написа Atlas Obscura.
Естествено, теориите на конспирацията не закъсняват. Някои от локалните да вземем за пример са уверени, че изригването е било задействано от секрети проби на бомби, извършени от държавните управления на Израел и Камерун.
Колкото и да е необичайно, сходно събитие се случва и при езерото Монун, където изригване на CO2 убива 37 души. И тук учените нямат визия какво тъкмо го е провокирало.
За да предотвратят бъдещи сходни детонации, през 2001 година инженери конфигурират тръби и в двете езера, които засмукват въглеродния диоксид от дъното и го отделят поетапно във въздуха.
Междувременно обаче поражда различен проблем — естествени стени, обкръжаващи езерото Ниос, стартират да отслабват. Сега учените се тормозят, че в случай че нещо докара до разбъркване на земята в близост, никой не може да каже какво тъкмо ще се случи, в случай че наличието на Ниос се разлее в региона.
Построена е язовирна стена, с цел да пази локалните хора. Създателите й са уверени, че тя ще издържи в близкото бъдеще. Процеси като ерозия или преливане обаче ще доведат до неизбежни проблеми.
Можем единствено да се надяваме, че събитията отпреди 30 години няма да се повторят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ