Най-голямата и същевременно най-проста житейска мъдрост е, че всичко, което

Най-голямата и в същото време най-проста житейска мъдрост е, че всичко, което е прекалено, което е отвън нашата непосредствена потребност, се трансформира в отрова.

Прекомерното его.

Прекомерното благосъстояние.

Прекомерната лакомия.

Прекомерният мързел.

Прекомерната упоритост.

Прекомерната обич.

Добро или неприятно, всичко, което е вповече и отвън това, което ни е задоволително, ни вреди.

Преставаме да ценим това, което имаме, ставаме алчни за още и още. Приемаме нещата за даденост. Задръстваме се от движимости и хора, от страсти и притежания.

Когато се освободим от всичко, което не ни би трябвало, ще се почувстваме свободни. Ще освободим място за задоволително внимание, за задоволително грижа и за задоволително обич.