Наскоро прочетох, че заради новия вирус продажбите на романа Чумата

Наскоро прочетох, че поради новия вирус продажбите на романа " Чумата " от Албер Камю във Франция и Италия са скочили осезаемо. Тоест " короната " работи в някаква степен ограмотяващо и провокира пориви у индивида да посегне към изконната нужда от (по)знание. Дали?
Чудесно е, че хората търсят сходна литература, в която няма да намерят удостоверение на ирационалното - обратно на евентуалните си упования. 
А и нобеловият лауреат Камю споделя за книгата си: " Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е невредим във връзка с нея. И човек би трябвало да бъде непрекъснато нащрек, с цел да не би в момент на заплеснатост да дъхне в лицето на другия и да му съобщи болестта. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, почтеност, морална непорочност, в случай че щете - е резултат от волята, която не трябва в никакъв случай да отпада ".
Така, типично в духа на екзистенциализма, погледът е извърнат към самостоятелния боязън, който се бори с... самостоятелни старания, подчинени на волята. Струва си да помислим върху думите на Камю, до момента в който четем " Чумата ". Не за друго, а с цел да не затлачваме сетивата си с безпокойствие, от което други сигурно ще завоюват. Но не и ние.
Ала стига с трагично обезверение! Предлагам в този ред на мисли къс лист от творби за наша приложимост, до момента в който короната е в близост. Така хем няма да се сещате за нея, хем ще прочетете (ако не сте, несъмнено!) изключителни класики, които в последна сметка ще ви накарат да се надсмивате над страха. 
Първо. Започваме с нещо българско и родно: “През чумавото ” , роман на Йордан Йовков. Иде тирада за една кахърна женитба, която се случва на правилото: “Ще става, каквото аз кажа! ” Първият господар на селото, хаджи Драган, дами щерка си Тиха във време, в което всички локални хора са изпаднали в ступор от вилнеещата черна гибел. Прекрасен роман за силата на любовта, който сигурно ще ви накара да свалите последната останала ви маска, с цел да вдишате и издишате надълбоко. Въобще, терапия за душата с детайли на романтично-приключенски дух.
Второ. Грабнете увода на “Декамерон ” от Бокачо. В случай, че сте под карантина, за 10 дни се изчита и цялата книга, като включим даже ровенето из Фейсбук. Така сте заели печеливша позиция - остават ви още четири дни за спокойна суматоха, до момента в който завършите в общи линии инкубационния интервал на вируса. Темата за чумната зараза във Флоренция е ослепителен образец за бягство от ирационалното напрежение и оттатък гледките на покосени хора. Освен това в " Декамерон " се срещат и меко казано пикантни истории, които на всичкото от горната страна са екранизирани. Е, правилно, получил се е много неприятен резултат, само че въпреки всичко...
Трето. Следва “История на лудостта в класическата ера ” от Мишел Фуко. Обръщам внимание, че предлагането е годно единствено за напреднали! Чете се постепенно, на глътки и с демонстрация на самообладание в обработката на всички проби, които потвърждават... о, да, че сте просто хипохондрик! Фуко изисква фрапантна централизация на вниманието, с което е напълно потребен, в случай че решите да си дадете сметка, че има по-трудни за осъзнаване неща от изцяло непотребното презапасяване с брашно и тоалетна хартия да вземем за пример.
Четвърто. Ако въпреки всичко сте решили да отворите необятно душата си за страховете от заболявания, на помощ идва " Записки от подземието " на гениалния Достоевски. Малката брошура е в положение да провокира непреодолими прочувствени прекарвания у вас, като безспорно ще се запитате: " Защо живея въобще? ". За цялостно вглъбяване в ирационалното, в допълнение предлагам " Болница " и " Дяволско " на Атанас Далчев, както и апокрифа " Ходене на Богородица по тъгите " . Добавете и щипка от Данте с класическия му " Ад " и затвърдете подозренията си за близките със Сартр и мисълта, че в действителност " Адът, това са другите ". Вече няма потребност да гледате брифингите на спешния щаб, нали?
Пето и най-просто. Влизате в Гугъл и пишете: " Как да изцелявам... ”. И така-нататък. Разширете визиите си за непредвиденото с бяла магия против ковид, лековит пясък от устието на река Велека против кокоши тръни или сок от омайниче, борещ хипохондрични признаци. А знаехте ли, че с настойка от бабини зъби се чисти тоалетна паница? Невероятно!
С тези няколко съвета в сходна конюнктура у нас сигурно няма да засилите имунитета си, само че по всяка възможност ще дадете по-свободна воля на сериозното си мислене. А то е значимо, тъй като ни припомня по-често да си мием очите, до момента в който гледаме.