Китай откри свое собствено огромно находище на ниобий във Вътрешна Монголия
Наскоро китайски геолози публично потвърдиха, че са разкрили нов тип руда в най-голямото находище на редкоземни метали в света. Оказа се, че тя съдържа ниобий – детайл с скъпи свръхпроводящи свойства. Рудата на ниобия, ниобабаотит, получи съответния следващ номер от Международната минералогична асоциация.
Ниобабаотитът, открит в минния регион Баян Обо във Вътрешна Монголия, е черно-кафява руда, състояща се от ниобий, барий, исполин, желязо и хлорид. Ниобият се търси най-вече от стоманодобивната индустрия. Стоманата, съдържаща под 1% ниобий, е доста по-здрава и тежи по-малко. Ниобиевите сплави се употребяват в производството на строителни материали, тръби за петрол и газ, лопатки на витла и реактивни мотори. При ниски температури ниобият се държи като свръхпроводник, който може да се употребява за разработване на магнити за ускорители на частици и апарати за магнитно-резонансна томография.
Новата железна руда, открита предходната седмица от геолози от поделение на Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC), е 17-ият нов минерал, открит в региона на Баотоу, и 150-ият в района Баян Обо, оповестява SCMP.
Бразилия заема водещо място в света по ресурси от ниобий, като има над 90% от находищата и две от трите дейни залежи. Канада е на второ място. Досега по-голямата част от ниобия за стоманодобивната индустрия на Китай се внасяше от други страни. Сега, в случай че количествата и качеството на ниобаотите се окажат задоволително високи, Китай може да стане самостоятелен от вноса на този метал.
Ниобият би могъл да изиграе значима роля и в прехода от литиево-йонните акумулатори към нови, по-дълготрайни акумулатори от ниобий и графен, които биха могли да устоят 30 и повече години. Освен това, заради усъвършенстваната проводимост, сходна батерия като цяло е по-ефективна, а защото няма запалителен течен електролит, тя е и по-безопасна.
