Краят е близо
Наближава моментът на сингулярността, в който човешкият мозък няма да може да проумеее новите технологии
Тодор Колев е софтуерен бизнесмен с над 25 години опит като софтуерен инженер и проектант, създател е на софтуерното студио Obecto и блокчейн кооперацията Comrade Cooperative.
Той ще бъде участник в панела, отдаден на AI, във второто издание на Technovation 2023, проведен от Мениджър. Подробности за събитието може да научите тук - http://bitly.ws/CdpA
„ Краят е близо “ – по този начин се майтапим с сътрудниците програмисти от нашия екип, когато забележим проява на следващия революционен машинно подготвен модел. По принцип не се впечатляваме елементарно, в случай че самите ние създаваме такива модели и даже се стремим да напредваме в академична тенденция – последният ни труд в региона на диалоговите сътрудници с изкуствен интелект беше оповестен в научния вестник на Асоциацията за компютърна филология.
Откъде идва обаче това с края? Разбира се, има доста препратки – от Библията до семейство Симпсън, само че в тази ситуация най-релевантната връзка е с книгата на Рей Курцвайл „ Сингулярността е близо “. Той е прочут футурист и откривател, като от 2012 година до в този момент е инженерен шеф на Гугъл и управлява разработките им в региона на изкуствения разсъдък.
Курцвайл вижда, че количеството изчислителна мощност, което може да се купи за 1000 $, следва закономерна експоненциална крива от зората на компютрите до в този момент, без да се въздейства нито от войни, нито от рецесии. Изглежда, че развиването на технологията се държи като неспираема естествена мощ, която следва своя път без значение от делата на нейните основатели, трансформирайки скъпото и комплицирано в на ниска цена и елементарно.
С помощта на тази крива Курцвайл прави серия от точни софтуерни прогнози като това по кое време компютър ще победи международния първенец по шах и по кое време ще се появят смарт телефоните или самостоятелно ръководещите се коли. Това, че кривата е експоненциална, обаче значи, че скоростта на развиване на технологиите се форсира. Причината е, че те се натрупват и ние използваме цялата налична до момента технология, с цел да развиваме все по-бързо новата.
Така, в случай че продължим тази крива в бъдещето, би трябвало през 2029 година да имаме изкуствен интелект, който е неразграничим от човешкия, а до 2045 година да съществува машина, която да е по-интелигентна от всички хора, взети дружно. Именно това е сингулярността – точката, след която не знаем какво следва.
Аз в действителност от дълго време очаквам да пристигна настоящата 2023 година – това е годината, в която от десетилетия Курцвайл планува, че ще се появи първият изкуствен интелект, съпоставим, само че към момента отличим от човешкия. И колкото и да е необикновено, тъкмо това се случи.
Изображение, генерирано посредством dreamstudio.ai от текстовото задание „ Високотехнологична маймуна сънува софтуерната сингулярност, комиксово изкуство “. Източник: Shutterstock
Събуди се, това не е сън
Разработките в региона на изкуствения разсъдък бяха в мъртвило няколко десетилетия, до момента в който доскоро повече от 10 години, през 2012 година, така наречен deep learning и конволюционните мрежи провокираха голям скок в продуктивността на моделите за различаване на изображения. Те за пръв път станаха на процедура необятно използвани. Това възвърне интереса към технологиите за изкуствен интелект тъкмо когато всички към този момент бяха изгубили религия, че те могат да бъдат ефикасни за освен това от елементарни статистически задания върху таблични данни.
Последва взрив и в моделите, подготвени с одобрение (Reinforcement Learning), които следват избрани цели – да играят игри или да ръководят коли и робо тела. Световният първенец по шах Гари Каспаров пада от компютъра IBM Deep Blue още през 1997 година, само че шахът е игра със относително малко вероятни ходове и една машина може да ревизира всички благоприятни условия, преди да избере най-хубавата. Стана забавно обаче, когато през 2016 година машина побеждава международния първенец на играта Го, която има повече вероятни комбинации от атомите във Вселената. Единственият метод да се откри верният ход в тази игра е с вътрешен глас и наподобява, че моделът AlphaGo на Гугъл съумя да покаже по-добра вътрешен глас от най-хубавия състезател на Го измежду хората.
Целият този прогрес на изкуствения разсъдък в действителност идва от опцията машинните модели да „ схващат “ подтекста и смисъла на образната информация, която получават. В основата на това умеене са конволюционните мрежи, които разрешават на модела да обръща внимание единствено на смислената образна информация и да прави връзки сред обособените детайли.
Когато става въпрос за текст или тон обаче, изкуственият разсъдък показваше много непретенциозен прогрес до напълно скоро. Повратната точка пристигна през 2017 година, когато по този начин наречените „ трансформатори “ и техните „ пластове за внимание “ (attention layers) разрешиха на моделите за обработка на текст да схващат смисъла на думите в подтекста на целия текст по същия метод, по който конволюционните мрежи разрешават на моделите за обработка на изображения да схващат смисъла на групите пиксели в подтекста на цялото изображение.
Това докара до следващия квантов скок на изкуствения разсъдък и появяването на по този начин наречените огромни езикови модели. Последните няколко години тези модели впечатляваха със своята „ възприемчивост “, само че към момента бяха пробна играчка за откривателите и имаха относително лимитирано приложение в практиката. Това стартира да се обръща някъде през 2020 година, когато моделът GPT-3 на OpenAI сподели, че може да генерира текст, който, в случай че премрежим малко взор, може да определим като текст, написан от човек.
И по този начин, в самия завършек на 2022 година излезе ChatGPT – усъвършенствана версия на GPT-3, префасонирана да води чат диалог не просто да извършва единични задания. Това събитие най-вероятно един ден ще се учи в часовете по история.
Ако човек води диалог с ChatGPT, може да не помни, че приказва с машина. Този модел може да дава отговор на всевъзможни въпроси, да извършва функции, като чиновник в колцентър да вземем за пример, както и да написа публикации, стихотворения и даже програмен код.
Трябва да се има поради, че ChatGPT е едвам първият изкуствен интелект, който се приближава до човешкия. Налице е и по-усъвършенстваната му версия, основана на GPT-4, както и отговора на Гугъл, наименуван Bard. Освен това към този момент навлизат и по този начин наречените мултимодални модели, които работят по едно и също време с текст, изображения и физически обекти. Още от предходната година бяха демонстрирани такива цялостни модели, които освен водят диалог, само че разпознават и генерират изображения, реализират свръхчовешко равнище на хиляди компютърни игри и даже могат да ръководят робо ръка за осъществяване на разнообразни физически задания.
Вече няколко компании, в това число „ Тесла “ на Илън Мъск, са оповестили, че работят по хуманоидни роботи, които ще стартират да репликират както до когнитивните, по този начин и до физическите умения на хората. Скоро имаше и една странна преживелица, при която един от инженерите на Гугъл твърдеше, чe разработваният от компанията изкуствен интелект е към този момент умишлен и държи да бъде тачен като подобен и моли откривателите да желаят разрешението му, преди да опитват с него.
Mоделите, подготвени с одобрение, следват избрани цели – да играят игри или да управляват коли и робо тела. Източник: Shutterstock
Какво ще правиш, в случай че нищо не би трябвало да правиш?
В основата на теорията за софтуерната сингулярност е резултатът на натрупването.
Така напредъкът, който преди се е случвал за десетилетие, в този момент става за година. Скоро ще започне да става за месец, седмица и по този начин досега на сингулярността, когато натуралният човешки разсъдък даже в най-блестящата си форма няма даже да може да проумее новите технологии. Технологичната сингулярност е точката, в която даже в случай че мозъците на цялото човечество работят дружно в цялостен синхрон, то отново ще обработват по-малко информация от машина, струваща няколко хиляди $.
Този миг към момента е относително надалеч – съгласно Курцвайл има най-малко още 20 години до софтуерната сингулярност. Ако неговите прогнози дотук обаче са се сбъднали, то за какво да не допуснем, че и останалите му предвиждания, които не престават експоненциалната крива напред в бъдещето, също ще са правилни?
Най-честата причина хората да отхвърлят да одобряват тези прогнози е, че съгласно тях напълно скоро няма да има задача, в която индивидът да превъзхожда машините, продуктивността на които всяка година пораства в пъти, а опциите на хората не се са трансформирали доста в последните триста хиляди години.
Разбира се, това не значи, че човечеството ще изчезне или че няма да употребява всички налични технологии като принадлежности за реализиране на задачите си. Тук обаче е разликата – в бъдещето, наподобява, ще има по-скоро място за хора, последващи своите цели, в сравнение с за такива, изпълняващи задания. Просто няма да има доста смисъл някой да бъде „ нает “ да извършва задача, в случай че изкуствен интелект със или без тяло ще я извърши доста по-ефективно.
Тази смяна сама по себе си е задоволителна, с цел да смени напълно режима на действие на обществото и цивилизацията ни. За да има начало, би трябвало да има и край. На хоризонта към този момент се вижда вълната на софтуерното цунами, заливащо целия свят, a хаосът стартира да надвива над съществуващия ред, с цел да направи място за нов. Динамичните събития през последните години може би са единствено загрявка за това, което следва, и повода за тях не е лудостта на един или различен международен водач, а тектоничната смяна, провокирана от експоненциалния напредък на технологиите. Дошло е времето да погледнем бъдещето в очите и да планираме срещата си с него. Моят персонален проект за тази среща стартира с въпроса, какво ще върша, в случай че нищо не би трябвало да върша? Краят е близо, какъв е твоят проект?
Статията е част от мартенския брой на списание,,Мениджър ”.
Основни сътрудници на събитието са,, и.
Събитието се организира и с поддръжката на.
Институционални сътрудници са, и.
Медийни сътрудници са,, и.
