Барометър 2023
На прага на всяка нова година се питаме какво ли следва. След празничните шансове, изпълнили ни с вяра за здраве, нови придобивки и позитивни промени, идва времето на същинската действителност, която е великодушна ту на наслада и благоденствие, ту на огромни тествания и рецесии, от време на време внезапно надминаващи нашата въздържаност в предвижданията на отрицателни сюжети. И в този момент се надяваме най-лошото да е към този момент зад тила ни и да сме се приспособили към смяната и нейната непрекъсната неопределеност.
Астролози
Очаква ни година на съдбоносни събития. Задават се енергийно комплицирани интервали. Поемаме по мост над бурни води: безредици на хора, прегъване на граници и пропукване на стандарти, смяна на полезности и хрумвания. Трансформация – това е синтез от прогнозата на именития Гал Сасон. Картата на света ще продължи да се прекроява. Консолидирането на страните, затварянето и капсулирането за физическо и икономическо оцеляване също няма да спре, твърди астроложката Цветелина Каменова. Всеки би трябвало да е подготвен за световни промени - по света безусловно всичко ще се промени. Хора, които са имали доста, ще останат без нищо, а някои, които нямат нищо, в даден миг ще сграбчен в ръцете си технологии, благоприятни условия, финансови потоци, основани на електронни системи, показва Тамара Глоба.
Икономисти
Cпopeд пpoгнoзaта нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa остава изпpaвeнa пpeд тeжĸи пpeдизвиĸaтeлcтвa поради вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸpизa нa paзxoдитe зa живoт, пpичинeнa oт пocтoянния и paзшиpявaщ ce инфлaциoнeн нaтиcĸ, ĸaĸтo и от зaбaвянeтo в Kитaй. Tpитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи - CAЩ, Kитaй и eвpoзoнaтa, щe пpoдължaт дa понижават темпото. Иĸoнoмичecĸитe paни, ĸoитo бяxa caмo чacтичнo излeĸyвaни cлeд пaндeмиятa, ще се отворят. Haй-лoшoтo тeпъpвa пpeдcтoи и зa мнoгo xopa 2023 година щe ce yceти ĸaтo peцecия, oтбeлязвaт oт MBФ.
Cдъpжaнeтo нa инфлaциятa ce oĸaзa пo-тpyднo oт oчaĸвaнoтo, така ĸaтo цeнoвият нaтиcĸ cтaнa вce пo-силeн. Цeнтpaлнитe бaнĸи тpябвa дa бъдaт неотстъпчиви, само че тoвa eдвa ли ще e пoлoжитeлeн фaĸтop зa иĸoнoмичecĸия pacтeж “, се споделя в прогнозата на Международната рейтингова организация Fitch Ratings.
Кога ще свърши войната в Украйна – това е факторът, който дефинира всички сюжети за стопанската система на Европа през 2023 година Засега като най-вероятен се счита този, който планува мека криза, разяснява Петър Андронов, основен изпълнителен шеф в направление " Международни пазари " на KBC Group. По отношение на прогнозите той споделя, че ако преди време е бил внимателен оптимист с акцент върху оптимист, то в този момент акцентът е върху внимателен.
Обикновени реалисти
За хората е значимо прогнозите да не ги смажат с тежестта си, тъй като те, по този начин или другояче, ще се надяват да не се случат. Ще одобряват с лекост предвиждания, които повдигат духа им. Процесите на промяна обаче не стопират. Затова и всички, а освен експертите в дадена сфера, би трябвало деликатно да следят какво се случва и да си задават въпроса за какво тъкмо това става. Очаква се разбъркване на пластовете, новото идва с огромни турбуленции. Старите структури се унищожават. Най-вероятно 2023-а да е година на разгар, който наподобява като безпорядък, предвиждат обществени анализатори. Какво пък толкоз, нали към този момент добре знаем, че смяната е най-постоянното нещо.
Предлагаме няколко прогнози и упования на бизнес водачи и анализатори, които наблюдават процесите и нас и по света:
Д-р инж. Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна:
Кризите направиха българския бизнес по-устойчивОставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца
Със страдание би трябвало да признаем, че рецесиите и неустойчивостта от ден на ден се трансформират в „ новото обикновено “ за всички нас. Затова и моите упования са 2023 година да премине значително под знака на трендовете и процесите, които белязаха и отиващата си година. Сред тях са войната в Украйна, пост-ефектите от коронавирус пандемията и продължаващите усложнения в световните вериги за доставки.
Тук идва ролята на националните държавни управления, централните банки и интернационалните институции, които би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да изведат света от положението на свободен полет по низходяща серпантина. Нужни са стратегии и политики, което да подкрепят най-уязвимите групи в обществото, без това да се отразява съдбовно на фискалната непоклатимост на страната и на способността на бизнесите да останат конкурентоспособни в една извънредно динамична среда.
Добрата вест е, че както демонстрират формалните данни, досега българският бизнес като цяло се оправя сносно на фона на близо 2-годишни пандемични ограничавания, в допълнение усложнени от икономическата неустановеност, непрестанно възходящите цени на енергоносителите и геополитически турбуленции от последната година поради военните дейности в Украйна.
Разбира се, прогнозите за задаващата криза и инфлация в международен мащаб може да задушат, или най-малко да забавят, почналото възобновяване на европейските стопански системи след коронавирус пандемията и сигурно ще окажат въздействие и върху България. Като цяло обаче, аз оставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца. Вярвам, че една огромна част от фирмите и организациите у нас са си извлекли нужните поучения от рецесиите и са създали съответните промени в тактиките и бизнес моделите си, с цел да бъдат по-подготвени за провокациите, които би могло да ни сервира близкото бъдеще.
Росен Иванов, ръководещ сътрудник на Black Peak Capital:
По-бавен напредък оттатък потенциалаНужно е отговорно държавно управление, което да се заеме с основните за България цели
Толкова доста прогнози има за развиването на стопанската система, че просто би трябвало да си избереш онази, която те устройва най-вече, казано в кръга на шегата. Но с изключение на прогнозите, ние следим и някои първични сигнали от разнообразни промишлености. Миналата година беше време на напредък на българската стопанска система, през тази се чака по-бавен напредък, само че не криза. Според нас стопанската система няма да може да доближи своя капацитет за развиване, въпреки да има благоприятни условия по Плана за възобновяване и въпреки да се местят производства от Китай и от Украйна. Въпросът е да съумеем да се възползваме от това.
В района сме неконкурентни във връзка с тласъците, които се дават за привличане на вложителите „ на зелено “. Директните вложения, значими за дълготрайния напредък, са под капацитета. Има заплаха в политическото надцакване да се пристъпи към повече разноски, свързани с спомагателен дълг, които да ни отклонят от влизането в еврозоната, само че и да доведат до макроикономически несъответствия. Другият риск е неналичието на съответна районна политика на България, което крие стопански, политически, обществени и демографски проблеми.
Надявам се, че след унизителното решение за Шенген и забавянето на Плана за възобновяване, ще има някакъв консенсус, с цел да се прокарат съществени цели, свързани с присъединението към еврозоната и Шенген, както и с икономическото възобновяване. Нужно е отговорно държавно управление, което да се заеме с основните за страната цели, а измежду тях е и привличането на вложения във високопроизводителни браншове, само че в това продължава да липсва експертност.
Политическата неустановеност е спирачка в развиването на страната. Сега ни се коства, че живеем в трагични времена, само че даже и да минем през криза, то ще е част от икономическия цикъл. За мен значим проблем остават неравенствата, които се основават сред богати и небогати и „ ножицата “, която от ден на ден се разтваря в стандарта и разбиранията им за живота.
Има доста неща, които да се създадат в фирмите в България – да вземем за пример цифровизация, енергийна успеваемост, привличане на вложения. Това може да даде чувствителен резултат. Като фонд гледаме с оптимизъм напред в 2023, продължаваме да влагаме и възможното закъснение на растежа не ни тормози.
Георги Ганев, програмен шеф на Центъра за либерални стратегии:
Чакат ни голям брой неизвестниИма три евентуални стопански сюжета, а що се отнася до политическата рецесия, мъчно ще стане по-зле от обстановката през 2022
При сходни прогнози за година напред има най-общо три сюжета: оптимистичен, реален и скептичен, като „ реалистичният “ е просто някъде по средата. Кой от тези сюжети ще се развие, зависи от динамичността в европейската стопанска система, изключително в еврозоната, зависи също и от развоя на войната в Украйна, която се обрисува да продължи и през тази година. Всички се надяваме на някакво разрешаване на политическата рецесия у нас и има едно българско събитие, което може да повлияе на цялостното развиване – поемането на курс за присъединение в еврозоната през 2024. Но и от данните към април 2023 ще зависи дали България ще получи от Брюксел „ зелена светлина “ за прекосяване към еврото.
Единият вид е европейската стопанска система да не е доста тежко наранена от стягането на паричната политика. Това значи непосредствен до нулата напредък, не чак криза. Ако и войната относително рано през годината тръгне към разрешаване, българската стопанска система ще записва осезателен позитивен растеж в границите на 2-3%. Ако инфлацията е под 10%, най-вероятно номиналното повишаване на стопанската система ще е с 10-12%. Това е позитивният сюжет.
Ако войната в Украйна се проточи с всички странични резултати на протичащото се, тогава българската стопанска система ще стагнира и растежът ще е сред 0 и 2%. Третият сюжет е обвързван с неподходящо развиване на европейската стопанска система, изключително в случай че се наложи стягането да е по-сериозно, тогава може да последва по-сериозна криза в стопанската система на еврозоната. При този сюжет, в случай че няма развръзка на спора, е доста евентуално да бъдат наранени стопанските процеси, изключително свързани със суровинните вериги на доставки. Този трети сюжет е обвързван с неголямя криза в България, при която растежът е негативен.
Кое от трите ще се случи, няма по какъв начин да се планува. Но що се отнася до политическата рецесия, мъчно ще стане по-зле от това, на което бяхме очевидци през предходната година. Нека не изключваме смяна към по-добро. А желаеме ли да влезем в еврозоната, има съответна работа, която би трябвало да се свърши. Но тя не е като за служебно държавно управление и не е за гуверньор с изминал мандат.
Влизаме в 2023 с голям брой незнайни.
Д-р Златин Съръстов, учител в катедра „ Финанси “ на УНСС:
Икономическият напредък идва с по-добра фискална дисциплинаАко се фокусираме върху секторите с висока добавена стойност, ще има и повече задгранични вложения
Очаквам усмиряване през 2023 година в Европа и в света. Това, което имаше да се случи като последици от пандемията и от войната в Украйна, то към този момент се случи. Европейската икономика се приспособява към тези отрицателни процеси, пое ги даже по-плавно, в сравнение с чакаха огромна част от икономистите.
Прогнозата за България е в подтекста на Европейски Съюз и европейската стопанска система, защото нашата страна е тясно интегрирана с тях. Очаквам със или без постоянно държавно управление българската стопанска система да продължи да се развива и прогнозите ми са за 3% действителен стопански растеж над инфлацията. Вярвам, че ще има връщане към по-добра фискална дисциплинираност, леко намаляване на бюджетния недостиг в порядъка на 10%, което обаче зависи от това кой ще ръководи. Но поради идното влизане в еврозоната, би трябвало да затегнем фискалната дисциплинираност. България от ден на ден губи атрактивност за външните вложители, защото до неотдавна се предлагахме като място с евтина работна ръка и ниски индустриални разноски, което към този момент не е по този начин, защото процесът на конвергенция към Европейски Съюз изчерпа капацитета на тези мотори на растежа на задграничните вложения. Оттук нататък би трябвало да се фокусираме върху неща, в които сме положителни – да вземем за пример развиване на секторите с висока добавена стойност. Но в България приказваме повече за проблемите, в сравнение с за достиженията. И вместо да се вайкаме, че Нидерландия има съображения против присъединението ни към Шенгенското пространство, може да насочим внимание към трудовата миграция.
България не е външна страна на Европейски Съюз, а може да се нарежда като входно-изходна точка. Като капацитет за стопански напредък може да подчертаваме върху построяването на инфраструктурата, която свързва Турция с Европейски Съюз. Бихме могли също да осигурим различни направления за Грузия, Азербайджан и Армения през Черно море, защото войната в Украйна затвори техните транспортни коридори към Европейски Съюз.
Притесненията за въвеждането на еврото у нас имат политически и геополитически темперамент. Въпросът е дали ще ни имат доверие, че няма да злоупотребим, в случай че през 2024 година ни одобряват в еврозоната. И в случай че не си „ напишем домашното “, ще стане същото като с Шенген.
Илия Кръстев, ръководител на Българската асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST):
Задава се леко изстудяване на софтуерния пазарПолитическата неустойчивост и неналичието на държавнически решения хвърлят сянка върху икономическия напредък
Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги не престават да са едни от моторите на устойчивото развиване на българската стопанска система и важен фактор за задържането и връщането на младежите в страната. Според данните от последния годишен отчет на AIBEST ние формираме 5,9% от Брутният вътрешен продукт с към 90 000 чиновници, като единствено за последната отчетна година броят им е повишен с 10 000 души.
България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании, са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно- и западноевропейските компании на международната софтуерна сцена. Нашата прогноза демонстрира, че, в случай че се резервира положителното движение на развиване на промишлеността ни, приносът ни към Брутният вътрешен продукт на България ще доближи дял от 9% до 2025 година
Разбира се, нашият бранш е част от световна бизнес екосистема и външните геополитически и стопански фактори, както и локалните политически решения неизбежно въздействат върху капацитета ни. Големи международни софтуерни водачи към този момент оповестиха обществено желанията си за редуциране на чиновници и понижаване на вложенията. От друга страна, намаляването на достъпа до евтини парични запаси значи, че фирмите и вложителите ще бъдат доста по-предпазливи. На този декор, политическата неустойчивост у нас и неналичието на държавна тактика, на предвидимост на законодателните начинания и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз (с цел превъзмогване на дефицита на кадри) са действителни спънки пред нашия бранш. Въпреки провокациите и предстоящото изстудяване на пазара, ще се резервира международната наклонност за търсене на нови автоматизации и резултатност на процесите на работа. Като експортно насочена промишленост това е огромна опция за високотехнологичния бизнес в България през 2023 година
Петя Димитрова, основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка:
Има късмет да избегнем рецесиятаВсички ще посрещнем нови провокации в търсенето на стратегически триумфи
Свикнахме да характеризираме последните няколко години с думата „ предизвикателни “, по един или различен мотив, и показанията на данните от барометъра за 2023-а още веднъж ще се посочват към тази стойност.
България има своята заложена национална цел да стане част от еврозоната на 1 януари 2024 година и присъединението ни към втората най-използвана валута в света е развой, който чакаме да въздейства позитивно на стопанската система и да е мотор за ускорение на промените, повишение на благосъстоянието и основаване на по-благоприятна предвидима бизнес среда.
Прогнозните упования за тази година са българската стопанска система да забави растежа си, само че да избегнем рецесията. Прогнозите за растежа на Брутният вътрешен продукт са разнообразни и варират сред консервативните 0.1% до надалеч по-оптимистичните 1.6%. Гледайки макроикономическите индикатори все още, ние сме по-скоро оптимисти, че забавянето на стопанската система ще бъде кратковременно и бързо ще се върнем назад към напредък.
Българската банкова система е добре готова да посрещне забавянето на стопанската система. Що се отнася до Пощенска банка, то ние изпратихме година, която е доста сполучлива за нас. Кредитният ни портфейл надвиши 10 милиарда лева, което е растеж от 14.5% на годишна база и пазарен дял от 11.9%.
И до момента в който сме на тематиката за триумфа, бих желала да посочи още един, който занапред ще развиваме в Пощенска банка: договорката за придобиването на клона на БНП Париба Пърсънъл Файненс в България, чието завършване чакаме през първата половина на 2023 година Това ще бъде поредна стъпка към разширение на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и солидна позиция в „ огромната четворка “ на банковия бизнес.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Запишете се за нашия бюлетиникономическо развиване ПоследниНай-четениБюджет и финанси 84 Барометър 2023 Индустрии 180 5-те най-големи петролни компании завоюваха $200 милиарда през 2022 година Индустрии 1644 Здрави животни за крепко човечество Бюджет и финанси 596 Възстановяването от Коронавирус пренареди регионалните стопански системи в България Личности 1080 Илон Мъск е „ врагът “ вътре в Tesla, предизвестява анализатор на Уолстрийт Европари 968 212 млн. лева ще бъдат инжектирани в индустриалните зони в България Digital 2600 Всемогъщият Гугъл се изправя против най-голямото си тестване Политика 700 Една спирка преди Шенген Бюджет и финанси 1764 Държавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от август Компании 700 Tesla записа най-хубавата си седмица от май 2013 година Компании 29173 Основаната от българин Sunotec прави възторг на слънчевия пазар в Европа Компании 10573 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Политика 7856 Брюксел започва наказателни процедури против България Хай-тек 6032 Професиите, които ChatGPT може да направи непотребни Компании 4112 Toyota сменя управлението си Образование 3941 Учителите желаят най-малко 20% нарастване на заплатите Бюджет и финанси 3179 Дания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система Регулации 3029 Национална агенция за приходите желае от работодателите нови данни за изплатените приходи Digital 2600 Всемогъщият Гугъл се изправя против най-голямото си тестване Компании 2405 Коя е българската Ampeco, получила $13 милиона от фонд на BMW Всички новиниХай-тек 84 Професиите, които ChatGPT може да направи излишниОще от Бюджет и финансиВиж всичкиВъзстановяването от Коронавирус пренареди регионалните стопански системи в БългарияДържавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от августТуризмът и градският живот в София към този момент регистрират рекордиДания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбранобългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2023 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Барометър 2023 ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/barometyr-2023 " }, " dateCreated ": " 2023-01-27T10:55:32+02:00 ", " datePublished ": " 2023-01-29T13:06:01+02:00 ", " dateModified ": " 2023-01-29T13:06:01+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2023, " keywords ": " икономическо развиване ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/barometyr-2023 ", " name ": " Барометър 2023 ", " articleBody ": " На прага на всяка нова година се питаме какво ли следва. След празничните шансове, изпълнили ни с вяра за здраве, нови придобивки и позитивни промени, идва времето на същинската действителност, която е великодушна ту на наслада и благоденствие, ту на огромни тествания и рецесии, от време на време внезапно надминаващи нашата въздържаност в предвижданията на отрицателни сюжети. И в този момент се надяваме най-лошото да е към този момент зад тила ни и да сме се приспособили към смяната и нейната непрекъсната неопределеност. Астролози Очаква ни година на съдбоносни събития. Задават се енергийно комплицирани интервали. Поемаме по мост над бурни води: безредици на хора, прегъване на граници и пропукване на стандарти, смяна на полезности и хрумвания. Трансформация – това е синтез от прогнозата на именития Гал Сасон. Картата на света ще продължи да се прекроява. Консолидирането на страните, затварянето и капсулирането за физическо и икономическо оцеляване също няма да спре, твърди астроложката Цветелина Каменова. Всеки би трябвало да е подготвен за световни промени - по света безусловно всичко ще се промени. Хора, които са имали доста, ще останат без нищо, а някои, които нямат нищо, в даден миг ще сграбчен в ръцете си технологии, благоприятни условия, финансови потоци, основани на електронни системи, показва Тамара Глоба. Икономисти Cпopeд пpoгнoзaта нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa остава изпpaвeнa пpeд тeжĸи пpeдизвиĸaтeлcтвa поради вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸpизa нa paзxoдитe зa живoт, пpичинeнa oт пocтoянния и paзшиpявaщ ce инфлaциoнeн нaтиcĸ, ĸaĸтo и от зaбaвянeтo в Kитaй. Tpитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи - CAЩ, Kитaй и eвpoзoнaтa, щe пpoдължaт дa понижават темпото. Иĸoнoмичecĸитe paни, ĸoитo бяxa caмo чacтичнo излeĸyвaни cлeд пaндeмиятa, ще се отворят. Haй-лoшoтo тeпъpвa пpeдcтoи и зa мнoгo xopa 2023 година щe ce yceти ĸaтo peцecия, oтбeлязвaт oт MBФ. Cдъpжaнeтo нa инфлaциятa ce oĸaзa пo-тpyднo oт oчaĸвaнoтo, така ĸaтo цeнoвият нaтиcĸ cтaнa вce пo-силeн. Цeнтpaлнитe бaнĸи тpябвa дa бъдaт неотстъпчиви, само че тoвa eдвa ли ще e пoлoжитeлeн фaĸтop зa иĸoнoмичecĸия pacтeж “, се споделя в прогнозата на Международната рейтингова организация Fitch Ratings. Кога ще свърши войната в Украйна – това е факторът, който дефинира всички сюжети за стопанската система на Европа през 2023 година Засега като най-вероятен се счита този, който планува мека криза, разяснява Петър Андронов, основен изпълнителен шеф в направление " Международни пазари " на KBC Group. По отношение на прогнозите той споделя, че в случай че преди време е бил внимателен оптимист с акцент върху оптимист, то в този момент акцентът е върху внимателен. Обикновени реалисти За хората е значимо прогнозите да не ги смажат с тежестта си, тъй като те, по този начин или другояче, ще се надяват да не се случат. Ще одобряват с лекост предвиждания, които повдигат духа им. Процесите на промяна обаче не стопират. Затова и всички, а освен експертите в дадена сфера, би трябвало деликатно да следят какво се случва и да си задават въпроса за какво тъкмо това става. Очаква се разбъркване на пластовете, новото идва с огромни турбуленции. Старите структури се унищожават. Най-вероятно 2023-а да е година на разгар, който наподобява като безпорядък, предвиждат обществени анализатори. Какво пък толкоз, нали към този момент добре знаем, че смяната е най-постоянното нещо. Предлагаме няколко прогнози и упования на бизнес водачи и анализатори, които наблюдават процесите и нас и по света: Д-р инж. Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна: Кризите направиха българския бизнес по-устойчив Оставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца Със страдание би трябвало да признаем, че рецесиите и неустойчивостта от ден на ден се трансформират в „ новото обикновено “ за всички нас. Затова и моите упования са 2023 година да премине значително под знака на трендовете и процесите, които белязаха и отиващата си година. Сред тях са войната в Украйна, пост-ефектите от коронавирус пандемията и продължаващите усложнения в световните вериги за доставки. Тук идва ролята на националните държавни управления, централните банки и интернационалните институции, които би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да изведат света от положението на свободен полет по низходяща серпантина. Нужни са стратегии и политики,
Астролози
Очаква ни година на съдбоносни събития. Задават се енергийно комплицирани интервали. Поемаме по мост над бурни води: безредици на хора, прегъване на граници и пропукване на стандарти, смяна на полезности и хрумвания. Трансформация – това е синтез от прогнозата на именития Гал Сасон. Картата на света ще продължи да се прекроява. Консолидирането на страните, затварянето и капсулирането за физическо и икономическо оцеляване също няма да спре, твърди астроложката Цветелина Каменова. Всеки би трябвало да е подготвен за световни промени - по света безусловно всичко ще се промени. Хора, които са имали доста, ще останат без нищо, а някои, които нямат нищо, в даден миг ще сграбчен в ръцете си технологии, благоприятни условия, финансови потоци, основани на електронни системи, показва Тамара Глоба.
Икономисти
Cпopeд пpoгнoзaта нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa остава изпpaвeнa пpeд тeжĸи пpeдизвиĸaтeлcтвa поради вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸpизa нa paзxoдитe зa живoт, пpичинeнa oт пocтoянния и paзшиpявaщ ce инфлaциoнeн нaтиcĸ, ĸaĸтo и от зaбaвянeтo в Kитaй. Tpитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи - CAЩ, Kитaй и eвpoзoнaтa, щe пpoдължaт дa понижават темпото. Иĸoнoмичecĸитe paни, ĸoитo бяxa caмo чacтичнo излeĸyвaни cлeд пaндeмиятa, ще се отворят. Haй-лoшoтo тeпъpвa пpeдcтoи и зa мнoгo xopa 2023 година щe ce yceти ĸaтo peцecия, oтбeлязвaт oт MBФ.
Cдъpжaнeтo нa инфлaциятa ce oĸaзa пo-тpyднo oт oчaĸвaнoтo, така ĸaтo цeнoвият нaтиcĸ cтaнa вce пo-силeн. Цeнтpaлнитe бaнĸи тpябвa дa бъдaт неотстъпчиви, само че тoвa eдвa ли ще e пoлoжитeлeн фaĸтop зa иĸoнoмичecĸия pacтeж “, се споделя в прогнозата на Международната рейтингова организация Fitch Ratings.
Кога ще свърши войната в Украйна – това е факторът, който дефинира всички сюжети за стопанската система на Европа през 2023 година Засега като най-вероятен се счита този, който планува мека криза, разяснява Петър Андронов, основен изпълнителен шеф в направление " Международни пазари " на KBC Group. По отношение на прогнозите той споделя, че ако преди време е бил внимателен оптимист с акцент върху оптимист, то в този момент акцентът е върху внимателен.
Обикновени реалисти
За хората е значимо прогнозите да не ги смажат с тежестта си, тъй като те, по този начин или другояче, ще се надяват да не се случат. Ще одобряват с лекост предвиждания, които повдигат духа им. Процесите на промяна обаче не стопират. Затова и всички, а освен експертите в дадена сфера, би трябвало деликатно да следят какво се случва и да си задават въпроса за какво тъкмо това става. Очаква се разбъркване на пластовете, новото идва с огромни турбуленции. Старите структури се унищожават. Най-вероятно 2023-а да е година на разгар, който наподобява като безпорядък, предвиждат обществени анализатори. Какво пък толкоз, нали към този момент добре знаем, че смяната е най-постоянното нещо.
Предлагаме няколко прогнози и упования на бизнес водачи и анализатори, които наблюдават процесите и нас и по света:
Д-р инж. Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна:
Кризите направиха българския бизнес по-устойчивОставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца
Със страдание би трябвало да признаем, че рецесиите и неустойчивостта от ден на ден се трансформират в „ новото обикновено “ за всички нас. Затова и моите упования са 2023 година да премине значително под знака на трендовете и процесите, които белязаха и отиващата си година. Сред тях са войната в Украйна, пост-ефектите от коронавирус пандемията и продължаващите усложнения в световните вериги за доставки.
Тук идва ролята на националните държавни управления, централните банки и интернационалните институции, които би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да изведат света от положението на свободен полет по низходяща серпантина. Нужни са стратегии и политики, което да подкрепят най-уязвимите групи в обществото, без това да се отразява съдбовно на фискалната непоклатимост на страната и на способността на бизнесите да останат конкурентоспособни в една извънредно динамична среда.
Добрата вест е, че както демонстрират формалните данни, досега българският бизнес като цяло се оправя сносно на фона на близо 2-годишни пандемични ограничавания, в допълнение усложнени от икономическата неустановеност, непрестанно възходящите цени на енергоносителите и геополитически турбуленции от последната година поради военните дейности в Украйна.
Разбира се, прогнозите за задаващата криза и инфлация в международен мащаб може да задушат, или най-малко да забавят, почналото възобновяване на европейските стопански системи след коронавирус пандемията и сигурно ще окажат въздействие и върху България. Като цяло обаче, аз оставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца. Вярвам, че една огромна част от фирмите и организациите у нас са си извлекли нужните поучения от рецесиите и са създали съответните промени в тактиките и бизнес моделите си, с цел да бъдат по-подготвени за провокациите, които би могло да ни сервира близкото бъдеще.
Росен Иванов, ръководещ сътрудник на Black Peak Capital:
По-бавен напредък оттатък потенциалаНужно е отговорно държавно управление, което да се заеме с основните за България цели
Толкова доста прогнози има за развиването на стопанската система, че просто би трябвало да си избереш онази, която те устройва най-вече, казано в кръга на шегата. Но с изключение на прогнозите, ние следим и някои първични сигнали от разнообразни промишлености. Миналата година беше време на напредък на българската стопанска система, през тази се чака по-бавен напредък, само че не криза. Според нас стопанската система няма да може да доближи своя капацитет за развиване, въпреки да има благоприятни условия по Плана за възобновяване и въпреки да се местят производства от Китай и от Украйна. Въпросът е да съумеем да се възползваме от това.
В района сме неконкурентни във връзка с тласъците, които се дават за привличане на вложителите „ на зелено “. Директните вложения, значими за дълготрайния напредък, са под капацитета. Има заплаха в политическото надцакване да се пристъпи към повече разноски, свързани с спомагателен дълг, които да ни отклонят от влизането в еврозоната, само че и да доведат до макроикономически несъответствия. Другият риск е неналичието на съответна районна политика на България, което крие стопански, политически, обществени и демографски проблеми.
Надявам се, че след унизителното решение за Шенген и забавянето на Плана за възобновяване, ще има някакъв консенсус, с цел да се прокарат съществени цели, свързани с присъединението към еврозоната и Шенген, както и с икономическото възобновяване. Нужно е отговорно държавно управление, което да се заеме с основните за страната цели, а измежду тях е и привличането на вложения във високопроизводителни браншове, само че в това продължава да липсва експертност.
Политическата неустановеност е спирачка в развиването на страната. Сега ни се коства, че живеем в трагични времена, само че даже и да минем през криза, то ще е част от икономическия цикъл. За мен значим проблем остават неравенствата, които се основават сред богати и небогати и „ ножицата “, която от ден на ден се разтваря в стандарта и разбиранията им за живота.
Има доста неща, които да се създадат в фирмите в България – да вземем за пример цифровизация, енергийна успеваемост, привличане на вложения. Това може да даде чувствителен резултат. Като фонд гледаме с оптимизъм напред в 2023, продължаваме да влагаме и възможното закъснение на растежа не ни тормози.
Георги Ганев, програмен шеф на Центъра за либерални стратегии:
Чакат ни голям брой неизвестниИма три евентуални стопански сюжета, а що се отнася до политическата рецесия, мъчно ще стане по-зле от обстановката през 2022
При сходни прогнози за година напред има най-общо три сюжета: оптимистичен, реален и скептичен, като „ реалистичният “ е просто някъде по средата. Кой от тези сюжети ще се развие, зависи от динамичността в европейската стопанска система, изключително в еврозоната, зависи също и от развоя на войната в Украйна, която се обрисува да продължи и през тази година. Всички се надяваме на някакво разрешаване на политическата рецесия у нас и има едно българско събитие, което може да повлияе на цялостното развиване – поемането на курс за присъединение в еврозоната през 2024. Но и от данните към април 2023 ще зависи дали България ще получи от Брюксел „ зелена светлина “ за прекосяване към еврото.
Единият вид е европейската стопанска система да не е доста тежко наранена от стягането на паричната политика. Това значи непосредствен до нулата напредък, не чак криза. Ако и войната относително рано през годината тръгне към разрешаване, българската стопанска система ще записва осезателен позитивен растеж в границите на 2-3%. Ако инфлацията е под 10%, най-вероятно номиналното повишаване на стопанската система ще е с 10-12%. Това е позитивният сюжет.
Ако войната в Украйна се проточи с всички странични резултати на протичащото се, тогава българската стопанска система ще стагнира и растежът ще е сред 0 и 2%. Третият сюжет е обвързван с неподходящо развиване на европейската стопанска система, изключително в случай че се наложи стягането да е по-сериозно, тогава може да последва по-сериозна криза в стопанската система на еврозоната. При този сюжет, в случай че няма развръзка на спора, е доста евентуално да бъдат наранени стопанските процеси, изключително свързани със суровинните вериги на доставки. Този трети сюжет е обвързван с неголямя криза в България, при която растежът е негативен.
Кое от трите ще се случи, няма по какъв начин да се планува. Но що се отнася до политическата рецесия, мъчно ще стане по-зле от това, на което бяхме очевидци през предходната година. Нека не изключваме смяна към по-добро. А желаеме ли да влезем в еврозоната, има съответна работа, която би трябвало да се свърши. Но тя не е като за служебно държавно управление и не е за гуверньор с изминал мандат.
Влизаме в 2023 с голям брой незнайни.
Д-р Златин Съръстов, учител в катедра „ Финанси “ на УНСС:
Икономическият напредък идва с по-добра фискална дисциплинаАко се фокусираме върху секторите с висока добавена стойност, ще има и повече задгранични вложения
Очаквам усмиряване през 2023 година в Европа и в света. Това, което имаше да се случи като последици от пандемията и от войната в Украйна, то към този момент се случи. Европейската икономика се приспособява към тези отрицателни процеси, пое ги даже по-плавно, в сравнение с чакаха огромна част от икономистите.
Прогнозата за България е в подтекста на Европейски Съюз и европейската стопанска система, защото нашата страна е тясно интегрирана с тях. Очаквам със или без постоянно държавно управление българската стопанска система да продължи да се развива и прогнозите ми са за 3% действителен стопански растеж над инфлацията. Вярвам, че ще има връщане към по-добра фискална дисциплинираност, леко намаляване на бюджетния недостиг в порядъка на 10%, което обаче зависи от това кой ще ръководи. Но поради идното влизане в еврозоната, би трябвало да затегнем фискалната дисциплинираност. България от ден на ден губи атрактивност за външните вложители, защото до неотдавна се предлагахме като място с евтина работна ръка и ниски индустриални разноски, което към този момент не е по този начин, защото процесът на конвергенция към Европейски Съюз изчерпа капацитета на тези мотори на растежа на задграничните вложения. Оттук нататък би трябвало да се фокусираме върху неща, в които сме положителни – да вземем за пример развиване на секторите с висока добавена стойност. Но в България приказваме повече за проблемите, в сравнение с за достиженията. И вместо да се вайкаме, че Нидерландия има съображения против присъединението ни към Шенгенското пространство, може да насочим внимание към трудовата миграция.
България не е външна страна на Европейски Съюз, а може да се нарежда като входно-изходна точка. Като капацитет за стопански напредък може да подчертаваме върху построяването на инфраструктурата, която свързва Турция с Европейски Съюз. Бихме могли също да осигурим различни направления за Грузия, Азербайджан и Армения през Черно море, защото войната в Украйна затвори техните транспортни коридори към Европейски Съюз.
Притесненията за въвеждането на еврото у нас имат политически и геополитически темперамент. Въпросът е дали ще ни имат доверие, че няма да злоупотребим, в случай че през 2024 година ни одобряват в еврозоната. И в случай че не си „ напишем домашното “, ще стане същото като с Шенген.
Илия Кръстев, ръководител на Българската асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST):
Задава се леко изстудяване на софтуерния пазарПолитическата неустойчивост и неналичието на държавнически решения хвърлят сянка върху икономическия напредък
Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги не престават да са едни от моторите на устойчивото развиване на българската стопанска система и важен фактор за задържането и връщането на младежите в страната. Според данните от последния годишен отчет на AIBEST ние формираме 5,9% от Брутният вътрешен продукт с към 90 000 чиновници, като единствено за последната отчетна година броят им е повишен с 10 000 души.
България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании, са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно- и западноевропейските компании на международната софтуерна сцена. Нашата прогноза демонстрира, че, в случай че се резервира положителното движение на развиване на промишлеността ни, приносът ни към Брутният вътрешен продукт на България ще доближи дял от 9% до 2025 година
Разбира се, нашият бранш е част от световна бизнес екосистема и външните геополитически и стопански фактори, както и локалните политически решения неизбежно въздействат върху капацитета ни. Големи международни софтуерни водачи към този момент оповестиха обществено желанията си за редуциране на чиновници и понижаване на вложенията. От друга страна, намаляването на достъпа до евтини парични запаси значи, че фирмите и вложителите ще бъдат доста по-предпазливи. На този декор, политическата неустойчивост у нас и неналичието на държавна тактика, на предвидимост на законодателните начинания и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз (с цел превъзмогване на дефицита на кадри) са действителни спънки пред нашия бранш. Въпреки провокациите и предстоящото изстудяване на пазара, ще се резервира международната наклонност за търсене на нови автоматизации и резултатност на процесите на работа. Като експортно насочена промишленост това е огромна опция за високотехнологичния бизнес в България през 2023 година
Петя Димитрова, основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка:
Има късмет да избегнем рецесиятаВсички ще посрещнем нови провокации в търсенето на стратегически триумфи
Свикнахме да характеризираме последните няколко години с думата „ предизвикателни “, по един или различен мотив, и показанията на данните от барометъра за 2023-а още веднъж ще се посочват към тази стойност.
България има своята заложена национална цел да стане част от еврозоната на 1 януари 2024 година и присъединението ни към втората най-използвана валута в света е развой, който чакаме да въздейства позитивно на стопанската система и да е мотор за ускорение на промените, повишение на благосъстоянието и основаване на по-благоприятна предвидима бизнес среда.
Прогнозните упования за тази година са българската стопанска система да забави растежа си, само че да избегнем рецесията. Прогнозите за растежа на Брутният вътрешен продукт са разнообразни и варират сред консервативните 0.1% до надалеч по-оптимистичните 1.6%. Гледайки макроикономическите индикатори все още, ние сме по-скоро оптимисти, че забавянето на стопанската система ще бъде кратковременно и бързо ще се върнем назад към напредък.
Българската банкова система е добре готова да посрещне забавянето на стопанската система. Що се отнася до Пощенска банка, то ние изпратихме година, която е доста сполучлива за нас. Кредитният ни портфейл надвиши 10 милиарда лева, което е растеж от 14.5% на годишна база и пазарен дял от 11.9%.
И до момента в който сме на тематиката за триумфа, бих желала да посочи още един, който занапред ще развиваме в Пощенска банка: договорката за придобиването на клона на БНП Париба Пърсънъл Файненс в България, чието завършване чакаме през първата половина на 2023 година Това ще бъде поредна стъпка към разширение на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и солидна позиция в „ огромната четворка “ на банковия бизнес.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Запишете се за нашия бюлетиникономическо развиване ПоследниНай-четениБюджет и финанси 84 Барометър 2023 Индустрии 180 5-те най-големи петролни компании завоюваха $200 милиарда през 2022 година Индустрии 1644 Здрави животни за крепко човечество Бюджет и финанси 596 Възстановяването от Коронавирус пренареди регионалните стопански системи в България Личности 1080 Илон Мъск е „ врагът “ вътре в Tesla, предизвестява анализатор на Уолстрийт Европари 968 212 млн. лева ще бъдат инжектирани в индустриалните зони в България Digital 2600 Всемогъщият Гугъл се изправя против най-голямото си тестване Политика 700 Една спирка преди Шенген Бюджет и финанси 1764 Държавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от август Компании 700 Tesla записа най-хубавата си седмица от май 2013 година Компании 29173 Основаната от българин Sunotec прави възторг на слънчевия пазар в Европа Компании 10573 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Политика 7856 Брюксел започва наказателни процедури против България Хай-тек 6032 Професиите, които ChatGPT може да направи непотребни Компании 4112 Toyota сменя управлението си Образование 3941 Учителите желаят най-малко 20% нарастване на заплатите Бюджет и финанси 3179 Дания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система Регулации 3029 Национална агенция за приходите желае от работодателите нови данни за изплатените приходи Digital 2600 Всемогъщият Гугъл се изправя против най-голямото си тестване Компании 2405 Коя е българската Ampeco, получила $13 милиона от фонд на BMW Всички новиниХай-тек 84 Професиите, които ChatGPT може да направи излишниОще от Бюджет и финансиВиж всичкиВъзстановяването от Коронавирус пренареди регионалните стопански системи в БългарияДържавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от августТуризмът и градският живот в София към този момент регистрират рекордиДания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбранобългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2023 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Барометър 2023 ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/barometyr-2023 " }, " dateCreated ": " 2023-01-27T10:55:32+02:00 ", " datePublished ": " 2023-01-29T13:06:01+02:00 ", " dateModified ": " 2023-01-29T13:06:01+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2023, " keywords ": " икономическо развиване ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/barometyr-2023 ", " name ": " Барометър 2023 ", " articleBody ": " На прага на всяка нова година се питаме какво ли следва. След празничните шансове, изпълнили ни с вяра за здраве, нови придобивки и позитивни промени, идва времето на същинската действителност, която е великодушна ту на наслада и благоденствие, ту на огромни тествания и рецесии, от време на време внезапно надминаващи нашата въздържаност в предвижданията на отрицателни сюжети. И в този момент се надяваме най-лошото да е към този момент зад тила ни и да сме се приспособили към смяната и нейната непрекъсната неопределеност. Астролози Очаква ни година на съдбоносни събития. Задават се енергийно комплицирани интервали. Поемаме по мост над бурни води: безредици на хора, прегъване на граници и пропукване на стандарти, смяна на полезности и хрумвания. Трансформация – това е синтез от прогнозата на именития Гал Сасон. Картата на света ще продължи да се прекроява. Консолидирането на страните, затварянето и капсулирането за физическо и икономическо оцеляване също няма да спре, твърди астроложката Цветелина Каменова. Всеки би трябвало да е подготвен за световни промени - по света безусловно всичко ще се промени. Хора, които са имали доста, ще останат без нищо, а някои, които нямат нищо, в даден миг ще сграбчен в ръцете си технологии, благоприятни условия, финансови потоци, основани на електронни системи, показва Тамара Глоба. Икономисти Cпopeд пpoгнoзaта нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa остава изпpaвeнa пpeд тeжĸи пpeдизвиĸaтeлcтвa поради вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸpизa нa paзxoдитe зa живoт, пpичинeнa oт пocтoянния и paзшиpявaщ ce инфлaциoнeн нaтиcĸ, ĸaĸтo и от зaбaвянeтo в Kитaй. Tpитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи - CAЩ, Kитaй и eвpoзoнaтa, щe пpoдължaт дa понижават темпото. Иĸoнoмичecĸитe paни, ĸoитo бяxa caмo чacтичнo излeĸyвaни cлeд пaндeмиятa, ще се отворят. Haй-лoшoтo тeпъpвa пpeдcтoи и зa мнoгo xopa 2023 година щe ce yceти ĸaтo peцecия, oтбeлязвaт oт MBФ. Cдъpжaнeтo нa инфлaциятa ce oĸaзa пo-тpyднo oт oчaĸвaнoтo, така ĸaтo цeнoвият нaтиcĸ cтaнa вce пo-силeн. Цeнтpaлнитe бaнĸи тpябвa дa бъдaт неотстъпчиви, само че тoвa eдвa ли ще e пoлoжитeлeн фaĸтop зa иĸoнoмичecĸия pacтeж “, се споделя в прогнозата на Международната рейтингова организация Fitch Ratings. Кога ще свърши войната в Украйна – това е факторът, който дефинира всички сюжети за стопанската система на Европа през 2023 година Засега като най-вероятен се счита този, който планува мека криза, разяснява Петър Андронов, основен изпълнителен шеф в направление " Международни пазари " на KBC Group. По отношение на прогнозите той споделя, че в случай че преди време е бил внимателен оптимист с акцент върху оптимист, то в този момент акцентът е върху внимателен. Обикновени реалисти За хората е значимо прогнозите да не ги смажат с тежестта си, тъй като те, по този начин или другояче, ще се надяват да не се случат. Ще одобряват с лекост предвиждания, които повдигат духа им. Процесите на промяна обаче не стопират. Затова и всички, а освен експертите в дадена сфера, би трябвало деликатно да следят какво се случва и да си задават въпроса за какво тъкмо това става. Очаква се разбъркване на пластовете, новото идва с огромни турбуленции. Старите структури се унищожават. Най-вероятно 2023-а да е година на разгар, който наподобява като безпорядък, предвиждат обществени анализатори. Какво пък толкоз, нали към този момент добре знаем, че смяната е най-постоянното нещо. Предлагаме няколко прогнози и упования на бизнес водачи и анализатори, които наблюдават процесите и нас и по света: Д-р инж. Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна: Кризите направиха българския бизнес по-устойчив Оставам сдържан оптимист за развиването на българския бизнес през идващите 12 месеца Със страдание би трябвало да признаем, че рецесиите и неустойчивостта от ден на ден се трансформират в „ новото обикновено “ за всички нас. Затова и моите упования са 2023 година да премине значително под знака на трендовете и процесите, които белязаха и отиващата си година. Сред тях са войната в Украйна, пост-ефектите от коронавирус пандемията и продължаващите усложнения в световните вериги за доставки. Тук идва ролята на националните държавни управления, централните банки и интернационалните институции, които би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да изведат света от положението на свободен полет по низходяща серпантина. Нужни са стратегии и политики, Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ