Живеем в свят, който ни насърчава да имаме и да

Живеем в свят, който ни предизвиква да имаме и да имаме повече движимости, да консумираме повече, да купим по-мощна кола, по-просторен дом, и още един, и още няколко с капиталова цел, да пазарим още и още, да притежаваме още и още, и още… Отпадъкът, който генерираме, става все по-гигантски, той отпътува нанякъде, потъва в реки, морета, океани, в земята…

Незначителна част се рециклира и влиза още веднъж в кръга на гигантското произвеждане и отново ползване. Рекламата насърчава потреблението тук и в този момент и не се интересува от утрешният ден и от бъдещето, за нея няма „ след това “. Ще го опровергаете ли?

Консуматорското общество желае благоденствие на потреблението, то е нападателно и алчно към ресурсите, по тази причина е и екологично неустойчиво. Това е актуалният модел – от ден на ден и повече. Тези проблеми не престават да ескалират, колкото и да се вършим, че не ги виждаме, колкото и да се преструваме, че подхващаме ограничения, проблемите не може да бъдат позволени в общество, което е захласнато от блян към високи равнища на произвеждане и консумация, към разточителен живот, захласнато от пазарни сили и чиито най-важни мотори са облагата и икономическият напредък. Не вярвате ли?

Повечето хора не схващат размерите на излизането отвън границите, степента до която обществото е станало неустойчиво. Тъй като те са толкоз огромни, е нужна радикална промяна на системата, в случай че желаеме да разгадаем ескалиращите световни проблеми. Един резистентен и обективен свят не може да бъде реализиран, до момента в който не се премине към доста по-различни способи на живот и полезности, и изключително към нови стопански системи. Готов ли е светът за нов модел на мислене и на деяние, съгласуван с същинската резистентност, оттатък изпразненото от смисъл факсимиле?

Появяват се създатели и теоретици на нови стопански модели, щадящи ресурсите, отричащи свръхпроизводството и свръхконсумацията. Засега на тях се гледа като на поредна химера. Човечеството ще замита проблемите, до момента в който може да ги неглижира. В своята книга " Икономика на поничката " Кейт Рауърт предлага седем основни метода, посредством които да се осъзнаем и да погледнем световните проблеми очи в очи. Те включват ново схващане за парите, финансите и бизнеса като принадлежности в услуга на хората; основаване на кръгова стопанска система, ориентирана към заслужено систематизиране и работеща в границите на екологичните граници на планетата. Според тази доктрина би трябвало да се отдалечим от световната обвързаност към икономическия напредък и законите на търсенето и предлагането и да се приближим до по този начин наречения „ модел на поничката “, с цел да се върнем към естетика с планетата. Моделът носи това име, тъй като се изяснява с няколко кръга. Започва от вътрешния кръг, установяващ минимума, нужен за положителното битие. Външният кръг е екологичната цел: границите, оттатък които човечеството не би трябвало да излиза, с цел да не навреди на климата, почвата, океаните, озоновия пласт, питейната вода и биоразнообразието. " Икономика на поничката " дава ориентири по какъв начин човечеството да реорганизира живота си по този начин, че да бъдат задоволени потребностите на всеки, без да изтощаваме планетата. Възможно ли е да приемем подобен модел?

С създаването на „ Пътят на Простотата ” австралийският създател Тед Трейнър предлага на практика проект за отвод от сегашната световна и местна система и за прекосяване към нов метод на живот и нови стопански системи. Алтернативата се основава върху непретенциозен “стандарт на живот ”, кооперативност, висока степен на локална икономическа самодостатъчност и нулев стопански напредък. Според Тед Трейнър днешното общество има три съществени дефекта: свръхконсумацията и неустойчивостта; несправедливостта на икономиката; понижаващото се качество на живот. Той е на мнение, че най-сериозният недостатък е охолството в индустриалните и в консуматорските настройки, това постанова на стопанската система да е в непрекъснат напредък. Нивата на произвеждане и консумация обаче са прекомерно високи и не може да бъдат подържани още дълго време. Богатите страни, чието население е почти една пета от международното човечество, употребяват към три четвърти от международните запаси. Може ли и отсега нататък да е по този начин?

Губим скотски и растителни типове, гори, земя, дефицитът на вода е сериозен и се усилва - това са единствено някои от основните доводи за границите на растежа, които водят до извода, че не е допустимо всички хора да доближат стандартите на живот, които се одобряват за даденост в развитите страни. Повечето хора нямат концепция какъв брой надалеч оттатък устойчивите равнища на консумация се намираме. Трудно е за схващане по какъв начин би трябвало да преминем към способи на живот и системи, които ще са доста по-прости от актуалните и ще употребяват доста по-малко запаси. Необходимото смаляване не може да бъде реализирано без трагично понижаване на производството, потреблението и затова на сегашната икономическа интензивност. На страните в демографски срив им е мъчно да си обяснят по какъв начин свръхнаселението е сериозен проблем. Свръхконсумацията е другият огромен проблем, защото оня, който е достигнал избран стандарт на живот, не желае да се откаже от него. Въпреки че природата сигнализира, човечеството е твърдо решено да покачва своите витални стандарти и равнища на произвеждане и консумация, колкото е допустимо повече, без аспект за край. Малко са хората, които схващат парадокса от преследването на стопански напредък самичък по себе си. Сред тях ли сте?

Дали софтуерният прогрес няма ли да може да разреши  проблемите - в това са очакванията, че създаването на по-добри технологии ще способства да продължим да се радваме на разточителен живот и да преследваме нескончаем стопански напредък, като съумяваме да редуцираме използването на сила и запаси в производството. Размерът на нашата свръхконсумация прави това невероятно. Има вяра, че можем да преминем към приложимост на възобновима сила. Но по какъв начин Европа ще се достави с ток в интервалите, когато на континента се е открило за по-дълго безветрено и облачно време? Задава се предстоящ дефицит на нефт, на вода, храна, земя, гори, риба, на потребни изкопаеми, дружно със следствията от парниковия резултат и население, устремено към 9 милиарда поданици.

Не идва ли време светът да премине към нов модел на произвеждане и ползване, или всички ще чакат да стане късно, вместо смяната да стартира навреме…
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.