Световната банка предупреди България за проблеми с дълга, ако не вземе мерки
България може да усили събираемостта на Данък добавена стойност и така наречен „ здравни “ налози – акцизите върху тютюневите и алкохолните произведения. Това са обобщенията в отчета на Световната банка за България във връзка с обществените финанси на страната.
Според него са налице благоприятни условия за увеличение на постъпленията от Данък добавена стойност посредством възстановяване на одитния развой и други действия по събираемостта. Здравните налози пък са различен източник на доходи в България, който не се употребява оптимално.
Ако държавното управление не успее да увеличи събираемостта на приходите, бюджетът ще се сблъска с възходящи дефицити и хронично недофинансирани обществени системи, което от своя страна ще докара до утежняване на достъпа до обществени услуги.
Данъци
Данък добавена стойност (ДДС) е главният приходоизточник за държавната хазна. Той съставлява близо 10% от Брутният вътрешен продукт на България, до момента в който в Европейския съюз е под 8%. Според отчета на Световната банка, поради значимостта на данъка за държавния бюджет на България могат да се вземат ограничения, които да подобрят събираемостта му.
Данъчни измами и укриване на налози, практики за отбягване и понижаване на данъчни отговорности, банкрути и финансова неплатежоспособност, както и неправилни калкулации и административни неточности са главните аргументи за несъбираемостта.
За да се оправят с казуса, приходните органи биха могли да усъвършенстват стратегиите си. Според Световната банка съществуват евентуални способи за рационализиране на стратегиите за проверки, защото Национална агенция за приходите употребява автоматизирани периодически оценки на риска, които насочват ресурсите на организацията към области с висок риск измежду искащите възобновяване, само че не и измежду тези, отчитащи изискуем налог.
Предвид относително високите равнища на противоречие в популацията на данъкоплатците с изискуем налог, наподобява потребно да се проучат способи за създаване на подобаващи оценки на риска и за тази група данъкоплатци “, показва институцията в отчета си.
Според разбора здравните налози имат относително огромен принос към данъчните доходи в България – 2.3% от Брутният вътрешен продукт и 7.1% от общите данъчни доходи. България обаче се подрежда на последно място в Европейския съюз във връзка с акцизните ставки върху тютюневите произведения, спиртните питиета, бирата и виното. Световната банка показва, че също така растежът на действителните приходи на популацията и дребното промени в акцизните ставки са довели до повишение достъпността на тези артикули.
Разработените сюжети на интернационалната институция демонстрират, че при амбициозна промяна и доста повишение на здравните налози (увеличаване на налога върху цигарите с 25%, удвояване акциза върху спиртните питиета и бирата и въвеждане на подобен върху виното) може да донесе повече доходи в размер на 0.3% от Брутният вътрешен продукт, като в същото време понижат потреблението на алкохол и тютюневи произведения.
Разхищение
Световната банка показва, че един от значимите източници на разхищаване на обществени запаси са неконкурентните практики при публичните поръчки. Според разбора на институцията страната е можела да спести 5.3% от общата стойност на договорите за публични поръчки или 1.3 милиарда лева при усилване на конкуренцията с ограничения като увеличение броя на претендентите, унищожаване на късите периоди на оповестяване, усъвършенстване на периодите за взимане на решения и разширение на пула от евентуални снабдители посредством разтрошаване на пазарната централизация.
Симулации на Световната банка демонстрират, че в случай че броят на търговете, в които вземат участие единствено един или двама оференти, бъде понижен с 60% и вместо това при симулациите се включат най-малко трима (до 6-ма оференти), могат да бъдат реализирани икономии в размер на към 580 млн. лева
Фискална консолидация
Световната банка предизвестява България, че ѝ е нужна фискална консолидация поради желанието за влизане на страната в еврозоната, забавянето на стопанската система и демографската рецесия, която ще оставя все по-малко работещо население, което да устоя пенсионната система.
По тази причина Световната банка показва, че би трябвало да се взимат решения за фискална консолидация с
политическа увереност и непопулярни политики “.
Институцията разказва приходите от налози в България като „ ниски “, в дъното на Европейския съюз. Това понижава способността на държавното управление да преразпределя приходите, което способства за неравенството в България и предвид на демографската рецесия основава опасности от мощен фискален напън отсега нататък.
Институцията акцентира потребността от ограничения, като изместване на тежестта на обществените разноски от скъпите болнични услуги към предварителната защита, както и ограничения за понижаване на укриването на налози върху приходите.
Симулираните сюжети на Световната банка демонстрират, че при увеличение на разноските, свързани със застаряване на популацията, и без промени, които да ги компенсират, до 2050 година икономическият напредък ще се забави до към 1.25%, а общественият дълг ще надвиши 70% от Брутният вътрешен продукт.
Риск се заформя и от обстоятелството, че към този момент над 60% от разноските в бюджета на страната не са гъвкави и при рецесии ръководещите мъчно могат да ги насочат към други пера или да ги свият, в случай че се постанова.
Световната банка акцентира още, че една възобновена политическа неустойчивост може да отслаби програмата за промени и да понижи способността на страната да усвоява напълно средствата от Европейски Съюз.
Според него са налице благоприятни условия за увеличение на постъпленията от Данък добавена стойност посредством възстановяване на одитния развой и други действия по събираемостта. Здравните налози пък са различен източник на доходи в България, който не се употребява оптимално.
Ако държавното управление не успее да увеличи събираемостта на приходите, бюджетът ще се сблъска с възходящи дефицити и хронично недофинансирани обществени системи, което от своя страна ще докара до утежняване на достъпа до обществени услуги.
Данъци
Данък добавена стойност (ДДС) е главният приходоизточник за държавната хазна. Той съставлява близо 10% от Брутният вътрешен продукт на България, до момента в който в Европейския съюз е под 8%. Според отчета на Световната банка, поради значимостта на данъка за държавния бюджет на България могат да се вземат ограничения, които да подобрят събираемостта му.
Данъчни измами и укриване на налози, практики за отбягване и понижаване на данъчни отговорности, банкрути и финансова неплатежоспособност, както и неправилни калкулации и административни неточности са главните аргументи за несъбираемостта.
За да се оправят с казуса, приходните органи биха могли да усъвършенстват стратегиите си. Според Световната банка съществуват евентуални способи за рационализиране на стратегиите за проверки, защото Национална агенция за приходите употребява автоматизирани периодически оценки на риска, които насочват ресурсите на организацията към области с висок риск измежду искащите възобновяване, само че не и измежду тези, отчитащи изискуем налог.
Предвид относително високите равнища на противоречие в популацията на данъкоплатците с изискуем налог, наподобява потребно да се проучат способи за създаване на подобаващи оценки на риска и за тази група данъкоплатци “, показва институцията в отчета си.
Според разбора здравните налози имат относително огромен принос към данъчните доходи в България – 2.3% от Брутният вътрешен продукт и 7.1% от общите данъчни доходи. България обаче се подрежда на последно място в Европейския съюз във връзка с акцизните ставки върху тютюневите произведения, спиртните питиета, бирата и виното. Световната банка показва, че също така растежът на действителните приходи на популацията и дребното промени в акцизните ставки са довели до повишение достъпността на тези артикули.
Разработените сюжети на интернационалната институция демонстрират, че при амбициозна промяна и доста повишение на здравните налози (увеличаване на налога върху цигарите с 25%, удвояване акциза върху спиртните питиета и бирата и въвеждане на подобен върху виното) може да донесе повече доходи в размер на 0.3% от Брутният вътрешен продукт, като в същото време понижат потреблението на алкохол и тютюневи произведения.
Разхищение
Световната банка показва, че един от значимите източници на разхищаване на обществени запаси са неконкурентните практики при публичните поръчки. Според разбора на институцията страната е можела да спести 5.3% от общата стойност на договорите за публични поръчки или 1.3 милиарда лева при усилване на конкуренцията с ограничения като увеличение броя на претендентите, унищожаване на късите периоди на оповестяване, усъвършенстване на периодите за взимане на решения и разширение на пула от евентуални снабдители посредством разтрошаване на пазарната централизация.
Симулации на Световната банка демонстрират, че в случай че броят на търговете, в които вземат участие единствено един или двама оференти, бъде понижен с 60% и вместо това при симулациите се включат най-малко трима (до 6-ма оференти), могат да бъдат реализирани икономии в размер на към 580 млн. лева
Фискална консолидация
Световната банка предизвестява България, че ѝ е нужна фискална консолидация поради желанието за влизане на страната в еврозоната, забавянето на стопанската система и демографската рецесия, която ще оставя все по-малко работещо население, което да устоя пенсионната система.
По тази причина Световната банка показва, че би трябвало да се взимат решения за фискална консолидация с
политическа увереност и непопулярни политики “.
Институцията разказва приходите от налози в България като „ ниски “, в дъното на Европейския съюз. Това понижава способността на държавното управление да преразпределя приходите, което способства за неравенството в България и предвид на демографската рецесия основава опасности от мощен фискален напън отсега нататък.
Институцията акцентира потребността от ограничения, като изместване на тежестта на обществените разноски от скъпите болнични услуги към предварителната защита, както и ограничения за понижаване на укриването на налози върху приходите.
Симулираните сюжети на Световната банка демонстрират, че при увеличение на разноските, свързани със застаряване на популацията, и без промени, които да ги компенсират, до 2050 година икономическият напредък ще се забави до към 1.25%, а общественият дълг ще надвиши 70% от Брутният вътрешен продукт.
Риск се заформя и от обстоятелството, че към този момент над 60% от разноските в бюджета на страната не са гъвкави и при рецесии ръководещите мъчно могат да ги насочат към други пера или да ги свият, в случай че се постанова.
Световната банка акцентира още, че една възобновена политическа неустойчивост може да отслаби програмата за промени и да понижи способността на страната да усвоява напълно средствата от Европейски Съюз.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ