По пътя към върха на Христо Проданов
На Еверест гибел няма, има единствено обединение с фантазията. Това споделя един от именитите български алпинисти Людмил Янков за триумфа на Христо Проданов да изкачи Еверест. Янков е измежду опитващите се да спасят Проданов на слизане от най-високото място на планетата. Проданов остава в международната история като първия планинар, стигнал до Еверест в тежките условия на април. Никой преди него не е преодолявал без О2 най-трудния западен скат, прочут още като Жестокия път. На 24 февруари са маркирани 77 година от рождението на Проданов и по този мотив съдружие " Българска история " издаде " По пътя към върха. Историята на Христо Проданов ". Автор на книгата е Димитър Димитров - историк, екскурзовод и разпален алпинист. От издателството описват, че читателите ще прочетат нови свидетелства за живота на Христо Проданов, дадени в серия изявленията от негови близки и сътрудници. Авторът надниква зад кулисите на българския алпинизъм и споделя за ролята на комунистическата партия в неговото развиване посредством непубликувани до момента архиви.
Ето и фрагмент от " По пътя към върха. Историята на Христо Проданов ", възложен от издателството. А нея можете да поръчате тук.
Най-близко до бедстващия българин под Еверест стига неговият другар Людмил Янков. " Катеря с възходящо настървение към бездушната камара над мен - написа след това той - Краката се движат като автомат, сърцето ще се пръсне от безсилието. " Още към 16,00 часа той към този момент е взел спален чувал от лагер V, за сметка на третата си бутилка О2, и продължава нагоре през камината на Манфреда.
Същото прави и Джамбо, само че му се постанова да изчака, с цел да избегне каменопада от намиращия се над него Людмил. Впоследствие продължава катеренето, само че настъпилият мрак, свирепият вятър и сложността на скалните сектори го карат да се върне назад. В това време и Ринджи доближава щурмовия лагер, където получава остра сърдечна
непълнота. Всеотдайните грижи на Джамбазов и пристигналия в лагер V Иван Вълчев предотвратяват двойната покруса и избавят шерпа.
Самият Вълчев също първо подминава лагера и упорства да продължи издирването на Проданов, като от базовия лагер се постанова неколкократно да му заповядват да приключи акцията. " Нощта, която прекарахме с Джамбо и Ринджи в палатката, беше за мен най-ужасната до този миг. Ринджи бе цяла нощ в тремори, в спазми. "
Останал самичък, Людмил Янков върви по следите на изкачването на Проданов и Ринджи, доближава и мястото с висящите на парапета празни кислородни бутилки, след което продължава само по следите на Христо. Малко по-нагоре Людмата открива и раницата му, в която с изключение на аварийните ръкавици, са останали ледокопът и термосът.
" Христо е захвърлил всичко, с цел да стигне върха. Само една дребна кинокамера и пръстта от гроба на Даката в пухенката... - написа Янков - А без ледокопа, умишлено или не, е останал без късмет за втурване по стръмния фирнов улей на Хорнбайн. "
Обажданията на Христо Проданов до базовия лагер стават все по-редки, гласът му е все по-слаб и неразбираем. От базовия лагер споделят с Катманду догатката, че евентуално е някъде сред 8300 и 8600 метра надморска височина, само че е допустимо и да е спрял над тази кота. Следобед на 21 април в базовия лагер идва журналистът и странник Симеон Идакиев.
" Има моменти в живота, когато можеш единствено да мълчиш ", споделя за видяното и чутото в лагера Идакиев пред Българска телеграфна агенция. " Палатката на радиста Стефан Калоянов открих елементарно по високата антена. Вътре, с почернели от тъга и напрежение лица, седяха Аврам Аврамов, Георги Имов, Кънчо Долапчиев, Слави Дерменджиев. През пращенето на апарата от горната страна, където изчезваше в облаците и пелената на снега конусът на Еверест, долитаха отзвуците от борбата не за един връх, а за един живот. А той висеше на косъм извънредно дълго. Всеки различен на мястото на Христо от дълго време би бил мъртъв, а той освен успяваше да оцелее, само че към момента говореше. Около 16,00 часа чух накъсаната фраза: " Аз... съм... на... кулата ".
Последното гласово известие от Христо Проданов идва в 18,00 часа, след което силите му стигат само да натиска комутатора на радиостанцията си до 19,45 часа. " Христо натискаше комутатора на неравномерни шпации - написа Симеон Идакиев - Някой от групата задавено изрече: " Стефане, не мога да устоявам, кажи му още нещо. " Стефан Калоянов още веднъж подвигна микрофона: " Христо, Людмил е към този момент някъде покрай теб на
твоята височина. Виждаш ли го? Христо, виждаш ли Людмил, пристигна ли при теб? ". Отгоре в отговор прозвучаха едвам произнесените думи: " Още... го... няма. "
" Беше толкоз трудно, че излязох от палатката, само че от дребния радиопредавател в столовата отново долитаха същите гласове. Навън валеше сняг, а горе към този момент бушуваше ураганен вятър. Еверест беше предрешил ориста на Христо. Към 19,45 комутаторът на неговата радиостанция пропука за финален път. " Оттам насетне от базовия лагер на всяка минута безуспешно го умоляват да подаде сигнал. " И тогава някой тежко изтръгна от
гърдите си думите: " Край, отиде Христо... ", написа Идакиев.
В 21,45 часа, след консултация с доктор Стайко Кулаксъзов, първият българин, стъпил на Еверест и Лхотце, е разгласен за мъртъв след близо 40 часа без О2, храна и заслон над 8200 метра надморска височина.
Завинаги на върха, измежду безконечните хималайски ледове, остава устременият към състезание и все по-дръзки и високи фантазии Христо Проданов.
Ето и фрагмент от " По пътя към върха. Историята на Христо Проданов ", възложен от издателството. А нея можете да поръчате тук.
Най-близко до бедстващия българин под Еверест стига неговият другар Людмил Янков. " Катеря с възходящо настървение към бездушната камара над мен - написа след това той - Краката се движат като автомат, сърцето ще се пръсне от безсилието. " Още към 16,00 часа той към този момент е взел спален чувал от лагер V, за сметка на третата си бутилка О2, и продължава нагоре през камината на Манфреда.
Същото прави и Джамбо, само че му се постанова да изчака, с цел да избегне каменопада от намиращия се над него Людмил. Впоследствие продължава катеренето, само че настъпилият мрак, свирепият вятър и сложността на скалните сектори го карат да се върне назад. В това време и Ринджи доближава щурмовия лагер, където получава остра сърдечна
непълнота. Всеотдайните грижи на Джамбазов и пристигналия в лагер V Иван Вълчев предотвратяват двойната покруса и избавят шерпа.
Самият Вълчев също първо подминава лагера и упорства да продължи издирването на Проданов, като от базовия лагер се постанова неколкократно да му заповядват да приключи акцията. " Нощта, която прекарахме с Джамбо и Ринджи в палатката, беше за мен най-ужасната до този миг. Ринджи бе цяла нощ в тремори, в спазми. "
Останал самичък, Людмил Янков върви по следите на изкачването на Проданов и Ринджи, доближава и мястото с висящите на парапета празни кислородни бутилки, след което продължава само по следите на Христо. Малко по-нагоре Людмата открива и раницата му, в която с изключение на аварийните ръкавици, са останали ледокопът и термосът.
" Христо е захвърлил всичко, с цел да стигне върха. Само една дребна кинокамера и пръстта от гроба на Даката в пухенката... - написа Янков - А без ледокопа, умишлено или не, е останал без късмет за втурване по стръмния фирнов улей на Хорнбайн. "
Обажданията на Христо Проданов до базовия лагер стават все по-редки, гласът му е все по-слаб и неразбираем. От базовия лагер споделят с Катманду догатката, че евентуално е някъде сред 8300 и 8600 метра надморска височина, само че е допустимо и да е спрял над тази кота. Следобед на 21 април в базовия лагер идва журналистът и странник Симеон Идакиев.
" Има моменти в живота, когато можеш единствено да мълчиш ", споделя за видяното и чутото в лагера Идакиев пред Българска телеграфна агенция. " Палатката на радиста Стефан Калоянов открих елементарно по високата антена. Вътре, с почернели от тъга и напрежение лица, седяха Аврам Аврамов, Георги Имов, Кънчо Долапчиев, Слави Дерменджиев. През пращенето на апарата от горната страна, където изчезваше в облаците и пелената на снега конусът на Еверест, долитаха отзвуците от борбата не за един връх, а за един живот. А той висеше на косъм извънредно дълго. Всеки различен на мястото на Христо от дълго време би бил мъртъв, а той освен успяваше да оцелее, само че към момента говореше. Около 16,00 часа чух накъсаната фраза: " Аз... съм... на... кулата ".
Последното гласово известие от Христо Проданов идва в 18,00 часа, след което силите му стигат само да натиска комутатора на радиостанцията си до 19,45 часа. " Христо натискаше комутатора на неравномерни шпации - написа Симеон Идакиев - Някой от групата задавено изрече: " Стефане, не мога да устоявам, кажи му още нещо. " Стефан Калоянов още веднъж подвигна микрофона: " Христо, Людмил е към този момент някъде покрай теб на
твоята височина. Виждаш ли го? Христо, виждаш ли Людмил, пристигна ли при теб? ". Отгоре в отговор прозвучаха едвам произнесените думи: " Още... го... няма. "
" Беше толкоз трудно, че излязох от палатката, само че от дребния радиопредавател в столовата отново долитаха същите гласове. Навън валеше сняг, а горе към този момент бушуваше ураганен вятър. Еверест беше предрешил ориста на Христо. Към 19,45 комутаторът на неговата радиостанция пропука за финален път. " Оттам насетне от базовия лагер на всяка минута безуспешно го умоляват да подаде сигнал. " И тогава някой тежко изтръгна от
гърдите си думите: " Край, отиде Христо... ", написа Идакиев.
В 21,45 часа, след консултация с доктор Стайко Кулаксъзов, първият българин, стъпил на Еверест и Лхотце, е разгласен за мъртъв след близо 40 часа без О2, храна и заслон над 8200 метра надморска височина.
Завинаги на върха, измежду безконечните хималайски ледове, остава устременият към състезание и все по-дръзки и високи фантазии Христо Проданов.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ