Атрактивна разходка в огромен свърхсекретен съветски бункер
На 9 метра подземен, в сърцето на Латвия се намира топ конфиденциален руски бункер, трансфорат в място за посещаване на туристи. Там може да се види какъв е бил животът под руска власт, написа кореспондент на „ Дейли Мейл “, посетил мястото на основна дата – 100 години от първото оповестяване на независимостта на страната.
Бункерът, който неотдавна е туристическа атракция, е наличен единствено през задната врата на рехабилитационен център от 60-те години в градчето Лигатне, на 80 км от столицата Рига. Известен с кодовото си име – „ Пансионът “, бункерът е приключен през 1982 година и служи като стратегическо за Съюз на съветските социалистически републики укритие. То е толкоз секретно, че местонахождението му е било класифицирана информация до 2003 година.
При напълнен потенциал, до 250 души обитавали подземната мрежа с 90 стаи, ситуирана на 2000 кв метра, в очакване на нуклеарна война. От остарялото към този момент радиооборудване до руския „ фон “ по стените на столовата, нещата не са се трансформирали доста от този момент насам.
Отделен от външния свят с дебела 4,5 метра бетонна стена, бункерът е оборудван със свое лично електрозахранване, извор за питейна вода и задоволително ресурси за три месеца. Лабиринтът от коридори е оцветен в маслинено зелено съгласно напътствията на руските психолози, които вярвали, че цветът подкрепя положителното положение на жителите.
Първата спирка е информационната зала, където има ролкови магнетофони, употребявани от сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да записват телефонни диалози. В идната зала, под бюст на Ленин, имабюро с червен телефон – горещата линия с Кремъл. В спомагателна стаичка има малко легло – единственото в комплекса, непокътнато за Борис Пуго – министър на вътрешните работи, самоубил се след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
В оперативната зала са подредени карти и таблици със стратегически места – цели по света, които биха били атакувани от Съюз на съветските социалистически републики при възможна война. Над вратата има алена сигнална лампа – при код " алено " всички се изтеглят, изяснява локалният гид Мария. Следва посещаване в столовата, където сервират кнедли с бучка заквасена сметана.
Бункерът, който неотдавна е туристическа атракция, е наличен единствено през задната врата на рехабилитационен център от 60-те години в градчето Лигатне, на 80 км от столицата Рига. Известен с кодовото си име – „ Пансионът “, бункерът е приключен през 1982 година и служи като стратегическо за Съюз на съветските социалистически републики укритие. То е толкоз секретно, че местонахождението му е било класифицирана информация до 2003 година.
При напълнен потенциал, до 250 души обитавали подземната мрежа с 90 стаи, ситуирана на 2000 кв метра, в очакване на нуклеарна война. От остарялото към този момент радиооборудване до руския „ фон “ по стените на столовата, нещата не са се трансформирали доста от този момент насам.
Отделен от външния свят с дебела 4,5 метра бетонна стена, бункерът е оборудван със свое лично електрозахранване, извор за питейна вода и задоволително ресурси за три месеца. Лабиринтът от коридори е оцветен в маслинено зелено съгласно напътствията на руските психолози, които вярвали, че цветът подкрепя положителното положение на жителите.
Първата спирка е информационната зала, където има ролкови магнетофони, употребявани от сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да записват телефонни диалози. В идната зала, под бюст на Ленин, имабюро с червен телефон – горещата линия с Кремъл. В спомагателна стаичка има малко легло – единственото в комплекса, непокътнато за Борис Пуго – министър на вътрешните работи, самоубил се след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
В оперативната зала са подредени карти и таблици със стратегически места – цели по света, които биха били атакувани от Съюз на съветските социалистически републики при възможна война. Над вратата има алена сигнална лампа – при код " алено " всички се изтеглят, изяснява локалният гид Мария. Следва посещаване в столовата, където сервират кнедли с бучка заквасена сметана.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ