Музиката винаги е привличала мистичните сили, за които сме чували

Музиката постоянно е привличала мистичните сили, за които сме чували неведнъж. Тя ни води в избрани направления и някои от най-големите виртуози – като Паганини – се обвързват със злото. Самият Николо е именуван демонски цигулар, тъй като бил толкоз добър, че доста малко хора са успявали да реализират неговото съвършенств. Тъжен факт е, че синът му дълги години се пробва да го погребе, само че не получава публично позволение от Ватикана.

Цялата история за дяволския цигулар може да прочетете тук!

В малко по-модерни времена, когато се чака от човек да бъде малко по-разумен, жителите на Робинсвил, Мисисипи са следили гения на 19-годишния Робърт Джонсън. Въпросният музикант постоянно желал да запълва паузите сред осъществяванията на надалеч по-легендарните творици и по тази причина постоянно употребявал непознатите китари на сцената, с цел да посвири. Единственият проблем е, че Джонсън не можел да свири и геният му доста постоянно получавал студеното рамо и бърза покана за напускането на дома. През идната година, никой не го видял, младежът като че ли потопен в земята.

Една вечер, до момента в който заведението в родния му град за следващ път било сцена за изява на редица артисти, Джонсън влиза с китара на рамо. Гостите чакат дребният Робин да побърка всички със своята „ характерна “ музика, само че за изненада на всички, този път музиката звучала не просто друго, а божествено. Свидетели описват, че китарата му звучала като пиано, а на него са свирили цели три ръце.

Подобен феномен не се случвал изключително постоянно в Мисисипи, никой не желал да повярва, че човек може да стане същински виртуоз за една година и по тази причина предпочели да имат вяра в една по-добра истина – Джонсън е продал душата си на дявола. Тази версия е съумяла да заплени мнозина от жителите на южните щати. Всички разпознавали блуса като „ дяволската музика “, която успявала да обсеби младите мъже и дами. Тя постоянно приканвала всички да пият и извършват някои не толкоз свещени дейности. И в случай че човек прекара една година в трениране и проучване на един музикален инструмент, той изрично се трансформира в идващия демонски музикант.

Горкият Джонсън обаче не е първият китарист с връзки от пъкъла, преди него се появявя Томи Джонсън, който също израства в Мисисипи и дълго време се бори с музикалния си гений. Един ден се озовал на кръстопът и помолил дявола за помощ. Сатаната благословил китарата и от този миг нататък, музиката към този момент била доста по-различна. Някои холивудски филми употребяват историята като ентусиазъм за своите герои и там също се загатва договорката с дявола. Впрочем, тази популярност въобще не тормозила Джонсън, той предпочитал да употребява тази карта и да капиталира още повече внимание към себе си. Сред някои от шлагерите му, които са към 29, тъй като умира на 27-годишна възраст, е „ Cross Road Blues “, „ Hellhound on My Trail “ и други.

Робърт Джонсън и до през днешния ден продължава да се счита за ентусиазъм на персони като Боб Дилан и Ерик Клептън. Неговият внук Стивън Джонсън има доста по-разумно пояснение по цялата тематика и споделя, че на практика концепцията е малко изкривена и ориентирана в напълно друга светлина. Той дава образец с Майкъл Джордан и неговите триумфи, които не се свързват със сатанизъм. Тайната е в часовете процедура. По изчисленията на Стивън, неговият дядо е прекарал към 3 години в проучването на музиката, а освен една, както се твърди.

В това време е бил в родния си град Хазелхърст и е следвал стъпките на великия Айк Цимерман. Освен това се е опитвал да откри биологичния си татко – Ноа Джонсън, с който двамата не са имали връзка, само че вместо това попада на Цимерман. И въпреки историята да е толкоз мистична и черна, основава задоволително мистичност, с цел да може Робърт да получи общественото внимание. Цимерман прибира Робърт в дома си и доста скоро неговата родна щерка стартира да си мисли, че гостът е неин брат. Самият Клептън ще напише, че в никакъв случай преди не е чувал толкоз приключен музикант и написа тези редове в личната си биография. И най-важното е, че от тази легенда се ражда една нова техника за свирене на китара, която по-късно слага основите на блус музиката. Истината обаче е надалеч по-скромна и лишена от дяволи.

Снимка: By Joe Mazzola – https://www.flickr.com/photos/35017512@N05/3754056188/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8784607

Робърт има сложен живот и живее в приемни домове, където попада на редица зли пастроци. Често е измъчван и доста скоро бяга от вкъщи, изборът му да бъде скитник е надалеч по-добър от издевателството. След това се дами за своята огромна обич в лицето на Вирджииния, която за жалост умира по време на раждането на неговото лично дете. Веднъж откакто прави своя пробив в музиката, стартира да се радва и на съществено женско внимание. Според брачна половинка на една от неговите любовници, най-вероятно е бил токсичен на 27-годишна възраст. Въпреки това съумява да пусне своите песни малко, преди да почине.

За Стивън Джонсън, дядо му Робърт има непрестанна последователност във всяка последваща ария, а истинският им тип е задоволително кондензиран с тежките прекарвания, които идват едно след друго. Впрочем даже и сатанинската ария „ Cross Road Blues “ идва с послания към Бог, а не към дявола. Лирическият воин там пада на колене и моли за помилван. И до през днешния ден се счита, че точно в този емблематичен миг, благословията не идва от пъкъла.

Стивън продължава да твърди, че неговият татко най-вероятно е имал потребност да откри решение и да избере верния път сега на толкоз тежка рецесия. Въпросният кръстопът се намира в Кларксдейл, Мисисипи и пресича шосе 61 с шосе 49 – това е хипотетичното място. Но истинската локация е с към километър по-далече. Въпреки това има задоволително туристи всяка година, които желаят да видят къде в действителност се е случила въпросната договорка.

Заглавна фотография: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=12948079