Мръсните тайни на БГ история: Превратни и фатални решения за

Мръсните секрети на БГ история: Превратни и съдбовни решения за България са вземани тъкмо в последните дни на декември.

Нова година и Коледа, а след това в противоположния ред прекомерно постоянно не са донасяли никакво примирение и съчувствие в българския политически живот, а решителни рокади.
Едва през юли 1968 година след дълги разисквания Светият синод приема,
че би трябвало да се вкара изправеният Юлиански календар, тъй като “ще се отстрани тая диспропорция Нова година да се празнува преди Рождество Христово, при което се нарушава коледният пост ”.

Независимо от това политическите промени са подбудени по кое време от желанието да се умиряват нажежените пристрастености,
както единствено в България може,
по кое време политиците ни да изиграят следващия си ход, чувствайки се част от “голямата игра ”, прекомерно постоянно под непознато въздействие, по кое време да се смени една партия с друга в ръководството.

Девет от всичките 102 държавни управления до през днешния ден се утвърждавани точно в дните преди Нова година.
Последното бе второто на Стефан Янев от 13 декември 2021 година, а преди този момент на Димитър Попов от 20
декември 1990 година и на Любен Беров от 30 декември 1992 година

Три месеца след Берлинския контракт, когато България към момента няма държавно управление (то ще бъде формирано след година, тъй като страната ни е под краткотрайно съветско управление), избухва Кресненско-Разложкото въстание.

Бунтът е с една цел – присъединяване на Македония към княжеството
Двигател е Стефан Стамболов, който отива и да се бие в четите,Любен Каравелов, който ще почине в разгара му, митрополит Натанаил Охридски,архимандрит Методи Кусев и други, проведени от комитетите “Единство ”.Въстанието избухва, ръководители на чети са и офицерът на съветска работа атаман Адам Калмиков и полският офицер Луис Войткеевич,разчита се и на помощта на Русия,с която Македония да бъде оповестена за самостоятелна провинция. Александър II обаче не е в положение да наруши Берлинския контракт и отхвърля.Над българите в Македония е натрапен гнет.На 19 декември 1879 година те насочат обезверен вик и пишат “Мемоар на българи от Македония ”,в който желаят основаване на обособена територия от всички епархии, обитаеми с българи. Подписано е от 102 души. Никой не им обръща внимание, само че е сложено началото на т.нар Македонски въпрос.
На 13 декември, само че към този момент 1941 година, на трибуната на Народното събрание застава министърът на външните работи Иван Попов.

Предстои да се вземе едно съдбоносно решение за България, само че министърът стартира речта си отдалеко.

Той загатва, че още на 25 ноември 1936 година е подписана конвенция за битка с Комунистическия
интернационал сред Германия и Япония.
Казва, че в нея е записано, че задачата на Комунистическия интернационал, наименуван Коминтерн, била да разложи и обезсили съществуващите страни с всички разполагаеми средства. Понеже изтичал срокът на тази конвенция, на 25 ноември 1941 година министърът отишъл в Берлин и я възобновил.

Обобщава, че

България била една от най-важните цели на Комунистическия интернационал

в устрема му да употребява нещастието на българския народ. Речта му на няколко пъти е прекъсвана от ръкопляскания, от време на време и бурни.

Иван Попов се стопира на оповестяването на война от Съединени американски щати на Япония.

Германия и Италия пък решили, че американците са подхванали много нападателни дейности против тях, прекъснали дипломатическите си връзки и им оповестили война.
Създадено било едно ново състояние за страните
от Тристранния пакт и това наложило на българското държавно управление да дефинира своето мнение и да вземе решение. Той го декларира с нетърпящ несъгласие звук: “България прекъсва дипломатическите си връзки със Съединени американски щати и Англия и им афишира война ”.

Отзивите след тази тирада са, че войната ще бъде алегорична.
На 20 декември 1943 година обаче 150 бомбардировача нападат България по въздух.
Разрушени са лечебни заведения, учебни заведения, административни здания, че и част от Народното събрание е полусрутена. Следващата огромна бомбардировка от “символичната война ” е на 10 януари.

Истината е, че бомбардировките са почнали още през април 1941 година когато България не е оповестила война на Съединени американски щати и Англия.
Заседание на така наречен Народен съд – в средата е княз Кирил. Вдясно от него е Богдан Филов.
Разрушени са над 12 000 публични здания, над 4200 са убитите, а ранените над 4700.

Седмица след 9 септември 1944 година стартират призиви за Народен съд

На 16 септември земеделецът Михаил Геновски обосновава основаването му, а министърът на правораздаването в правителстовото на Отечествения фронт Минчо Нейчев афишира,
че законът е съвсем подготвен и “ще бъде импортиран на едно от последващите съвещания ”.
Наредбата-закон за Народния съд е оповестена на 3 октомври 1944 година Колко са изчезнали от 9 септември до тогава няма точни сведения, само че са хиляди. Обвинителният акт е връчен на 10 декември. На 16-и има огромен протест пред Съдебната палата. Сред първите разпитани са Павел Груев, Станислав Балан, доктор Ханджиев.

На 23 декември пък подготвяни от две години нови ръководители на фабрики, заводи, мини, банки, магазини и занаятчийски работилници, съпроводени от полицаи, осъмват пред тях, изчакват нищо неподозиращите им притежатели, изземват всички документи и се настаняват на управителни постове. Национализацията, почнала с лишаване на парцелите и имуществата на наказаните от така наречен Народен съд, е приключена.

Този акт е изцяло противозаконен, тъй като Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия е признат в 10 часа в Шестото Велико национално заседание, а обнародван в “Държавен вестник ”, когато по предписание влиза в действие, на 27 декември.

Национализирани са над 7000 предприятия

Тогава никой не регистрира, че доста от едрите индустриалци основават общежития за своите служащи, магазини, от които те се доставят на по-ниска цена, а някои даже и учебни заведения за децата им. Други пък устоят по време на следването им небогати, само че способни студенти. Най-известният измежду тях е Пенчо Семов.