Момичето с най-червената коса, което живее в ритъма на планината
Любознателен запалянко и приключенец със заразителна усмивка и хипнотизираща коса - това са първите думи, които изникват в съзнанието ни, когато преглеждаме профила на Екатерина Николова в Instagram. И истината е, че тя е тъкмо такава. Силно има вяра, че постоянно има какво още да научим. А това става, единствено когато отворим необятно обятията си, с цел да прегърнем живота и всичко, което той ни предлага.
Архитект по обучение, със документ за планински лидер и човек, който самичък отглежда по-голямата част от храната си, Екатерина не стопира да изследва света и да търси салдото.
" Баща ми направи сложна задачата да се дефинирам още от дребна, тъй като подтикваше всеки мой интерес, а те не бяха по никакъв начин малко ", признава тя. И като доказателство за думите ѝ идват обстоятелствата, че се е занимавала с какво ли не през годините.
От най-различни спортове и свирене на китара до това сама да шие облеклата, които носи. Освен това стартира да снима професионално разнообразни събития още от 15- годишна. А към този момент две следващи години издава и календара " Живот в планината " с авторски фотоси от като че ли безкрайните ѝ завършения. Но макар всичките поприща, на които е блестяла, едно остава непроменено - любовта ѝ към планината.
Още от дребни родителите ѝ провеждат къси преходи с други фамилии и техните деца. Екатерина си спомня по какъв начин след ходенето и яденето, възрастните са се отдавали на приятни диалози, до момента в който тя и другите малчугани са тичали из гората.
И въпреки през годините за известно време да прекъсва връзката си с планината, тя продължава да усеща магическата ѝ мощ, която я дърпа към необятните пътеки още от дете.
Вече като студент в първи курс Екатерина убеждава няколко свои другари да отидат за нощувка на палатки в Рила до остарялата хижа на Седемте рилски езера.
" Сутринта се разсъниха без тревога и отидох да виждам изгрева. Нямах думи, чувството беше неописуемо. Всичко беше толкоз умерено в мен и към мен. Усещах се тъкмо където би трябвало да бъда ", споделя Екатерина.
И от този миг нататък, искрата на пристрастеността ѝ по планинските завършения се разгаря със страшна мощ. Започва да върви на преходи постоянно и да се любува на всяко едно от прекарванията, до момента в който вселената ѝ сервира изненада след изненада. И коя от коя - по-хубави.
Именно в планината се среща с едни от най-хубавите си другари и среща своята сродна душа и сътрудник в живота - Дамян Георгиев, с който споделят обща пристрастеност за завършения. А те се оказват неизменима част и от сегашния ѝ живот.
За най-предизвикателни планински маршрута у нас дефинира Демиркапийски чуки, Северния борд на Яловарника и Средоноса. Уточнява обаче, че от време на време и най-простият маршрут може да се окаже извънредно рисков в неприятни метерологични условия и липса на екипировка. Именно без подобаваща такава Екатерина в никакъв случай не потегля на преход.
Смята, че оборудването е най-важното нещо, тъй като от нея зависи животът ни в планината. Но и трябва сме доста уравновесени в това отношение, тъй като хем носим всичко сами, хем най-вече тежи невзетият багаж. " Мисля, че хората най-често подценяват аптечките, а те са много скъпа част от оборудването. "
Като един безпределно ученолюбив човек, тя обича пътуванията и в чужбина, тъй като там гледа на всичко с други очи. Завладява я чувството, че е друго и непознато, и намира нещо доста красиво в това да открива нещата за първи път.
Екатерина не крие, че ѝ харесва възприятието на дом, топлота и уют, които усеща в България - по всяка една живописна пътека, във всеки подслон, на всеки дребен или огромен връх, който разкрива великолепието на родината ни. Затова просто се пробва и у нас да търси способи, по които да гледа на всичко все едно го вижда за първи път.
Именно по тази причина ѝ е мъчно да избере единствено един обичан планински преход. Не мисли, че един и същи маршрут може да бъде идентичен, тъй като изискванията постоянно са разнообразни, настроението или хората към нас - също.
Коя е най-вълнуващата преживелица в планината, която в никакъв случай няма да забравите?
Може би първото ни взаимно премеждие с Дамян - и до ден сегашен го описваме като някаква легенда. Накратко, той ме предложения да прекарам нова година с неговата компания на подслон Страшното езеро, само че аз не можех да се кача с тях и взех решение да потегли на идващия ден с един другар.
Въпреки че бяхме готови за стихия, тя подрани с няколко часа и стигането ни до заслона беше доста трудно. Потъвахме до кръста, не виждахме на повече от три-четири метра и супер мощен вятър блъскаше снежни кристали в лицата ни. В последна сметка стигнахме заслона и всички бяха толкоз сюрпризирани, че сме съумели в тези условия. Разбира се, зарадваха се и да видят, че сме живи и здрави.
Вие сте сертифициран планински лидер - по какъв начин стигна хте до концепцията и имахте ли компликации при образованието?
Още преди много време другари ми подметнаха концепцията, само че не се усещах подготвена. Когато с Дамян се запознахме, се оказа, че и той самият го е обмислял. Няколко месеца по-късно се появи съобщение за нов курс към Асоциация планини и хора.
Имахме няколко дни да решим дали желаеме да се запишем и се впуснахме в това премеждие. Истината е, че с помощта на курса, създадохме доста скъпи другарства и придобихме чудесни умения. Колкото до цялата система на обучение, като всяко нещо, и това си има своите плюсове и минуси. Предпочитам обаче да се концентрирам върху позитивите, които предлага.
Как се стигна до календара " Живот в планината "?
Бих си преписала заслугата за концепцията, защото аз настоявах да предприемем тази крачка и се впуснах в реализацията като направих дизайна. Дамян е извънредно подкрепящ към всяка моя концепция и скимване и незабавно се включи в избора на кадрите. И по този начин, към този момент втора година го издаваме.
А кой е обичаният ви кадър от изданието за 2024 година?
Много ми е мъчно да дефинира кой, тъй като всеки крие зад себе си история с доста мемоари. Може би бих споделила септември, защото това е нашият месец. Ние сме рожденици един след различен (аз на 8, той на 9 септември) и фотографията е на двама ни в Гърция по залез, и несъмнено е доста благ спомен.
Къде бихте ни посъветвали да вървим на планина напролет?
Пролетта е хубав сезон, тъй като зеленото е толкоз ново и красиво, а в планината ухае на прохлада, само че по високите елементи има огромна възможност снегът да не си е отишъл. Така че бих предложила някоя по ниска планина, като Странджа, Руй, Осогово, Витоша и така нататък
Можете ли да ни препоръчате няколко профила с забавно съдържание като вашето, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Ще споделя няколко български профила. Аз персонално обичам да последвам достоверни, положителни хора като, която е извънредно авантюристичен настроена. Трудно ми е да я дефинира с една дума, защото и тя също се занимава с доста неща - снимка, йога, скачане на въже, сноуборд, само че е просто прелестна.
е човек който е доста заземен и насочен. От нея черпя ентусиазъм за един караванен живот изпълнен с елементарни красиви моменти. има прелестна хармония и взор над живота и съставлява моят ролеви модел за майка. В нейния профил одобрявам какъв брой добре се приготвя за всяко място и по какъв начин съумява да ни придвижи там.
И най-после, какво е планината за вас?
За мен планината е преди всичко преподавател - на примирение, заземяване, смирение, мащаб. Освен това е и врач - както физически, по този начин и душевен.
Архитект по обучение, със документ за планински лидер и човек, който самичък отглежда по-голямата част от храната си, Екатерина не стопира да изследва света и да търси салдото.
" Баща ми направи сложна задачата да се дефинирам още от дребна, тъй като подтикваше всеки мой интерес, а те не бяха по никакъв начин малко ", признава тя. И като доказателство за думите ѝ идват обстоятелствата, че се е занимавала с какво ли не през годините.
От най-различни спортове и свирене на китара до това сама да шие облеклата, които носи. Освен това стартира да снима професионално разнообразни събития още от 15- годишна. А към този момент две следващи години издава и календара " Живот в планината " с авторски фотоси от като че ли безкрайните ѝ завършения. Но макар всичките поприща, на които е блестяла, едно остава непроменено - любовта ѝ към планината.
Още от дребни родителите ѝ провеждат къси преходи с други фамилии и техните деца. Екатерина си спомня по какъв начин след ходенето и яденето, възрастните са се отдавали на приятни диалози, до момента в който тя и другите малчугани са тичали из гората.
И въпреки през годините за известно време да прекъсва връзката си с планината, тя продължава да усеща магическата ѝ мощ, която я дърпа към необятните пътеки още от дете.
Вече като студент в първи курс Екатерина убеждава няколко свои другари да отидат за нощувка на палатки в Рила до остарялата хижа на Седемте рилски езера.
" Сутринта се разсъниха без тревога и отидох да виждам изгрева. Нямах думи, чувството беше неописуемо. Всичко беше толкоз умерено в мен и към мен. Усещах се тъкмо където би трябвало да бъда ", споделя Екатерина.
И от този миг нататък, искрата на пристрастеността ѝ по планинските завършения се разгаря със страшна мощ. Започва да върви на преходи постоянно и да се любува на всяко едно от прекарванията, до момента в който вселената ѝ сервира изненада след изненада. И коя от коя - по-хубави.
Именно в планината се среща с едни от най-хубавите си другари и среща своята сродна душа и сътрудник в живота - Дамян Георгиев, с който споделят обща пристрастеност за завършения. А те се оказват неизменима част и от сегашния ѝ живот.
За най-предизвикателни планински маршрута у нас дефинира Демиркапийски чуки, Северния борд на Яловарника и Средоноса. Уточнява обаче, че от време на време и най-простият маршрут може да се окаже извънредно рисков в неприятни метерологични условия и липса на екипировка. Именно без подобаваща такава Екатерина в никакъв случай не потегля на преход.
Смята, че оборудването е най-важното нещо, тъй като от нея зависи животът ни в планината. Но и трябва сме доста уравновесени в това отношение, тъй като хем носим всичко сами, хем най-вече тежи невзетият багаж. " Мисля, че хората най-често подценяват аптечките, а те са много скъпа част от оборудването. "
Като един безпределно ученолюбив човек, тя обича пътуванията и в чужбина, тъй като там гледа на всичко с други очи. Завладява я чувството, че е друго и непознато, и намира нещо доста красиво в това да открива нещата за първи път.
Екатерина не крие, че ѝ харесва възприятието на дом, топлота и уют, които усеща в България - по всяка една живописна пътека, във всеки подслон, на всеки дребен или огромен връх, който разкрива великолепието на родината ни. Затова просто се пробва и у нас да търси способи, по които да гледа на всичко все едно го вижда за първи път.
Именно по тази причина ѝ е мъчно да избере единствено един обичан планински преход. Не мисли, че един и същи маршрут може да бъде идентичен, тъй като изискванията постоянно са разнообразни, настроението или хората към нас - също.
Коя е най-вълнуващата преживелица в планината, която в никакъв случай няма да забравите?
Може би първото ни взаимно премеждие с Дамян - и до ден сегашен го описваме като някаква легенда. Накратко, той ме предложения да прекарам нова година с неговата компания на подслон Страшното езеро, само че аз не можех да се кача с тях и взех решение да потегли на идващия ден с един другар.
Въпреки че бяхме готови за стихия, тя подрани с няколко часа и стигането ни до заслона беше доста трудно. Потъвахме до кръста, не виждахме на повече от три-четири метра и супер мощен вятър блъскаше снежни кристали в лицата ни. В последна сметка стигнахме заслона и всички бяха толкоз сюрпризирани, че сме съумели в тези условия. Разбира се, зарадваха се и да видят, че сме живи и здрави.
Вие сте сертифициран планински лидер - по какъв начин стигна хте до концепцията и имахте ли компликации при образованието?
Още преди много време другари ми подметнаха концепцията, само че не се усещах подготвена. Когато с Дамян се запознахме, се оказа, че и той самият го е обмислял. Няколко месеца по-късно се появи съобщение за нов курс към Асоциация планини и хора.
Имахме няколко дни да решим дали желаеме да се запишем и се впуснахме в това премеждие. Истината е, че с помощта на курса, създадохме доста скъпи другарства и придобихме чудесни умения. Колкото до цялата система на обучение, като всяко нещо, и това си има своите плюсове и минуси. Предпочитам обаче да се концентрирам върху позитивите, които предлага.
Как се стигна до календара " Живот в планината "?
Бих си преписала заслугата за концепцията, защото аз настоявах да предприемем тази крачка и се впуснах в реализацията като направих дизайна. Дамян е извънредно подкрепящ към всяка моя концепция и скимване и незабавно се включи в избора на кадрите. И по този начин, към този момент втора година го издаваме.
А кой е обичаният ви кадър от изданието за 2024 година?
Много ми е мъчно да дефинира кой, тъй като всеки крие зад себе си история с доста мемоари. Може би бих споделила септември, защото това е нашият месец. Ние сме рожденици един след различен (аз на 8, той на 9 септември) и фотографията е на двама ни в Гърция по залез, и несъмнено е доста благ спомен.
Къде бихте ни посъветвали да вървим на планина напролет?
Пролетта е хубав сезон, тъй като зеленото е толкоз ново и красиво, а в планината ухае на прохлада, само че по високите елементи има огромна възможност снегът да не си е отишъл. Така че бих предложила някоя по ниска планина, като Странджа, Руй, Осогово, Витоша и така нататък
Можете ли да ни препоръчате няколко профила с забавно съдържание като вашето, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Ще споделя няколко български профила. Аз персонално обичам да последвам достоверни, положителни хора като, която е извънредно авантюристичен настроена. Трудно ми е да я дефинира с една дума, защото и тя също се занимава с доста неща - снимка, йога, скачане на въже, сноуборд, само че е просто прелестна.
е човек който е доста заземен и насочен. От нея черпя ентусиазъм за един караванен живот изпълнен с елементарни красиви моменти. има прелестна хармония и взор над живота и съставлява моят ролеви модел за майка. В нейния профил одобрявам какъв брой добре се приготвя за всяко място и по какъв начин съумява да ни придвижи там.
И най-после, какво е планината за вас?
За мен планината е преди всичко преподавател - на примирение, заземяване, смирение, мащаб. Освен това е и врач - както физически, по този начин и душевен.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ