Кучетата са дълбоко загрижени за своите стопани – те вероятно

Кучетата са надълбоко загрижени за своите стопани – те евентуално даже ги сънуват. И милиарди хора им отвръщат със същата грижа.

Това, несъмнено, частично е повода да е толкоз мъчно да ги оставим сами. Независимо дали излизате за през целия ден или единствено се напъхате в тоалетната, кучето ви най-вероятно ще ви гледа по този начин, все едно си тръгвате вечно: очите му ще се разширят и ще стартира да хленчи като малко дете все едно вечно остава сам-самин на този свят. Но разрушеното им сърце завчас се възвръща, когато се появите още веднъж от своето мистериозно и безпределно пътешестване в незнайното.

Екипът на английската Battersea Dogs & Cats Home – организация, която оказва помощ за спасяването и подслоняването на котки и кучета в цялата страна – се заема със задачата да даде отговор. Но имайте поради, че истината е малко жестока…

Ето ви сцена: казвате сбогом, излизате през вратата и към този момент ви няма; тази действителност се вижда от кученцето… и то стартира да изпитва забележителен стрес. „ Когато равнищата на напрежението се покачат – сърдечният темп на кучето, дихателните му функционалности и равнищата на хормоните на напрежението, като кортизол, също се покачват. Първите 30 минути, откакто са останали сами, нормално са най-стресиращият интервал за по-голямата част от кучетата “, означават от организацията. „ При някои човеци обаче това нараснало равнище на стрес може да продължи от самото начало, в което са оставени “.

Най-често срещаните маркери за мъчителната изолираност са „ вокализациите “ на митинг и „ деструктивното държание “. Но някои признаци са по-незабележими. Неуморното вървене напред-назад и несъразмерното слюноотделяне също постоянно са маркери за изострен дискомфорт. Вероятно е и да уринират на пода като метод за облекчение на напрежението.

Кучетата, наподобява, в никакъв случай не могат да свикнат с това, че си тръгвате. След известно време те разпознават избрани ваши сигнали – вървене към входната врата, търсене на ключовете, заключване на банята и така нататък – които ги уведомяват, че сте на път да изчезнете, и суматохата стартира да се демонстрира към този момент по-рано.

„ Кучетата са обществени животни, тъй че е мъчно да се знае сигурно какво си мислят, когато останат сами “, прибавят експертите. За страдание, не можем да ги попитаме и по тази причина не е изключително ясно дали всякога си мислят, че ги изоставяме вечно, или просто имат невероятна потребност от внимание. Някои от тях може и да не са уплашени, а просто да им е скучно без да ви има да им осигурявате развлечения.

Също като притежателите си, някои се оправят по-добре със напрежението от други. В крайния случай кучетата могат да развият тревога от разлъка и меланхолия, в случай че остават сами задоволително дълго и нямат положителни механизми за справяне с възприятията си.

От организацията допускат, че някои кучета и породи се оправят по-добре със напрежението, когато си имат друго куче, с което да споделят неприятното прекарване – макар че това значително зависи от особеностите на самите животни.

Дали един прочувствено мощен Шаро би оказал помощ на своя доста по-тревожен приятел да преживее тегобата от изгубването на притежателя? Възможно е, само че зависи дали второто куче реагира на спокойствието на първото.

Екипът показва, че „ в някои случаи едното куче може да се научи от другото да бъде обезпокоително в тази обстановка “, тъй че от време на време нещата може да се влошат. За страдание е доста мъчно да се реши авансово.

Почти несъмнено е, че когато са оставали сами като дребни, оказва голямо въздействие върху метода, по който се оправят с изолацията, когато пораснат.

„ Всички човеци са в положение да научат по време на сериозния интервал на социализация като кученца, към 3-14-седмична възраст, че да бъдат оставени сами е обикновено “, допълват експертите. „ Това е допустимо посредством последователно увеличение на времето, през което те остават сами. “ Когато са дребни, не ги хвърляйте ненадейно в дълбокото, по този начин да се каже.

По-трудно е да се овладеят навиците на по-възрастните кучета, само че сходен „ еволюционен развой на привикване “ може да се окаже ефикасен в дълготраен проект. И още веднъж – резултатите могат да варират.

И по този начин, какво можете да извършите, с цел да помогнете на обстановката? Woodgreen, друга благотворителна организация, която се занимава с животни, предлага да „ подготвите кутия за самотници “, която съдържа меки играчки, „ сурова кожа за дъвчене или свински уши, кучешки бисквити, увити поотделно в листове вестник, празни тоалетни ролки “ и други сходни неща.

Когато сте на път да излезете от къщи, поставете я пред кучето и го оставете да я разровят. След това напуснете къщата без доста звук.

„ Първият път, когато извършите това, ги оставяйте единствено за малко време, по-малко от 20 минути “, написа на уеб страницата им. „ Когато влезете още веднъж, незабавно вземете кутията и играчките, които е взел от нея, и ги поставете встрани. “

Идеята е домашният ви любим да разбере, че тези характерни предмети ще излизат единствено когато напускате къщата. С течение на времето, когато увереността му нарасне, можете да прекарвате по-дълго време на открито.

И по този начин, в резюме: Ако имате куче, най-хубавият миг да го обучите да приема къси интервали на изолираност е, когато е малко кутре.