Една много важна корекция към учебниците по история, печатани след 9.09.1944 г.
" Кой международен общественик дядо Вазов е възпял в стихотворение от 11 куплета? " има най-малко един правилен отговор: 28-ият американски президент Удроу Уилсън, за потвърдената му роля като покровител на България през 1919-1920 година, на Парижката мирна конференция. Това написа във фейсбук доктор Соломон Паси, президент на Атлантическият Клуб в България.
Въпросът с нараснала компликация:
Макар и България да не стартира, а и първа да излиза от Първата международна война, като една от губещите страни, ние се разделяме с над 10% от своята територия — това помним от учебника по история.
Но какво отсъстваше от учебника по история? Че в случай че не беше решителната американска отбрана в Париж, народът ни рискуваше доста повече от това: да загуби толкоз от територията си — поделена сред Сърбия, Гърция и Румъния — едвам заплаши по-нататъшното оцеляване на страната ни.
Историческата лента — за разлика от днешния тв приемник — не се връща обратно, само че хипотезата за следващо, последно и дефинитивно изгубване на България след Освобождението надали е била различен път толкоз застрашаващо реалистична, разяснява Паси.
Затова през днешния ден е значимо, и даже напълно морално: всеки българин да отиде до ул. " Ясен " №41, в Свети Влас (община Несебър) и да постави една благодарствена българска роза пред стилния монумент на Удроу Уилсън, преди малко инсталиран от Фондация " Българска Памет — Братя Диневи " с дискретното подпомагане на Атлантическият Клуб в България, приканва Паси.
В Париж делегацията Уилсън — съветвана от Джеймс Баучер, различен американски герой за истина в
Европа — пледира, че българската територия не би трябвало да се разпокъсва и показва документи за българския темперамент на Тракия, Добруджа и по-голямата част от Македония. Нещо повече, американската страна пледира българските Родопи да запазят излаза си на Бяло море, с цел да останат стопански устойчиви.
Удроу Уилсън е пионер—поборник за една по-справедлива Европа, построена върху правилата за разговора и мира. Той зачева развой, който тридесетина години по-късно ще еволюира в Плана " Маршал ", разрешил възобновяване на Европа и обединяването ѝ в днешния Европейски съюз, напомня Паси.
Уилсън дава мощен подтик за построяването на Обществото на народите —предшественик на днешната Организация на обединените нации — стожер на самоопределението на народите. Ако мирът и разговорът в света през днешния ден преобладават над войната и раздорите (статистиките са безапелационни!), за това персонален принос има президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън.
Затова от Атлантическия клуб оферират:
•) на българската страна — да провежда пълнокръвна държавна гала по откриването на паметника на Уилсън в Свети Влас.
•) на държавното управление на България — да разгласи 16 октомври (в последния ред тук излиза наяве за какво тази дата!) за ден на интернационалните благодетели на България, в който да отдадем почитта си всекиму от тях.
•) на кмета на гр. София и на Столична община — както и на всяка по-малка община, уважаваща огромната история на България — да почетат уместно президента Уилсън — с именуване на улици или иначе, в това число с репликиране на паметника му от Свети Влас. (В родния му Пловдив към този момент има барелеф на Уилсън.)
•) на Министерството на образованието и науката (оглавявано в миналото от Иван Вазов) — да заложи в читанките известното в миналото Вазово стихотворение " УИЛСОНУ ". Оценката на великите българи, съвременници на епохата, е още по-ценна през днешния ден, от дистанцията на времето.
•) на Православната ни черква — да уважи уместно президента Уилсън. Ако бях с 30 години по-млад, евентуално щях да напряко предложа канонизирането на Уилсън като светец—покровител на България —9+ 5 Епопея на забравени американци, или за Уилсън.
Дядо Вазов така и така го назовава " нов Христос отвъд Океана ".
Да, България дължи доста от днешната си битност на транс-атлантическата връзка, което е добре да се загатва и към честванията на участието ни в НАТО и Европейски Съюз.
И ето цитираното Вазово стихотворение:
УИЛСОНУ
Кат нов Христос отвъд океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край поставя на враждата гневна
и че човек ще вижда брат в индивида.
И ний, за истина дето ляхме кърви,
казахме си: " Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата! " - и първи
сложихме си победното оръжье.
И истина чакахме - пристигна насилье,
обич ожидахме - срещна ни завист
безжалостна - каквато не таил е
и самий ад своята вътрешност!
Видяхме - късно! - че на слаб чест няма,
ръце без меч - ръце са за верига...
Разбрахме - късно! - че тирада богатства е машинация,
че писан контракт " парче е книга! " *
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел доблестен.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя вик за мир оста ялов!
Звучеше в твоя вик речта Христова,
само че той кат нея бе подигран... пропуснат -
не бил подготвен светът за таз обнова,
не бил узрял духът за героизъм прочут.
Празнува отново несправедливост и лукавство,
венец от лаври носи отново лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде - то е още в небесата!
И виждам отново море от страдания люти,
и рев, и вопъл из родните лимити,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице колкото да видели!
А мраз? А срам? А съвест человешка -
белким са те потребни на юмрука?
И тоз мир несравним? Гавра тежка
над разпнатий мъченик тука!
Ужасна бе войната, без образец е
в исторьята; само че на кръвта й петното
не е дотолкова черно, както чер е
тоз позор, навека лепнат по челото.
Въпросът с нараснала компликация:
Макар и България да не стартира, а и първа да излиза от Първата международна война, като една от губещите страни, ние се разделяме с над 10% от своята територия — това помним от учебника по история.
Но какво отсъстваше от учебника по история? Че в случай че не беше решителната американска отбрана в Париж, народът ни рискуваше доста повече от това: да загуби толкоз от територията си — поделена сред Сърбия, Гърция и Румъния — едвам заплаши по-нататъшното оцеляване на страната ни.
Историческата лента — за разлика от днешния тв приемник — не се връща обратно, само че хипотезата за следващо, последно и дефинитивно изгубване на България след Освобождението надали е била различен път толкоз застрашаващо реалистична, разяснява Паси.
Затова през днешния ден е значимо, и даже напълно морално: всеки българин да отиде до ул. " Ясен " №41, в Свети Влас (община Несебър) и да постави една благодарствена българска роза пред стилния монумент на Удроу Уилсън, преди малко инсталиран от Фондация " Българска Памет — Братя Диневи " с дискретното подпомагане на Атлантическият Клуб в България, приканва Паси.
В Париж делегацията Уилсън — съветвана от Джеймс Баучер, различен американски герой за истина в
Европа — пледира, че българската територия не би трябвало да се разпокъсва и показва документи за българския темперамент на Тракия, Добруджа и по-голямата част от Македония. Нещо повече, американската страна пледира българските Родопи да запазят излаза си на Бяло море, с цел да останат стопански устойчиви.
Удроу Уилсън е пионер—поборник за една по-справедлива Европа, построена върху правилата за разговора и мира. Той зачева развой, който тридесетина години по-късно ще еволюира в Плана " Маршал ", разрешил възобновяване на Европа и обединяването ѝ в днешния Европейски съюз, напомня Паси.
Уилсън дава мощен подтик за построяването на Обществото на народите —предшественик на днешната Организация на обединените нации — стожер на самоопределението на народите. Ако мирът и разговорът в света през днешния ден преобладават над войната и раздорите (статистиките са безапелационни!), за това персонален принос има президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън.
Затова от Атлантическия клуб оферират:
•) на българската страна — да провежда пълнокръвна държавна гала по откриването на паметника на Уилсън в Свети Влас.
•) на държавното управление на България — да разгласи 16 октомври (в последния ред тук излиза наяве за какво тази дата!) за ден на интернационалните благодетели на България, в който да отдадем почитта си всекиму от тях.
•) на кмета на гр. София и на Столична община — както и на всяка по-малка община, уважаваща огромната история на България — да почетат уместно президента Уилсън — с именуване на улици или иначе, в това число с репликиране на паметника му от Свети Влас. (В родния му Пловдив към този момент има барелеф на Уилсън.)
•) на Министерството на образованието и науката (оглавявано в миналото от Иван Вазов) — да заложи в читанките известното в миналото Вазово стихотворение " УИЛСОНУ ". Оценката на великите българи, съвременници на епохата, е още по-ценна през днешния ден, от дистанцията на времето.
•) на Православната ни черква — да уважи уместно президента Уилсън. Ако бях с 30 години по-млад, евентуално щях да напряко предложа канонизирането на Уилсън като светец—покровител на България —9+ 5 Епопея на забравени американци, или за Уилсън.
Дядо Вазов така и така го назовава " нов Христос отвъд Океана ".
Да, България дължи доста от днешната си битност на транс-атлантическата връзка, което е добре да се загатва и към честванията на участието ни в НАТО и Европейски Съюз.
И ето цитираното Вазово стихотворение:
УИЛСОНУ
Кат нов Христос отвъд океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край поставя на враждата гневна
и че човек ще вижда брат в индивида.
И ний, за истина дето ляхме кърви,
казахме си: " Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата! " - и първи
сложихме си победното оръжье.
И истина чакахме - пристигна насилье,
обич ожидахме - срещна ни завист
безжалостна - каквато не таил е
и самий ад своята вътрешност!
Видяхме - късно! - че на слаб чест няма,
ръце без меч - ръце са за верига...
Разбрахме - късно! - че тирада богатства е машинация,
че писан контракт " парче е книга! " *
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел доблестен.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя вик за мир оста ялов!
Звучеше в твоя вик речта Христова,
само че той кат нея бе подигран... пропуснат -
не бил подготвен светът за таз обнова,
не бил узрял духът за героизъм прочут.
Празнува отново несправедливост и лукавство,
венец от лаври носи отново лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде - то е още в небесата!
И виждам отново море от страдания люти,
и рев, и вопъл из родните лимити,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице колкото да видели!
А мраз? А срам? А съвест человешка -
белким са те потребни на юмрука?
И тоз мир несравним? Гавра тежка
над разпнатий мъченик тука!
Ужасна бе войната, без образец е
в исторьята; само че на кръвта й петното
не е дотолкова черно, както чер е
тоз позор, навека лепнат по челото.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ