Спете спокойно, творци
Коментарът е препубликуван от
Ако ви е скучно, в случай че не се плашите от борби, в случай че нервите не са ви свидни и животът не ви е благ, можете да си създадете забележителни прекарвания по най-бързия, лесния и безплатния метод - просто напишете нещо сериозно против създател. За най-просто - в обществена мрежа, то така и така няма огромен избор къде да го напишете. А самият създател няма значение дали ще е от региона на литературата, киното, театъра, значимото е да е относително прочут. Аз персонално го направих с кинотворец. И не от досада, а тъй като взех решение иронично и метафорично да изкажа мнението си за един филм.
Това, което последва, ще опиша с термини за кино жанрове - то е хорър, то е трилър, само че най-много драма/комедия. И всичко това, тъй като човек си фантазира, че има право на мнение, и не си е дал сметка, че много време към този момент живеем в стадий, в който на творби на изкуството имаме право само да се възхищаваме. Ако някъде се покаже клонче рецензия, тя незабавно бива потъпквана с едно и също пояснение - злоба. Това е резултатът от съвсем цялостната липса на литературна, кино, телевизионна, музикална рецензия.
Ако пък желаете да си въобразите, че вършиме нещо значимо, само че то да е на процедура без грам значение, напишете нещо сериозно срещу някой политик. Тук има по-голям избор - можете да го извършите както в обществена медия, по този начин и на други места. При това няма потребност да подбирате изразите, колкото по-несдържаните са те, толкоз по-голяма е илюзията, че вършите нещо значимо. Само че с това най-вече да раздразните някои фенове на подложената на критика персона. Самият политик освен че няма да реагира, само че и пет пари няма да даде. Той е привикнал. Той знае, че това е безвредно. Той е наясно, че вашите рецензии, обиди, подмятания, заклинания и така нататък са без значение. Ако въобще има някаква реакция, то е да внуши, че критикуващият е от противникова партия, компроматът е поръчков и добре обезщетен. Това е резултатът от съвсем цялостната липса на заслужено правосъдие.
Така най-после се оказва, че сме се сдобили с дебелокожи политици, безчувствени на всичко друго от овации, и изнежени създатели, чувствителни към всичко по-малко от боготворене. В това има капка правдивост - както всички знаем, политиците са по-слабо предпазени от публичното любознание и рецензия във всички демократични страни. Поели риска да се качат на политическата сцена, те би трябвало да се примирят, че взискателността към тях ще е по-висока. Само правосъдната власт би трябвало да съществува в условия на престиж, никой различен не е предпазен. Така че боят по политиците и галенето на създателите не е изненадващо - изненадващото у нас е степента, в която то се случва. Тази степен е стигнала своя лимит: против политик може да се каже всичко, против създател - нищо. Това не е нито обикновено, нито потребно, нито заслужено.
България за начинаещи. Джаз от сюжети и портретиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Може ли да ми кажете какво е хубавото на тази книга, пита една жена в книжарница, сочейки известно заглавие, което от седмици стои под номер едно. Не мога, споделям, аз съумях да я добутам до 140-а страница. О, споделя питащата, това е много повече от мен. А и нямам кого да попитам, тъй като не познавам човек, който да я е прочел до края. Само че четящите и обожаващи книгата са доста, доста повече от нас, които се мъчим над страниците ѝ. Как се уравновесяват такива несъответствия? Най-нормално с литературна рецензия. Само че къде е тя?
Литературната ни рецензия като имена на пишещи и места за издание се свежда до численост, по-малка от пръстите на двете ни ръце, дали и толкоз. Останалото е лековато и смешновато любителство. Да речем, придирчив фейсбук деятел, който се самонарича книжовен критик, само че намерено декларира, че не се произнася за книги, които не харесва, а книгите, които харесва, се оказват инцидентно тъкмо тези, които му подаряват, и от оценките му за тях капе масло за смазването на цяла влакова комбинация. Има такива " критици ". Те са безвредни, в случай че не се счита нелепостта, че държат да бъдат възприемани като въплъщение на литературните стандарти.
Освободеният от литературна рецензия терен се заема от издатели, книжари, родственици и другари на създателите. И на места от възхитени читатели. Всичко това затвърждава ролята на книгата като елементарна стока, бакалска стока, като сиренето, да речем. Кое сирене хвалят производителите му? Онова, което желаят да се продаде. А кое хвалят продавачите? Онова, което се купува. Ама дали то е от същински, или имитиращи артикули, но дали е натъпкано с палмово масло, но дали и пресолено - това няма значение. Всичко е за обмен - и имитацията, и сухото мляко от чернобилския регион, и неприятната хигиена в мандрата. Кога забравихме, че книгата е повече от сирене? Някой би трябвало да ни го напомни.
ВремеубежищеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Понякога - о, знамение! - цялата скрепена от безмълвие и двуличие структура се взривява таман от човек, който е част от гилдията. Това неотдавна направи писателят Недялко Славов, като разгласява своето негативно мнение за писателя Георги Господинов. Този случай е забавен дотолкоз, доколкото беше любопитно с какво ще бъде обяснено необикновеното държание на Недялко Славов - с смелост, с копнеж за скандал, с опит за възникване на социална полемика? Нищо сходно. Критичното му мнение беше обяснено с най-лесното, най-българското - със злоба. Не познавам от близко нито Георги Господинов, нито Недялко Славов. Но като алчен четец, прочел всички книги както на единия, по този начин и на другия, съм уверена, че не става дума за никаква злоба. Завистта въпреки всичко включва непризнатото вътрешно предпочитание да бъдеш като този, на който завиждаш, завистта е най-сложният комплимент.
2020 С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Убедена съм, че Недялко Славов нито за момент не желае да наподобява на Георги Господинов, той просто е от противоположната посока на публичната действителност. Тези двама създатели са от два разнообразни свята. От двете разнообразни Българии, в които живеем всички. И от двете разнообразни показа за бъдеще. Представата, че Недялко Славов завижда на Георги Господинов е също толкоз нелепа, колкото визията, че Георги Господинов завижда на Недялко Славов. И допускам, че двамата не се харесват толкоз доста, колкото не се харесват почитателите на единия и другия.
Писанието на Славов беше страховит мотив да се стартира полемика за времето и писателите, единствено че кой да я стартира и кой да взе участие. Никой не желае да се нагърби с такава роля, пък и от дълго време сме не запомнили какво значи литературна полемика. Затова ще я караме както си знаем и както пристигна - малко скали, забъркани с глина, прекадени от стопанката на бог или от друга някоя баба, тъй като това е най-безопасната литература. Никой не се занимава с нея, тъй като тя носи най-хубавите облаги - рентабилност на тези, които я създават, и на ниска цена самочувствие за тези, които я използват. Напълно в духа на времето. Не, по никакъв начин не скърбя за Пантелей Зарев, само че не може ли да има най-малко още един Митко Новков.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Ако ви е скучно, в случай че не се плашите от борби, в случай че нервите не са ви свидни и животът не ви е благ, можете да си създадете забележителни прекарвания по най-бързия, лесния и безплатния метод - просто напишете нещо сериозно против създател. За най-просто - в обществена мрежа, то така и така няма огромен избор къде да го напишете. А самият създател няма значение дали ще е от региона на литературата, киното, театъра, значимото е да е относително прочут. Аз персонално го направих с кинотворец. И не от досада, а тъй като взех решение иронично и метафорично да изкажа мнението си за един филм.
Това, което последва, ще опиша с термини за кино жанрове - то е хорър, то е трилър, само че най-много драма/комедия. И всичко това, тъй като човек си фантазира, че има право на мнение, и не си е дал сметка, че много време към този момент живеем в стадий, в който на творби на изкуството имаме право само да се възхищаваме. Ако някъде се покаже клонче рецензия, тя незабавно бива потъпквана с едно и също пояснение - злоба. Това е резултатът от съвсем цялостната липса на литературна, кино, телевизионна, музикална рецензия.
Ако пък желаете да си въобразите, че вършиме нещо значимо, само че то да е на процедура без грам значение, напишете нещо сериозно срещу някой политик. Тук има по-голям избор - можете да го извършите както в обществена медия, по този начин и на други места. При това няма потребност да подбирате изразите, колкото по-несдържаните са те, толкоз по-голяма е илюзията, че вършите нещо значимо. Само че с това най-вече да раздразните някои фенове на подложената на критика персона. Самият политик освен че няма да реагира, само че и пет пари няма да даде. Той е привикнал. Той знае, че това е безвредно. Той е наясно, че вашите рецензии, обиди, подмятания, заклинания и така нататък са без значение. Ако въобще има някаква реакция, то е да внуши, че критикуващият е от противникова партия, компроматът е поръчков и добре обезщетен. Това е резултатът от съвсем цялостната липса на заслужено правосъдие.
Така най-после се оказва, че сме се сдобили с дебелокожи политици, безчувствени на всичко друго от овации, и изнежени създатели, чувствителни към всичко по-малко от боготворене. В това има капка правдивост - както всички знаем, политиците са по-слабо предпазени от публичното любознание и рецензия във всички демократични страни. Поели риска да се качат на политическата сцена, те би трябвало да се примирят, че взискателността към тях ще е по-висока. Само правосъдната власт би трябвало да съществува в условия на престиж, никой различен не е предпазен. Така че боят по политиците и галенето на създателите не е изненадващо - изненадващото у нас е степента, в която то се случва. Тази степен е стигнала своя лимит: против политик може да се каже всичко, против създател - нищо. Това не е нито обикновено, нито потребно, нито заслужено.
Може ли да ми кажете какво е хубавото на тази книга, пита една жена в книжарница, сочейки известно заглавие, което от седмици стои под номер едно. Не мога, споделям, аз съумях да я добутам до 140-а страница. О, споделя питащата, това е много повече от мен. А и нямам кого да попитам, тъй като не познавам човек, който да я е прочел до края. Само че четящите и обожаващи книгата са доста, доста повече от нас, които се мъчим над страниците ѝ. Как се уравновесяват такива несъответствия? Най-нормално с литературна рецензия. Само че къде е тя?
Литературната ни рецензия като имена на пишещи и места за издание се свежда до численост, по-малка от пръстите на двете ни ръце, дали и толкоз. Останалото е лековато и смешновато любителство. Да речем, придирчив фейсбук деятел, който се самонарича книжовен критик, само че намерено декларира, че не се произнася за книги, които не харесва, а книгите, които харесва, се оказват инцидентно тъкмо тези, които му подаряват, и от оценките му за тях капе масло за смазването на цяла влакова комбинация. Има такива " критици ". Те са безвредни, в случай че не се счита нелепостта, че държат да бъдат възприемани като въплъщение на литературните стандарти.
Освободеният от литературна рецензия терен се заема от издатели, книжари, родственици и другари на създателите. И на места от възхитени читатели. Всичко това затвърждава ролята на книгата като елементарна стока, бакалска стока, като сиренето, да речем. Кое сирене хвалят производителите му? Онова, което желаят да се продаде. А кое хвалят продавачите? Онова, което се купува. Ама дали то е от същински, или имитиращи артикули, но дали е натъпкано с палмово масло, но дали и пресолено - това няма значение. Всичко е за обмен - и имитацията, и сухото мляко от чернобилския регион, и неприятната хигиена в мандрата. Кога забравихме, че книгата е повече от сирене? Някой би трябвало да ни го напомни.
Понякога - о, знамение! - цялата скрепена от безмълвие и двуличие структура се взривява таман от човек, който е част от гилдията. Това неотдавна направи писателят Недялко Славов, като разгласява своето негативно мнение за писателя Георги Господинов. Този случай е забавен дотолкоз, доколкото беше любопитно с какво ще бъде обяснено необикновеното държание на Недялко Славов - с смелост, с копнеж за скандал, с опит за възникване на социална полемика? Нищо сходно. Критичното му мнение беше обяснено с най-лесното, най-българското - със злоба. Не познавам от близко нито Георги Господинов, нито Недялко Славов. Но като алчен четец, прочел всички книги както на единия, по този начин и на другия, съм уверена, че не става дума за никаква злоба. Завистта въпреки всичко включва непризнатото вътрешно предпочитание да бъдеш като този, на който завиждаш, завистта е най-сложният комплимент.
Убедена съм, че Недялко Славов нито за момент не желае да наподобява на Георги Господинов, той просто е от противоположната посока на публичната действителност. Тези двама създатели са от два разнообразни свята. От двете разнообразни Българии, в които живеем всички. И от двете разнообразни показа за бъдеще. Представата, че Недялко Славов завижда на Георги Господинов е също толкоз нелепа, колкото визията, че Георги Господинов завижда на Недялко Славов. И допускам, че двамата не се харесват толкоз доста, колкото не се харесват почитателите на единия и другия.
Писанието на Славов беше страховит мотив да се стартира полемика за времето и писателите, единствено че кой да я стартира и кой да взе участие. Никой не желае да се нагърби с такава роля, пък и от дълго време сме не запомнили какво значи литературна полемика. Затова ще я караме както си знаем и както пристигна - малко скали, забъркани с глина, прекадени от стопанката на бог или от друга някоя баба, тъй като това е най-безопасната литература. Никой не се занимава с нея, тъй като тя носи най-хубавите облаги - рентабилност на тези, които я създават, и на ниска цена самочувствие за тези, които я използват. Напълно в духа на времето. Не, по никакъв начин не скърбя за Пантелей Зарев, само че не може ли да има най-малко още един Митко Новков.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ