Когато ги виждам за първи път, те са седнали около

Когато ги виждам за първи път, те са седнали към огромна кръгла маса. За момент ми замязват на великански часовник, в който всеки отмерва с тялото си някакво време. Настанявам се против Емил, мъжът в семейство Спасови, и ставам част от това равномерно време върху самобитния циферблат, навръх шест часа. До мен е Албена, на шест и двайсет и пет минути, а сред нея и брачният партньор й, са двете им дъщери Габи и Рози, надлежно за шест и 10 минути и шест и петнайсет минути.

“Седнали сме като часовник - засмивам се - единствено че сме напълнили половинката за добавяне на минути, а онази, в която те още липсват, ни е празна. ”. Сините като езера очи на Албена ме гледат с цялото внимание на света и се засмиват безшумно на шегата ми. Прави ми знак, че има още хора, които ще седнат при нас. Не си давам сметка дали я разбирам добре - просто я разбирам изцяло и без съмнения, няма значение, че не ми споделя и дума. След секунда към другата половина на масата се настаняват още двама души, изключително значими в срещата със семейство Албена и Емил Спасови - ръководителят на фондация “Заслушай се ” Ашод Дерандонян, който тук е в качеството си просто на другар, и Силвия, която ще превежда. Така чаковникът на нашата спонтанна среща към този момент отмерва времето ни дружно тъкмо и в цялостен синхрон.

В сходни срещи на душите и сърцата преводачи не са нужни, само че първоначално, когато още не се познаваме, „ преводачката “ Силвия е скъпа. Тя е там, с цел да трансформира моя език на чуваща в жестове и мимики, които Албена, Емил и Габи разчитат на своя език – този на глухите хора. Само най-малката от всички - дъщеричката им Рози е изцяло чуваща, тя приказва български като всички нас, само че знае и употребява и жестовия език.

Една любовна история

Началото е като на всички любовни двойки по света - хем красиво тривиално с любовните си трепети, хем единствено тяхно си, персонално. Емо и Бени се срещнали в Пловдив, в другарска компания. Очите на Емил незабавно забелязали засмяното момиче с красивата, къдрава коса, която се стелела по рамената й като магическа завеса. Потънал в синия й взор и още тогава бил наясно, че това си е надълбоко влюбване. За Албена нещата се случили по малко по-различен метод. Хвърлила око на Емил, поради мъжествения му външен тип и усмивката, само че това, което в действителност я влюбило в него, бил характерът му. “Той е доста добър човек - ми споделя тя - най-хубавият на света! ” За фамилния си живот Емо и Бени приказват с особена респект и обвързаност. Направили са всичко това, което всяко обикновено семейство се стреми да реализира - имат дом, основали са и възпитават деца, работят и имат свои ползи, странности и лист от допустими взаимни отстъпки.

“Сигурна съм, че се карате за всякакви неща като родители, само че допускам, че у вас свадите са доста по-тихи ”, споделям. “Ами, ами! - отвърна ме Емил - Ако знаеш по какъв начин викат и крещят и Албена и Габи, напряко ще се изненадаш! ” Естествено, разбирам, че Албена играе неприятното ченге в фамилията. Когато запитвам кой е по-строгият от двамата, Рози еднопосочно завърта черните си очета към майка си, а Габи даже прикрито от нея ми я показва с пръст. От зоркия взор на Албена обаче нищо не може да убегне, тъй че тя незабавно вижда съзаклятническите ни смигвания и прихва да се смее. “Караме се за елементарни неща - че не си подреждат стаята, че могат още да учат, че не може единствено да искаш, без и ти да даваш… ” Колко познато, мисля си!

Емил е автобояджия в сервиз, където има още двама нечуващи сътрудници. Не му пречи “различието ”. Заобиколен е от свестни сътрудници, които се стремят да му оказват помощ по всякакъв начин. “Имам даже един другар, който понаучи малко жестове от мен и след оперативка да вземем за пример ми изяснява кой от шефовете какво е споделил “, споделя ми Емил. „ Това доста ми оказва помощ и аз съм доста признателен, че прави това изпитание за мен. ” В средата, в която работи от години, той се усеща оценен и на мястото си. Доволен е, че никой от обкръжението му не го приема като някаква ходеща чудноватост, като извънземно или ментално посредствен човек. Когато го запитвам кой е главният проблем, с който въпреки всичко се сблъсква в всекидневието си, Емил се замисля. През това време се включва Албена, която го формулира най-точно: “Често хората избират да не ни виждат, да не приказват с нас, тъй като считат, че връзката е сложна, ние няма да разберем или просто е по-лесно да свършат нещата вместо нас. ”

Албена също работи. Тя е персонален помощник в Академията за деца, основана и работеща към фондация “Заслушай се ”, с цел да подкрепя децата със слухови проблеми да се социализират и да реализират автономия. Работата си Албена намира за вдъхновяваща и смислена, тъй като й дава съображение да има вяра, че последователно и обществото ни ще се отвори към глухите хора и ще стартира да ги приема без нормалните запаси.

Габи, по-голямата щерка, скоро ще навърши петнайсет години. В момента учи в Професионалната гимназия по снимка и полиграфия, а в свободното си време интензивно тренира бадминтон. Смугла и екзотично красива, тя е в онази възраст, в която общуването с другите е притеснително, пък какво остава за такова с някаква си непозната журналистка, която се пробва да навлезе в света на фамилията й посредством поредност от любопитни въпроси, заложени посредством преводач. Казвам й, че знам по какъв начин се усеща, тъй като самата аз съм майка на дете със слухов проблем. Гледа ме към момента леко съмнително, само че отзивчиво и все по-усмихнато, а белите й зъби проблясват понякога сред типичните тийнейджърски брекети. Смигам й и тя ми отвръща със същото. “Не се притеснявай, приказва с Мария, както ти е прелестно, с глас или с жестове “, окуражават я, „ Тя е наш човек! ”

Наш човек! Чувала съм го толкоз пъти за себе си в най-различна среда, само че тъкмо тук и тъкмо измежду тези хора ми е изключително скъпо да ме назовават по този начин. Наш човек в света на нечуващите. Наш човек за тези, които показват себе си отвън нормалния код на другарство с думи. Наш човек за Габи, Рози, Албена и Емил, които също към този момент са “мои хора ”.