Проф. Нели Огнянова: Не 112-ото място е тревожно, а тенденцията
Както и през предходната година, през 2021-ва България още веднъж е на последно място в Европейски Съюз (112) по независимост на медиите съгласно класацията на „ Репортери без граници “.
Разликата от 1 позиция не е основна, само че значима е наклонността, а тя е отрицателна , разяснява пред Радио София проф. Нели Огнянова , специалист по медийно право.
Неприятното е, че показателят на интернационална неправителствена организация, основана в Париж, съответствува с доста други оценки, които България получава по този въпрос и които удостоверяват негативните трендове.
„ Ако прочетем отчета, ще забележим, че има общи аргументи, присъщи за последните години, само че има и характерни – от 2020 година България има от дълго време проблеми по повод свободата на медиите. По-тревожното е, че се виждат проблеми и при гражданската независимост за изложение на мнение “, акцентира проф. Огнянова и уточни образци.
Според специалиста разпоредбите са в законите, а Етичният кодекс на публицистите се занимава с тяхната отговорност . Добре е да поразсъждаваме върху държанието и активността на публицистите, изключително по време на пандемията; за смисъла на гостите, които се канят, за изводите, които се правят; за реакцията при опит за дезинформация.
Независимо от показателите за медиите, всеки човек можа да направи своя оценка, когато му се наложи да направи осведомен избор . Необходими са достъп до информация, както и диспути, учредени на обстоятелства. „ Джипката-модел “ е монолог.
Външните оценки не трябва да ни наскърбяват. Това е рецензия, която би трябвало да ни помогне да забележим дефицитите си и да преодолеем проблемите си .
Всички чакат в комплицираната конюнктура публицистите да питат. Те би трябвало да са медиаторът сред читатели, слушатели и данните, върху които страната им монопол. На високите упования може да отговори само качествената публицистика , посочи още проф. Огнянова.
С нея беседва Данаил Конов.
Разликата от 1 позиция не е основна, само че значима е наклонността, а тя е отрицателна , разяснява пред Радио София проф. Нели Огнянова , специалист по медийно право.
Неприятното е, че показателят на интернационална неправителствена организация, основана в Париж, съответствува с доста други оценки, които България получава по този въпрос и които удостоверяват негативните трендове.
„ Ако прочетем отчета, ще забележим, че има общи аргументи, присъщи за последните години, само че има и характерни – от 2020 година България има от дълго време проблеми по повод свободата на медиите. По-тревожното е, че се виждат проблеми и при гражданската независимост за изложение на мнение “, акцентира проф. Огнянова и уточни образци.
Според специалиста разпоредбите са в законите, а Етичният кодекс на публицистите се занимава с тяхната отговорност . Добре е да поразсъждаваме върху държанието и активността на публицистите, изключително по време на пандемията; за смисъла на гостите, които се канят, за изводите, които се правят; за реакцията при опит за дезинформация.
Независимо от показателите за медиите, всеки човек можа да направи своя оценка, когато му се наложи да направи осведомен избор . Необходими са достъп до информация, както и диспути, учредени на обстоятелства. „ Джипката-модел “ е монолог.
Външните оценки не трябва да ни наскърбяват. Това е рецензия, която би трябвало да ни помогне да забележим дефицитите си и да преодолеем проблемите си .
Всички чакат в комплицираната конюнктура публицистите да питат. Те би трябвало да са медиаторът сред читатели, слушатели и данните, върху които страната им монопол. На високите упования може да отговори само качествената публицистика , посочи още проф. Огнянова.
С нея беседва Данаил Конов.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ