В. Данас: Как в Сърбия изчезнаха десетки хиляди българи?
" Как в Сърбия " изчезнаха " десетки хиляди българи?: Представители на българското малцинство за бедността, Европейски Съюз, страната и съжителството " по план " Различията ни събират ", съфинансиран от сръбското Министерство на информацията и телекомуникациите - е заглавието на първата обява, която цитира Българска телеграфна агенция.
В материала се показва, че съгласно последното броене на популацията в Сърбия българското малцинство наброява общо 12 918 души, до момента в който на преброяването през 1948 година са били 59 472 души.
Най-много българи са " изчезнали " в интервала сред 1971 година и 1991 година, само че не престават да " изчезват " и до през днешния ден, отбелязва " Данас ".
Югоизточна Сърбия е най-населеният с българи сръбски район, само че българи има в съвсем всеки град или община в страната, в това число и в самостоятелната област Войводина. Последното броене обаче демонстрира огромно съкращаване на бройките в българското малцинство в Сърбия, а съгласно представители на българската общественост това се дължи на две аргументи - емиграция и " мимикрия ".
" Бягството " от българската еднаквост постоянно се изяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с обстоятелството, че българите са най-многобройни в пограничните райони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които мъчно се намира добра работа и заплата. " Данас " отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този регион способства и участието на България в Европейски Съюз, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и " по-добър живот ".
" Бедността в районите, в които българите живеят, е доста огромен проблем. Много от младите си потеглиха - няма задоволително пътища, а селата са празни. В Цариброд и Босилеград са нужни вложения и пътна инфраструктура, с цел да се оправим с безработицата, хората да намират работа, а тези, които са си тръгнали, да се върнат. Проблемът е, че доста хора си потеглят, а не виждам да се връщат ", показва Ванче Бойков, учител във Факултета по електроника в Ниш.
Петър Виденов, основен редактор на мултимедийния интернет портал на български и сръбски език " Фар " в Димитровград (Цариброд), разяснява пред " Данас ", че проблеми има и в медиите за българското малцинство. Според него те се сблъскват с компликации с финансирането, както с и опитите на страната и локалните управляващи да ги слагат под собствен надзор за сметка на професионалното и обективно информиране.
" Съществуват задоволително медии на езика на българското малцинство в Сърбия, само че въпросът е доколко тези медии показват проблемите на малцинството по справедлив, професионален и реален метод. При това телевизионната емисия на български език на националната телевизия РТС липсва в продължение на повече от 20 години ", отбелязва Виoенов.
" Факт е, че посредством финансиране посредством медийни състезания или по различен метод страната и локалното самоуправление желаят да слагат тези медии под собствен надзор, а обвързване на работещите в медиите е да опълчват, в случай че е допустимо, на натиска и да основават доверие у публиката, която ги следи, с една по-добра, по-професионална и справедлива публицистична политика ", споделя Виденов.
Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков акцентира, че 90% от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си обучение.
" Сигурен съм, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам пояснение и не разбирам за какво хората не са се самоопределили като българи при преброяването, макар че ги призовахме да го създадат и им обяснявахме, че " няма нищо ужасно " в това. Въпреки че доста от тях имат двойно поданство - и сръбско, и българско, макар че карат коли с български регистрации, а децата им учат в София, те не го направиха ", разяснява Стойков.
Той добавя, че съгласно него става въпрос за " мимикрия ", а не за " асимилация ", защото българското малцинство " не е обект на каквито и да е репресии от страна на сръбската страна ".
В. " Данас " разгласява и публикацията на ръководителя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов със заглавие " Сещате ли се за българин, който е бил положителен воин в сръбската история? ". В текста той слага въпроса в случай че в действителност не е ужасно да се определяш като българин в Сърбия, тогава за какво има " мимикрия ", " т.е. скриване на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия ".
" Националното съзнание не се придобива по рождение, то се основава се и се обгрижва посредством системата за образование и обучение. Броят на българите (в Сърбия) стартира внезапно да спада с изхвърлянето на българския език като майчин и език, на който се преподава, в главните учебни заведения в Босилеград и Цариброд, а унищожаването (приватизацията) на заводи, предприятия и стопанства ги лишиха от оцеляване ", акцентира Николов.
Той добавя, че освен българското малцинство понижава съгласно данните на преброяванията, само че и унгарското, хърватското и черногорското също регистрират понижават с две трети. Според него националните малцинства в Сърбия от край време се преглеждат не като фактор в сръбската държавност, а като заплаха, която някой би трябвало да в профил.
В материала се показва, че съгласно последното броене на популацията в Сърбия българското малцинство наброява общо 12 918 души, до момента в който на преброяването през 1948 година са били 59 472 души.
Най-много българи са " изчезнали " в интервала сред 1971 година и 1991 година, само че не престават да " изчезват " и до през днешния ден, отбелязва " Данас ".
Югоизточна Сърбия е най-населеният с българи сръбски район, само че българи има в съвсем всеки град или община в страната, в това число и в самостоятелната област Войводина. Последното броене обаче демонстрира огромно съкращаване на бройките в българското малцинство в Сърбия, а съгласно представители на българската общественост това се дължи на две аргументи - емиграция и " мимикрия ".
" Бягството " от българската еднаквост постоянно се изяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с обстоятелството, че българите са най-многобройни в пограничните райони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които мъчно се намира добра работа и заплата. " Данас " отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този регион способства и участието на България в Европейски Съюз, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и " по-добър живот ".
" Бедността в районите, в които българите живеят, е доста огромен проблем. Много от младите си потеглиха - няма задоволително пътища, а селата са празни. В Цариброд и Босилеград са нужни вложения и пътна инфраструктура, с цел да се оправим с безработицата, хората да намират работа, а тези, които са си тръгнали, да се върнат. Проблемът е, че доста хора си потеглят, а не виждам да се връщат ", показва Ванче Бойков, учител във Факултета по електроника в Ниш.
Петър Виденов, основен редактор на мултимедийния интернет портал на български и сръбски език " Фар " в Димитровград (Цариброд), разяснява пред " Данас ", че проблеми има и в медиите за българското малцинство. Според него те се сблъскват с компликации с финансирането, както с и опитите на страната и локалните управляващи да ги слагат под собствен надзор за сметка на професионалното и обективно информиране.
" Съществуват задоволително медии на езика на българското малцинство в Сърбия, само че въпросът е доколко тези медии показват проблемите на малцинството по справедлив, професионален и реален метод. При това телевизионната емисия на български език на националната телевизия РТС липсва в продължение на повече от 20 години ", отбелязва Виoенов.
" Факт е, че посредством финансиране посредством медийни състезания или по различен метод страната и локалното самоуправление желаят да слагат тези медии под собствен надзор, а обвързване на работещите в медиите е да опълчват, в случай че е допустимо, на натиска и да основават доверие у публиката, която ги следи, с една по-добра, по-професионална и справедлива публицистична политика ", споделя Виденов.
Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков акцентира, че 90% от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си обучение.
" Сигурен съм, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам пояснение и не разбирам за какво хората не са се самоопределили като българи при преброяването, макар че ги призовахме да го създадат и им обяснявахме, че " няма нищо ужасно " в това. Въпреки че доста от тях имат двойно поданство - и сръбско, и българско, макар че карат коли с български регистрации, а децата им учат в София, те не го направиха ", разяснява Стойков.
Той добавя, че съгласно него става въпрос за " мимикрия ", а не за " асимилация ", защото българското малцинство " не е обект на каквито и да е репресии от страна на сръбската страна ".
В. " Данас " разгласява и публикацията на ръководителя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов със заглавие " Сещате ли се за българин, който е бил положителен воин в сръбската история? ". В текста той слага въпроса в случай че в действителност не е ужасно да се определяш като българин в Сърбия, тогава за какво има " мимикрия ", " т.е. скриване на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия ".
" Националното съзнание не се придобива по рождение, то се основава се и се обгрижва посредством системата за образование и обучение. Броят на българите (в Сърбия) стартира внезапно да спада с изхвърлянето на българския език като майчин и език, на който се преподава, в главните учебни заведения в Босилеград и Цариброд, а унищожаването (приватизацията) на заводи, предприятия и стопанства ги лишиха от оцеляване ", акцентира Николов.
Той добавя, че освен българското малцинство понижава съгласно данните на преброяванията, само че и унгарското, хърватското и черногорското също регистрират понижават с две трети. Според него националните малцинства в Сърбия от край време се преглеждат не като фактор в сръбската държавност, а като заплаха, която някой би трябвало да в профил.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ