Учени откриха мистериозно съединение в доматите
Изследователи от Мичиганския държавен университет разкриха нова страна към очарователния свят на доматите, разкривайки биохимична трудност, сходна на това, което бихте могли да очаквате от научнофантастична история. Тяхното изследване, оповестено в списанието Science Advances, изследва новооткритата интензивност в корените на доматени растения, които преди този момент са останали незабелязани и са скрили цяла нова галактика.
Екип от учени, управителен от Рейчъл Кервин, откри, че корените на доматите създават неповторим клас метаболити, известни като ацилни захари, пише Study Finds. Противно на общоприетото разбиране, че тези съединения се създават единствено в малки влакна по листата и стъблата на доматите, това проучване сподели тяхното наличие в корените. Ацилните захари са профилирани молекули, състоящи се от захарно ядро, украсено с вериги от мастни киселини, които в надземните елементи на растението оказват помощ за отблъскването на вредителите. Въпреки това, ацилзахарите в корените имат обилни разлики, в това число вътрешност от глюкоза, обвързвана с инозитол, за разлика от основаните на захароза ацилзахари в надземните елементи.
Това изобретение докара до спомагателни молекулярни изследвания, в които учените идентифицираха гени в корените на доматите, които са доста сходни на тези, участващи в биосинтезата на ацилни захари в трихомите на растението. По-специално, генът ASAT1-L, експресиран в корени, се оказа непосредствен родственик на гена ASAT1 на трихома. Използвайки технологията за редактиране на ген CRISPR, учените деактивираха ASAT1 и ASAT1-L, което докара до необикновени резултати: растенията без ASAT1-L стопираха да създават коренови ацилни захари, до момента в който нарушаването на ASAT1 не повлия на техните равнища.
Професор Робърт Ласт , друга водеща фигура в проучването, изясни двойните пътища на метаболизма на ацилната захар - единият за трихомите, другият за корените - като " паралелни вселени ". Еволюционният разбор разкрива, че ASAT1-L евентуално се е развил след повтаряне на ген на предците, с цел да се специализира в корените, до момента в който неговият аналог продължава да действа в трихоми. Това умозаключение беше подкрепено от откритието на сходни коренови ацилни захари в някои типове диви домати, което демонстрира относително скорошно еволюционно развиване в фамилията на доматите.
Точната цел на тези подземни ацилни захари към момента не е разкрита. Като се има поради сходството им със защитните съединения в трихомите, може да се допусна, че те могат да оказват помощ на доматите да се защитят против почвени вредители и патогени, както и да привлекат потребни микроби. Бъдещите проучвания биха могли да хвърлят светлина върху техните екологични функции и евентуално да доведат до аграрни нововъведения, които понижават потребността от нездравословни синтетични пестициди и фунгициди, ориентирани към производството на по-безопасни храни и екологична резистентност.
Екип от учени, управителен от Рейчъл Кервин, откри, че корените на доматите създават неповторим клас метаболити, известни като ацилни захари, пише Study Finds. Противно на общоприетото разбиране, че тези съединения се създават единствено в малки влакна по листата и стъблата на доматите, това проучване сподели тяхното наличие в корените. Ацилните захари са профилирани молекули, състоящи се от захарно ядро, украсено с вериги от мастни киселини, които в надземните елементи на растението оказват помощ за отблъскването на вредителите. Въпреки това, ацилзахарите в корените имат обилни разлики, в това число вътрешност от глюкоза, обвързвана с инозитол, за разлика от основаните на захароза ацилзахари в надземните елементи.
Това изобретение докара до спомагателни молекулярни изследвания, в които учените идентифицираха гени в корените на доматите, които са доста сходни на тези, участващи в биосинтезата на ацилни захари в трихомите на растението. По-специално, генът ASAT1-L, експресиран в корени, се оказа непосредствен родственик на гена ASAT1 на трихома. Използвайки технологията за редактиране на ген CRISPR, учените деактивираха ASAT1 и ASAT1-L, което докара до необикновени резултати: растенията без ASAT1-L стопираха да създават коренови ацилни захари, до момента в който нарушаването на ASAT1 не повлия на техните равнища.
Професор Робърт Ласт , друга водеща фигура в проучването, изясни двойните пътища на метаболизма на ацилната захар - единият за трихомите, другият за корените - като " паралелни вселени ". Еволюционният разбор разкрива, че ASAT1-L евентуално се е развил след повтаряне на ген на предците, с цел да се специализира в корените, до момента в който неговият аналог продължава да действа в трихоми. Това умозаключение беше подкрепено от откритието на сходни коренови ацилни захари в някои типове диви домати, което демонстрира относително скорошно еволюционно развиване в фамилията на доматите.
Точната цел на тези подземни ацилни захари към момента не е разкрита. Като се има поради сходството им със защитните съединения в трихомите, може да се допусна, че те могат да оказват помощ на доматите да се защитят против почвени вредители и патогени, както и да привлекат потребни микроби. Бъдещите проучвания биха могли да хвърлят светлина върху техните екологични функции и евентуално да доведат до аграрни нововъведения, които понижават потребността от нездравословни синтетични пестициди и фунгициди, ориентирани към производството на по-безопасни храни и екологична резистентност.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ