Клиторът има крака, или какво още да научим от първия в света Музей на вагината
Из виещите се странични улички на лондонския пазар Камдън, край стените, украсени с големи кубинки и кецове, голям брой обмен бюра и шарено многообразие от места за храна, се е сгушило едно ярко затворено помещение, където човек може да се озове, изправен пред голям пластмасов тампон, обкръжен от не по-малки по мярка менструални чашки. Наоколо по стените са сложени голям брой илюстрации на женски гениталии, а на показ като музейни експонати в стъклени кутии е изложено долни дрехи.
Може и да звучи леко сюрреалистично, само че е напълно действително и се случва с помощта на първия в света Музей на вагината. Първата по рода си институция, отдадена напълно на гинекологична анатомия, отвори порти за гости преди броени дни в Лондон, само че задачата й е е по-скоро да образова посетителите на тематика публично здраве, а не толкоз да предлага историческа обиколка.
Музеят съществува с помощта на обществено финансиране, в което над хиляда души подаряват общо близо 50 хиляди паунда. Малкото помещение в Камдън ще е негов дом за най-малко две години, а по-късно има проекти той да се разрасне.
Пред " Гардиън " неговата основателка и шеф Флорънс Шлехтър споделя, че претекстовете й за основаването на това пространство са напълно елементарни: " Открих, че има музей на пениса в Исландия, само че на никое място няма негов еквивалент на вагината, тъй че взех решение да направя един. "
Тя засяга Исландския фалологически музей в Рейкявик, именуван още Музей на фалоса, в който са показани над 300 пениса и елементи от пениси на сухоземни и морски бозайници – от китове и моржове до хомо сапиенс. Той има огромен триумф измежду туристите в Исландия, само че го дължи на една непрекъсната експозиция. Така, както вършат още Музеят на миграцията в града или Музеят на трансологията, описван като мястото с най-богата сбирка, отдадена на животите на транссексуални хора. Мисията на новооткрития музей в Лондон обаче е ориентирана повече към обществена правдивост и начинания за публичното здраве, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Първата галерия в Музея на вагината, която ще продължи до края на февруари, е отдадена на
легенди за вагината и по какъв начин да ги преборим .
Тя се концентрира върху някои неверни разбирания, които заобикалят гинекологичната анатомия, измежду които чистотата, външният й тип, месечният цикъл, сексът и контрацепцията.
" Едва под 50% от международното население я има. Повечето от нас са пристигнали на този свят през една такава. И все пак вагината и останалата част от гинекологичната анатомия не престават да са тематика табу ", гласи един от плакатите на изложбата.
© Charlotte Willcox, vaginamuseum.co.uk
Част от илюстрациите на Шарлът Уилкокс, основани особено за музея и изложбата
Експозицията цитира данни от проучване на YouGov, извършено през март, което демонстрира, че над половината от английската общност, която е била интервюирана, не може да опише функционалността или образно да разпознава вагината (52%), срамните устни, или лабии (47%), както и пикочния канал, или уретрата (58%).
Кураторът на музея Сара Крийд твърди, че тези данни я изненадват. Тя акцентира още, че е удивително по какъв начин статистиката демонстрира, че " една от всеки пет дами мисли, че би трябвало да махне тампона си, с цел да уринира ", цитира я " Гардиън ".
В телефонно изявление за " Ню Йорк таймс " тя добавя:
" Анатомията е заобградена от таква комплицирана политика ,
че открихме, че е най-добре първо да ангажираме хората посредством това, което знаят, с цел да можем да ги научим на неща, които не знаят. " Подобни тематики, за които хората имат известни, само че не напълно цялостни знания, са чистотата, менструацията, половата интензивност и контрацепцията.
Обикаляйки към експонатите, пред " Гардиън " тя изяснява: " Вагината ви не мирише на букет цветя и не би трябвало да е по този начин. " Крийд добавя, че нито една част от тялото органично не мирише по този метод и съпоставя напъните на хората да трансформират този факт с дезодорирането на подмишниците.
" Плюс това
вагината е толкоз стигматизирана -
хората споделят, че е мръсна или грозна и това стопира дамите да си вършат скрийнинг на шийката на матката или пък да споделят на персоналните си лекари за своите проблеми ", добавя основателката Флорънс Шлехтър пред изданието " Сън ". Репортер на вестника изброява още разнообразни любопитни обстоятелства, научени от обиколка из новото пространство, като да вземем за пример, че клиторът има крайници, а дамите в предишното са употребявали " Кока-Кола " като средство за контрацепция.
Когато тази галерия завърши, кураторката Крийд счита в идната да се концентрира върху историята на менструацията и актуалните обществени и политически проблеми по тематиката.
Пространството на музея ще бъде хазаин и на други събития и пърформанси, измежду които комедийни срещи и литературни полемики на тематика феминистка литература.
Музеят на вагината има и друга значима за всеки актуален музей част - магазин, в който посетителите могат да си купят като сувенир какво ли не - от картички с вулва, през чаши, платнени торбички, моливи и писалки с името на институцията до плетени на една ръка фигури във формата на клитор и украшения в същия тематичен диапазон.
Крийд добавя още: " В тази пост-Уайнстийн епоха има повече боязън, в сравнение с изследване, защото хората не желаят да бъдат обсъждани като несъответствуващи, само че те са част от диалога. Хората имат съпруги или дъщери и приятелки - хора с гинекологична анатомия - и с цел да могат да си взаимодействат с околните си по ефикасен метод, те би трябвало да знаят повече за тях. "
Може и да звучи леко сюрреалистично, само че е напълно действително и се случва с помощта на първия в света Музей на вагината. Първата по рода си институция, отдадена напълно на гинекологична анатомия, отвори порти за гости преди броени дни в Лондон, само че задачата й е е по-скоро да образова посетителите на тематика публично здраве, а не толкоз да предлага историческа обиколка.
Музеят съществува с помощта на обществено финансиране, в което над хиляда души подаряват общо близо 50 хиляди паунда. Малкото помещение в Камдън ще е негов дом за най-малко две години, а по-късно има проекти той да се разрасне.
Пред " Гардиън " неговата основателка и шеф Флорънс Шлехтър споделя, че претекстовете й за основаването на това пространство са напълно елементарни: " Открих, че има музей на пениса в Исландия, само че на никое място няма негов еквивалент на вагината, тъй че взех решение да направя един. "
Тя засяга Исландския фалологически музей в Рейкявик, именуван още Музей на фалоса, в който са показани над 300 пениса и елементи от пениси на сухоземни и морски бозайници – от китове и моржове до хомо сапиенс. Той има огромен триумф измежду туристите в Исландия, само че го дължи на една непрекъсната експозиция. Така, както вършат още Музеят на миграцията в града или Музеят на трансологията, описван като мястото с най-богата сбирка, отдадена на животите на транссексуални хора. Мисията на новооткрития музей в Лондон обаче е ориентирана повече към обществена правдивост и начинания за публичното здраве, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Първата галерия в Музея на вагината, която ще продължи до края на февруари, е отдадена на
легенди за вагината и по какъв начин да ги преборим .
Тя се концентрира върху някои неверни разбирания, които заобикалят гинекологичната анатомия, измежду които чистотата, външният й тип, месечният цикъл, сексът и контрацепцията.
" Едва под 50% от международното население я има. Повечето от нас са пристигнали на този свят през една такава. И все пак вагината и останалата част от гинекологичната анатомия не престават да са тематика табу ", гласи един от плакатите на изложбата.
© Charlotte Willcox, vaginamuseum.co.uk
Част от илюстрациите на Шарлът Уилкокс, основани особено за музея и изложбата
Експозицията цитира данни от проучване на YouGov, извършено през март, което демонстрира, че над половината от английската общност, която е била интервюирана, не може да опише функционалността или образно да разпознава вагината (52%), срамните устни, или лабии (47%), както и пикочния канал, или уретрата (58%).
Кураторът на музея Сара Крийд твърди, че тези данни я изненадват. Тя акцентира още, че е удивително по какъв начин статистиката демонстрира, че " една от всеки пет дами мисли, че би трябвало да махне тампона си, с цел да уринира ", цитира я " Гардиън ".
В телефонно изявление за " Ню Йорк таймс " тя добавя:
" Анатомията е заобградена от таква комплицирана политика ,
че открихме, че е най-добре първо да ангажираме хората посредством това, което знаят, с цел да можем да ги научим на неща, които не знаят. " Подобни тематики, за които хората имат известни, само че не напълно цялостни знания, са чистотата, менструацията, половата интензивност и контрацепцията.
Обикаляйки към експонатите, пред " Гардиън " тя изяснява: " Вагината ви не мирише на букет цветя и не би трябвало да е по този начин. " Крийд добавя, че нито една част от тялото органично не мирише по този метод и съпоставя напъните на хората да трансформират този факт с дезодорирането на подмишниците.
" Плюс това
вагината е толкоз стигматизирана -
хората споделят, че е мръсна или грозна и това стопира дамите да си вършат скрийнинг на шийката на матката или пък да споделят на персоналните си лекари за своите проблеми ", добавя основателката Флорънс Шлехтър пред изданието " Сън ". Репортер на вестника изброява още разнообразни любопитни обстоятелства, научени от обиколка из новото пространство, като да вземем за пример, че клиторът има крайници, а дамите в предишното са употребявали " Кока-Кола " като средство за контрацепция.
Когато тази галерия завърши, кураторката Крийд счита в идната да се концентрира върху историята на менструацията и актуалните обществени и политически проблеми по тематиката.
Пространството на музея ще бъде хазаин и на други събития и пърформанси, измежду които комедийни срещи и литературни полемики на тематика феминистка литература.
Музеят на вагината има и друга значима за всеки актуален музей част - магазин, в който посетителите могат да си купят като сувенир какво ли не - от картички с вулва, през чаши, платнени торбички, моливи и писалки с името на институцията до плетени на една ръка фигури във формата на клитор и украшения в същия тематичен диапазон.
Крийд добавя още: " В тази пост-Уайнстийн епоха има повече боязън, в сравнение с изследване, защото хората не желаят да бъдат обсъждани като несъответствуващи, само че те са част от диалога. Хората имат съпруги или дъщери и приятелки - хора с гинекологична анатомия - и с цел да могат да си взаимодействат с околните си по ефикасен метод, те би трябвало да знаят повече за тях. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ