Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Степите на Северното Черноморие са сурова земя, изпълнена с противоборства, упоритости и спорове. Този „ Див Изток “ на Европа се ражда в пожарите на монголските нашествия през XIII век и се дооформя по време на бурните десетилетия на XV век, когато княжествата Литва и Москва последователно изтласкват татарите от днешна Украйна. Войните, набезите и директната търговия оставят малко място за огромни поселения. Малките населено място съществуват пръснати към огромните реки, обградени от крепостни стени, диги и палисади.

Всяка изолирана плантация рискува да бъде прегазена, а притежателите й – поробени. От друга страна, неналичието на закони дава обещание ново бъдеще и независимост за хиляди закрепостени селяни в Полша и Русия. В опит за сбъдване на „ Източноевропейската фантазия “, мнозина бягат към земите, които постоянно са наричани „ Дивото поле “. Там, те оформят характерна обществена каста, съществуваща на ръба на империите и цивилизациите – казаците.

Често бъркани за етнос, казаците са в действителност специфична категория население – търговци, наемници, авантюристи, хора, които нямат корени, само че имат упоритости и безкрайна жадност за независимост. За да оцелеят, постоянно опълчили се на своите врагове, те образуват демократично устроени бойни дружини, в които командните постове се избират на всеобщо заседание, а плячката се дели по строго избран устав. Всяко отклоняване от разпоредбите на дружината се санкционира със гибел или даже по-лошо отделяне. В земята на безконечната война, да си единак е еднакво на гибел или на още по-страшната орис – робството.

За правото да преобладават тази сурова земя и суровото й население, спорят три велики сили – Русия, Полско-литовското кралство и Османската империя. Седемнадесетото столетие бележи повратния миг в ориста на модерна Украйна и налагането на нов политически ред, който ще предопредели бъдещето на тези земи. Един от архитектите на новото статукво е мъж, който и до през днешния ден остава водещ измежду националните герои на Украйна – Богдан Хмелницки.

Хмелницки е роден през 1597 година в селцето Суботив край град Чихирин, дн. централна Украйна. Тогава тези земи се намирали в рамките на Полско-литовското кралство, а Украйна представлявала специфична автономност в рамките му. Поляците дали фаворизиран статут на така наречен Запорожко войнство, което трябвало да охранява земите на короната от нашествия на османци и татари. Тези привилегии послужили като основа за построяването на дребен обществен хайлайф измежду казаците. Именно от тези първенци, употребявани като медиатори сред пограничниците и короната, произхождал и рода Хмелницики. Точната дата на раждането на Богдан е неразбираема, само че поради името му, се счита че е роден на или кръстен някъде към празника на Св. Теодор Начертаний (св. Теодор – на укр. Богдан)

Благодарение на своята работа при един от изтъкнатите пълководци на Полша – Станислав Жолкиевски, бащата на Богдан съумява да натрупа известно положение и обезпечава на сина си забележително за това време и място обучение. Богдан приключва йезуитски лицей в Лвов, където наред с богословие и точни науки, усвоява латински и полски, а в следствие научава татарски, османотурски и френски. Въпреки че следва в католическо учебно заведение, Хмелницки резервира своята православна вяра, което изиграва значима роля в бъдещата му кариера.

Военната кариера на Богдан го води в Молдова. През 1620 година той и татко му се борят паралелно с казашките контингенти в състава на полската войска по време на борбата при Чечора. Бащата на Богдан е погубен, а самия Хмелницки попада в плен. Прекарва две години като плебей и гребец на османските галери, преди да бъде изплатен дружно с останалите оживели военнопленници през 1622 г.  Завръщайки се вкъщи, Богдан поема владенията на татко си. Жени се за сестрата на богат казашки търговец и двамата заживяват в Суботив. Между 1625 и 1640 година на двойката се раждат общо 5 деца – три дъщери и двама синове.  За да подсигури фамилията си, Хмелницики се вписва в редиците на така наречен „ регистрирани казаци “ – бойци, които в подмяна на работа и честност към короната, получават данъчни облекчения и годишни дотации от хазната.

През 1637 година, по време на един от огромните казашки протести против полската корона, Хмелницки остава правилен на кралството и в подмяна е нараснал до сан боен писар на записаните казаци. На идната година, в хода на нов протест, Хмелницки е измежду водачите на група, която остава вярна на короната, само че упорства за контролиране на правата на казаците. Опитите за консенсус са отхвърлени от полския Сейм, който постанова съществени ограничавания в правата и свободите на казаците в опит да потисне битката им за автономност. В тази нова обстановка, Хмелницки е разпределен като стотник в казашкия полк на град Чихирин.

През 1647 година, земите на Хмелницки в Суботив са присвоени от един от огромните полски магнати в Украйна – княз Александър Конечполски. Опитите на Богдан да отбрани правата си пред крал Владислав IV Ваза удрят на камък, а хората на Конечполски на няколко пъти атакуват фамилията на Хмелницки. В хода на битката за фамилния парцел умира първата му брачна половинка Хана, а синът му Юри е измъчван. Изправен пред невъзможността да отбрани фамилията и земите си, Богдан напуща Суботив и отпътува за така наречен Запорожка Сеч – земите, намиращи се на границите сред Полша и османската империя, където казаците водят ежедневна битка с кримските татари.

Начело на отряд от ок. 500 души, Хмелницки окупира няколко полски укрепления в Запорожката Сеч, след което в редиците му стартират да идват нови и нови казашки отряди, недоволни от отношението на полските управляващи към тях. Освен казаци, в почналия през януари 1648 година протест се включва и многочисленото рутенско православно население (от които през днешния ден произлизат украинците), които стават жертва на все по-реакционната политика на полската католическа черква. През ранната пролет на 1648 година бунтовниците печелят първата си победа против по-голяма войска, изпратена от короната.

След този триумф е призован парламент – „ Рада “, на който казаците единомислещо избират Хмелницки за висш лидер (хетман). Следвайки настояванията на казаците, Хмелницки изпраща до полския Сейм писмо, в което упорства за анулиране на унията, която украинската православна черква е принудена да подписа с полската католическа, за възобновяване на правата и свободите на казаците и за слагане на украинските земи напълно под военния надзор на казашки войски, които да останат правилни на полската корона. Тези претенции, сметнати за скандални и безочливи, са отхвърлени от Сейм-а. Вместо това, към Украйна е изпратена войска, отпред с военачалник Стефан Поточки, който би трябвало да се разправи с казаците.

На 16-ти май, 1648 година, войските на Хмелницки пресрещат силите на Поточки при р. Жволта и нанасят решаващо проваляне на поляците. В тази победа основна се оказва поддръжката на  кримските татари, с които Хмелницки договаря невиждан съюз. Десетина дни по-късно, казашко-татарските войски нанасят ново проваляне на поляците при Корсун.

Амбицията на Хмелницки пораства паралелно с успехите му. Към средата на 1649 година, казаците към този момент владеят всички земи източно от Лвов. Хмелницки се заема да устрои територията, сформирайки де факто независима казашка страна. За неин държател и висш лидер е избран хетман, който ръководи съгласно парламент – Изборната Рада. Територията е разграничена на военно-административни области, като всяка една се управлява от полковник и зачисления към него казашки полк. Урежда се въпроса с военните връзки, налагането на релативно единно законодателство следвайки нормалното право на казаците, както и оформянето на административни центрове.

След тези първични триумфи, скоро идват и проблемите. Кримските татари, обезпокоени от усилването на казаците, стартират да предават съюза си с Хмелницки. На няколко пъти техни елементи изоставят казаците в основни моменти. Типичен образец е борбата при Берестецко (1651 г.), която коства хиляди убити казаци и отслабва позициите на Хмелницки. В тази обстановка, Богдан се принуждава да търси външна помощ за своята идея. След като блъфира вероятен съюз с Османската империя, Хмелницки съумява да си обезпечи поддръжката на московския цар Алексей Романов (1645-1676 г.). В подмяна признание на съветското господство, казаците получават от руснаците оръжие, муниции, хранителни запаси и пари, с които да продължат битката си.

Въпреки това, Русия се оказва прекомерно нерешителен съдружник. Царят към този момент третира казаците като свои жители и се договаря с Полша. Швеция и татарите през главата им, без да се преценява с митингите на Хмелницки. Същевременно, след близо десетилетие на непрекъсната битка, мнозина измежду казаците са изтощени и считат Богдан за главен провинен за неналичието на дефинитивна победа. Избухват протести, с които Хмелницки би трябвало да се оправи. През 1653 година, Богдан претърпява и персонална покруса – гибелта на по-големия му наследник Тимотей, който става жертва на влашки войски, сражаващи се на страната на Полша.

Впрегнат в непрекъснати походи, договаряния и борби, изтощеният Хмелницки умира на 27 юли, 1657 година от тежък мозъчен кръвоизлив. Държавата, която е построил и защитавал стартира да се разпада след гибелта му. Между 1657 и 1667 година няколко разнообразни хетмани, измежду които и сина му Юрий Хмелницки, се борят за престола. В последна сметка, през 1667 година, Русия и Полша си поделят Украйна с мира от Андрусово, като руснаците взимат всички земи на изток от р. Днепър, а поляците – тези на запад от реката. В съответните територии са основани две обособени казашки области – Левобрежна и Деснобрежна Украйна, а Запорожката Сеч се отделя като трета територия.

Постоянните битки изтощават казашкото общество, разоряват стопанската система и обезлюдяват така и така едва обитаемоте погранични земи. Между 1657 и 1710 година, земите на днешна Украйна са непрестанно опустошавани и разорявани от армиите на Русия, Полша, Швеция и Османската империя. Местното население се трансформира в пионка в ръцете на великите сили, а споменът за Хмелницки остава да мъждука като самотна звезда на небосвода на украинската национална концепция.

Снимки: Wikipedia