Ще се сдобие ли Европа със собствена армия?
Исторически пробив или още веднъж единствено думи без покритие? Европейски Съюз желае в бъдеще да координира по-тясно отбранителната политика на страните от общността. А по-далечната цел е основаване на лична европейска войска.
Отдавна са ясни проблемите, с които би трябвало да се оправят армиите в Европа. Пръстът е комплициран в раната още преди появяването на настоящия американски президент. В доста страни от Европейски Съюз военните страдат от липса на пари и незадоволително съоръжение, множеството армии са прекомерно дребни и неефикасни. Добър образец за това е Бундесверът, който единствено отчасти може да се оправя със дилемите си и към момента не е на нивото на условията, пред които го изправя цифровото военно бъдеще. Новият защитителен съюз, за който се договориха множеството страни от Европейски Съюз, има за цел да усъвършенства ситуацията.
За тази самодейност беше извънредно време. На Европейски Съюз му трябваха цели 17 години, до момента в който се споразумее по главните правила. Защото още на срещата на върха в Ница през 2000-та година беше взето решението за общата отбранителна политика. Сегашната огромна крачка напред към момента не значи обаче, че ще възникне същинска, интегрирана общоевропейска войска. Да, такава войска е нещо свястно, само че сега концепцията не е реалистична - заради разнообразни политически аргументи. На настоящия стадий на първо време става дума за по-добрата съгласуваност при създаването и набирането на оръжия, транспортни средства и друга техника. Защото явно е доста по-евтино да се създава единствено един тип транспортен камион за всичките 23 армии в новия защитителен съюз, в сравнение с всяка от тях да се грижи сама за себе си. Проста работа, само че на Европейски Съюз му трябваха десетилетия, с цел да стигне до този извод.
Естествено, в тази ситуация значима роля играят и индустриално-политическите ползи. Отделните страни гледат да запазят личните си военни индустрии, в това число и с цел да не изпадат в цялостна взаимозависимост от Съединени американски щати. За няколко страни в Европа износът на оръжие е доста рентабилен бизнес. И занапред ще забележим дали първите общоевропейски оръжейни планове фактически ще се управляват от критериите за икономическа полза и резултатност. Но даже единствено политическата воля да се търси решение на казуса към този момент е нещо.
Най-после европейците са единни
Европейски Съюз желае да потвърди, че усъвършенстваното съдействие се изплаща. В такива области като налозите или миграцията към този момент координацията сред европейците към момента куца. Ето че в този момент таман оръжейното съдействие би трябвало да потвърди, че жителите държат на мирния план Европейски съюз и осъзнават цената му. Председателят на Еврокомисията Юнкер, Германия и Франция са изключително удовлетворени, че в лицето на отбранителния съюз най-сетне имат нов европейски план, по който – рядко изключение в последно време – съвсем всички са единни. По подигравка на ориста това стана допустима само тъй като към този момент го няма огромният камък на шията – Англия.
Досега за защитата на Европа отговаряше НАТО. В алианса към този момент гледат с утвърждение на новия план, тъй като в дълготраен проект той дава обещание, че европейците ще провиснал повече пари за въоръжаване и ще покачат своите отбранителни качества. Някои европейци считат, че съгласуването на оръжейното произвеждане в някакъв смисъл е разграничение по отношение на Съединени американски щати. Администрацията на Тръмп като че ли счита нещо друго обаче, доколкото може да се разбере от обърканите известия, идващи откъм Вашингтон. Когато европейците дават повече пари за защитата си, това облекчава Съединени американски щати, а на Тръмп по този начин му харесва. Той по този начин или другояче няма политическа и военна тактика. И Европейски Съюз би трябвало да бъде квалифициран за деня, в който Доналд Тръмп може да реши да понижи военната ангажираност на Съединени американски щати в Европа и в прилежащите райони.
Това е единствено началото
В Брюксел беше сложено началото. До едни истински общоевропейски въоръжени сили обаче има да се извърви още много път. Нека не забравяме, че Европейски Съюз към този момент от 13 години има своя лична Агенция по оръжията, която до момента е произвела доста хартия, само че нито един танк. И че в действителност полемиката за общоевропейската войска е даже по-стара от самия Европейски Съюз и неговите предходни превъплъщения: още през 1950 година беше взето сходно решение за военно съдействие. Тогава то така и не се реализира. Дано този път обаче сработи.
Източник: Дойче веле
Отдавна са ясни проблемите, с които би трябвало да се оправят армиите в Европа. Пръстът е комплициран в раната още преди появяването на настоящия американски президент. В доста страни от Европейски Съюз военните страдат от липса на пари и незадоволително съоръжение, множеството армии са прекомерно дребни и неефикасни. Добър образец за това е Бундесверът, който единствено отчасти може да се оправя със дилемите си и към момента не е на нивото на условията, пред които го изправя цифровото военно бъдеще. Новият защитителен съюз, за който се договориха множеството страни от Европейски Съюз, има за цел да усъвършенства ситуацията.
За тази самодейност беше извънредно време. На Европейски Съюз му трябваха цели 17 години, до момента в който се споразумее по главните правила. Защото още на срещата на върха в Ница през 2000-та година беше взето решението за общата отбранителна политика. Сегашната огромна крачка напред към момента не значи обаче, че ще възникне същинска, интегрирана общоевропейска войска. Да, такава войска е нещо свястно, само че сега концепцията не е реалистична - заради разнообразни политически аргументи. На настоящия стадий на първо време става дума за по-добрата съгласуваност при създаването и набирането на оръжия, транспортни средства и друга техника. Защото явно е доста по-евтино да се създава единствено един тип транспортен камион за всичките 23 армии в новия защитителен съюз, в сравнение с всяка от тях да се грижи сама за себе си. Проста работа, само че на Европейски Съюз му трябваха десетилетия, с цел да стигне до този извод.
Естествено, в тази ситуация значима роля играят и индустриално-политическите ползи. Отделните страни гледат да запазят личните си военни индустрии, в това число и с цел да не изпадат в цялостна взаимозависимост от Съединени американски щати. За няколко страни в Европа износът на оръжие е доста рентабилен бизнес. И занапред ще забележим дали първите общоевропейски оръжейни планове фактически ще се управляват от критериите за икономическа полза и резултатност. Но даже единствено политическата воля да се търси решение на казуса към този момент е нещо.
Най-после европейците са единни
Европейски Съюз желае да потвърди, че усъвършенстваното съдействие се изплаща. В такива области като налозите или миграцията към този момент координацията сред европейците към момента куца. Ето че в този момент таман оръжейното съдействие би трябвало да потвърди, че жителите държат на мирния план Европейски съюз и осъзнават цената му. Председателят на Еврокомисията Юнкер, Германия и Франция са изключително удовлетворени, че в лицето на отбранителния съюз най-сетне имат нов европейски план, по който – рядко изключение в последно време – съвсем всички са единни. По подигравка на ориста това стана допустима само тъй като към този момент го няма огромният камък на шията – Англия.
Досега за защитата на Европа отговаряше НАТО. В алианса към този момент гледат с утвърждение на новия план, тъй като в дълготраен проект той дава обещание, че европейците ще провиснал повече пари за въоръжаване и ще покачат своите отбранителни качества. Някои европейци считат, че съгласуването на оръжейното произвеждане в някакъв смисъл е разграничение по отношение на Съединени американски щати. Администрацията на Тръмп като че ли счита нещо друго обаче, доколкото може да се разбере от обърканите известия, идващи откъм Вашингтон. Когато европейците дават повече пари за защитата си, това облекчава Съединени американски щати, а на Тръмп по този начин му харесва. Той по този начин или другояче няма политическа и военна тактика. И Европейски Съюз би трябвало да бъде квалифициран за деня, в който Доналд Тръмп може да реши да понижи военната ангажираност на Съединени американски щати в Европа и в прилежащите райони.
Това е единствено началото
В Брюксел беше сложено началото. До едни истински общоевропейски въоръжени сили обаче има да се извърви още много път. Нека не забравяме, че Европейски Съюз към този момент от 13 години има своя лична Агенция по оръжията, която до момента е произвела доста хартия, само че нито един танк. И че в действителност полемиката за общоевропейската войска е даже по-стара от самия Европейски Съюз и неговите предходни превъплъщения: още през 1950 година беше взето сходно решение за военно съдействие. Тогава то така и не се реализира. Дано този път обаче сработи.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ