Ислямистки атентат в Германия! - така социалните мрежи в България

Ислямистки атентат в Германия! " - по този начин обществените мрежи в България (пък и другаде по света) се нагорещиха до алено след съботната вест от Мюнстер. Над тази реакция си коства да поразсъждаваме най-малко по три аргументи. Първо: незаконната безнаказаност, с която потребителите пускат в оборот една подправена вест. Второ: безсилието на професионалните медии и на рационалните наблюдаващи, които часове наред трябваше да водят обезверена борба против лавината от неистини и омрази. И трето: обидният факт, че ползата към новината се изпари в мига, когато полицията разкри идентичността и претекстовете на нарушителя.

Фобии, комплекси и налудничави теории

" Във Фейса мога да си дрънча каквото си желая " - тази настройка е колкото позната, толкоз и рискова. Тоталната безнаказаност на мнозина консуматори в обществените мрежи може да навреди освен на тях самите, както в тази ситуация с " Кеймбридж Аналитика ". Тя основава, изключително във Facebook, една отровна атмосфера на всепозволеност, в която подправените вести се популяризират като летен пожар, а персоналните страхове, уплахи и комплекси набъбват до налудничави теории за международни заприказва и операции. И по всичко това се лепят милиони така мечтани вдигнати палци…

Терорът на уплахите и омразите в обществените мрежи може да пречупи волята даже на най-добросъвестния публицист или коментатор. Защото в мига, когато се опиташ да противостоиш с обстоятелства и с рационални причини, върху теб се изливат нормалните " Кой си ти, бе? ", " Кой ти заплаща? ", " Ние сме народът, стига сте ни манупилирали! ".

Когато думата вземат хора с комплицирани мозъци

Навремето интернет породи като " машина " за разпространение на информация. Днес обществените мрежи са " машини " за разпространение на страсти. Още по-лошо е, че стотици милиони консуматори не вършат разлика сред едното и другото. И завчас " набиват канчето " на всекиго, който се опита да внесе малко ред в обърканите мозъци. Така априори обречени на крах се оказаха напъните да се възразява против подправената вест, че причинителят от Мюнстер бил кюрд. Или пък против още по-глупавото изказване, че атентатът преднамерено е осъществен по Великден. За сведение: немският Великден беше седмица по-рано.

А ето и най-лошото: в Мюнстер починаха двама почтени, повече от 20 бяха ранени. Истинска човешка покруса, тъга и тъга за потърпевшите и за техните близки. А хищническият дискурс в обществените (но и в булевардните) медии отегчено извърна глава. Щом причинителят не е подправен емигрант, ислямист или някаква друга " мюсюлманска пачавра ", щом не обслужва злобата и апокалиптичните ни мечти, човешката покруса въобще не е забавна. И както толкоз пъти до момента, през днешния ден още веднъж се оказва, че милионите жертви на автомобилни произшествия, десетките хиляди убити с огнестрелно оръжие в спокойно време, потърпевшите при набези, осъществени от душевен неуравновесени нарушители - всички тези кръвопролития влизат в нормалния дневен ред, те са " скучни " и пренебрежими. Просто тъй като не се вписват в отровния мироглед, популяризиран освен в мрежите, само че и от водещи политици като Орбан, Качински или Льо Пен. И от " Алтернатива за Германия ", чиято видна представителка Беатрикс декор Щорх по доверчив метод се опита въпреки всичко да настройки обстоятелствата към идеологията на омразата, популяризирана от упоменатите популисти.

Заплахата " цифров дивак "

Психолози настояват, че милионите зли, нападателни и налудничави консуматори в обществените мрежи другояче, в аналоговия живот, са напълно естествени и безобидни хора. Дано да е по този начин. Защото в случай че не е, идната (световна?) война ще бъде провокирана не от геополитически ползи, не от идеологически конфликт или от алчността на военно-промишления комплекс, а от всеобщата безнаказаност на " цифровите диваци ".