Инж. Иван Бухов е известен специалист по водоснабдяване и канализация.

Инж. Иван Бухов е прочут експерт по водоснабдяване и канализация. Той има забавни мемоари за построяването на водоснабдителната мрежа при строителството на курортния комплекс Слънчев бряг, където е взел участие. Като шеф на отдел във „ Водоканалпроект ” инж. Иван Бухов взима и интензивно присъединяване в изследването и проектирането за доставяне с питейна вода на цялата ни страна – изключително в Добруджа, където карстовите и изворните води са малко и се постанова да се водят подпочвените, като се проектират дълбоки кладенци и помпени станции.

Награждаван е неведнъж с ордени и медали за приноса му за водоснабдяването на цялата ни страна. Работил е в някои африкански страни: Либия, Алжир, а след пенсионирането си през 1991 година отпътува за Нигерия, където предава своя богат опит на по-младите си сътрудници.

На 25 декември 2022 година инженерът навърши 90 години. Ето и неговия достоверен роман за съзидателното начало на Слънчев бряг.

Работеше се съвсем взаимно с колектива на основния проектант Никола Николов, от „ Главпроект ”, който стигна до министерски пост. Идеите за вероятността на комплекса се променяха доста бързо. Започнахме за 12 хиляди курортисти, бързо станаха 20 хиляди, а скоро продължихме за 50, с цел да стигнем 100 и повече.

Сега визията за региона Слънчев бряг-Несебър-Свети Влас-Равда и други е да нарасне над 200 хиляди живущи и посетители.

За подобен потенциал ще се уголемява пречиствателната станция за отпадъчните води (ПСОВ) край високия морски бряг сред Равда и Ахелой,

Проучванията на място и теренните измервания на трасета и уреди бяха сложни, само че приятни и занимателни. В тях присъединяване на шефа Кирил Недев и на моя благосклонност беше съвсем наложително. Най-трудно беше геодезичното снимане натрасетата в комплекса, тъй като хотелите бяха единствено на проектите ни, а на терена имаше дюни, блата, високи и ниски гори, тръни, къпини, коприва и всевъзможни високи и ниски треви, измежду които ни срещаха зайци, плъхове, смоци и всевъзможни други едри и дребни хвъркати и пълзящи животинки.

Спомням си, че се наложи да си закърпвам панталона и якето, скъсани от тръните и къпините при опъването на измервателната желязна лента или нарамил нивелира с триногата. Меренето и нивелирането из града имаше специфичен сексапил, тъй като ни заведе до всяка улица и двор на остарялата и новата му част. Работата по улиците на Равда пък беше обвързвана с чести почивки в къщите и сядане на спонтанни маси на сушен под покривите паламуд и локално алено вино.

Когато  трасирахме водопроводите сред кладенците в дясната тераса на река Ахелой се

оглеждахме за човешки кости от популярната борба на Симеон Велики над ромеите. Трасето от помпената станция до резервоара е стръмно, само че от него се открива добър аспект към цялата речна котловина.

Заснемането на тахиметричната фотография на новия контейнер и трасето от него до града, беше като приятна-песен, тъй като теренът не е стръмен и е чист от растителност, а изгледа  от него към града и цялата котловина на река Хаджийска е като на длан! Колко е друга в този момент картината от онази, която помня! Старият Свети Влас, със Санаториума под него, измежду боровата зеленина! Виждаха се и 4-5 дъсчени бараки измежду гората на Слънчев бряг, които се употребиха за летни студентски лагери. Виждаха се макадамовите пътища с прашната пушилка след всяка кола.

Имахме петни, есенни, зимни и пролетни командировки, Научихме в кой сезон какви риби излизат на борсата и къде се намират най-хубавите виновност, димятови, несъмнено. Опитвахме пресни калкани, паламуди, скумрии, попчета, сафриди, цаци, акули и други. Зимата опитвахме чирози и сушени паламуди. Лете ни печеше слънцето, а зиме духаха ветровете и се радвахме на мощните морски стихии, при които не можеше да се минава през провлака, а зад стената му, според от коя страна е вълнението.

Създаваха ни компликации, тъй като постоянно сменяха местоположението на алеите и хотелите, казвахме им да махнат преносимите колелца на хотелите, които танцуваха по терена сред морето и шосето за Варна. С  водоснабдителната мрежа беше по-лесно, само че с канализацията беше мъчно, тъй като се проектираше под морското равнище и с вероятните най-малки възможни наклони.

Вода взехме от водопровода за Несебър. Отклонението проектирахме от външния тръбопровод пред остарялата бензиностанция, при разклона на пътя за комплекса, като трасето мина вляво от него, на уместно разстояние от Бата.

Вътрешната водопроводна мрежа на комплекса се реконструираше и разширяваше непрестанно, с разнообразни по размери и тип тръби. Това не беше мъчно, тъй като копаенето в пясъка беше елементарно и най-често с откоси без подсилване. Включваха се и други проектанти.

Въпросите с отпадъчните води бяха по-трудни. Разделната канализация беше наложителна. В града се постановиха къси дъждоотводни канали, водещи към морето. Най-напред се реши първия стадий на комплекса, който беше за 12 хиляди курортисти. По плажната линия дължината на сектора беше сред заведенията за хранене „ Нептун ” и „ Орфей ”. Реши се с два основни колектора до две помпени станции, намиращи се на 50-60 метра западно от шосето за Варна зад първите хотели. „ Палма ” и „ Кристал ”. Водата от помпените станции по етернитов тръбопровод от 200 мм се изпращаше до краткотрайната пречиствателна станция, планувана и построена при започване на новия град, вляво от шосето под самата винарска маза, състояща се от решетка, пясъкозадържател, четири емшера, хлораторно и заустване в морето.

Впоследствие се наложи уголемение на юг и се проектираха помпени станции З и 4, а по-късно и 5, на север – за водите от санаториума и Свети Влас. Каналните води на града се взеха решение с помпена станция №6, планувана преди провлака и вляво от улицата край брега на морето. За водите от Южния плаж се планува Помпена станция №7, издигната пред станцията на Тютюнева индустрия, край блатото зад огромната и остаряла върба. 

Инфо: Уикенд