Български депутат е замесен в разследване срещу руска група, плащала на политици да лобират за Русия
Името на депутата от Българска социалистическа партия Румен Гечев е забъркано в журналистическо следствие, което разкрива по какъв начин европейски политици са получавали пари от близка до Кремъл организация, с цел да лобират в поддръжка на Русия. Независимият уебсайт " Медуза ", чието седалище е в Рига, Латвия, събира най-важните моменти от следствието на Център за проучване на корупцията и проведената престъпност (OCCRP).
В него се показва, че организация, ръководена от Саргис Мирзаханян - съветски политически пълководец с връзки в Държавната дума и Кремъл, е работила с проруски европейски политици от най-малко 2014 година насам. Целта ѝ е била да се лобира пред Европейския съюз и националните държавни управления концепцията за анулацията на глобите против Русия, които бяха наложени след противозаконното анексиране на Крим. Организацията е работила и по това да стартира концепцията за признаването на полуострова като съветска територия.
Кореспонденция от 2017 година демонстрират, че организацията на Мирзаханян е работила с екипа на Леонид Слуцки - тогавашен ръководител на комисията по интернационалните въпроси в Държавната дума, с цел да предложения европейски политици да следят изборите в Русия през септември 2017 година Поканите са изпратени посредством Руския фонд за мир, ръководен от Слуцки. Осигурен е и бюджет за разноски на избрани лица, който възлиза на най-малко 68 хиляди евро и включва пътни и квартирни разноски.
Съгласно Декларацията за правилата на интернационалното наблюдаване на избори обаче наблюдаващите " не би трябвало да одобряват финансова или материална помощ от държавните органи, чиито избори следят, защото това може да докара до спор на ползи ".
В листата с наблюдаващите през 2017 година са трима членове на Европейския парламент - Яромир Количек от Чехия, Доминик Билде от Франция и Андре Елисен от Нидерландия. Те обаче не са единствените европейски политици. Сред тях е българският народен представител от Българска социалистическа партия Румен Гечев, както и негови сътрудници от Швеция, Словакия и Белгия.
Какво още демонстрира следствието?
Журналистическото следствие се основава на преписка на самия Мирзаханян в интервала 2016-17 година, която е била хакната от украинската група Cyberhunt. Тя демонстрира, че организацията му е плащала на европейски парламентаристи да пътуват до Крим и Русия за присъединяване във конгреси, както и за наблюдението на избори с поддръжката на фонд. Бюджетът за сходни " командировки " е възлизал на десетки хиляди евро.
Въпросната организация е заплащала запосещенията на европейски политици в Международния стопански конгрес в Ялта. Разследващите публицисти откриват лист с девет имена на политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, поканени в Крим. Според материалите хонорарите за техните визити на събитието възлизат общо на 21,5 хиляди евро.
Саргис Мирзаханян е основна фигура в следствието. Той има връзки в Държавната дума и Кремъл и от години лобира за съветските ползи в Европа.
Именно под негово въздействие в Кипър е призната резолюция за анулация на глобите против Москва. Неговата сполучлива лобистка активност води до това през 2016 година Народното събрание на островната страна да одобри проекторезолюция, с която анулира съветските наказания след анексирането на Крим.
Журналистите даже откриват в кореспонденцията на Мирзаханян документ, който е съвсем еднакъв с окончателния вид на резолюцията на Народното събрание. В него глобите са разказани като " фундаментално противоречащи на интернационалното право ", а също по този начин са подчертани вредите, нанесени на Кипър от спирането на икономическите връзки с Русия.
В него се показва, че организация, ръководена от Саргис Мирзаханян - съветски политически пълководец с връзки в Държавната дума и Кремъл, е работила с проруски европейски политици от най-малко 2014 година насам. Целта ѝ е била да се лобира пред Европейския съюз и националните държавни управления концепцията за анулацията на глобите против Русия, които бяха наложени след противозаконното анексиране на Крим. Организацията е работила и по това да стартира концепцията за признаването на полуострова като съветска територия.
Кореспонденция от 2017 година демонстрират, че организацията на Мирзаханян е работила с екипа на Леонид Слуцки - тогавашен ръководител на комисията по интернационалните въпроси в Държавната дума, с цел да предложения европейски политици да следят изборите в Русия през септември 2017 година Поканите са изпратени посредством Руския фонд за мир, ръководен от Слуцки. Осигурен е и бюджет за разноски на избрани лица, който възлиза на най-малко 68 хиляди евро и включва пътни и квартирни разноски.
Съгласно Декларацията за правилата на интернационалното наблюдаване на избори обаче наблюдаващите " не би трябвало да одобряват финансова или материална помощ от държавните органи, чиито избори следят, защото това може да докара до спор на ползи ".
В листата с наблюдаващите през 2017 година са трима членове на Европейския парламент - Яромир Количек от Чехия, Доминик Билде от Франция и Андре Елисен от Нидерландия. Те обаче не са единствените европейски политици. Сред тях е българският народен представител от Българска социалистическа партия Румен Гечев, както и негови сътрудници от Швеция, Словакия и Белгия.
Какво още демонстрира следствието?
Журналистическото следствие се основава на преписка на самия Мирзаханян в интервала 2016-17 година, която е била хакната от украинската група Cyberhunt. Тя демонстрира, че организацията му е плащала на европейски парламентаристи да пътуват до Крим и Русия за присъединяване във конгреси, както и за наблюдението на избори с поддръжката на фонд. Бюджетът за сходни " командировки " е възлизал на десетки хиляди евро.
Въпросната организация е заплащала запосещенията на европейски политици в Международния стопански конгрес в Ялта. Разследващите публицисти откриват лист с девет имена на политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, поканени в Крим. Според материалите хонорарите за техните визити на събитието възлизат общо на 21,5 хиляди евро.
Саргис Мирзаханян е основна фигура в следствието. Той има връзки в Държавната дума и Кремъл и от години лобира за съветските ползи в Европа.
Именно под негово въздействие в Кипър е призната резолюция за анулация на глобите против Москва. Неговата сполучлива лобистка активност води до това през 2016 година Народното събрание на островната страна да одобри проекторезолюция, с която анулира съветските наказания след анексирането на Крим.
Журналистите даже откриват в кореспонденцията на Мирзаханян документ, който е съвсем еднакъв с окончателния вид на резолюцията на Народното събрание. В него глобите са разказани като " фундаментално противоречащи на интернационалното право ", а също по този начин са подчертани вредите, нанесени на Кипър от спирането на икономическите връзки с Русия.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ