Цветан Симеонов: Можем да надминем сегашния стокооборот между България и Македония
Имаме шансове да надминем настоящето равнище на стокооборот сред България и Македония, сподели в предаването " Преди всички " Цветан Симеонов - ръководител на Българската търговско-промишлена палата. Македонският министър председател Зоран Заев сподели, че в този момент той е към 500 – 600 милиона евро:
Цифрата е близка до тази, която имаме все още в нашите статистики, Точната цифра за 2016 година е 639 милиона, а тази година има всички шансове да бъде надмината по понятни аргументи поради подобряващата връзка, контакти межди двете страни и основаването на една прагматична и добра основа за разширение на всички форми на съдействие.
Симеонов изясни в кои браншове подобряването на връзките сред София и Скопие
Прави усещане, човек, когато се запознае със статистиката, че в годините е много застинала номенклатурата на стоките, които обменяме. От българска страна това са нефтени масла, стоманени пръти, нелегирани, занемарен цинк. Това са все неща, които не са с огромна степен на обработка, а това не е изключително потребно и за двете стопански системи. Ние считаме, че новите вероятности, които се откриват, би трябвало да бъдат експлоатирани в посока експорт на артикули и услуги, които ще оказват помощ на двете страни да излязат взаимно на трети пазари.
И в този момент има положителни вложения в двете страни, които са с положителни вероятности – българските в банковото и застрахователното дело на Македония, в металургията, а пък македонските в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия на България. Всички знаем, че македонското земеделие и българското са близки както по-вид на създаваните артикули, по този начин и по сезонно узряване и даване за прилагане и за продажба. Затова по-трудно бихме могли да продаваме едни на други нашите си артикули и ние с Българско-македонската палата, сме много окуражени да дадем нови хрумвания за това по какъв начин в по-преработен тип първо да бъдат стоките, готови за експорт и второ, ще работим за това дружно да се явяваме на някои интернационалните пазари.
Симеонов уточни, че най-дразнещи за бизнеса са инфраструктурните проблеми, само че въпреки че периодите, които страните си слагат за решаването им, са малко дълги, той счита, че когато се видят резултати от съдействието, ще има и повече средства за тях.
Цифрата е близка до тази, която имаме все още в нашите статистики, Точната цифра за 2016 година е 639 милиона, а тази година има всички шансове да бъде надмината по понятни аргументи поради подобряващата връзка, контакти межди двете страни и основаването на една прагматична и добра основа за разширение на всички форми на съдействие.
Симеонов изясни в кои браншове подобряването на връзките сред София и Скопие
Прави усещане, човек, когато се запознае със статистиката, че в годините е много застинала номенклатурата на стоките, които обменяме. От българска страна това са нефтени масла, стоманени пръти, нелегирани, занемарен цинк. Това са все неща, които не са с огромна степен на обработка, а това не е изключително потребно и за двете стопански системи. Ние считаме, че новите вероятности, които се откриват, би трябвало да бъдат експлоатирани в посока експорт на артикули и услуги, които ще оказват помощ на двете страни да излязат взаимно на трети пазари.
И в този момент има положителни вложения в двете страни, които са с положителни вероятности – българските в банковото и застрахователното дело на Македония, в металургията, а пък македонските в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия на България. Всички знаем, че македонското земеделие и българското са близки както по-вид на създаваните артикули, по този начин и по сезонно узряване и даване за прилагане и за продажба. Затова по-трудно бихме могли да продаваме едни на други нашите си артикули и ние с Българско-македонската палата, сме много окуражени да дадем нови хрумвания за това по какъв начин в по-преработен тип първо да бъдат стоките, готови за експорт и второ, ще работим за това дружно да се явяваме на някои интернационалните пазари.
Симеонов уточни, че най-дразнещи за бизнеса са инфраструктурните проблеми, само че въпреки че периодите, които страните си слагат за решаването им, са малко дълги, той счита, че когато се видят резултати от съдействието, ще има и повече средства за тях.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ