Преподавател по право: Има сигнали, че се саботира работата на Европейската прокуратура в България
„ Има обществена информация, че активността на Европейската прокуратура във връзка с България не протича изключително пълноценно по аргументи, свързани главно с нашата страна “. Това съобщи пред Христо Христев - учител по право на Европейски Съюз в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Той напомни и за забавянето в излъчването на задоволително делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези следствия.
„ От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана обществено притежание, че една не дребна част от тях са повишавани в системата на българската прокуратура и напущат Европейската прокуратура. На мен цялата работа стартира да ми наподобява на проведен бойкот на работата на Европейската прокуратура в България “, разяснява той и добави:
" Когато внезапно се покачват делегираните европейски прокурори до степен да стартира да се усеща кадрова рецесия в тази институция в България, когато групово напущат чиновници, деловодители - не познавам вътрешните връзки в Европейската прокуратура, само че казусът е по-сериозен от връзките сред физическите лица X, Y и Z, които заемат едни длъжности ".
По думите му по този начин по натурален път може да се окаже, че не можем да изпълняваме отговорностите си.
" Това не е единственият конкурс, в който хората с тясна специализация и подготовка и години наред работа в съответната материя, не вземат участие, тъй като не желаят да бъдат омаскарени от метода, по който се организира антиселекция ".
Христев обаче е безапелационен, че казусът ни не е личен.
" Имаме систематичен, систематичен, институционален проблем. За мен е сгрешен моделът на самата прокуратура ".
Според него компликациите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат.
„ И назначението на нови европейски делегирани прокурори, и повишението на към този момент назначени такива е в пълномощията на българските институции, в частност на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет “.
„ Когато този модел е юридически, не е юридически с визията, че една или друга страна може в институционалното си развиване да е стигнала до там – да се намира в положение, което доктрината всекидневно назовава пленена страна. Когато имате целеустремен бойкот на работата на този орган от някакви основни звена в съответната страна – е догадка, която не е планувана в европейската уредба. Ще забележим какво ще излезе от този одит. Но в случай че вследствие на този одит се окаже, че в България има някакви предумишлено проведени дейности за блокиране на работата на Европейската прокуратура във връзка с следствията й у нас, това ще е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години “, акцентира Христо Христев.
Когато имаше начално неспокойствие в България за старта на Европейската прокуратура, аз персонално предупреждавах, че не би трябвало да имаме свръхочаквания, напомни той. И изясни, че този орган има избрана функционална подготвеност, европрокуратурата е способена в стеснен кръг закононарушения, свързани със отбрана на финансовите ползи на Европейски Съюз.
Според него не е минало задоволително време, с цел да се вършат общи заключения по какъв начин работи Европейската прокуратура по отношение на България. Една от цифрите за България е 143 извършени следствия, уточни той и добави:
„ Разследванията й, свързани с България, касаят главно са претендирани закононарушения по усвояването на европейски средства в България, а единствено 4 – хипотетични измами с Данък добавена стойност, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до правосъдна фаза, тогава ще може да се сформира по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура “.
„ От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана обществено притежание, че една не дребна част от тях са повишавани в системата на българската прокуратура и напущат Европейската прокуратура. На мен цялата работа стартира да ми наподобява на проведен бойкот на работата на Европейската прокуратура в България “, разяснява той и добави:
" Когато внезапно се покачват делегираните европейски прокурори до степен да стартира да се усеща кадрова рецесия в тази институция в България, когато групово напущат чиновници, деловодители - не познавам вътрешните връзки в Европейската прокуратура, само че казусът е по-сериозен от връзките сред физическите лица X, Y и Z, които заемат едни длъжности ".
По думите му по този начин по натурален път може да се окаже, че не можем да изпълняваме отговорностите си.
" Това не е единственият конкурс, в който хората с тясна специализация и подготовка и години наред работа в съответната материя, не вземат участие, тъй като не желаят да бъдат омаскарени от метода, по който се организира антиселекция ".
Христев обаче е безапелационен, че казусът ни не е личен.
" Имаме систематичен, систематичен, институционален проблем. За мен е сгрешен моделът на самата прокуратура ".
Според него компликациите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат.
„ И назначението на нови европейски делегирани прокурори, и повишението на към този момент назначени такива е в пълномощията на българските институции, в частност на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет “.
„ Когато този модел е юридически, не е юридически с визията, че една или друга страна може в институционалното си развиване да е стигнала до там – да се намира в положение, което доктрината всекидневно назовава пленена страна. Когато имате целеустремен бойкот на работата на този орган от някакви основни звена в съответната страна – е догадка, която не е планувана в европейската уредба. Ще забележим какво ще излезе от този одит. Но в случай че вследствие на този одит се окаже, че в България има някакви предумишлено проведени дейности за блокиране на работата на Европейската прокуратура във връзка с следствията й у нас, това ще е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години “, акцентира Христо Христев.
Когато имаше начално неспокойствие в България за старта на Европейската прокуратура, аз персонално предупреждавах, че не би трябвало да имаме свръхочаквания, напомни той. И изясни, че този орган има избрана функционална подготвеност, европрокуратурата е способена в стеснен кръг закононарушения, свързани със отбрана на финансовите ползи на Европейски Съюз.
Според него не е минало задоволително време, с цел да се вършат общи заключения по какъв начин работи Европейската прокуратура по отношение на България. Една от цифрите за България е 143 извършени следствия, уточни той и добави:
„ Разследванията й, свързани с България, касаят главно са претендирани закононарушения по усвояването на европейски средства в България, а единствено 4 – хипотетични измами с Данък добавена стойност, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до правосъдна фаза, тогава ще може да се сформира по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ