Васо Гюров за сцената, новите краваи и мечтата му да прави детски зелени училища
Има доста вицове за басисти, постоянно се майтапят с тях, че дамите не ги виждат. Тук казусът е различен. Васил Гюров. Емблематична фигура за българската музикална сцена, културния и субкултурния живот, която няма потребност от показване. Срещаме се в навечерието на грандиозния концерт в зала " Арена Армеец ", когато на една сцена ще забележим и чуем " Ревю ", " Нова Генерация ", " Контрол " и " Хиподил ". И четирите банди тази година означават 30 години от сформирането си.
Започваме с тези 30 години на сцена, огромен празник.
Ако е за сцена, някои от нас вършат доста по-дълъг интервал. Не е толкоз значимо какъв брой години е на сцената човек, значимото е на сцената какво се случва. Затова аз не обичам да чествам такива годишнини. По-важно е да се вършат части и въпреки всичко групата да свири.
Интересно е въпреки всичко да ги разделим по декади - първите 10 години, идващите, последните?
Специално за " Ревю " е много мощно казано 30 години, тъй като ние се събрахме 88-а и имаме една година, до 89-а, в която направихме доста неща. След това се разпаднахме и през 2002 г. се събрахме с Милена и с Мишо Пешев от " Нова Генерация " под името " Ревю ". След това Милена отпътува за Англия, бяхме почнали да свирим с Даката, намерихме друга певица - Криси, събрахме се и с Весо, китаристът, който е в настоящия състав. Оттогава имаме още десетина години, тъй че " Ревю " има към 12-13 години общо.
За това време имаш ли обичан концерт, обичана изява пред аудитория? Може даже да е нещо много по-малко от огромните концерти, които се случват от време на време...
Ами да, има доста такива обичани концерти. Всеки концерт, който има прекрасен тон, който свирим по този начин, както най-добре можем, и в който има композиция сред нас и публиката, е обичан концерт и такива е имало доста през годините. Наистина те не се мерят с публиката, а може би с това групата в какво въодушевление е. Това са малко неведоми пътища, никой не знае рецептата за един прекрасен концерт, само че сигурно би трябвало да се свири доста постоянно. Например на десет концерта един става прекрасен.
А концерт, който е оставил горчив усет в устата по-късно?
Имало е и такива. Първите, откакто " Ревю " се събрахме, до момента в който ни беше мъчно да създадем компилацията сред новите и старите части. Имало е концерти, в началото като почвахме, при които не сме попадали на подобаваща аудитория.
Не ви чакат?
Да, има такива концерти. Аз бих казал за наслада, тъй като по този начин човек натрупа опит и по някакъв метод привиква с това, че не всеки път може да е сполучлив един концерт.
Твоето персонално очакване за това, което ще се случи в зала " Арена Армеец "? Доста огромна повърхност ше завземате...
Да, това ще бъде един огромен концерт с една хубава, уповавам се, аудитория, голяма. Дано успеем да създадем тази симбиоза сред нас и публиката и да остане един паметен концерт за всички. Това е, на което се надявам, а какво ще стане, ще забележим след няколко дни.
Самата аудитория по какъв начин се е изменила с годините?
Публиката може би към този момент е станала малко по-претенциозна, да го кажем. В началото, когато започвахме да свирим, такива концерти бяха по-рядко срещано събитие. Когато се свиреше в София, без значение дали в някое читалище или на по-голямо място, се събираха всички, които можеха да се съберат. Имаше много повече апетит за концерти, защото такива не се правеха толкоз постоянно. Сега, от една страна, публиката е по-задоволена, по-претенциозна. От друга страна, това е хубаво за групите, тъй като те по този начин си подвигат равнището и не могат единствено с едното свирене да впечатлят. Това е нещо, което работи и за двете страни.
Колкото и да е претенциозна, паметния статус го имате, както и ти самият. Как гледаш на това?
Никак не виждам. Култовият статус не знам тъкмо и до ден сегашен какво значи. Ако има нещо, което ме вълнува мене особено, е да не изневерявам на музиката и разбиранията си. Когато става дума за музика, не мога да си разреша да виждам на нея комерсиално, да се демонстрирам или да върша неща, които не одобрявам, не изповядвам. Когато човек държи на музиката и не й изневерява, тя му отвръща със същото и тогава, само тогава, е допустимо да се случи нещо, което да остане за по-дълго време в съзнанието на хората.
Как става по този начин, че имиджът на секссимвол не се износва към този момент толкоз доста време, отново ли поради силата на музиката?
Не знам дали се износва, или не. Би трябвало да се износва като всеки имидж. Това отново по-скоро ме тормози, отколкото
Започваме с тези 30 години на сцена, огромен празник.
Ако е за сцена, някои от нас вършат доста по-дълъг интервал. Не е толкоз значимо какъв брой години е на сцената човек, значимото е на сцената какво се случва. Затова аз не обичам да чествам такива годишнини. По-важно е да се вършат части и въпреки всичко групата да свири.
Интересно е въпреки всичко да ги разделим по декади - първите 10 години, идващите, последните?
Специално за " Ревю " е много мощно казано 30 години, тъй като ние се събрахме 88-а и имаме една година, до 89-а, в която направихме доста неща. След това се разпаднахме и през 2002 г. се събрахме с Милена и с Мишо Пешев от " Нова Генерация " под името " Ревю ". След това Милена отпътува за Англия, бяхме почнали да свирим с Даката, намерихме друга певица - Криси, събрахме се и с Весо, китаристът, който е в настоящия състав. Оттогава имаме още десетина години, тъй че " Ревю " има към 12-13 години общо.
За това време имаш ли обичан концерт, обичана изява пред аудитория? Може даже да е нещо много по-малко от огромните концерти, които се случват от време на време...
Ами да, има доста такива обичани концерти. Всеки концерт, който има прекрасен тон, който свирим по този начин, както най-добре можем, и в който има композиция сред нас и публиката, е обичан концерт и такива е имало доста през годините. Наистина те не се мерят с публиката, а може би с това групата в какво въодушевление е. Това са малко неведоми пътища, никой не знае рецептата за един прекрасен концерт, само че сигурно би трябвало да се свири доста постоянно. Например на десет концерта един става прекрасен.
А концерт, който е оставил горчив усет в устата по-късно?
Имало е и такива. Първите, откакто " Ревю " се събрахме, до момента в който ни беше мъчно да създадем компилацията сред новите и старите части. Имало е концерти, в началото като почвахме, при които не сме попадали на подобаваща аудитория.
Не ви чакат?
Да, има такива концерти. Аз бих казал за наслада, тъй като по този начин човек натрупа опит и по някакъв метод привиква с това, че не всеки път може да е сполучлив един концерт.
Твоето персонално очакване за това, което ще се случи в зала " Арена Армеец "? Доста огромна повърхност ше завземате...
Да, това ще бъде един огромен концерт с една хубава, уповавам се, аудитория, голяма. Дано успеем да създадем тази симбиоза сред нас и публиката и да остане един паметен концерт за всички. Това е, на което се надявам, а какво ще стане, ще забележим след няколко дни.
Самата аудитория по какъв начин се е изменила с годините?
Публиката може би към този момент е станала малко по-претенциозна, да го кажем. В началото, когато започвахме да свирим, такива концерти бяха по-рядко срещано събитие. Когато се свиреше в София, без значение дали в някое читалище или на по-голямо място, се събираха всички, които можеха да се съберат. Имаше много повече апетит за концерти, защото такива не се правеха толкоз постоянно. Сега, от една страна, публиката е по-задоволена, по-претенциозна. От друга страна, това е хубаво за групите, тъй като те по този начин си подвигат равнището и не могат единствено с едното свирене да впечатлят. Това е нещо, което работи и за двете страни.
Колкото и да е претенциозна, паметния статус го имате, както и ти самият. Как гледаш на това?
Никак не виждам. Култовият статус не знам тъкмо и до ден сегашен какво значи. Ако има нещо, което ме вълнува мене особено, е да не изневерявам на музиката и разбиранията си. Когато става дума за музика, не мога да си разреша да виждам на нея комерсиално, да се демонстрирам или да върша неща, които не одобрявам, не изповядвам. Когато човек държи на музиката и не й изневерява, тя му отвръща със същото и тогава, само тогава, е допустимо да се случи нещо, което да остане за по-дълго време в съзнанието на хората.
Как става по този начин, че имиджът на секссимвол не се износва към този момент толкоз доста време, отново ли поради силата на музиката?
Не знам дали се износва, или не. Би трябвало да се износва като всеки имидж. Това отново по-скоро ме тормози, отколкото
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ