Кузман Илиев: Това е смърт! Всички в ЕС се възползват от облегчения, не и ние. Асен Василев не ще
Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев написа подробен разбор, обвързван с икономическата обстановка у нас и по света.
Вижте коментара на специалиста:
Глобалният налог ни натиска, само че националното ни безхаберие ни довършва
По-малките стопански системи би трябвало да са по-ефикасни – с по-малко запас да вършат повече. От нищо – нещо. Опасно е вместо да облекчаваме с каквото можем бизнесмените ни – напълно сами да сипваме още сол в раната.
Условията на терен са тежки: рекордни високи лихви в Съединени американски щати и Европейски Съюз – а скоро и у нас; анемична европейска стопанска система – Германия стагнира, а оттова и износът и поръчките за промишлеността ни; мощен растеж на цената на ел. силата, нефта и газ, до момента в който Ердоган гастролира с бойните си кораби из Босфора; и до момента в който Ормузкия пролив, през който минава 30 на 100 от нефта в света, всеки миг може да се озове затворен. Логично се питаме ще има ли горива и на каква цена?
Геополитическата и вътрешна неустановеност надуват рисковата ни награда – лихвите по корпоративен и държавен дълг единствено ще нарастват, а ние сме пристрастени към недостига (дълга). Че към този момент ни вкараха и в “сивия лист ” на работна финансова група за прането на пари и финансирането на тероризъм – Шенген през крив макарон.
На този декор ние сами си слагаме въжето.
Имахме дерогация от за съветския петрол от евроатлантическите ни сътрудници – сами държим да я махнем по-бързо, в случай че може незабавно?!
С промени и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане пък от МФ вкарват наредбите по Директива (ЕС) 2022/2523 – за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Съюза, с която се постанова спомагателен народен налог за в допълнение облагане – тъй че корпоративният налог за тях да доближи дейно до 15 на 100. На бас, че до няколко години ще обхване и дребен и междинен бизнес!
Желанието е да се санкционират страни като Ирландия, които с техните 12% корпоративен налог издърпаха софтуерните колоси – и огромните бързо започнаха “глобална самодейност ” да санкционират “дъмпинга на неприятните дребни ”! Това е гибел за вложения и е тотална уравновиловка в Европейски Съюз. А ние съответно имаме към 1200 такива компании.
Най-фрапиращото в тази ситуация е, че са планувани изключения и облекчения – и всички в Европейски Съюз се възползват. Всички – без за нас! Господин Василев не ще. Изключение за основна стопанска активност има на практика за всички останали страни в Европейски Съюз. По-католици от папата ще дойдем – или чисто и просто мързел и безхаберие. А ниските налози са преимущество, което натрупващия капитал, би трябвало да има. Иначе стои дребен и безпаричен.
Изстискваме запас и от работещата междинна класа – приравняваме трудови на цивилен договори; подвигаме оптималния застрахователен предел – отново по формула! – която не регистрира изкривяването от инфлацията (покачваща номинално, а не действително приходите ни) и в допълнение понижава наличен приход и покупателна мощ на жителите, като вкарва повече хора под новия предел.
В евродиректива за Минималната работна заплата ни дадоха образец за 50 на 100 на брутната междинна и незабавно скочихме на тази чудна формула (защо да мислим за напредък, продуктивност и други критерии) – нищо, че най-бедните райони в Европейски Съюз – Северозапада и югозапада може да ги смажем, като МРЗ приближи 70 на 100 от междинната, нараства с съвсем 20 на 100 до 933 лева от януари следващата година.
Със София в уравнението сметката за дребните е тотално объркана – след това за какво загиваме демографски и се обезбългаряват цели райони.
Ние желаеме да растем. Да догонваме, а за какво не и да надминаваме сътрудниците ни. Когато някой ни натиска, а ние се доубиваме – никой не може да ни помогне. А данъчната конкуренция бе главното преимущество, основало европейската икономическа общественост като зона на напредък и разцвет. Някога.
Единствената ни “игра ” в такава комплицирана среда, в която Голиат мачка Давид, е да облекчаваме дребен, междинен и огромен бизнес, както и работещите, които пълнят хазната – а не като чакали и хиени страната с приходните си организации да изстиска всичко, което мърда, диша и стои право.
Не в допълнение да ги довършваме даже когато можем да оставим глътка въздух, тъй че да оцелеят…
Вижте коментара на специалиста:
Глобалният налог ни натиска, само че националното ни безхаберие ни довършва
По-малките стопански системи би трябвало да са по-ефикасни – с по-малко запас да вършат повече. От нищо – нещо. Опасно е вместо да облекчаваме с каквото можем бизнесмените ни – напълно сами да сипваме още сол в раната.
Условията на терен са тежки: рекордни високи лихви в Съединени американски щати и Европейски Съюз – а скоро и у нас; анемична европейска стопанска система – Германия стагнира, а оттова и износът и поръчките за промишлеността ни; мощен растеж на цената на ел. силата, нефта и газ, до момента в който Ердоган гастролира с бойните си кораби из Босфора; и до момента в който Ормузкия пролив, през който минава 30 на 100 от нефта в света, всеки миг може да се озове затворен. Логично се питаме ще има ли горива и на каква цена?
Геополитическата и вътрешна неустановеност надуват рисковата ни награда – лихвите по корпоративен и държавен дълг единствено ще нарастват, а ние сме пристрастени към недостига (дълга). Че към този момент ни вкараха и в “сивия лист ” на работна финансова група за прането на пари и финансирането на тероризъм – Шенген през крив макарон.
На този декор ние сами си слагаме въжето.
Имахме дерогация от за съветския петрол от евроатлантическите ни сътрудници – сами държим да я махнем по-бързо, в случай че може незабавно?!
С промени и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане пък от МФ вкарват наредбите по Директива (ЕС) 2022/2523 – за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Съюза, с която се постанова спомагателен народен налог за в допълнение облагане – тъй че корпоративният налог за тях да доближи дейно до 15 на 100. На бас, че до няколко години ще обхване и дребен и междинен бизнес!
Желанието е да се санкционират страни като Ирландия, които с техните 12% корпоративен налог издърпаха софтуерните колоси – и огромните бързо започнаха “глобална самодейност ” да санкционират “дъмпинга на неприятните дребни ”! Това е гибел за вложения и е тотална уравновиловка в Европейски Съюз. А ние съответно имаме към 1200 такива компании.
Най-фрапиращото в тази ситуация е, че са планувани изключения и облекчения – и всички в Европейски Съюз се възползват. Всички – без за нас! Господин Василев не ще. Изключение за основна стопанска активност има на практика за всички останали страни в Европейски Съюз. По-католици от папата ще дойдем – или чисто и просто мързел и безхаберие. А ниските налози са преимущество, което натрупващия капитал, би трябвало да има. Иначе стои дребен и безпаричен.
Изстискваме запас и от работещата междинна класа – приравняваме трудови на цивилен договори; подвигаме оптималния застрахователен предел – отново по формула! – която не регистрира изкривяването от инфлацията (покачваща номинално, а не действително приходите ни) и в допълнение понижава наличен приход и покупателна мощ на жителите, като вкарва повече хора под новия предел.
В евродиректива за Минималната работна заплата ни дадоха образец за 50 на 100 на брутната междинна и незабавно скочихме на тази чудна формула (защо да мислим за напредък, продуктивност и други критерии) – нищо, че най-бедните райони в Европейски Съюз – Северозапада и югозапада може да ги смажем, като МРЗ приближи 70 на 100 от междинната, нараства с съвсем 20 на 100 до 933 лева от януари следващата година.
Със София в уравнението сметката за дребните е тотално объркана – след това за какво загиваме демографски и се обезбългаряват цели райони.
Ние желаеме да растем. Да догонваме, а за какво не и да надминаваме сътрудниците ни. Когато някой ни натиска, а ние се доубиваме – никой не може да ни помогне. А данъчната конкуренция бе главното преимущество, основало европейската икономическа общественост като зона на напредък и разцвет. Някога.
Единствената ни “игра ” в такава комплицирана среда, в която Голиат мачка Давид, е да облекчаваме дребен, междинен и огромен бизнес, както и работещите, които пълнят хазната – а не като чакали и хиени страната с приходните си организации да изстиска всичко, което мърда, диша и стои право.
Не в допълнение да ги довършваме даже когато можем да оставим глътка въздух, тъй че да оцелеят…
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ