Казаха, че ще ме вземат от мама. Може ли отвеждането на украински деца в Русия да се смята за геноцид
Хиляди украински деца са отведени в Русия от началото на войната. Някои са в лагери за " превъзпитание ", други - при съветски фамилии. Москва споделя, че избавя децата. Киев счита, че Русия ги отвлича. Все повече се приказва, че това в действителност може да е геноцид.
Той има родители, само че е обособен от тях и не го пускат да ги откри. Казват му, че ще го разделят от братята и сестрите му, които ще бъдат пратени в сиропиталище, а след това дадени за осиновяване. Молбите му да избегне това не реализират триумф. Но това не е всичко от историята на 17-годишния Тимофей .
Той е от Украйна. Има братя и сестри, с които към този момент са били осиновени - преди войната, от украинско семейство. В началото на съветската военна инвазия децата са в Мариупол . Първо не могат да заминат поради бомбардировките. После градът е окупиран от съветската войска.
Родителите им тогава са по-далеч от фронта и остават в териториите под украински надзор.
Вместо да пуснат децата да се съберат със фамилията си, съветските войски ги стопират на пропускателния пункт. Пращат ги срещу волята им в болница в следената от проруските сепаратисти част от Донецка област. Там им споделят, че майка им няма да пристигна да ги вземе. Затова братята и сестрите на Тимофей ще бъдат дадени за осиновяване на съветски фамилии.
Самият той е съвсем на 18 и скоро може да бъде мобилизиран да се бие на страната на Русия.
През цялото време приемната майка на Тимофей се пробва да се свърже с децата си и да контракти евакуирането им. Властите в Донецк обаче отхвърлят да ги пуснат.
Тази история се развива на фона на възходяща суматоха в Украйна - управляващите са получили сигнали за хиляди изчезнали деца, живели в териториите, които към този момент са окупирани от съветската войска. Твърди се, че съветските управляващи ги изпращат в институции или при приемни родители на територията на Русия или в следени от нея региони.
Украйна и западните ѝ сътрудници осъждат тази процедура. Те споделят, че тя нарушава интернационалното право. Киев счита, че Русия нарушава възбраната за принудително депортиране на деца - нещо, което може да се употребява като директно доказателство, че Русия прави геноцид в Украйна.
Русия удостоверява, че има такива деца, само че твърди, че те нямат родители, нито настойници, или че няма връзка с тях. Случаят на Тимофей е един от многото, документирани от публицисти и неправителствени организации, които демонстрират, че това не е правилно.
Историята на Тимофей е от тези с благополучен край. Нито той, нито братята и сестрите му, са отведени в Русия. След месеци договаряния сред проруските управляващи в Донецк и украинска организация за протекция на децата, ангажирана от майка им, им е позволено да изоставен окупираните територии и след дълго и рисково пътешестване се събират със фамилията си.
Сега живеят във Франция като бежанци и описват пред Асошиейтед прес своята история..
“Бях в смут ”
Тимофей си спомня ясно момента, в който са му споделили, че братята и сестрите му ще отидат в сиропиталище и след това ще бъдат дадени за осиновяване от съветски фамилии. Той споделя, че 13-годишният му брат Саша по този начин се е ядосал, че е блъснал стена и си е счупил пръста.
“Не можете да го извършите. Това е нелегално ”, е споделил Тимофей по личните му мемоари.
Получава отговор, че всичко е по разпоредбите, тъй като съдът в самопровъзгласилата се Донецка “народна република ” ще отнеме родителските права на майка му - Олга Лопаткина .
В същото време самата Лопаткина обезверено търси метод да се събере с децата си. Пред Асошиейтед прес тя споделя, че е пращала десетки писма до проруските управляващи в Донецк, търсила е помощ от украински и интернационалните организации и от доброволци на място. Резултат дълго време няма - проруската администрация отхвърля да пусне децата.
Бях толкоз отчаян. Не имах вяра на нищо.Тимофей
“Бях толкоз отчаян. Не имах вяра на нищо ”, споделя месеци по-късно Тимофей пред публицистите от Асошиейтед прес. “Бях в смут. ”
Няма без значение доказани цифри какъв брой тъкмо украински деца са разграничени от родителите си и преместени или чакат пренасяне в Русия. Украинските управляващи приказват за над 16 000 доказани случая на деца, депортирани в Русия, само че прибавят, че техният брой евентуално е доста по-голям.
В средата на 2022 година съветската държавна организация ТАСС заяви, че над 1,5 млн. хора от Украйна и Донбас са влезнали в Русия от началото на войната, а от тях над 250 хиляди са деца. Няма данни какъв брой от тях са без родители. Москва твърди, че украинците отиват в Русия непринудено - нещо, което опонира на редица разкази на потърпевши.
“Не споделиха къде отива мама ”
Международни неправителствени организации и публицисти приказват за случаи от няколко вида, когато приказват за " изчезнали " деца.
Например за деца, които съветската окупация е заварила в обществени домове и лечебни заведения. Не е наложително те да са без родители. Някои са настанени в институции поради заболяване или увреждане. Друга група са деца, открити без родители в окупираните региони. В някои случаи възрастните членове на фамилиите им са убити при съветските офанзиви, а в други фамилиите са просто разграничени - подобен е казусът с Тимофей.
на учени от Йейлския университет документира и случаи, при които околните са дали единодушие детето им да отиде на “лагер ” в Русия. Според откривателите обаче единодушията са получени след напън, а децата не се връщат в периода, който е посочен пред родителите.
Има документирани случаи, при които бойците в така наречен филтрационни пунктове принудително разделят родителите от децата им.
Правозащитната организация Амнести интернешънъл дава образец с 11-годишно момче , разграничено от майка си в пункт в Безимене, село на пътя сред Мариупол и съветската граница. Те са отведени там от съветски или проруски сили откакто са изведени от Мариупол. Случката е от април.
Отведоха мама в друга палатка. Разпитваха я… Казаха ми, че ще ме вземат от мама.
“Отведоха мама в друга палатка. Разпитваха я… Казаха ми, че ще ме вземат от мама ”, споделя детето, чието име не се показва. “Бях в потрес. Не споделиха къде отива мама [...] Не ми дадоха да видя мама. Не знам нищо за нея от този момент. ”
В отчета на Амнести интернешънъл се показва, че детето първо е преместено в Новоазовск, а след това в следения от сепаратистите Донецк. Там съумява да се събере с баба си. До момента на изявлението те не знаят къде е майката, нито даже дали е жива.
Според правозащитната организация този случай е образец, че съветските сили водят и деца, които към този момент са евакуирани от фронта и не са в непосредствена заплаха. Това опровергава изказванията на Москва, че единствената ѝ цел е да избави тези деца.
“Тези случаи съставляват най-силното доказателство за военното закононарушение депортиране или принудително пренасяне ”, написа в на Амнести интернешънъл от ноември 2022 година
Лагери за “превъзпитание ”
В Русия и териториите под съветски надзор украински деца са изпращани в лагери, а някои от тях към този момент са при съветски приемни фамилии и осиновители. Информацията за това идва от самите съветски управляващи през следените от Кремъл медии, както и от изследвания на интернационалните организации и на публицисти.
Проучване на Йейлския университет откри, че към 6000 украински деца от 4-месечна до 17-годишна възраст се намират в лагери в Русия и в нелегално анексирания през 2014 година полуостров Крим. В отчета са разпознати 43 такива лагери, ситуирани от крайбрежието на Черно море до Сибир. Основната им цел е “превъзпитаване ” на децата в проруски възгледи. В някои от лагерите е документирано и военно образование на деца.
Проучването е стигнало и до най-малко два лагера, от които децата отиват при съветски приемни фамилии. Проследени са 20 случая на деца от тези лагери, които са при приемни родители и са записани на учебно заведение в Московска област. За тях съветските управляващи настояват, че са сираци.
Москва въобще не крие, че украински деца са пращани на съветска територия и давани за осиновяване на съветски фамилии. Напротив, Кремъл намерено предизвиква това.
Руското законодателство не разрешава осиновяването на деца с непознато поданство. През май 2022 година обаче съветският президент Владимир Путин издаде декрет, който улеснява даването на поданство на украински деца без наставнически грижи и по този метод улеснява осиновяването им от съветски фамилии.
“Насилствено осиновяване ”
Няма данни какъв брой украински деца са осиновени в Русия или живеят при приемни фамилии.
В средата на 2022 година комисарката по правата на децата към офиса на съветския президент Мария Лвова-Белова сподели, че 130 украински деца са получили съветско поданство, а 120 съветски фамилии са поискали да одобряват украински деца. По-късно тя сподели, че 108 “сираци от Донбас ”, които към този момент са получили съветско поданство, ще бъдат пратени при “новите си родители ” в Русия.
Мария Лвова-Белова е глобена от Съединени американски щати и Европейския съюз. В претекстовете на американското Министерство на финансите се споделя, че тя координира депортирането на хиляди украински деца в Русия.
“Дейността на Лвова-Белова включва принудително осиновяване на украински деца от съветски фамилии, така наречен “патриотично обучение ” на украински деца, законови промени за ускорение на даването на съветско поданство на украински деца и лишаване на украински деца ”, написа в претекстовете.
Руският президент Владимир Путин отбрани Лвова-Белова след санкционирането ѝ.
“Тази нежна жена саморъчно прави повече за децата и мира от тези безчестни американци, които вършат описи със наказания ”, сподели той.
Публичните изяви на Лвова-Белова свидетелстват за задачите и мащабите на акцията за “интегриране ” на украински деца.
Самата тя оповестява за “превъзпитателни ” и “рехабилитационни ” центрове в Москва, Ростов и други градове, които реализират консолидираното на децата в съветското общество.
Лвова-Белова сподели още, че е осиновила 16-годишно момче от Мариупол.
В началото детето е демонстрирало “определена негативност ”, написа Лвова-Белова в обществените мрежи, представена от Франс 24. То е желало да пее украинския химн и е говорело в поддръжка на украинската войска. После, по думите ѝ, държанието му се е трансформирало и в този момент е “благодарно ” на “страхотното съветско семейство, което го е избавило ”.
Водещата роля на Лвова-Белова, която е подчинена директно на Путин, в напъните за “превъзпитание ” на украински деца и даването им за осиновяване от съветски фамилии, демонстрира, че тези дейности са координирани непосредствено от Кремъл. Към същия извод води и улеснението на осиновяванията на украински деца с декрет на Путин.
“Подобни политики демонстрират проведения и последователен темперамент на депортации на украински деца в Русия, което може да съставлява освен военно закононарушение, само че и закононарушение против човечеството ”, написа в отчет на Амнести интернешънъл.
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен Русия в закононарушения против човечеството, осъществени по време на войната в Украйна. Сред дейностите, които той уточни като доказателство за това, е “насилственото делене ” на деца от фамилиите им.
Може ли да е доказателство за геноцид
Украйна има намерение да употребява документирани случаи на принудително депортиране на украински деца в Русия като основа на бъдещо дело за геноцид, осъществяван от Русия против украинския народ. През юни 2022 година тогавашната основна прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова сподели, че Киев ще се концентрира върху събирането на доказателства за тъкмо такива случаи.
за попречване и наказване на закононарушението геноцид на Организация на обединените нации изброява пет дейности, които, в случай че са осъществени за да бъде унищожена една национална или етническа група като такава, съставляват геноцид. Сред тях е и насилственото прекачване на деца от тази група в друга група.
Геноцидът е най-тежкото закононарушение в правото. Стандартът за доказването му обаче е доста висок. От въвеждането на геноцида като закононарушение в интернационалното право досега има единствено три случая на правосъдно приет геноцид - в Сребреница , Босна, в Руанда и в Камбоджа .
Причината е в това, че с цел да бъде приет геноцид, съдът търси дали причинителят е преследвал геноцидната цел да унищожи една група хора като такава. Групата може да е единствено национална, етническа, расова или религиозна.
Според някои адвокати обаче се натрупват от ден на ден доказателства, които могат да поддържат вероятно дело за геноцид, осъществен в Украйна от Русия.
Според на американски и канадски учени от Института “Нюлайнс ” и Центъра за човешки права “Раул Валенберг ”, в който са представени повече от 30 адвокати, широкомащабното принудително прекачване на деца в Русия или следени от Русия зони може да се равнява на “насилствено прекачване на деца от групата в друга група ” - деяние, което съгласно конвенцията на Организация на обединените нации е геноцид.
[Украйна] би трябвало да се концентрира напълно върху насилственото пренасяне на деца. Това е най-силното доказателство.Мелани О'Брайън
“Те [Украйна] би трябвало да се съсредоточат напълно върху насилственото пренасяне на деца. Това е най-силното доказателство в тази съответна обстановка ”, споделя пред Ройтерс Мелани О’Брайън - преподавателка в Университета на Западна Австралия и председателка на интернационалната асоциация на откривателите на геноцида.
В от януари Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за пръв път уточни, че дейностите на Русия може да попаднат в хипотезите на Конвенцията за попречване на геноцида. Това включва “убийства и принудително прекачване на деца от една група в друга за русификация посредством осиновяване от съветски фамилии и/или пренасяне в съветски сиропиталища или жилищни уреди като летни лагери ”.
Той има родители, само че е обособен от тях и не го пускат да ги откри. Казват му, че ще го разделят от братята и сестрите му, които ще бъдат пратени в сиропиталище, а след това дадени за осиновяване. Молбите му да избегне това не реализират триумф. Но това не е всичко от историята на 17-годишния Тимофей .
Той е от Украйна. Има братя и сестри, с които към този момент са били осиновени - преди войната, от украинско семейство. В началото на съветската военна инвазия децата са в Мариупол . Първо не могат да заминат поради бомбардировките. После градът е окупиран от съветската войска.
Родителите им тогава са по-далеч от фронта и остават в териториите под украински надзор.
Вместо да пуснат децата да се съберат със фамилията си, съветските войски ги стопират на пропускателния пункт. Пращат ги срещу волята им в болница в следената от проруските сепаратисти част от Донецка област. Там им споделят, че майка им няма да пристигна да ги вземе. Затова братята и сестрите на Тимофей ще бъдат дадени за осиновяване на съветски фамилии.
Самият той е съвсем на 18 и скоро може да бъде мобилизиран да се бие на страната на Русия.
През цялото време приемната майка на Тимофей се пробва да се свърже с децата си и да контракти евакуирането им. Властите в Донецк обаче отхвърлят да ги пуснат.
Тази история се развива на фона на възходяща суматоха в Украйна - управляващите са получили сигнали за хиляди изчезнали деца, живели в териториите, които към този момент са окупирани от съветската войска. Твърди се, че съветските управляващи ги изпращат в институции или при приемни родители на територията на Русия или в следени от нея региони.
Украйна и западните ѝ сътрудници осъждат тази процедура. Те споделят, че тя нарушава интернационалното право. Киев счита, че Русия нарушава възбраната за принудително депортиране на деца - нещо, което може да се употребява като директно доказателство, че Русия прави геноцид в Украйна.
Русия удостоверява, че има такива деца, само че твърди, че те нямат родители, нито настойници, или че няма връзка с тях. Случаят на Тимофей е един от многото, документирани от публицисти и неправителствени организации, които демонстрират, че това не е правилно.
Историята на Тимофей е от тези с благополучен край. Нито той, нито братята и сестрите му, са отведени в Русия. След месеци договаряния сред проруските управляващи в Донецк и украинска организация за протекция на децата, ангажирана от майка им, им е позволено да изоставен окупираните територии и след дълго и рисково пътешестване се събират със фамилията си.
Сега живеят във Франция като бежанци и описват пред Асошиейтед прес своята история..
“Бях в смут ”
Тимофей си спомня ясно момента, в който са му споделили, че братята и сестрите му ще отидат в сиропиталище и след това ще бъдат дадени за осиновяване от съветски фамилии. Той споделя, че 13-годишният му брат Саша по този начин се е ядосал, че е блъснал стена и си е счупил пръста.
“Не можете да го извършите. Това е нелегално ”, е споделил Тимофей по личните му мемоари.
Получава отговор, че всичко е по разпоредбите, тъй като съдът в самопровъзгласилата се Донецка “народна република ” ще отнеме родителските права на майка му - Олга Лопаткина .
В същото време самата Лопаткина обезверено търси метод да се събере с децата си. Пред Асошиейтед прес тя споделя, че е пращала десетки писма до проруските управляващи в Донецк, търсила е помощ от украински и интернационалните организации и от доброволци на място. Резултат дълго време няма - проруската администрация отхвърля да пусне децата.
Бях толкоз отчаян. Не имах вяра на нищо.Тимофей
“Бях толкоз отчаян. Не имах вяра на нищо ”, споделя месеци по-късно Тимофей пред публицистите от Асошиейтед прес. “Бях в смут. ”
Няма без значение доказани цифри какъв брой тъкмо украински деца са разграничени от родителите си и преместени или чакат пренасяне в Русия. Украинските управляващи приказват за над 16 000 доказани случая на деца, депортирани в Русия, само че прибавят, че техният брой евентуално е доста по-голям.
В средата на 2022 година съветската държавна организация ТАСС заяви, че над 1,5 млн. хора от Украйна и Донбас са влезнали в Русия от началото на войната, а от тях над 250 хиляди са деца. Няма данни какъв брой от тях са без родители. Москва твърди, че украинците отиват в Русия непринудено - нещо, което опонира на редица разкази на потърпевши.
“Не споделиха къде отива мама ”
Международни неправителствени организации и публицисти приказват за случаи от няколко вида, когато приказват за " изчезнали " деца.
Например за деца, които съветската окупация е заварила в обществени домове и лечебни заведения. Не е наложително те да са без родители. Някои са настанени в институции поради заболяване или увреждане. Друга група са деца, открити без родители в окупираните региони. В някои случаи възрастните членове на фамилиите им са убити при съветските офанзиви, а в други фамилиите са просто разграничени - подобен е казусът с Тимофей.
на учени от Йейлския университет документира и случаи, при които околните са дали единодушие детето им да отиде на “лагер ” в Русия. Според откривателите обаче единодушията са получени след напън, а децата не се връщат в периода, който е посочен пред родителите.
Има документирани случаи, при които бойците в така наречен филтрационни пунктове принудително разделят родителите от децата им.
Правозащитната организация Амнести интернешънъл дава образец с 11-годишно момче , разграничено от майка си в пункт в Безимене, село на пътя сред Мариупол и съветската граница. Те са отведени там от съветски или проруски сили откакто са изведени от Мариупол. Случката е от април.
Отведоха мама в друга палатка. Разпитваха я… Казаха ми, че ще ме вземат от мама.
“Отведоха мама в друга палатка. Разпитваха я… Казаха ми, че ще ме вземат от мама ”, споделя детето, чието име не се показва. “Бях в потрес. Не споделиха къде отива мама [...] Не ми дадоха да видя мама. Не знам нищо за нея от този момент. ”
В отчета на Амнести интернешънъл се показва, че детето първо е преместено в Новоазовск, а след това в следения от сепаратистите Донецк. Там съумява да се събере с баба си. До момента на изявлението те не знаят къде е майката, нито даже дали е жива.
Според правозащитната организация този случай е образец, че съветските сили водят и деца, които към този момент са евакуирани от фронта и не са в непосредствена заплаха. Това опровергава изказванията на Москва, че единствената ѝ цел е да избави тези деца.
“Тези случаи съставляват най-силното доказателство за военното закононарушение депортиране или принудително пренасяне ”, написа в на Амнести интернешънъл от ноември 2022 година
Лагери за “превъзпитание ”
В Русия и териториите под съветски надзор украински деца са изпращани в лагери, а някои от тях към този момент са при съветски приемни фамилии и осиновители. Информацията за това идва от самите съветски управляващи през следените от Кремъл медии, както и от изследвания на интернационалните организации и на публицисти.
Проучване на Йейлския университет откри, че към 6000 украински деца от 4-месечна до 17-годишна възраст се намират в лагери в Русия и в нелегално анексирания през 2014 година полуостров Крим. В отчета са разпознати 43 такива лагери, ситуирани от крайбрежието на Черно море до Сибир. Основната им цел е “превъзпитаване ” на децата в проруски възгледи. В някои от лагерите е документирано и военно образование на деца.
Проучването е стигнало и до най-малко два лагера, от които децата отиват при съветски приемни фамилии. Проследени са 20 случая на деца от тези лагери, които са при приемни родители и са записани на учебно заведение в Московска област. За тях съветските управляващи настояват, че са сираци.
Москва въобще не крие, че украински деца са пращани на съветска територия и давани за осиновяване на съветски фамилии. Напротив, Кремъл намерено предизвиква това.
Руското законодателство не разрешава осиновяването на деца с непознато поданство. През май 2022 година обаче съветският президент Владимир Путин издаде декрет, който улеснява даването на поданство на украински деца без наставнически грижи и по този метод улеснява осиновяването им от съветски фамилии.
“Насилствено осиновяване ”
Няма данни какъв брой украински деца са осиновени в Русия или живеят при приемни фамилии.
В средата на 2022 година комисарката по правата на децата към офиса на съветския президент Мария Лвова-Белова сподели, че 130 украински деца са получили съветско поданство, а 120 съветски фамилии са поискали да одобряват украински деца. По-късно тя сподели, че 108 “сираци от Донбас ”, които към този момент са получили съветско поданство, ще бъдат пратени при “новите си родители ” в Русия.
Мария Лвова-Белова е глобена от Съединени американски щати и Европейския съюз. В претекстовете на американското Министерство на финансите се споделя, че тя координира депортирането на хиляди украински деца в Русия.
“Дейността на Лвова-Белова включва принудително осиновяване на украински деца от съветски фамилии, така наречен “патриотично обучение ” на украински деца, законови промени за ускорение на даването на съветско поданство на украински деца и лишаване на украински деца ”, написа в претекстовете.
Руският президент Владимир Путин отбрани Лвова-Белова след санкционирането ѝ.
“Тази нежна жена саморъчно прави повече за децата и мира от тези безчестни американци, които вършат описи със наказания ”, сподели той.
Публичните изяви на Лвова-Белова свидетелстват за задачите и мащабите на акцията за “интегриране ” на украински деца.
Самата тя оповестява за “превъзпитателни ” и “рехабилитационни ” центрове в Москва, Ростов и други градове, които реализират консолидираното на децата в съветското общество.
Лвова-Белова сподели още, че е осиновила 16-годишно момче от Мариупол.
В началото детето е демонстрирало “определена негативност ”, написа Лвова-Белова в обществените мрежи, представена от Франс 24. То е желало да пее украинския химн и е говорело в поддръжка на украинската войска. После, по думите ѝ, държанието му се е трансформирало и в този момент е “благодарно ” на “страхотното съветско семейство, което го е избавило ”.
Водещата роля на Лвова-Белова, която е подчинена директно на Путин, в напъните за “превъзпитание ” на украински деца и даването им за осиновяване от съветски фамилии, демонстрира, че тези дейности са координирани непосредствено от Кремъл. Към същия извод води и улеснението на осиновяванията на украински деца с декрет на Путин.
“Подобни политики демонстрират проведения и последователен темперамент на депортации на украински деца в Русия, което може да съставлява освен военно закононарушение, само че и закононарушение против човечеството ”, написа в отчет на Амнести интернешънъл.
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен Русия в закононарушения против човечеството, осъществени по време на войната в Украйна. Сред дейностите, които той уточни като доказателство за това, е “насилственото делене ” на деца от фамилиите им.
Може ли да е доказателство за геноцид
Украйна има намерение да употребява документирани случаи на принудително депортиране на украински деца в Русия като основа на бъдещо дело за геноцид, осъществяван от Русия против украинския народ. През юни 2022 година тогавашната основна прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова сподели, че Киев ще се концентрира върху събирането на доказателства за тъкмо такива случаи.
за попречване и наказване на закононарушението геноцид на Организация на обединените нации изброява пет дейности, които, в случай че са осъществени за да бъде унищожена една национална или етническа група като такава, съставляват геноцид. Сред тях е и насилственото прекачване на деца от тази група в друга група.
Геноцидът е най-тежкото закононарушение в правото. Стандартът за доказването му обаче е доста висок. От въвеждането на геноцида като закононарушение в интернационалното право досега има единствено три случая на правосъдно приет геноцид - в Сребреница , Босна, в Руанда и в Камбоджа .
Причината е в това, че с цел да бъде приет геноцид, съдът търси дали причинителят е преследвал геноцидната цел да унищожи една група хора като такава. Групата може да е единствено национална, етническа, расова или религиозна.
Според някои адвокати обаче се натрупват от ден на ден доказателства, които могат да поддържат вероятно дело за геноцид, осъществен в Украйна от Русия.
Според на американски и канадски учени от Института “Нюлайнс ” и Центъра за човешки права “Раул Валенберг ”, в който са представени повече от 30 адвокати, широкомащабното принудително прекачване на деца в Русия или следени от Русия зони може да се равнява на “насилствено прекачване на деца от групата в друга група ” - деяние, което съгласно конвенцията на Организация на обединените нации е геноцид.
[Украйна] би трябвало да се концентрира напълно върху насилственото пренасяне на деца. Това е най-силното доказателство.Мелани О'Брайън
“Те [Украйна] би трябвало да се съсредоточат напълно върху насилственото пренасяне на деца. Това е най-силното доказателство в тази съответна обстановка ”, споделя пред Ройтерс Мелани О’Брайън - преподавателка в Университета на Западна Австралия и председателка на интернационалната асоциация на откривателите на геноцида.
В от януари Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за пръв път уточни, че дейностите на Русия може да попаднат в хипотезите на Конвенцията за попречване на геноцида. Това включва “убийства и принудително прекачване на деца от една група в друга за русификация посредством осиновяване от съветски фамилии и/или пренасяне в съветски сиропиталища или жилищни уреди като летни лагери ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ